Решение по дело №801/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на В. И. Г. [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] бл.19, вх. „Б“, ет. 2, ап.29, срещу Заповед №8121К-12256 от 29.08.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, в частта й, с която на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗМВР, съответно във връзка чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца на инспектор В. И. Г. – старши разследващ полицай в сектор „Разследване“ на Районно управление – Казанлък към отдел „Разследване“ на ОД на МВР – Стара Загора.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед по съображения за нейната необоснованост, както и за издаването й при допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, съответно при неправилно приложение на материалния закон. Твърди, че в хода на дисциплинарното производство не са събрани всички относими доказателства, като същевременно не са обсъдени направените от жалбоподателя възражения, което де факто е довело до налагането на дисциплинарното наказание при неизяснена фактическа обстановка. В частност се сочи, че относно вмененото му нарушение по т. 2 от заповедта вече му е наложено дисциплинарно наказание за неизпълнение в пълен обем на задълженията му, произтичащи от утвърдените със заповед на Министъра на вътрешните работи Вътрешни правила за условията и реда за съхранение в структурите на МВР на веществени доказателства, събрани по реда и условията на НПК, който факт не е бил взет предвид от ДРО и ДНО. По отношение вмененото му нарушение по т. 3 от заповедта се твърди, че същото, предвид обективната действителност, се явява несъставомерно, като в производството по налагане на дисциплинарно наказание за него отново са допуснати процесуални нарушения. От съда се иска отмяна на издадената заповед №8121К-12256 от 29.08.2024 г. на Министъра на вътрешните работи, като се претендират сторените в съдебното производство разноски.

Допълнителни аргументи за незаконосъобразността на оспорения пред съда административен акт се излагат от пълномощника на жалбоподателя в проведеното по делото открито заседание. По отношение на първото нарушение се твърди, че е бил налице определен стойностен лимит за ползване на банковата касетка, предназначена за съхранение на веществени доказателства, като именно това била причината в служебната каса на жалбоподателя да са открити ценности и пари, т. е. работодателят не бил осигурил условия за изпълнение на задълженията на Г.. По отношение второто нарушение, но всъщност относимо и към първото, се сочи, че не са налице доказателства, че жалбоподателят е бил надлежно запознат с въпросните вътрешни правила за съхранение на веществени доказателства, което изключвало ангажирането на дисциплинарна отговорност.

Ответникът – Министър на вътрешните работи на Република България, чрез процесуалния си представител по делото в представени писмени становища и бележки оспорва жалбата като неоснователна и отправя искане за нейното отхвърляне като такава. Поддържа се, че наличието на извършени от служителя нарушения на служебната дисциплина, като материалноправно основание за налагане на дисциплинарно наказание, е доказано по безспорен и несъмнен начин. Излага доводи, че заповедта, като издадена от компетентен орган, в съответствие с материалния закон, при стриктно спазване на нормативно регламентираните административнопроизводствени правила и при съблюдаване на изискванията за форма и съдържание на административния акт, е правилна и законосъобразна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Със заповед № 8121К-3731 от 25.03.2024 г. на министъра на вътрешните работи /л. 40 - 42./, на основание чл. 205, ал. 1 от ЗМВР и чл. 39, ал.1 от Инструкция №8121з-877/06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР и във връзка с предложение №349р-9806 от 20.03.2024 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора /л. 120-122/, е разпоредено образуването на дисциплинарно производство срещу инспектор В. И. Г. – старши разследващ полицай в сектор „Разследване“ на РУ – Казанлък към отдел „Разследване“ на ОД на МВР – Стара Загора. Образуването на дисциплинарно производство срещу служителя е мотивирано с наличието на данни за извършени от Г., в качеството му на отговорник за веществените доказателства /ВД/ - пари и ценности за всички структурни звена на ОД на МВР-Стара Загора, три отделни дисциплинарни нарушения – две по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, алт. 2 от ЗМВР, съставомерни по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, свързани с неизпълнение на отделни задължения, произтичащи от Вътрешните правила за условията и реда за съхранение в структурите на МВР на веществени доказателства, събрани по реда и условията на НПК, утвърдени със Заповед №8121з-199/ 13.06.2014г. на Министъра на вътрешните работи /Вътрешните правила/, а именно: на чл. 8, т. 7 във връзка с чл. 17 от правилата и на чл. 2, т. 4, б. „а“ във връзка с чл. 6 и чл. 8, т. 6 от правилата, за които нарушения се предвижда наказание „порицание“ и едно нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 2-ро, алт. последна от ЗМВР, свързано с неизпълнение на заповед №349з-4733 от 12.12.2022 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора, за което нарушение се предвижда наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца. В заповедта е посочено, че нарушенията са извършени в рамките на една година и е налице системност по смисъла на §1, т. 22 от ДР на ЗМВР, което съответно квалифицирало извършеното като такова по смисъла на чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР с предвидено за това нарушение дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години“. Със заповедта е определен и ДРО - комисия с посочен поименен състав. Заповедта е изменена със заповед №8121К-5041 от 24.04.2024 г. на министъра на вътрешните работи /л. 43/, като е направена смяна на състава на ДРО.

Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят е запознат както с първоначалната заповед за образуване на производството – на 29.03.2024 г., така и с последващо издадената за нейното изменение такава - на 03.05.2024 г., като за целта са му изпратени нарочни покани, с които е уведомен за правата му по чл.207, ал.8 от ЗМВР, вкл. да бъде подпомаган в защитата си от адвокат, както и му е предоставена възможност, след запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и посочените в нея фактическа обстановка, правна квалификация и предвидените в ЗМВР дисциплинарни наказания, да даде писмени обяснения и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства /л. 75 и сл./. Г. е депозирал писмени сведения по така образуваното производство с рег. №284р-11703 от 03.04.2024 г. и рег. №284р-15570 от 15.05.2024 г. /л. 82 и сл./. Отречено е извършването и на трите нарушения, като са изложени подробни съображения в тази насока, част от които идентични с тези от понастоящем разглежданата жалба. Подробно се разясняват обективни причини, свързани най-вече с продължителното отсъствие от работа на Г., поради които в служебната му каса са намерени ВД, непреместени от него в банковата касетка на „Уникредит Булбанк“ АД. Посочва се, че за това е бил уведомен Ч. Р. – по това време ВПД началник на отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Стара Загора. Изискано е да му бъде представено копие от доклад на дирекция „Инспекторат“ при МВР, който доклад де факто е предпоставил донякъде образуването на дисциплинарното производство. По делото са налични доказателства за инициирана процедура във връзка с представянето на изискваните документи, като очевидно поради незаплащане от страна на жалбоподателя на съответната такса за копиране на документи те не са му предоставени.

В хода на проведеното разследване са изискани и дадени сведения и обяснения от различни служители, имащи отношение или участвали пряко в създалата се ситуация по повод установяването на липсващи ВД по досъдебни производства, последвалите проверки, в т. ч. и в служебното помещение на жалбоподателя и наличната в него каса, и наетите от ОД МВР - Стара Загора банкови касетки Изискани и приобщени са редица писмени доказателства, в т. ч. приемо-предавателни и констативни протоколи, заповеди и пр., отразяващи предприетите от ръководството на дирекцията действия във връзка с откриването, описването, изземването и последващото предаване на ВД. Приложени са всички документи досежно реда и условията за съхранение и разпореждане на ВД в структурата на ОД на МВР-Стара Загора, както и тези с общо действие за цялата система на МВР. Налични като приобщени са и доказателства, свързани с неизпълнението на заповед №349з-4733 от 12.12.2022 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора /л. 143-144/, в т. ч. е приложена и изготвената от Г. в изпълнение на цитираната заповед справка УРИ 349р-41935 от 30.12.2022 г. /л. 145 и сл./.

От ДНО е изготвена обобщена справка по см. на чл. 207, ал. 7 от ЗМВР с Рег. 349р-23754 от 23.07.2024 г. /л. 54 и сл./ относно резултатите от разследването по дисциплинарното производство, по чл. 205, ал.1 от ЗМВР, образувано срещу инспектор В. Г., съдържаща хронологично описание на извършените в хода на проведеното дисциплинарно производство действия, в т. ч на събраните писмени данни и доказателства, имащи отношение към случая. ДРО е приел за доказано следното:

1. Със заповед №349з-5647 от 20.12.2023 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора /л. 134-135 по делото/ е определена комисия за влизане в служебното помещение на В. Г. /кабинет №121/, която в негово присъствие да прегледа и опише съдържанието на касата. На 20.12.2023 г. в присъствието на упълномощен от Г. адвокат комисията е отворила кабинета, впоследствие и касата, като за установеностите там е съставила протокол рег. №349р-45053 от 20.12.2023 г. /л. 136 и сл. по делото/. Констатирано е, че в книгата за ВД с инв. №59/07.12.2017 г. /извадка от която се намира на л. 152 и сл. от делото/ липсват записи на намерени в касата и отразени в констативния протокол ценни вещи. Предвид това, че със заповеди №349з-522/17.02.2016 г. и №349з-1710/01.06.2021 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора /л. 138 и сл. по делото/ Г. е определен за отговорник по съхранението на ВД – пари и ценности за всички структурни звена на дирекцията, служителят е следвало да впише описаните в протокола пари и ценности във водената именно от него книгата за ВД непосредствено след изготвяне на съответните приемо-предавателни протоколи. С това си действие жалбоподателят бил нарушил чл. 17 от Вътрешните правила, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи, което представлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, алт. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал.1, т. 11 от ЗМВР, за което се предвиждало дисциплинарно наказание „порицание“. Независимо от това обаче, прилагайки разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, ДРО е приел, че преклузивните срокове за налагане на дисциплинарно наказание за установеното нарушение са изтекли.

2. при извършения преглед на служебното помещение съгласно №349з-5647 от 20.12.2023 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора в служебната каса на В. Г. са установени ВД, представляващи пари и ценности ведно с приемо-предавателни протоколи към тях /детайлно описани в протокол рег. №349р-45053 от 20.12.2023 г./. За тези ВД в книгата за ВД с инв. №59/07.12.2017 г. служителят бил отбелязал, че са оставени на съхранение в трезора на „УниКредит Булбанк“ АД. Отново предвид това, че със заповеди №349з-522/17.02.2016 г. и №349з-1710/01.06.2021 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора Г. е определен за отговорник по съхранението на ВД – пари и ценности, за всички структурни звена на дирекцията, служителят е следвало да предприеме своевременни действия и да организира съхранението при специален режим в търговска банка, обслужваща държавния бюджет на описаните ВД, установени в служебната му каса, което в случая не било сторено. С това си поведение жалбоподателят бил нарушил чл. 2, т. 4, б „а“ във връзка с чл. 6 и чл. 8, т. 6 от Вътрешните правила, утвърдени със заповед на министъра на вътрешните работи, което отново представлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, алт. 2 от ЗМВР, съставомерно по чл. 200, ал.1, т. 11 от ЗМВР, за което се предвиждало дисциплинарно наказание „порицание“.

3. със заповед №349з-4733 от 12.12.2022 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора било разпоредено извършването на проверка в структурните звена на ОД на МВР-Стара Загора по установения ред за приемане, съхранение и разпореждане с иззети ВД по наказателни производства. За резултата от проверката от В. Г. била изготвена справка УРИ 349р-41935 от 30.12.2022 г., която не била докладвана на ръководителя на дирекцията, а е открита в кабинета на жалбоподателя през месец 02.2024 г. От съдържанието на справката се установявало, че същата не била пълна, тъй като не била проверена и описана наличността на ВД – пари и ценности, предадени за пазене в търговска банка, обслужваща ОД на МВР-Стара Загора. С извършеното Г. не бил изпълнил в пълен обем разпореденото със заповед №349з-4733 от 12.12.2022 г., което с оглед позицията му на началник на отдел „Разследване“ представлявало дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 3-то, алт. последна от ЗМВР, съставомерно по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за което се предвиждало дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.

В обобщената справка са разгледани всички възражения на В. Г., направени в хода на разследването и същите са отхвърлени като неоснователни, за което ДРО е изложил своите съображения. Обсъдени са сведенията и обясненията на имащите отношение към случая служители, приобщените писмени доказателства и справки, в т. ч. сключените и действащи договори за банков сейф и информация, предоставена от съответните банкови институции. Изследвано е и обстоятелството запознат ли е служителят с утвърдените Вътрешни правила, като е даден положителен отговор на това.

На база установяванията ДРО е предложил на ДНО за установените и доказани нарушения на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР на служителя да се наложи едно общо наказание „порицание“.

С покана УРИ 349р-23763 от 23.07.2024г., на основание чл. 207, ал.11 във връзка с ал. 8, т. 1 от ЗМВР и чл. 50, ал.1 от Инструкция №8121з-877/ 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, ДРО е поканил инспектор Г. да се яви на 23.07.2024 г. в 13.00 часа в РУ-Казанлък при ОД на МВР – Стара Загора, за да се запознае с обобщената справка и всички материали от проведеното срещу него дисциплинарно производство. Посочено е в поканата, че на основание чл. 207, ал. 10 от ЗМВР служителят има право да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, адресирани до Директора на ОД на МВР – Стара Загора, относно отразените в справката фактическа обстановка, правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да представи доказателства за твърденията си. Изрично е указано, че ако инспектор Г. не се яви за запознаване с обобщената справка и с материалите от проведеното дисциплинарно производство или ако в определения срок не даде писмени обяснения и възражения, това ще бъде считано за отказ по зависещи от служителя причини. Видно от направените отбелязвания жалбоподателят се е запознал с обобщената справка на 23.07.2024 г.

На 24.07.2024 г. Г. е депозирал писмено сведение-възражение по констатациите в обобщената справка /л. 53/, с което е отрекъл извършването на вменените му две нарушения. Отправил е конкретни искания за установяване и вземането им предвид на факти и обстоятелства.

На основание чл. 207, ал. 12 от ЗМВР ДРО е изготвил становище до ДНО с рег. №349р-24025 от 24.07.2024 г. /л. 44 и сл./, с което министърът на вътрешните работи е запознат, видно от положената върху документа резолюция.

Всички материали по дисциплинарното производство, ведно с изготвените обобщена справка и становище са изпратени на ДНО с писмо УРИ:349р-24117-25.07.2024 г. /л. 10/.

С Покана рег. №8121р-15523 от 05.08.2024 г. /л. 37/, връчена на жалбоподателя на 06.08.2024 г., министърът на вътрешните работи е отправил покана до инспектор Г. за даване на писмени обяснения, като на основание чл. 206, ал.1 от ЗМВР и чл. 59 от Инструкция №8121з-877/ 06.07.2021г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР на служителя е предоставена възможност в определен срок от връчването на поканата да представи писмени обяснения или възражения, адресирани до министъра на вътрешните работи, по резултата от проведеното дисциплинарно производство, изводите и предложенията на ДРО по вменените нарушения на служебната дисциплина, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание, както и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства. Със сведение-възражение от 07.08.2024 г. /л. 36/ Г. е оспорил констатациите в производството чрез съображения, идентични с вече предоставяните от него.

С оспорената в настоящото съдебно производство заповед №8121К-12256 от 29.08.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи /л. 5-л. 9/, на основание чл. 204, т. 1, чл. 197, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗМВР, съответно във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, на инспектор В. И. Г. – старши разследващ полицай в сектор „Разследване“ на Районно управление – Казанлък към отдел „Разследване“ на ОД на МВР – Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. От фактическа страна заповедта се основава на констатациите за допуснати от жалбоподателя общо 3 дисциплинарни нарушения, извършването на които му е вменено още със заповедта за образуване на дисциплинарното производство. За всяко от тях ДНО приема за доказано следното:

1. за нарушението, изразено чрез фактическата липса на отразени записи в книгата за ВД с инв. №59/07.12.2017 г. по отношение на намерените в служебната каса на Г. и отразени в констативния протокол рег. №349р-45053 от 20.12.2023 г. пари и ценни вещи, ДНО изцяло споделя мотивите на ДРО във връзка с изтеклия едногодишен преклузивен срок по смисъла на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, който предвид ползвания от служителя отпуск бил изтекъл на 02.04.2024 г. Поради последното от ДНО е възприето, че възможността за ангажиране на дисциплинарната отговорност на служителя за това нарушение е преклудирана и налагането на дисциплинарно наказание в случая не се следва. В заповедта липсва изложение на правни и фактически съображения относно съставомерността на това нарушение.

2. с непредприемането в периода от 23.10.2023 г. до 20.12.2023 г. на своевременни действия по съхранение и предаване в търговска банка на намерените в служебната каса на служителя и съответно отразени в констативния протокол с рег. №349р-45053 от 20.12.2023 г. ВД – пари и ценности, за които в книгата за ВД с инв. №59/07.12.2017 г. жалбоподателят, в качеството му на отговорник съобразно заповеди №349з-522/17.02.2016 г. и №349з-1710/01.06.2021 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора, е записал, че същите се намират в трезора на „УниКредит Булбанк“ АД, Г. е допуснал нарушение на чл. 2, т. 4, б. „а“ във връзка с чл. 6 и чл. 8, т. 6 от Вътрешните правила, утвърдени със заповед №8121з-199/ 13.06.2014г. на Министъра на вътрешните работи. Възприетата фактическа обстановка била подкрепена от събраните в хода на производството писмени доказателства, както и от сведенията на комисар Ч. Р. и инспектор М. П., преки свидетели на действията на инспектор В. Г., като в процесната заповед ДНО детайлно е обсъдил всички събрани в тази връзка доказателства паралелно с дадените от жалбоподателя възражения, които са отхвърлени като неоснователни. Посочено е, че на 23.10.2023 г. Г. бил взел ВД от банковия трезор, като част от тях предал на Р. с протокол, доколкото за това бил изрично помолен, ведно с ключа от банковия сейф, а друга част оставил за съхранение в служебната каса, за което бил уведомил Р.. Поведението на служителя е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по см. на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, алт. 2 -ра от ЗМВР „неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове,…“, съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР „неизпълнение на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи…“, за което се предвиждало наказание „порицание“ за срок от 6 месеца до 1 година.

3. с извършването на непълна проверка в изпълнение на заповед №349з-4733 от 12.12.2022 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора, съответно с неотразяването на информация в изготвената от Г. справка УРИ 349р-41935 от 30.12.2022 г. за съхраняваните в наетия банков сейф в „УниКредит Булбанк“ АД ВД – пари и ценности, на 30.12.2023 г. жалбоподателят де факто не бил изпълнил в пълен обем разпореденото със заповед №349з-4733 от 12.12.2022 г. Посочено е, че по отношение на тези ВД Г. е бил определен за отговорник по съхранението им съгласно заповед №349з-1710 от 01.06.2021 г. на директора на ОД на МВР – Стара Загора. ДНО е приел, че в справката служителят е бил длъжен да отрази и тези ВД, които се съхраняват в трезора, като и нещо повече - за тях е бил отговорен единствено и само той. В случая въпросното неизпълнение е свързано с нарушение на чл. 2, т. 4, б. „а“ от Вътрешните правила, като поведението на Г. е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. 3 –то, алт. последна от ЗМВР „неизпълнение…на заповедите…на преките ръководители“ , съставомерно по чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. последно от ЗМВР „…лошо изпълнение на заповед“, за което се предвижда наказание „писмено предупреждение за срок от 3 до 6 месеца.

След извършена преценка в изпълнение на изискванията по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР е определено и наложено на инспектор Г. по-тежкото от двете определени по т. 2 и т. 3 от заповедта отделни наказания - дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

По делото са представени и приети като доказателства документите, съдържащи се в образуваната преписка във връзка с издаването на оспорената заповед и налагането на дисциплинарно наказание на инспектор В. Г., както и такива, допълнително представени от страните във връзка с изясняване на фактическата обстановка по делото. Към делото е приобщено и адм. д. №381/2024 по описа на АдмС-Стара Загора.

По делото бе допуснато и събирането на гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Ч. Р. Р. – ИД началник на отдел „Разследване“ при ОД на МВР-Стара Загора, и М. П. П..

Свидетелят Р. заявява, че е поел дейността на жалбоподателя в ОД на МВР-Стара Загора. Същият приемал парични суми от разследващите полицаи по досъдебни производства с приемо-предавателни протоколи. Отрича да е внасял суми в „УниКредит Булбанк“ АД. Като цяло показанията на свидетеля изцяло съвпадат с тези, дадени от него в хода на разследването и съответстват на установеното от ДНО на база приобщените в производството доказателства.

Свидетелката П. заявява, че със заповед на директора на ОД на МВР-Стара Загора била назначена в комисия от служители на дирекцията, която била посетила ползваните банкови касетки в трезорите на „УниКредит Булбанк“ АД и ДСК АД и била описала паричните средства и ценните монети, съхранявани там. През януари 2024 г. приели под опис и ВД, намерени в касата на жалбоподателя, като лично тя ги е пренесла в банкова касетка. Не знае дали е имало посегателство над банковия сейф в ДСК. Не може да заяви каква е била стойността като обща наличност в сейфа в „УниКредит Булбанк“ АД, както и не може да каже същото по отношение на ВД, намерени в касата на жалбоподателя, като в този смисъл заявява, че не се е съобразявала с лимита, определен от банката, а с изискванията на НПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорената заповед на основание чл. 168, ал. 1 във вр. с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването, като направено в законово установения срок, от легитимирано лице с правен интерес и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна по следните съображения:

Заповед №8121К-12256 от 29.08.2024 г., с която на инспектор В. Г. – ст. разследващ полицай в сектор „Разследване“ на РУ – Казанлък към отдел „Разследване“ на ОД на МВР – Стара Загора, е наложено дисциплинарно наказание по на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗМВР, е издадена от материално компетентния дисциплинарно наказващ орган по чл. 204, т. 1 от ЗМВР - Министъра на вътрешните работи.

Обжалваната заповед е постановена при съблюдаване на императивната норма на чл. 210 от ЗМВР за форма и съдържание на акта за налагане на дисциплинарно наказание. Посочената разпоредба определя, че дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са били нарушени, доказателствата, въз основа на които е установено, правното основание и наказанието, което се налага, срокът на наказанието, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В случая оспорената заповед съдържа всички законово изискуеми се реквизити. В обстоятелствената част на заповедта подробно са описани данните, послужили като основание за образуването и провеждане на дисциплинарното производство; установената от ДРО фактическа обстановка и потвърждаващите я доказателства; фактическите основания за издаването на заповедта - обстоятелствата, които според ДНО обосновават наличието на съставомерно от обективна и субективна страна поведение, съставляващо дисциплинарно нарушение за всеки един от случаите, както и извършената преценка при определянето на вида и размера на следващите се за тези отделни нарушения дисциплинарни наказания. Извършена е и преценка по отношение възможността за ангажиране на дисциплинарна отговорност за всяко от нарушенията, предвид разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, като именно в тази връзка за нарушението по т. 1 от заповедта е прието, че е изтекъл предвиденият преклузивен срок за налагане на дисциплинарно наказание. Обосновано е приложението на чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР по отношение налагането на по-тежкото от определените две отделни наказания за всяко от нарушенията по т. и т. 2 от заповедта. Вменените на инспектор В. Г. нарушения на служебната дисциплина са обосновани в необходимата и достатъчна степен и от фактическа, и от правна страна.

Съдът счита за необходимо да отбележи, че установеното от него несъответствие между правната квалификация на извършеното по т. 2 от заповедта нарушение, дадена в разпоредителната част на акта - чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „неизпълнение на служебните задължения“ и тази, възприета и многократно посочена в останалата част на заповедта, а и в останалите документи, съставяни в хода на производството - чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, вероятно се дължи на техническа грешка при изписване на нормата и нейното съдържание, което се подкрепя от цялостния прочит на материалите по делото, в т. ч. изготвената обобщена справка и становище от ДРО. Формираното в хода на производството обвинение относно нарушението по т. 2 е изградено върху конструкцията на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, т. е. от съображенията на ДРО и ДНО е безспорно ясно, че предмет на доказване е именно съставомерността на извършеното по смисъла на въпросната разпоредба. Предвид това съдът приема, че допуснатото несъответствие не представлява съществено нарушение, водещо до формална незаконосъобразност на акта в тази му част, като следва да се приеме за меродавна квалификацията на извършеното нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, а не по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.

Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процесуалните правила в хода на проведеното дисциплинарно производство. Спазени са процесуалните изисквания, регламентирани в ЗМВР и в Инструкция №8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, вкл. сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарните наказания. Съдът приема, че в хода на дисциплинарната процедура на В. Г. е осигурена и обезпечена възможност да се запознае с всички актове и материали, свързани с провежданото дисциплинарно производство и съответно да участва пълноценно в същото в т. ч. и му е осигурена възможност да организира защитата си в пълен обем. В този смисъл и предвид доказателствата по делото не се възприемат за основателни възраженията, дадени в хода на процедурата, че не му е представен определен документ - докладът на дирекция „Инспекторат“ при МВР, доколкото в действителност ДРО е предоставил възможност на жалбоподателя след заплащане на съответната дължима такса копие от него да му бъде дадено, като подобно положително процесуално поведение от страна на Г. очевидно липсва. Неупражняването от служителя на нормативно регламентираните му права се свързва изцяло с процесуалното бездействие да реализира тези права, а не произтича от допуснати от ДРО процесуални нарушения в хода на проведеното дисциплинарно производство. В изпълнение на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР на служителя е предоставена възможност да даде допълнителни възражения или обяснения. Спазено е и изискването на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, като преди налагането на дисциплинарното наказание е дадена възможност на служителя да представи пред ДНО писмени обяснения относно вмененото му дисциплинарно нарушение. Опровергават се и твърденията, че не са взети предвид и други направени в хода на производството възражения, доколкото от съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание същите са обсъдени. С оглед на всичко изложено съдът приема, че в хода на проведеното дисциплинарно производство по никакъв начин не е била ограничена възможността на инспектор Г. да участва в това производство и да упражни в пълен обем процесуалните си права, в т. ч. правото на защита. В съответствие с нормата на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР наказанието е наложено след събиране и оценка на всички релевантни доказателства, които детайлно и хронологично са описани и обсъдени, както поотделно, така и в тяхната съвкупност в крайния акт. Предвид изложеното в хода на проведеното дисциплинарно производство и при издаването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като основание по смисъла на чл.146, т. 3 от АПК за отмяна на оспорения акт.

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената заповед обхваща преценката налице ли са установените от ДНО релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/, доколко същите запълват състава на посочените в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание нарушения на служебната дисциплина и правилното определяне на вида и размера на наложената дисциплинарна санкция – в случая, както поотделно за всяко едно от констатираните нарушения, така и при приложение на разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР.

В случая и съобразявайки мотивите, изложени в административния акт, нарушенията на служебната дисциплина, за които са наложени дисциплинарни наказания на инспектор В. Г., са квалифицирани както следва:

1. Нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 200, ал.1, т. 11 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители. Съответно нормата на чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР определя неизпълнението на служебни задължения или на заповеди и разпореждания на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители като дисциплинарно нарушение – основание за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“. Вмененото на В. Г. нарушение на служебната дисциплина е обосновано с неизпълнение на разпореденото в чл. 2, т. 4, б. „а“ във връзка с чл. 6 и чл. 8, т. 6 от Вътрешните правила, утвърдени със заповед №8121з-199/ 13.06.2014 г. на Министъра на вътрешните работи, съгласно което: „Веществените доказателства, които не са приложени към делото, се съхраняват:…т. 4 …а) пари и ценности-в търговска банка…“, чл. 6 „Приемането, съхраняването и предаването на ВД се осъществява от отговорниците за ВД, определени със заповед на съответния директор на структурата.“, чл. 8 „Отговорникът за ВД: т. 6 съвместно със съответния разследващ орган организира съхраняването на ВД по чл. 2, т. 4“. Описаното в обстоятелствената част на обжалвана заповед поведение на санкционираното лице, възприето от ДНО като съставомерно от обективна и субективна страна деяние по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, се основава на констатацията, че в периода от 23.10.2023 г. до 20.12.2023 г. Г. не е предприел своевременни действия по съхранение и предаване в търговска банка на намерените в служебната му каса и съответно отразени в констативния протокол с рег. №349р-45053 от 20.12.2023 г. ВД – пари и ценности, за които в книгата за ВД с инв. №59/07.12.2017 г. жалбоподателят, в качеството му на отговорник, съобразно заповеди №349з-522/17.02.2016 г. и №349з-1710/01.06.2021 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора, е записал, че се намират в трезора на „УниКредит Булбанк“ АД. От фактическа страна тази констатация не се оспорва от В. Г., като изцяло се потвърждава от съдържащото се по дисциплинарната преписка извлечение от книгата за веществени доказателства, заведена в Инвентарната книга на ОД на МВР – Стара Загора под №59/ 07.12.2017 г., съответно и от описите на ВД, открити в служебната му каса, респективно липсата им в трезора на банката. Безспорно е установено и че първоначално със заповед №349з-522/ 17.02.2016 г. впоследствие и със заповед №349з-1710/ 01.06.2021 г. на директора на ОД на МВР – Стара Загора В. Г., заемащ длъжността Началник отдел „Разследване“ в ОД на МВР – Стара Загора, е бил определен като отговорник за съхранението на иззетите като веществени доказателства парични суми и ценности за всички структурни звена в ОД на МВР – Стара Загора, като към процесния момент е изпълнявал тази функция. Безспорно се доказва също, че за периода от 23.10.2023 г. – датата, на която самият жалбоподател твърди, че е оставил в касата и др. ВД, за които е уведомил служителя Р. до 10.12.2023 г. – датата на извършения в помещението и касата оглед и опис, е налице липса на позитивно поведение от страна на Г., насочено към изпълнение на задълженията му, произтичащи от посочените разпоредби.

Съдът, въпреки липсата на конкретни доказателства за надлежно връчване на Г. на заповед №8121з-199/13.06.2014 г., на Министъра на вътрешните работи, с която са утвърдени Вътрешните правила, съответно и за запознаване със самите вътрешни правила, приема, че при условие, че от 03.02.2014 г. В. Г. е бил назначен за Началник отдел „Досъдебно производство“ в ОД на МВР – Стара Загора, а от 30.03.2015 г. – за Началник отдел „Разследване“ в ОД на МВР – Стара Загора и е заемал тази длъжност до 12.09.2023 г., да се счита, че служителят не е бил запознат с пряко относим към дейността на разследващите органи в МВР вътрешноведомствен акт, регламентиращ условията и реда за съхранение в структурите на МВР на ВД, събрани по реда и условията на НПК, е несъстоятелно. Отделно от това по делото са представени заповеди на Директора на ОД на МВР – Стара Загора /л. 229 и сл./, издадени на основание и в изпълнение на Вътрешните правила за условията и реда за съхранение в структурите на МВР на веществени доказателства, събрани по реда и условията на НПК, които актове се сочат изготвени от В. Г. – т. е. очевидно служителят е бил запознат с тези Вътрешни правила и произтичащите от тях изисквания, задължения и отговорности. Не се споделя защитната теза, че поведението на жалбоподателя е продиктувано от желанието да не се нарушат сключените договори с банките от гл. т. предвидената в тях забрана за превишаване общата стойност на вещите и ценностите, които могат да се съхраняват в сейф. От една страна, по делото липсват данни Г. да е уведомявал ръководството на дирекцията във връзка със създала се подобна ситуация във времето и да е отправял искане за осигуряване на адекватни условия за изпълнение на вменените му задължения – прим. наемането на друга касетка или предоговаряне на условията с оглед специфичните нужди на наемателя. От друга страна, задължението за съхранение на ВД – пари и ценности, по висящи досъдебни производства с цел обезпечаване правораздавателния процес определено е с надделяващ интерес над интереса за спазване на определени договорни отношения, още повече че подобни клаузи /в случая действително съществуващи с оглед анализа на представените по делото договори/ не водят до фактическа невъзможност за оставяне на съхранение, на ВД, на стойност над 20 000.00 лв., а водят прим. до отпадане на застрахователната отговорност на банката в определени случаи или до др. санкции по договора. Не се споделят и доводите за възникнала в случая обективна необходимост конкретни ВД да бъдат оставени на съхранение в служебната каса на Г.. Ирелевантни са всички обстоятелства и факти, предпоставящи подобно поведение, доколкото същото не може да бъде толерирано с оглед действащия нормативен ред. Още повече че в случая и предвид описанието на намерените в касата ВД и съпровождащите ги приемо-предавателни протоколи очевидно не се касае за възникнали обективни ситуации, които да търпят отлагане в изпълнението на вменените на служителя задължения. Всички изложени от Г. съображения за настъпили обективни ситуации, в т. ч. и отсъствието му от работа за продължителен период не могат да обосноват извод, че са налице предпоставки за освобождаване на служителя от изпълнение на задълженията му като отговорник по съхранението на иззетите като веществени доказателства парични суми и ценности или неточното и забавено изпълнение на въпросните задължения.

Не на последно място и предвид възражението, че за подобно нарушение на Вътрешните правила на Г. вече е наложено дисциплинарно наказание, което само по себе си изключва възможността за повторното ангажиране на отговорността му, следва да се отбележи, че влязлата към 02.08.2024 г. в сила заповед №349з-1696 от 15.04.2024г., издадена от директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 2 и чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР на служителя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца, се отнася към различна фактическа обстановка и независимо от идентичната правна квалификация на вмененото с нея дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗМВР, то се различава в съставомерността си от обективна и субективна страна.

С оглед изложеното съдът приема за доказано по несъмнен начин както извършването на нарушението по дисциплинарното обвинение, така и субекта на нарушението – заемалият длъжността Началник отдел „Разследване“ в ОД на МВР – Стара Загора комисар В. Г.. След извършената преценка по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при отчитането на тежестта на нарушението, формата на вината и обстоятелствата, при които е извършено, както и цялостното поведение на В. Г. по време на служба, обосновано според съда ДНО е определил и наложил предвиденото в закона за това нарушение дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца.

2. Нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 199, ал.1, т. 3 от ЗМВР. Както бе посочено, съгласно разпоредбата на 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР дисциплинарно нарушение е и неизпълнение на заповедите и разпорежданията на преките ръководители. Съответно нормата на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР определя забавеното или лошо изпълнение на заповед като дисциплинарно нарушение – основание за налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“. Вмененото на В. Г. нарушение на служебната дисциплина е обосновано с неизпълнение в пълен обем на заповед №349з-4733 от 12.12.2022 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора, което е довело и до изготвянето на непълна/неточна справка с УРИ 349р-41935 от 30.12.2022 г., в която Г. не бил описал ВД, които се съхраняват в банковата касетка в „УниКредит Булбанк“ АД.

Съдът намира за недоказано извършването на вмененото на служителя нарушение по следните съображения:

След извършен задълбочен анализ на въпросната директорска заповед се установява, че същата всъщност има за предмет извършване от страна на Г. на проверка по създадения ред по приемането съхранението и последващото разпореждане с иззети ВД в структурните звена на ОД на МВР-Стара Загора с оглед наличието на пропуски или други несъответствия с приложимата нормативна уредба. Справката, която следва да се изготви в изпълнение на въпросната заповед, следва да съдържа констатациите от извършената проверка, както и предложения за подобряване на проверяваната дейност. Т. е. в заповедта не фигурира не само разпореждане за описване на ВД – пари и ценности, съхранявани в банкови трезори, но и въобще описване на ВД, съхранявани в подлежащите на проверяване структури на ОД на МВР-Стара Загора. Очевидно целта на проверката е друга, а именно: спазва ли се редът по Вътрешните правила, утвърдени със заповед №8121з-199/ 13.06.2014 г. на Министъра на вътрешните работи и тези утвърдени в ОД на МВР-Стара Загора и има ли пропуски в изпълнението на задълженията на съответните отговорни лица. В изготвената от жалбоподателя справка се съдържат именно такива констатации и като цяло се отбелязва, че създаденият ред отговаря на всички нормативни изисквания за това. Впрочем, предвид представените по делото подобни заповеди, издавани в предходни години и съответно изготвените в тяхно изпълнение подобни справки от Г., се наблюдава идентичност във вменените му и изпълнени задължения, а данни за ангажиране на дисциплинарна отговорност по тази линия липсват.

Предвид изложеното съдът намира, че доколкото в случая не е налице възникнало конкретно задължение за изпълнение от Г., вменено му пряко чрез заповед №349з-4733 от 12.12.2022 г. на директора на ОД на МВР-Стара Загора, то подобно изпълнение не може да се търси и следователно не може да се ангажира дисциплинарна отговорност за констатирано неизпълнение на същото служебно задължение, т.е. нарушението по т. 3 от заповедта се явява несъставомерно, както от обективна, така и от субективна страна. С оглед липсата на описаното в заповедта нарушение е безпредметно да се обсъжда правилността на правната му квалификация, както и останалите наведени от жалбоподателя възражения.

Ето защо, относно това нарушение заповедта се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена в тази й част като издадена в нарушение на материалния закон и в противоречие на целта на закона, доколкото дисциплинарни наказания се налагат единствено при доказано извършване на дисциплинарно нарушение. Съответно заповедта формално следва се отмени и в частта й, в която на Г., на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР е наложено по-тежкото от определените наказания "порицание" за срок от шест месеца, доколкото при отмяна на едно от двете вменени нарушения въпросната хипотеза не може да поражда правно действие. В останалата обжалвана част – по отношение нарушението по т. 2, заповедта е законосъобразна и жалбата срещу нея подлежи на отхвърляне.

При този изход на спора, предвид частичното уважаване на жалбата, на страните се дължат разноски по съразмерност. Жалбоподателят е представил списък за разноски в размер на 760.00 лв. /от които 750.00 лв. адвокатски хонорар и 10.00 лв. държавна такса/. Ответникът не претендира разноски. Доколкото се касае за правен спор, свързан с извършването на две дисциплинарни нарушения и оспореният административен акт се отменя за едното от тях, на жалбоподателя се дължат, съобразно уважената част на жалбата сторените от него разноски в половин размер или 380.00 лв.

Водим от горните мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Старозагорският административен съд,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на В. И. Г. заповед №8121К-12256 от 29.08.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, в частта й с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три месеца за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 199, ал.1, т. 3 от ЗМВР и в частта й в която е приложена разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В. И. Г. против заповед №8121К-12256 от 29.08.2024 г., издадена от Министъра на вътрешните работи в останалата й част, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца за извършено дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР във връзка с чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР, като неоснователна.

ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи на Република България да заплати на В. И. Г. [ЕГН], с адрес [населено място], [жк] [адрес] сумата от 380.00 лв. /триста и осемдесет лева/ разноски.

Решението не подлежи на касационно оспорване, съгласно чл. 211, изр. трето от ЗМВР.