№ 1412
гр. С., 25.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20211110160278 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за
признаване за установено в отношенията между страните, че Н. Д. Д. и В. Н. Д. дължат
на ....., при условията на разделна отговорност, следните суми:
Ответникът Н. Д. Д. - сумата от 422,75 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 17.02.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 110,17 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 15.09.2018г. до 05.02.2021г., сумата от 15,38 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 17.02.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,61
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за
периода от 03.03.2018г. до 05.02.2021г.,
Ответницата В. Н. Д. - сумата от 422,75 лева, представляваща цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от м.07.2017г. до м.04.2020г., ведно със
законната лихва от 17.02.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 110,17 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за периода
от 15.09.2018г. до 05.02.2021г., сумата от 15,38 лева, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до м.04.2020г.,
ведно със законната лихва от 17.02.2021г. до изплащане на вземането, и сумата от 2,61
лева, представляваща обезщетение за забавено плащане върху горната главница за
периода от 03.03.2018г. до 05.02.2021г.,
които суми касаят топлоснабден имот – ....., и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 25.02.2021г. по ч.гр.д. № 9507/2021г. по описа
на СРС, 81 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците
1
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил
дължимата цена. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че дължат на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответниците Н. Ц. Н. и В. Н. Д., чрез упълномощен процесуален представител,
са депозирали отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл.131, ал.1
ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Оспорват качеството си на
клиенти и потребители на топлинна енергия, като навеждат твърдения, че процесният
имот е продаден на 14.06.2018г. на трето лице, за което представят писмени
доказателства. Оспорват валидността на взетото решение, обективирано в протокол за
избор на ФДР, както и наличието на договор за извършване на услугата дялово
разпределение. Противопоставят се по отношение на претендираните от страна на
ищеца суми за топлинна енергия, като считат, че посоченото количество не е реално
изразходвано, както и не е направено отчитане и измерване на
доставената/изразходваната топлинна енергия. Твърдят, че всички отоплителни тела в
имота са демонтирани, както и не се ползва БГВ. Релевират възражение за изтекла
погасителна давност. Заявяват, че исковите претенции са неоснователни и предвид
влезли в сила съдебни решения, с които са отменени като незаконосъобразни
разпоредбите на Наредба №16-334 за топлоснабдяването. Молят за отхвърляне на
исковете като неоснователни и недоказани. Претендират сторените разноски за
адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач на страната на ищеца ... не заявява становище по
основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 9507/2021г. по описа на
СРС, 81 състав, по което на 25.02.2021г. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК срещу Н. Д. Д. и В. Н. Д. да заплатят разделно по 1/2 част от сумите: сумата
845,50 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от м.07.2017г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 17.02.2021г. до
изплащане на вземането, за сумата 220,34 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. до 05.02.2021г., за
сумата от 30,76 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга „дялово
разпределение“ за периода от м.01.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от
17.02.2021г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 5,53 лева
за периода от 03.03.2018г. до 05.02.2021г., които суми касаят топлоснабден имот,
находящ се в гр. С., ...., аб. № .....
Заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК е връчена на ответниците, респективно
след дадени указания по реда на чл.415, ал.1 ГПК и в указания му срок, ищецът е
предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо тях в посочените
размери, за които е издадена заповедта.
Предявените искове са за установяване съществуването на парични задължения,
произтичащи от договор за продажба на топлинна енергия и обезщетение за
забава.
2
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по
силата на което е престирал и за ответниците е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба на
топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за
енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на З. (отм.); и съгласно
чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с
придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху имот,
находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда– етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т.е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото
на/собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на
същите.
От представено по делото писмено доказателство - нотариален акт за покупко –
продажба на недвижим имот № ..../ се установява, че на 20.09.2006г. ответниците Н. Д.
Д. и В. Н. Д. са придобили собствеността по отношение на процесния имот –
апартамент № 4....... Страните не спорят и при липса на доказателства в противна
насока, следва да се приеме, че ответниците притежават процесния недвижим имот в
режим на обикновена съсобственост - по ½ ид.ч. за всеки от тях. Видно от представен
към отговора на исковата молба нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 135, том I, рег. № 932, дело № 52/2018г., ответниците са се разпоредили с
имота като са го прехвърлили, чрез посочената възмездна сделка на 14.06.2018г. в
3
полза на Тони Николаев Д.. Въз основа на това се извежда, че между ответниците Н. Д.
Д. и В. Н. Д. от една страна и топлопреносното предприятие от друга, е съществувало
облигационно отношение по доставка на топлинна енергия за битови нужди за част от
исковия период – до 14.06.2018г., от който момент собствеността е преминала към
трето за настоящия процес лице.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е въведена
система за дялово разпределение. Оспорването на решение на етажната собственост за
сключване на договор с дружество за дялово разпределение следва да бъде проведено в
отделно специално съдебно производство, а ответниците не твърдят провеждането на
такова оспорване по съответния ред на същото, следователно са обвързани от него и от
сключения в изпълнението му договор.
За изясняване на спорните по делото въпроси относно обема на доставено,
съответно потребено количество топлинна енергия по делото е прието заключение по
изготвена съдебно-техническа експертиза, което съдът при преценката си по реда на
чл.202 ГПК приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено. От
заключението се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която
се намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния имот на ответниците не е имало отоплителни тела, а само
транзитни щрангове. Не е ползвана топла вода. Вещото лице дава заключение, че
дължимата от ответниците сума за процесния период за доставена топлинна енергия,
изчислена съобразно приложимата методика е общо 1683,30 лева. Съдът намира, че
заключението на вещото лице по изготвената експертиза следва да бъде изцяло
кредитирано, тъй като от една страна е достатъчно задълбочено и се базира на
документи за отчет, които са съставени при извършването на периодични отчети по
отношение на топлоснабдения имот и сградата, в която той се намира, а от друга
страна липсват обективни факти и доказателства, които да разколебават направените
от него изводи.
При така установената от съда основателност на иска за част от периода следва
да се обсъди релевираното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на
дълга по давност.
Приложимата погасителна давност спрямо процесните вземания, които се явяват
периодични такива, е тригодишна и тече за всяко отделно вземане, считано от падежа
на същото, който за дължимите месечни суми за периода от м.07.2017 г. до м.04.2020 г.
е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно разпоредбата на
чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение в
първоначалната й редакция /ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13.03.2020 г. /, спират да
текат от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение давностните и други
срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или
прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти.
Със ЗИД на ЗМДВИП /ДВ, бр. 34/9.04.2020 г. / нормата на чл. 3, т. 2 е изменена,
като отпадат "и други срокове", а в § 13 т ЗР на ЗИД на ЗМДВИП /изм. и доп., ДВ, бр.
44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г. / е предвидено, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т.
2 относно "други срокове" в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от
обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон,
продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен
4
вестник". Ето защо, за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /общо 70 дни/ давност
спрямо процесните вземания не е текла. Предвид това и съобразявайки периода, през
който давността е спряла да тече, следва да се приеме, че към датата на подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, от която дата
установителният иск се счита предявен – арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД –
17.02.2021г., е изтекла погасителната давност за месечните вземания, претендирани за
периода от м.07.2017г. до м.10.2017г. включително, респективено необхванати от
погастителна давнот са вземанията на ищцовото дружество за периода от м.11.2017г.
до м.04.2020г.
Следователно при съобразяване на периода, за който претенциите на ищеца не
са обхванати от погасителана давност – от м.11.2017г. до 14.06.2018г., до който момент
следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците за цена за потребена
топлинна енергия, доставена до процесния недвижим имот, въз основа на
представените от ищеца фактури и изготвената експертиза, и на основание чл.162 ГПК
съдът намира, че искът за топлинна енергия се явява основателен за сумата 409,70 лева,
за която ответниците отговарят по ½ - всеки за сума в размер на 204,85 лева. Над
посочения размер до пълния предявен размер от 422,75 лева искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
За процесния период приложими към облигационните отношения между
страните са били ОУ одобрени с Решение № 0У-01/27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от
11.07.2016 г. Съгласно чл. 33 от същите клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, както да заплащат стойността на фактурата
по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид това
след изтичане на посочения период възниква основанието за дължимост на
обезщетение за забава. Доколкото се установи частична основателност на предявения
иск за главница, а ищецът е начислил законната лихва върху общо претендираната
сума, то искът за законна лихва срещу ответниците на основание чл. 162 ГПК следва да
се уважи до размера от 91,77 лева, разпределена по 45,89 лева за всеки от ответниците,
съобразно претенцията на ищеца.
По делото ищецът претендира от ответниците и вземане за възнаграждение за
дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната
лихва от 17.02.2021г. до окончателното плащане.
За основателността на иска следва да се установи от ищеца, че през процесния
период ФДР е извършила услугата дялово разпределение в процесния имот, поради
което в тежест на ответника е възникнало задължение за плащане на дължимото
възнаграждение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
основателен. Съображенията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016 г.
дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва възмездно от продавача по
реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите в СЕС,
като съгласно ал. 2 на чл. 22 от ОУ клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата „дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец. Ето защо,
ищецът е материалноправно легитимиран да получи претендираното възнаграждение
за дялово разпределение.
5
Както бе посочено по-горе, отговорността на ответниците следва да бъде
ангажирана до 14.06.2018г. Следователно този иск следва да бъде уважен в частта за
сумата 5,56 лева, изчислена от съда на основание чл. 162 ГПК и при съобразяване на
представената и неоспорена справка по абонатен номер, от която ответниците дължат
по ½ - 2,78 лева, ведно със законна лихва от 17.12.2020 г. до окончателното плащане.
Следва да се приеме, че ответниците не дължат обезщетение за забавено
плащане, тъй като липсват представени доказателства, обуславящи извода, че са е били
поканени или че е следвало да заплатят дължимата сума в определен срок, респективно
липсва основание за отговорност за неизпълнение в срок.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни, като съобразно
уважената и отхвърлената част от претенциите, на ищеца за исковия процес следва да
бъде присъдена сумата 644,00 лева - разноски за държавна такса, депозит за експертиза
и възнаграждение за юрисконсулт /при определен от съда размер 50 лева/, а за
заповедното производство сумата 69,00 лева – разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт.
Ответниците претендират и доказват извършването на разноски в размери, както
следва: за ответника Н. Д. - 300 лв., съгласно договор за предоставяне на правна услуга
от 07.10.2022г. и за ответника В. Д. - 400 лева, съгласно договор за предоставяне на
правна услуга от 23.06.2023г., представляващи платено адвокатско възнаграждение в
исковото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника Н. Д., съразмерно
на отхвърлената част от исковете следва да се присъди сумата 24,00 лева, а на
ответника В. Д. сумата 32,00 лева, разноски за исковото производство.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Н. Д. Д., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА ....., ЕИК: ... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ сумата 204,85 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от м.11.2017 г. до 14.06.2018г., ведно със законната лихва от
17.02.2021г. до изплащане на вземането, сумата 45,89 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2018г. до
05.02.2021г., сумата 2,78 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга
за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до 14.06.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 17.02.2021г. до окончателното й изплащане, които суми касаят
топлоснабден имот – ....., и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.02.2021г. по ч.гр.д. № 9507/2021г. по описа на СРС, 81 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството топлинна енергия над сумата
204,85 лева до пълния предявен размер от 422,75 лева, иска за обезщетение за забавено
плащане над сумата 45,89 до пълния предявен размер от 110,17 лева, иска за главница
за дялово разпределение над сумата 2,78 лева до пълния претендиран размер 15,38
лева и иска за сумата 2,61 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 03.03.2018г. до 05.02.2021г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В. Н. Д., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА ....., ЕИК: ... на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149
ЗЕ сумата 204,85 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
6
енергия за периода от м.11.2017 г. до 14.06.2018г., ведно със законната лихва от
17.02.2021г. до изплащане на вземането, сумата 45,89 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на горната главница за периода от 15.09.2018г. до
05.02.2021г., сумата 2,78 лева, представляваща дължима главница за доставена услуга
за дялово разпределение за периода от м.01.2018 г. до 14.06.2018г., ведно със законната
лихва, считано от 17.02.2021г. до окончателното й изплащане, които суми касаят
топлоснабден имот – ....., и за които е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение от 25.02.2021г. по ч.гр.д. № 9507/2021г. по описа на СРС, 81 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството топлинна енергия над сумата
204,85 лева до пълния предявен размер от 422,75 лева, иска за обезщетение за забавено
плащане над сумата 45,89 до пълния предявен размер от 110,17 лева, иска за главница
за дялово разпределение над сумата 2,78 лева до пълния претендиран размер 15,38
лева и иска за сумата 2,61 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане
върху горната главница за периода от 03.03.2018г. до 05.02.2021г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Н. Д. Д., ЕГН ********** и В. Н. Д.,
ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТЯТ на ....., ЕИК: ... сумата 644,00 лева – разноски за
държавна такса, депозит и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и
сумата 69,00 лева – разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ....., ЕИК: ... ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д.
Д., ЕГН ********** сумата 24,00 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ....., ЕИК: ... ДА ЗАПЛАТИ на В. Н.
Д., ЕГН ********** сумата 32,00 лева, представляваща разноски за исковото
производство.
Решението е постановено при участието на ... като трето лице – помагач на
страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7