№ 849
гр. Шумен, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, V-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Зара Ех. И.а
при участието на секретаря Стела Любч. Димитрова
като разгледа докладваното от Зара Ех. И.а Гражданско дело №
20253630100342 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД.
Делото е образувано по искова молба подадена от П. С. И., ЕГН
**********, адрес: гр.***** срещу ****, в която посочва, че на 13.01.2025 г.
около 19.25 ч. излизал от жилището си в гр. **** и се отправил към пл. **** в
гр. Шумен, тъй като имал уговорена среща с негов приятел - П. П.. Когато
излизал от дома си, той тръгнал по бул. Плиска, след което поел към
пешеходната зона на бул. ***. Малко след като пресякъл пешеходната пътека,
той се препънал в една доста издигната тротоарна плочка, инстинктивно
направил няколко крачки за да балансира, но не успял да се задържи и паднал
напред, подпирайки се с дланта на лявата си ръка при падането. Усетил силна
болка в лявата си ръка и буквално се сринал на лявата страна на тялото си,
лягайки на земята. Случайни минувачи се спрели за да се поинтересуват дали
е добре след падането като и в този момент бил видян от негов познат, който
се насочил към него, за да му помогне и останал при него до откарването в
болничното заведение. От падането ищецът изпитвал много силна болка
каквато и поза на тялото да заеме и изобщо не можел да помръдне лявата си
ръка. С дясната ръка извадил телефона си и набрал приятеля, с когото имал
среща, за да му каже, че е претърпял инцидент. П. П. казал, че ще дойде при
него, но му е необходимо време, за да пристигне, тъй като е без кола, на което
ищецът отговорил, че ще потърси лице с автомобил, което да го транспортира
до болницата. Позвънил на Г. Г., баща на съжителката на ищеца, който
отговорил на повикването, като до идването му на мястото на инцидента
случаен минувач, който е присъствал на злополуката и стоял до него докато
пристигне транспорт, с който да бъде откаран в болницата.
След извършения преглед и направен рентген в Спешно отделение на
МБАЛ Шумен бил издаден амб. Лист с основна диагноза „Счупване на горния
крайник на раменната кост (хумерус)“, назначена била имобилизация за 45
1
дни и терапия с лекарствени средства за 30 дни, както и да ползва Ортеза за
горен крайник. На ищеца бил издаден болничен лист за срок 10 дни с диагноза
„Счупване на горния крайник (хумерус)“. На 22.01.2025 г. след извършен
преглед от съдебен лекар е издадено СМУ със заключение „Касае се за
фрактура на горния край на лява мишнична кост. Охлузвания на ограничена
площ по предната страна на лявата подбедрица под капачката на коляното.
Травматичните увреждания може да бъдат получени по време и начин
съобщен от пострадалия. Причинено е трайно затруднение в движението на
левия горен крайник за срок по-голям от един месец. На 31.01.2025 г. ищецът
отново преминал преглед ,след който му бил издаден Болничен лист за
временна неработоспособност от ЛКК при МЦ МБАЛ Шумен ЕООД за срок
от 30 дни с диагноза Счупване на горния край на раменната кост
(хумерус).Вследствие на счупването изпаднал в състояние, при което се
нуждаел от помощ от близките си, не можел да се обслужва относно
елементарни битови потребности, изпитвал болки, не можел да упражнява
професията на инженер. Не можел да полага и грижи за децата си.
Предвид горното моли да бъде постановено съдебно решение, по силата
на което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 8 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба, както и
да му бъдат присъдени извършените деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът подава отговор. Счита иска за
неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Излага, че твърденията на ищеца не
са доказани по категоричен начин, не е доказана връзката между претърпяната
злополука и получените наранявания, както и, че не може да се установи по
безспорен начин мястото на злополуката, а от там и собствеността на ****.
Моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по
основание и размер. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че е
налице основание за ангажиране отговорността на ****, да бъде намален
размерът до справедлив размер, както и да бъде присъдено на ответника
юрисконсултско възнаграждение.
В хода на делото страните поддържат заявените обстоятелства,
твърдения и възражения.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
С оглед предмета на заявената претенция и правната квалификация на
предявения иск- чл.49 вр. чл.45 от ЗЗД, в тежест на ищеца е доказването на
вредоносното събитие, причинната връзка между вредите и деликта и размера
на вредите.
За установяване на обективната страна на деликта, по искане на ищеца
са разпитани като свидетели Б.Х. и Г.Г.. Първият от тях заявява, че има
непосредствени наблюдения, видял е как ищецът е паднал. Заявява, че това се
е случило в средата на месец януари 2025г. Имал уговорка да се види с
приятели. Слязъл от такси на паркинга до „Пощенска банка“ намираща се на
„Руски паметник“ в гр.Шумен. Тръгнал посока центъра на града, пресичайки,
видял ищеца и тръгнал към него да се поздравят, т.к. са приятели. В този
момент го видял да се препъва в плочка или паве, да прави няколко крачки с
цел да запази равновесие и да се задържи прав, но не успял и паднал на лявата
си страна. Веднага притичал към него, насъбрали се и други хора. Когато
2
достигнал до него го попитал как е, а той охкал и пъшкал. Помогнал му да
стане и да седне. Ищецът звъннал на някого, с молба да го закара в болницата.
Свидетелят Г. Г., разказва, че на 13.01.2025 г. получил обаждане някъде
около 8 без 15 вечерта от ищеца, който му казал, че е паднал на бул. ***, в гр.
Шумен и ако може с колата да отиде да го вземе. Изпълнил молбата, отишъл
на уреченото място и видял пострадалия. Бил седнал на един бордюр заедно с
друго лице, което обозначава като свидетеля Б.Х. и още един мъж. Качили се в
колата и свидетелят го транспортирал до болницата. Там го прегледали и
казали, че се нуждае от рентгенова снимка, направили такава и се установило,
че има счупване, предписали му лекарства и шина. На следващата сутрин
отишли отново в МБАЛ-Шумен, отделение по „Ортопедия“, където било
установено, че има счупване на лявото рамо.
От горните показания, които съдът възприема за достоверни, съдът
приема за доказано, че на 13.01.2025г. в гр.Шумен, на бул.“***“, пред бивше
кино „Херсон“ в резултат на спъване в неравност на тротоара, ищецът е
паднал и е получил травма на лявото рамо.
За установяване вида на травматичното увреждане и и евентуалната му
причинна връзка с падането е назначена и приета като обективна и пълна
СМЕ. След преглед на наличната медицинска документация и извършен
медицински преглед на ищеца, ВЛ посочва, че при падането, което според
експерта е станало на 13.01.2025г, ищецът получава изкълчване (луксация) на
лява раменна кост с пропукване (фисура) на костта обхващаща и главата на
раменната кост. Механизмът на телесната увреда е падане върху ръката
(дланта) при отведен - отдалечен от тялото горен крайник при 40-50 градуса от
срединната линия на тялото.
Възприемайки за меродавно заключението на ВЛ съдът приема за
доказано, че в причинна връзка с падането на ищеца, настъпило поради
спъването му в неравност на тротоара, той е получил описаната по-горе
физическа травма.
От друга страна, съгласно нормата на чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОС, общинска
собственост са имотите и вещите, предоставени в собственост на общината
със закон. Съгласно § 7, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА в собственост на общините
преминават и общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено
ползване. Нормата на чл.11, ал.1 от ЗОС предвижда, че имотите и вещите
общинска собственост се управляват в интерес на населението на общината
съобразно разпоредбите на закона и с грижа на добър стопанин. Доколкото
пешеходната зона (тротоар ) на бул.“***“ пред сградата на бившето кино
„Херсон“, където съдът приема за доказано , че е настъпил деликта е на
територията на гр.Шумен, съдът счита, че ответникът е лицето, което следва
да осъществява действия за поддържането на вещта в изправно състояние, т.е.
е пасивно материално легитимиран да отговаря за вредите произтекли от нея.
Обобщавайки изложеното съдът намира, че са налице всички елементи
на състава на непозволено увреждане, в хипотезата на чл.49 от ЗЗД, поради
което описаните по-горе неимуществени вреди подлежат на обезщетяване,
подчинявайки се на справедливостта, съгласно чл.52 от ЗЗД. Справедливостта
не е абстрактно понятие, а е свързана с редица конкретни, обективно
съществуващи факти – продължителност, интензитет на претърпените
негативни промени в неимуществената сфера на пострадалия и др.
3
В настоящият случай, от заключението по СМЕ, съдът приема за
установено, че увреждането на здравето на пострадалото лице се свежда до
трайно затруднение в движението на левия горен крайник за срок по-голям от
30 дни. Пълното възстановяване е около 90 дни, като включва 35-40 дни
имобилизация на ръката и около 50 дни рехабилитация, заедно с лечебна
физкултура.
В хода на делото и по-конкретно, в първото съдебно заседание,
проведено на 26.06.2025г. се излагат твърдения, че ищецът все още, т.е. около
пет месеца след травмата изпитва болки и тръпнене в ръката. Тези
обстоятелства, по принцип, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК
следва да бъдат отчетени при преценката за продължителността на търпените
болки и страдания, но в случая не са доказани. Според ВЛ по СМЕ липсват
обективни данни в тази насока.
Според показанията на свидетелите Б.Х. и Г.Г., както и според ВЛ по
СМЕ, към момента на получаване на травмата, П.И. е изпитвал много силни
болки. Свидетелката Г. Г.а, която живее на семейни начала с ищеца, заявява,
че значителен период от време, около месец той е приемал обезболяващи,
освен това е станал затворен, асоциален, не е можел да работи пълноценно. Не
бил в състояние да помага в домакинството и при отглеждането на децата им,
което силно го травмирало. Очаквал по-бързо да се възстанови, но около два
месеца изпитвал силен дискомфорт.
Съобразявайки установените по делото факти, а именно, че към
момента на получаване на травмата и известен период след това, ищецът е
изпитвал силна болка, а около два месеца значителен физически и
емоционален дискомфорт, както и факта, че за пълното му възстановяване са
необходими около три месеца, през които ръката не може да се използва
пълноценно, съдът счита, че справедливо обезщетение за претърпените болки
и страдания е в размер 8 000 лева или искът за неимуществени вреди се явява
изцяло основателен.
По разноските:
От ответника е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за неоснователно. Съобразно цената на
иска, адвокатското възнаграждение предвидено в чл.7, ал.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, които съдът
приема ориентировъчни е в размер на 1 100 лева, а договореното такова от
ищеца и адвоката е 1 150 лева. Надвишението е незначително и с оглед
фактическата и правна сложност на делото, съдът счита, че договореният
адвокатски хонорар не е прекомерен. При това положение разноските, които
ответникът следва да заплати на ищеца с в размер на 1 970 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ****, представлявана от Кмета, БУЛСТАТ *********, на
основание чл. 49 ЗЗД да заплати на П. С. И., ЕГН **********, адрес: гр.*****,
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания причинени от
изкълчване (луксация) на лява раменна кост с пропукване (фисура) на костта
обхващаща и главата на раменната кост, настъпили вследствие падане на
13.01.2025г. в гр.Шумен, бул.“***“, пред бивше кино „Херсон“, поради
4
неравност на тротоара, в размер на 8 000 (осем хиляди )лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба- 10.02.2025г., до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА ****, представлявана от Кмета, БУЛСТАТ ********* да
заплати на П. С. И., ЕГН **********, сумата 1 970 (хиляда деветстотин и
седемдесет) лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5