П Р О Т О К О Л

 

 

04.12.2019 год.                                                              гр.Силистра

 

СИЛИСТРЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД        наказателен състав

 

На четвърти декември                                         2019 година

 

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮДМИЛ ХЪРВАТЕВ

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ:  АНЕЛИЯ ВЕЛИКОВА

                                                                               АНА АВРАМОВА

 

Секретар ЕЛИ НИКОЛОВА

Прокурор ТЕОДОР ЖЕЛЕВ

Сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

ВЧНД № 258 по описа за 2019 год.

 

 

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и след проведено тайно съвещание, постанови следното

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№196

 

 

Съдът, като съобрази доводите изложени в жалбата, становищата на страните изразени в съдебно заседание и материалите по делото, установи следното:

Производството е по реда на чл.64 от НПК, инициирано по внесена молба от обвиняемия С. и неговия процесуален представител, против определението на СсРС, с което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Процесуалният представител на обвиняемия днес в съдебно заседание изтъква, че според тях не са налице основанията за вземане на най – тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“, с оглед на това, че липсват данни  удостоверяващи, че обвиняемият би могъл да се укрие или да извърши ново престъпление, тъй като от момента на изтърпяване на последното наказание до настоящия момент, той няма други противообществени прояви. Изтъква се и тежкото семейно и финансово състояние на обвиняемия. Същият също желае  вземане на по – лека мярка за неотклонение, за да може да гледа децата си.

Представителят на държавното обвинение, напротив, счита, че са налице предпоставките за вземане на най – тежката мярка за неотклонение и докато може да се приеме, че не е налице опасността обвиняемият да се укрие, тъй като разполага с установено местоживеене, не така стои въпрос с другата предпоставка, а именно да извърши ново престъпление с оглед на доказателствата за съдебното му минало. По тези съображения, прокурорът претендира за потвърждаване определението на СсРС.

Несъмнено е, че спрямо обвиняемия С. е предявено обвинение за тежко умишлено престъпление, с оглед на предвиденото от закона наказание за деяние по чл.128 от НК. Касае се за извършване на едно от най – тежките престъпления против личността и с оглед етапа на досъдебното производство, според  настоящата инстанция, са представени достатъчно по обем убедителни доказателства удостоверяващи, че именно обвиняемият е извършител на престъплението, за което му е предявено обвинението.

Действително, с оглед на събраните данни за местоживеенето на обвиняемия и липсата на представени конкретни доказателства относно опасността той да се укрие, съдът счита, че не са налице доказателства в тази насока. Опасността, обаче, той да извърши ново престъпление е налице, от една страна, с оглед тежестта и характера на предявеното обвинение, а от друга страна от събраните данни за съдебното минало на обвиняемия. Видно от тези доказателства, същият многократно е осъждан за умишлени престъпления от общ характер, като последното е за извършено престъпление по чл.198 от НК или за извършен грабеж. По отношение на това деяние той е наказан с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години и 2 месеца, по голямата част, от което е изтърпял ефективно преди да бъде условно предсрочно освободен. Това обстоятелство извежда и извода, че е налице предпоставката по чл.63, ал.1, т.2 от НПК предвид на това, че е извършено умишлено деяние след като е изтърпял наказание за друго такова, което не е отложено по реда на чл.66 от НК.

Изтъкнатите доводи за тежкото семейно и финансово състояние на обвиняемия не следва да се приемат като абсолютна предпоставка за налагане на по – лека мярка за неотклонение, тъй като е видно, че тези обстоятелства не са повлияли мотивиращо на обвиняемия за едно правомерно поведение, а напротив дори предхождащите наказания не са показали възпиращо въздействие върху него.  

С оглед на изложеното, съдът счита, че целите на мярката за неотклонение заложени в разпоредбата на чл.57 от НПК биха могли да се реализират към настоящия момент единствено с тази мярка за неотклонение „задържане под стража“, поради което съдът счита, че определението на СсРС е обосновано и законосъобразно и като такова не може да не бъде потвърдено.   

Водим от изложените съображения, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение №455/01.12.2019г. на СсРС, с което по отношение на обвиняемия И.Д.С. е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване или протест.

 

Заседанието приключи в 15.24 часа.

Протоколът е воден в съдебно заседание и изготвен на 05.12.2019г.

 

 

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                      1.

 

 

                                                                                      2.

 

 

                                                                   СЕКРЕТАР: