РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 514/10.3.2021г.
Град Пловдив, 10 март 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІ касационен състав, в открито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и първата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ВЕЛИЧКА ГЕОРГИЕВА
при секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА и
участието на прокурор МАРИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИЕВА к.а.н.д. № 43 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН), глава дванадесета от
Административнопроце-суалния кодекс (АПК), във връзка с чл.81, ал.1, т.1 от
Закона за защитените територии (ЗЗТ).
Касаторът Дирекция “Национален парк Централен Балкан”-
Габрово, чрез пълномощника си адв. А., оспорва решение № 260050 от 24.11.2020
г. по а.н. дело № 766 по описа на Районен съд- Карлово за 2019г., с което е отменено
наказателно постановление (НП) с № 64 от 11.10.2019г., издадено от директора на
дирекция “Национален парк Централен Балкан” (Д”НПЦБ”), с което на С.Н.М. е
наложена глоба в размер от 700,00 лв. за нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ.
Претендира се отмяна на решението поради
неправилност и незаконосъобразност и постановяване на решение по същество, с
което да се потвърди процесното НП. Счита изводите на съда за неспазване на
чл.43, т.3, предл. първо и чл.57, т.5, предл. второ ЗАНН са неправилни и
необосновани.Твърди, че е ясен посоченият период до момента на установяване на
нарушението – от неустановена дата до 16.05.2019 г., като крайната дата в
случая е посочена, поради което счита, че НП е било прецизирано в достатъчна
степен, с оглед доказателствата по преписката. Посочва, че изпълнителното
деяние изисква както изграждане, така и липсата на писмено съгласуване по реда
на § 7 от ПЗР на ЗЗТ, което от своя страна е бездействие и то е едно трайно
състояние на нарушението на режима на защитената територия, поради което и няма
как да са изтекли давностните срокове по чл.34 ЗАНН.
Ответникът по жалбата – С.Н.М., чрез процесуалния си
представител адв. Д. намира жалбата за неоснователна и моли да се остави без
уважение. Твърди, че се касае за частен имот, на който е собственик соченото за
нарушител лице, както и че се касае за паянтова конструкция тип парник, покрит
с найлон, която не е обект по смисъла на ЗУТ, поради което не противоречи на
разпоредлите на Плана за управлене на НП“Централен балкан“. В писмено становище
претендира присъждане на сторените в производството разноски.
Окръжна прокуратура – Пловдив намира жалбата за
неоснователна и моли решението на КРС да се остави в сила.
Касационният съд, като извърши проверка на
обжалваното съдебно ре-шение, във връзка с касационните основания по чл.348,
ал.1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), констатира следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на
предвидения законен срок и от страна по първоинстанционното производство, за
която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, предвид следното.
По делото, първоинстанционният съд въз основа на
фактическите констатации и на приетите
по делото доказателства установява, че от
неизвестен момент до 16.05.2019 г., на територията на НПЦБ, Парков участък
Калофер, Охранителен участък Юрушка грамада, местност Милковец, ферма „М.“, М.
е изградил временен паянтов обект, тип „парник“, с дължина 36 м, ширина 6 м и
височина 2 м, находящ се източно от основната сграда на фермата. Посочено е, че
обектът е изграден от 18 бр. метални тръби и дървени колове, закотвени в
почвата, като 10 м от дължината му е покрита с найлон. Според НП по този начин
е извършил нарушение: изграждане на временен обект без писмено съгласуване от
ДНПЦБ по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ, в нарушение на забраната, регламентирана в
разпоредбата на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във връзка с т. 15 от част 3.2.1.2.
„Режими, норми и условия, въведени на основание чл. 2, т. 16 от ЗЗТ за цялата
територия на НПЦБ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г., а именно: “В
националните паркове се забраняват: ...т.16. други дейности, определени със
заповедта за обявяване на защитената територия и плана за управление“ във
връзка с т. 15 от част 3.2.1.2. от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025 г.:
„На основание на чл. 21 т. 16 от ЗЗТ за цялата територия на НПЦБ за всички зони
с изключение на зона Резервати, се забранява: ...т.15 Изграждане на временни
обекти, които не представляват строителство по Закона за устройство на
територията - сезонни кошари, навеси, сеновали, дърварници, заслони за пастири,
тоалетни, огради и др., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ“.
Отразено е, че нарушението е констатирано при проверка на място от служителите
на ДНПЦБ на 16.05.2019 г., документирано с констативен протокол №0015875/16.05.2019
г., като на лицето е издадено предписание №3 (изх. №78 ПР-3/28.05.2019 г.),
съгласно т. 1 от което, обектът задължително трябва да се премахне в срок до
30.06.2019 г. вкл. На 09.07.2019 г. и на 09.08.2019 г., служители на ДНПЦБ
установяват, като са съставени съответно констативен протокол № 0016859/09.07.2019
г. и констативен протокол №0016862/09.08.2019 г., че обектът не е премахнат от
територията на НПЦБ.
Въз основа на установеното и съставения акт,
компетентният орган, съгласно чл. 85 ал. 1 от ЗЗТ и заповед №
РД-93/05.02.2003г. на министъра на околната среда и водите, е издал процесното
наказателно постановление.
За да отмени издаденото наказателно постановление,
съдът е приел, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на АУАН и НП, а именно не е посочена дата на извършеното
административно нарушение на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като в чл. 42 т.3 предл.1
от ЗАНН и чл. 57 ал.1 т.5 предл.2 от ЗАНН, според които актосъставителят и
наказващият орган следва да посочат датата на извършване на нарушението. Според
районния съд посочването на датата на извършване на административното нарушение
е от значение не само като индивидуализиращ белег на нарушението, но и с оглед
проверката за спазване сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Съдът е приел, че актосъставителят
и АНО се посочили, че деянието е започнало от неизвестен момент и е довършено
на 16.05.2019г. – датата на извършване на проверката от контролните органи, който
бил некоректен и незаконосъобразен, доколкото цели заобикаляне на задължението
на АНО да установи точния момент на извършване на нарушението. Съдът е приел,
че този порок е съществен, нарушаващ правото на защита на нарушителя и е
основание за отмяната на НП.
Настоящият касационен състав на Административен съд
–Пловдив намира решението за неправилно.
Касае се за отрицателен факт, който не е опроверган
от ответника по касационната жалба, поради което настоящата инстанция приема,
че изпълнителното деяние на нарушението е осъществено чрез бездействие, което
продължава да се осъществява до момента, докато ответникът по касационната
жалба не предприеме мерките, които са му предписани с предписания, с НП или от
закона. Докато трае това бездействие наказателноотговорното лице е в нарушение.
В случая при наличие на задължения за действие, ответникът в настоящето
производство е бездействал непрекъснато през целия период от момента на
изграждането на въпросния обект. Когато едно административно нарушение се
осъществява чрез бездействие, което трае продължително във времето, се
установява едно трайно фактическо състояние, което се явява довършено едва с
предприемане на дължимите действия. Затова касационната инстанция намира, че от
възникване на задължението за собственика за предприемане на горните действия
до фактическото им предприемане се касае за едно нарушение. Затова и не може да
бъде посочена конкретна дата на нарушение, което продължава да се осъществява
във времето до настъпване на юридически факт, който да го преустанови.
Доколкото същото се осъществява чрез бездействие и продължава и към датата на
констатирането му, именно последната - 16.05.2019 г. е и дата на неговото
извършване. Посочената дата не е произволна и некоректна, както е приел
въззивният съд, а съставлява датата, на която, видно от всички материали по
административнонаказателната преписка, е констатирано това бездействие от
контролните органи.
Районният съд се е произнесъл по същество във
връзка с възраженията на жалбоподателя пред първата инстанция, а именно, че
независимо, че процесният обект е в рамките на собствения на лицето недвижим
имот, поради което не е следвало да съгласува изграждането му писмено с ДНПЦБ.
Поради това не се налага връщане на делото за ново произнасяне по същество.
Настоящата съдебна инстанция намира възраженията на
ответника по касацията също за неоснователни. Съгласно § 7 от ПЗР на ЗЗТ Собствениците
и ползвателите по чл. 11 съгласуват с министъра на околната среда и водите или
с оправомощени от него длъжностни лица дейностите, които планират да извършат в
защитените територии, ако липсва план за управление или те не са предвидени в
плановете и проектите по глава четвърта, независимо от разрешенията, които се
изискват по други закони. Нормата на чл. 7 ал. 1 от Закона за защитените
територии предвижда разпоредбите на закона да се прилагат за всички защитени
територии независимо от собствеността върху горите, земите и водните площи в
тях. Също така чл. 11 ЗЗТ задължава и собствениците, и ползвателите на гори, земи и водни площи в защитените
територии да спазват режимите, установени по реда на този закон, със заповедта
за обявяване на защитената територия и плана за управлението й. От друга страна между страните не се формира
спор по въпроса дали процесният имот на ответника по касацията попада на
територията на парка.
Съгласно чл. 21 т. 16 от ЗЗТ във връзка с т.15 от
част 3.2.1.2. „Режими, норми и условия, въведени на основание чл.21,т.16 ЗЗТ за
цялата територия на Национален парк“Централен балкан“ за всички зони с
изключение на зона Резервати, се забранява: ...т.15 Изграждане на временни
обекти, които не представляват строителство по Закона за устройство на
територията - сезонни кошари, навеси, сеновали, дърварници, заслони за пастири,
тоалетни, огради и др., без писмено съгласуване по реда на §7 от ПЗР на ЗЗТ. Този смисъл са неоснователни възраженията на
ответника по касацията, че нарушението е несъставомерно, тъй като процесният
обект не представлява обект по смисъла на ЗУТ.
Този извод налага да се приеме, че наказателното
постановление е било правилно и законосъобразно издадено.Съдът намира също, че в
случая не се констатират процесуални нарушения в проведеното административно-наказателното
производство, проведено от компетентни органи.
Предвид изложеното, съдът намира, че касационната
жалба е основателна на посочените в нея основания, а обжалваното пред
касационната инстанция решение на районния съд е неправилно и като такова
следва да бъде отменено, като се постанови ново, с което НП бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Административен съд – гр. Пловдив, ХХІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260050 от 24.11.2020 г. по а.н. дело №
766 по описа на Районен съд- Карлово за 2019г., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) с № 64 от
11.10.2019г., издадено от директора на дирекция “Национален парк Централен
Балкан” (Д”НПЦБ”), с което на С.Н.М., ЕГН **********, е наложена глоба в размер
от 700,00 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.21, т.16 от ЗЗТ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.