Решение по в. гр. дело №344/2025 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 173
Дата: 16 октомври 2025 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20253000500344
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 19 юни 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 173
гр. Варна, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова

Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20253000500344 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
въззивна жалба от Гаранционен фонд, гр.София, чрез процесуалния му
представител ю.к.Й.Ш., против решение №37/26.03.2025г., постановено по
гр.д.№313/24г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е осъден
Гаранционен фонд да заплати на С. Р. Х. сумата от 40 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания
в резултат на ПТП, настъпило на 28.08.2022г. в двора на хотел „Дулово Палас”
- гр.Дулово, обл. Силистра, ул. „Плиска” №2, причинено от Ж. В. З., при
управление на автомобил марка „Мерцедес - Бенц”, с рег. № ХХХХХХХ и
номер на шаси ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, за който към датата на ПТП няма
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, освен извъсъдебно
платените 28 000 лв., ведно със законната лихва върху главницата от
11.01.2024г. до окончателното изплащане на задължението на осн. чл.557, ал.1,
т.2, б.„а” вр. чл.558, ал.5 от КЗ; 2/ е осъден Гаранционен фонд да заплати на С.
Р. Х. сумата от 3 461, 54 лв., представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ е осъден Гаранционен фонд да
заплати на Окръжен съд-Силистра сумата от 1 869, 23 лв., представляваща
дължими за производството държавна такса и депозит на вещото лице, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК, като решението е постановено при участието на Ж. В. З.
като трето лице-помагач на страната на ответника Гаранционен фонд.В
1
жалбата и уточняващата молба към нея 21.05.2025г. се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поР. необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.В условие на
евентуалност се претендира да се намали размерът на присъденото
обезщетение.Претендират се разноски.
Въззиваемият С. Р. Х., редовно уведомен, не е депозирал отговор по
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з., чрез процесуалния си
представител адв.Р.Н., поддържа становище за нейната неоснователност и
моли решението на СОС да бъде потвърдено в обжалваните му от ответника
части.Претендира разноски.
Третото лице помагач Ж. В. З., редовно уведомено, в о.с.з. не се явява, не се
представлява, не изразява становище по жалбата.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба и уточняващите молби към нея, съответно от
16.09.2024г. и 18.09.2024г., ищецът С. Р. Х. излага, че на 28.08.2022г., в
гр.Дулово, ул.„Плиска“№2/двора на х-л „Дулово Палас”/ при управление на
собствения си л.а. „Мерцедес-Бенц“, с рег.№ХХХХХХ, номер на шаси
ХХХХХХХХХХХХХХ, Ж. В. З. умишлено му причинил средна и лека
телесни повреди, изразяващи се контузия на главата, сътресение на мозъка с
умерено изразена церебрастенна симптоматика, хематом на лявата очница,
разкъсно - контузна рана на лявата вежда, контузия на дясна раменна област с
рентгенови данни за счупване на дясна ключица, контузия на дясна гръдна
половина, контузия на дясно бедро с хематом.По своят характер счупването
на дясна ключица обуславя наличието на трайно затруднение движенията на
десен горен крайник.Телесната повреда е причинена посредством
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото.С влязла в сила присъда Ж.З. е осъден за
извършеното от него деяние.Към момента на увреждане автомобилът не е бил
застрахован, поР. което отговорен за обезщетяване на претърпените вреди е
ответникът Гаранционен фонд, гр.София.Вследствие нанесените му
увреждания пролежал в болница.Претърпял и продължавал да търпи
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и затруднения при
извършването на елементарни дейности, вкл. предвид бавното възстановяване
на функцията на ключицата, продължаващите болки и трудната подвижност на
дясната ръка.Отправил претенция към ответника за заплащане на
обезщетение.Същият определил такова в размер на 28 000лв. и му го
изплатил.Поддържа, че справедливото обезщетение за така претърпените от
него неимуществени вреди възлиза на 80 000лв.Предвид изложеното,
претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от
52 000лв./разликата между изплатените 28 000лв. и общо дължимите
80 000лв./, представляваща обезщетение за претърпените в резултат от ПТП
2
неимуществени вреди - физически болки и страдания, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.08.2022г. до окончателното изплащане
на задължението;
Ответникът Гаранционен фонд, гр.София в депозирания писмен отговор в
срока по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени.Не оспорва твърдението в исковата молба, че е бил сезиран с
претенция от С.Х. във връзка с процесното ПТП, по която е заведена щета
№23210160/10.08.2023г., по която е определено и изплатено на 11.01.2024г.
обезщетение в размер на 28 000лв., което счита, че е справедливото такова за
понесените от ищеца неимуществени вреди.Твърди, че претендираният в
настоящото производство размер на обезщетението е изключително завишен,
неотговарящ на съществуващите в страната икономически условия, стандарта
на живот и трайната съдебна практика към датата на ПТП.Оспорва
претенцията за законна лихва от 28.08.2022г.Твърди, че т.к. не е деликвент или
застраховател, а изпълнява чуждо задължение, изплащайки обезщетение по
силата на закона, би дължал законна лихва едва от изтичане на срока за
произнасяне по претенцията на увреденото лице в случай, че не се произнесе,
а не от датата на сезиране.В случая се е произнесъл в законоустановения
тримесечен срок по претенцията, поР. което лихва би се дължала от датата на
подаване на исковата молба.
По искане на ответника в срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е
конституиран като трето лице помагач на негова страна Ж. В. З..Привличане е
поискано предвид разпоредбата на чл.558, ал.7 от КЗ, предвиждаща, че
Гаранционен фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходи за определянето и
изплащането му, като има право на регресен иск срещу виновния за ПТП
водач.С искането за привличане е предявен от ответника против третото лице
помагач частичен евентуален обратен иск, а именно в случай, че предявените
от С. Р. Х. искове бъдат уважени от съда, то Ж. В. З. да бъде осъден да заплати
на Гаранционен фонд, гр.София сумата от 10 000лв., частичен иск от целия в
размер на 52 000лв., ведно с лихвите върху присъденото обезщетение.
Третото лице помагач Ж. В. З. поддържа становище за неоснователност на
предявените главни искове по съображенията, изложени от ответника, и
неоснователност на евентуалния иск.
С влязлата в сила част от първоинстанционното решение главните искове са
отхвърлени, съответно за сумата, представляваща разликата над 40 000лв. до
52 000лв., а касателно обезщетението за забава за присъждане на такова за
периода 28.08.2022г.-10.01.2024г.Първоинстанционното решение не е
обжалвано в частта му, с която е уважен частичният обратен иск, но доколкото
същият е евентуален/разглеждане при уважаване на главните искове и до
размера, до който са уважени, но не повече от 10 000лв./, той също ще бъде
предмет на въззивното производство в случай, че главните искове се приемат
за неоснователни и съответно отпадне вътрешното процесуално условие за
3
произнасяне по евентуалния иск.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр.осн. чл.558, ал.5, вр. чл.557, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ и
чл.86 от ЗЗД и обратен евентуален частичен иск с пр.осн. чл.558, ал.7 от КЗ.
Със споразумение, одобрено и обективирано в протокол №16/13.06.2023г.
по НОХД №226/23г. по описа на СОС, Ж. В. З. е признат за виновен в това, че
на 28.08.2022г. в двора на хотел „Дулово палас“ в гр.Дулово, обл.Силистра,
при управление на МПС - лек автомобил марка „Мерцедес-Бенц“ с рег.№
ХХХХХХ е нарушил правилата за движение - чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл.25, ал.1
от ЗДвП като умишлено е причинил средна телесна повреда на С. Р. Х.,
изразяваща се в счупване на дясна ключица, което обуславя наличието на
трайно затруднение движенията на десен горен крайник, поР. което и на осн.
чл.342, ал.3, б.“б“, пр. първо, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, във вр. с чл.54, ал.1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години,
чието изтърпяване е отложено на осн. чл.66 от НК за срок от пет години, както
и на осн. чл.342, ал.4 от НК, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от три години.На осн.
чл.383, ал.1 от НПК одобреното от съда споразумение за решаване на делото
има последиците на влязла в сила присъда.На осн. чл.300 от ГПК влязлата в
сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд,
разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С
оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така,
както са посочени във влязлото в сила споразумение по НОХД №226/23г. по
описа на СОС.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените по делото
писмени доказателства, че към 28.08.2022г. за лек автомобил марка
„Мерцедес-Бенц“ с рег.№ ХХХХХХ, номер на шаси
ХХХХХХХХХХХХХХХХ, който обичайно се е намирал на територията на
Република България, не е имало сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
На осн. чл.557, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ ответникът е пасивно легитимиран да
отговаря по претенцията на ищеца като трето увредено лице, т.к. се
претендира обезвреда на неимуществени вреди, настъпили вследствие на
телесни увреждания при ПТП на територията на РБ, от МПС, което обичайно
се намира на територията на РБ, и виновният водач няма сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите.Изпълнена е и процесуалната предпоставка за допустимост
на иска, предвидена в чл.558, ал.5 от КЗ - предявена претенция пред
Гаранционен фонд с вх.№23210160/10.08.2023г.Също не е спорно, че по
предявената претенция ответникът е изплатил обезщетение на
4
11.01.2024г./преди предявяване на исковете с искова молба, подадена на
28.06.2024г./ в размер на 28 000лв.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано от
фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума
по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило
ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при спазване
чл.497 от КЗ.Минималната застрахователна сума/лимит на отговорността/ за
2022г. по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл.492 от КЗ в действащата й
към датата на ПТП редакция, за неимуществени вреди за всяко събитие
независимо от броя пострадали лица е 10 420 000лв.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението - ППВС №4/23.12.1968г.При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към
момента на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна
сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие
увреждане или смърт.Като паричен еквивалент на претърпените болки и
страдания справедливите обезщетения за неимуществени вреди изискват
съобразяване на конкретните икономически условия, чийто обективен белег са
и посочените лимити, макар да нямат самостоятелно значение по отношение
на критерия за справедливост.От своя страна икономическите условия в
страната към момента на настъпване на застрахователното събитие се влияят
от множество фактори, като минимална работна заплата/към момента на
деликта 710лв./, инфлационни процеси/15, 3% за 2022г./, нарастване на цените
и др.
Съгласно заключението на СМЕ от 07.03.2025г. на в.л.Т.И., кредитирано от
съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните,
обясненията на в.л. в о.с.з. на 19.03.2025г. и представената по делото
медицинска документация -епикризи, амбулаторни листи и съдебно-
медицинско освидетелстване, в резултат от ПТП ищецът е получил следните
увреждания: контузия на главата, сътресение на мозъка с умерено изразена
церебрастенна симптоматика, хематом на лявата очница, разкъсно - контузна
рана на лявата вежда, контузия на дясна раменна област с рентгенови данни за
счупване на дясна ключица, контузия на дясна гръдна половина, контузия на
дясно бедро с хематом.Пролежал е в болница за периода 28.08.2022г.-
31.08.2022г.По своят характер счупването на дясна ключица обуславя
5
наличието на трайно затруднение движенията на десен горен крайник.ПоР.
ограничението в движенията на дясна раменна става, предвид недоброто
зарастване счупването на дясна ключица, както и продължаващите
церебрастенни прояви, следствие на претърпяната ЧМТ, е налице
продължително разстройство на здравето неопасно за живота.Останалите
увреждания в своята съвкупност, ангажиращи повърхностните меки тъкани,
обуславят наличието на временно разстройство на здравето неопасно за
живота.Всички установени в медицинската документация травми, причинени
на ищеца, могат да бъдат получени при процесното ПТП, след блъскане на
тялото от лек автомобил с последващо падане върху земната настилка.При
счупване на ключицата същата би следвало да зарасне дори и неправилно/в
повечето случаи подобно счупване зараства неправилно, вкл. и защото не
подлежи на имобилизация/ и съответно да е налице траен двигателен дефицит
за период от около 2-3 месеца, през който ключицата трябва да се щади, но не
е необходим постелен режим.При преглед на ищеца на 07.03.2025г. в.л. е
установило, че движенията на десния горен крайник са функционално
възстановени, но в непълен обем/според обясненията в о.с.з. ограничението не
е голямо/, съпроводени от болка при по-голямо натоварване, рязко движение,
промяна на времето, като това състояние ще бъде
доживотно.Церебрастенните прояви/световъртеж, залитане/ са следствие от
мозъчното сътресение при ПТП.Те не застрашават живота, но намаляват
работоспособността.При ищеца, след направени му първоначално и
впоследствие изследвания, не са установени соматични заболявания на мозъка
или други, които да водят до подобни оплаквания, поР. което следва да се
приеме, че първоизточникът им е ПТП.Тези прояви могат с времето, вкл. с
години, да намалеят по интензитет и да заглъхнат, но е възможно и да
останат.Принципно ситуацията на стрес може да отключи хипертонична
болест.
Съгласно показанията на св.С.Х./съпруга на ищеца/, С. бил блъснат от кола
на 28.08.2022г., имал сътресение на мозъка, счупена ключица, счупен нос и
спукана вежда.Когато го посетила в болницата същия ден към 8,00ч., той не й
отговарял, гледал празно към тавана.Лекарят обяснил, че това е следствие от
сътресението на мозъка.Престоял в болница четири дни.Когато го изписали,
не можел да се движи, при всяко движение на ключицата, която не можело да
бъде гипсирана, имал болки.Придружавала го до банята, до тоалетната, не
можел да се храни нормално.Това продължило 6-7 месеца, докато имал
болки.Сега все още има болки и не може да вдига нищо тежко с дясната си
ръка.Знае от сина си, че след като го ударила колата, мъжът й изпаднал в
безсъзнание за около 30 минути.От сътресението на мозъка имал
световъртежи, залитания, които все още продължават.Посетил невролог и
психиатър, предписали му хапчета, които продължава да взема.Припадъци не
е получавал, но не може да пази равновесие.Има високо кръвно, но не много
високо, от 2-3 години пие хапчета, не си спомня дали отпреди или след
инцидента има кръвно, но няма проблем с кръвното и със сърцето.
6
Съгласно показанията на св.Е.Р/син на ищеца/, кола ударила баща му и го
вдигнала на 2 м. във въздуха.След като паднал, бил целият в кръв, в
безсъзнание.Заливали го с вода и след 30-40 минути се съвзел.Не можел да
стои на крака и го придържали до колата.Вкарали го в автомобила и го
закарали до Спешна помощ в гр.Дулово, от където ги изпратили в
гр.Силистра.Приели го в хирургично отделение, казали, че има счупена
ключица на дясната ръка.Имал и счупен нос, спукана вежда, окото му се
подуло.След като го изписали, не можел да се придвижва, нито за хранене,
нито за къпане, постоянно съпругата му го хранела и къпела.Бил като инвалид
6-7 месеца.И понастоящем все още не е добре, физически и психически, не
може да спи, постоянно се оплаква, ходи по лекари.След инцидента започнал
да получава световъртежи, преди това не е имал никакви оплаквания, сега
ходи на невролог, на психиатър и други лекари.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните
увреждания.В настоящия случай те се изразяват в сътресение на мозъка/без
вътречерепна травма/ с умерено изразена церебрастенна симптоматика,
хематом на лявата очница, разкъсно - контузна рана на лявата вежда, счупване
на дясна ключица, повърхностни контузии на дясна гръдна половина и дясно
бедро с хематом.Счупването на дясната ключица, вкл. и при неправилно
зарастване поР. невъзможността за имобилизация, е обусловило трайно
затруднение движението на крайника за срок от около три месеца, при който
не е необходим постелен режим, но ищецът е изпитвал значителни неудобства
и затруднения при ежедневното си битово обслужване - тоалет, къпане,
обличане, хранене, подпомаган от близките си, вкл. и защото дясната му ръка
е водеща.Съдът кредитира заключението на в.л. в тази насока, като
показанията на свидетелите, според които срокът е шест-седем месеца, следва
да се ценят и за двамата при условията на чл.172 от ГПК, и не се подкрепят от
останалия доказателствен материал.Травмите, засегнали само кожната
повърхност и меките тъкани, без подлежащи костни структури и органи
обичайно отзвучават в рамките на 2-3 седмици.Болките и страданията /извън
вече изпитаните силни болки и страдания в момента на получаване на
уврежданията при ПТП/ при счупена кост са били особено интензивни, но във
времето със зарастването й са намалявали.Съобразява се обстоятелството, че
ищецът не е претърпявал оперативни интервенции.Престоят му в болнично
заведение е бил четири дни.Понастоящем функциите на засегнатата от
травмата костна структура са възстановени, но не изцяло.Макар и
ограничението да не е голямо, то ще остане доживотно, като и движенията на
крайника ще бъдат съпроводени от болка при по-голямо натоварване, рязко
движение, промяна на времето.Касателно церебрастенните прояви, следствие
на претърпяното сътресение на мозъка, следва да се отчете, че проявите
продължават вече три години след инцидента и пълното им отзвучаване не е
категорично.Досежно хипертоничната болест, ищецът не е въвеждал
твърдения в исковата молба, че същата е следствие от претърпяното ПТП,
заключението на в.л. е за евентуална възможност, а свидетелката Х. не си
7
спомня дали преди или след инцидента съпругът й е започнал да има кръвно,
но сочи и, че то не е високо и с него той няма проблем.Останалите
заболявания-хроничен гастрит и свързаните с него оплаквания имат давност
значително преди инцидента.Съобразява се възрастта на ищеца - на 47
години/средна възраст/ при настъпване на ПТП, работоспособен, в добро
физическо състояние и времето, през което след травмите е бил
неработоспособен.Съобразява се начинът, по който събитието, с произтеклите
физически травми, които са му и умишлено причинени от деликвента, се е
отразило на психичното му състояние.Следва да се посочи, че според
представен амбулаторен лист от 14.07.2022г. ищецът и преди инцидента е
имал оплаквания от тревожност и безпокойство с поставена основна диагноза
„тревожно разстройство, неуточнено“, но безспорно, следствие от
претърпяното ПТП и травми той е изпитал значителен стрес, който е повлиял
на състоянието му, като и понастоящем продължава да изпитва паника и
безпокойство.Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, вкл. това
как е протекло физическо възстановяване и продължителността на
изживените чисто физически страдания, както и обществено-икономическите
условия в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на
ПТП, съдът приема, че обезщетение в размер на 30 000 лв. представлява
справедлив еквивалент на претърпените от ищеца неимуществени
вреди.Предвид заплатените от ответника извънсъдебно 28 000лв. искът е
основателен до размера от 2 000лв.Безспорно Гаранционен фонд не е
застраховател, още по-малко делинквент или граждански отговорно лице за
чуждо задължение.Същият обаче е носител на законово задължение да
покрива вреди в изрично определените в КЗ случаи, в които реално липсва
застрахователна закрила.Затова и, според уредбата в КЗ, отговорността му е
еквивалентна с тази на застраховател по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите и същият дължи мораторна
лихва върху обезщетението за вреди.По приложението на чл.496 и чл.497 от
КЗ понастоящем има формирана константна практика на ВКС, според която
застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице лихва за забава
върху застрахователното обезщетение от датата, на която е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие, ако лихвите са в рамките на лимита
на отговорност на застрахователя.Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ лихвите за
забава на Гаранционния фонд се изчисляват и изплащат при спазване на
чл.497 от КЗ-норма, уреждаща дължимите от застраховател лихви за забава
върху дължимото от него застрахователно обезщетение.При липса на данни за
по-ранна дата на уведомяване в настоящия случай меродавна е датата на
предявяване на искането за заплащане на обезщетение от увреденото лице, в
случая 10.08.2023г.От първоинстанционния съд законна лихва е присъдена от
по-късен момент-11.01.2024г.
Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, решението на СОС следва да бъде отменено в
8
частта му, с която искът е уважен за разликата над 2 000лв. до 40 000лв., ведно
със законна лихва, и в тази част претенцията отхвърлена.В останалата му
обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.Предвид
евентуалността на предявения частичен обратен иск-разглеждане и уважаване
до размера, до който са уважени претенциите на ищеца против Гаранционен
фонд, и приемането им за основателни до размера от 2 000лв., ведно със
законна лихва, от настоящата инстанция, то поР. отпадане на
вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на иска за разликата над
2 000лв. до 10 000лв., решението на СОС следва да се отмени и в частта му, с
която обратният иск е уважен за разликата над 2 000лв. до 10 000лв., ведно с
лихви, както и третото лице помагач е осъдено за заплати разноски за
разликата над 72лв. до 360 лв.Предвид новия резултат, присъдените разноски
на ищеца следва да бъдат редуцирани до сумата от 173, 08лв., както и таксите,
които ответникът е осъден да заплати на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, до размера от
93, 46лв.Следва да му се присъди и допълнително юрисконсултско
възнаграждение за първа инстанция-глобално определено от СОС в размер на
360лв., следващи му се при новия резултат общо 346, 15лв., вече присъдени
83, 08лв., или оставащи още 263, 07лв.
Страните претендират разноски за въззивното производство.Ищецът
претендира присъждане сумата от 3 500лв. заплатено в брой
адв.възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие от 20.09.2025г.От насрещната страна е направено в о.с.з.
възражение за прекомерност на възнаграждението до размера от ½ от размера
по Наредба №1/04г. на ВАдвС.Според материалния интерес пред настоящата
инстанция-40 000лв. този размер е 3 850лв.-чл.7, ал.2, т.4, съответно ½ възлиза
на 1 925лв.Предвид фактическата и правна сложност на делото, която не е
висока, осъществената дейност от процесуалния представител пред въззивна
инстанция-явяване в едно о.с.з., в което не са събирани доказателства, и
материалния интерес, съдът приема възражението за частично основателно и
редуцира възнаграждението до 2 000лв.От същото съразмерна на
основателната част от претенцията пред настоящата инстанция/2 000лв./
спрямо общия материален интерес пред тази инстанция/40 000лв./ е сумата от
100лв.Ответникът претендира разноски, представляващи: държавна такса за
въззивно обжалване-800лв. и юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 200лв. на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37 от ЗПП, вр.
чл.25, ал.1 от НЗПП или общо разноски в размер на 1 000лв.Съразмерна на
неоснователната част от претенцията пред настоящата инстанция/38 000лв./ е
сумата от 950лв.Общо с допълнителните разноски за първа инстанция/263,
07лв./ се следва сумата от 1 213, 07лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение №37/26.03.2025г., постановено по гр.д.№313/24г. по
описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е осъден Гаранционен фонд да
заплати на С. Р. Х. сумата, представляваща разликата над 2 000лв. до 40 000
лв., представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди
- болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 28.08.2022г. в двора на
хотел „Дулово Палас” - гр.Дулово, обл. Силистра, ул. „Плиска” №2,
причинено от Ж. В. З., при управление на автомобил марка „Мерцедес -
Бенц”, с рег. № ХХХХХХХ и номер на шаси ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, за
който към датата на ПТП няма сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, освен извъсъдебно платените 28 000 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от 11.01.2024г. до окончателното изплащане на
задължението на осн. чл.557, ал.1, т.2, б.„а”, вр. чл.558, ал.5 от КЗ; 2/ е осъден
Гаранционен фонд да заплати на С. Р. Х. сумата, представляваща разликата
над 173, 08 лв., до 3 461, 54 лв., представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ е осъден Ж. В. З. да заплати на
Гаранционен фонд сумата, представляваща разликата над 2 000лв. до 10
000лв., като частична претенция от пълния размер от 52 000лв. -
представляващо обезщетение за претърпени от С. Р. Х. неимуществени вреди -
болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 28.08.2022г. в двора на
хотел „Дулово Палас” - гр.Дулово, обл. Силистра, ул.„Плиска” №2, причинено
от Ж. В. З., при управление на автомобила си марка „Мерцедес - Бенц”, с рег.
№ ХХХХХХХ и номер на шаси ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, за който към
датата на ПТП няма сключена застраховка „Гражданска отговорност”, ведно
със законната лихва върху главницата, представляваща разликата над 2 000лв.
до 10 000лв., считано от 11.01.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, при условие, че Гаранционен фонд изпълни постановеното
срещу него осъдително решение по първоначалния иск на С. Р. Х., на осн.
чл.558, ал.7 КЗ; 4/ е осъден Ж. В. З. да заплати на Гаранционен фонд сумата,
представляваща разликата над 72лв. до 360лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на осн. чл.78, ал.8 от ГПК; 5/ е осъден
Гаранционен фонд да заплати на Окръжен съд-Силистра сумата,
представляваща разликата над 93, 46лв. до 1 869, 23 лв., представляваща
дължими за производството държавна такса и депозит на вещото лице, на осн.
чл.78, ал.6 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Р. Х., ЕГН **********, против
Гаранционен фонд, гр.София, БУЛСТАТ *********, искове в частта им за
осъждане на ответника да му заплати сумата, представляваща разликата над
2 000лв. до 40 000лв., представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на
28.08.2022г. в двора на хотел „Дулово Палас” - гр.Дулово, обл. Силистра, ул.
„Плиска” №2, причинено от Ж. В. З., при управление на автомобил марка
„Мерцедес - Бенц”, с рег. № ХХХХХХХ и номер на шаси
ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, за който към датата на ПТП няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва върху
10
главницата/разликата над 2 000лв. до 40 000лв./ от 11.01.2024г. до
окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.557, ал.1, т.2, б.„а” от
КЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение №37/26.03.2025г., постановено по гр.д.
№313/24г. по описа на СОС, в частите му, с които: 1/ е осъден Гаранционен
фонд да заплати на С. Р. Х. сумата от 2 000лв., представляваща обезщетение за
претърпени от него неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
ПТП, настъпило на 28.08.2022г. в двора на хотел „Дулово Палас” - гр.Дулово,
обл. Силистра, ул. „Плиска” №2, причинено от Ж. В. З., при управление на
автомобил марка „Мерцедес - Бенц”, с рег. № ХХХХХХХ и номер на шаси
ХХХХХХХХХХХХХХХХХ, за който към датата на ПТП няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, освен извъсъдебно платените 28 000
лв., ведно със законната лихва върху главницата/2 000лв./ от 11.01.2024г. до
окончателното изплащане на задължението на осн. чл.557, ал.1, т.2, б.„а” вр.
чл.558, ал.5 от КЗ; 2/ е осъден Гаранционен фонд да заплати на С. Р. Х. сумата
от 173, 08 лв., представляващо заплатено адвокатско възнаграждение, на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК; 3/ е осъден Гаранционен фонд да заплати на Окръжен съд-
Силистра сумата от 93, 46лв., представляваща дължими за производството
държавна такса и депозит на вещото лице, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, гр.София, БУЛСТАТ *********, да заплати
на С. Р. Х., ЕГН **********, сумата от 100лв., представляваща съдебно-
деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1, вр.
ал.5 от ГПК.
ОСЪЖДА С. Р. Х., ЕГН **********, да заплати на Гаранционен фонд,
гр.София, БУЛСТАТ *********, сумата от 1 213, 07лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на
осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната
на Гаранционен фонд, гр.София Ж. В. З..
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

11