№ 251
гр. София, 20.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20231110217148 по описа за 2023 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на В. К. Г., чрез упълномощения му
процесуален представител – адв. М. Б. против наказателно постановление № 22-4332-
012283/04.07.2022г. на Началник група при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 178,
ал.1, т.2, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева, както и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от
ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 10,00 лева
Жалбоподателят намира атакуваното постановление за неправилно и незаконосъобразно, и
като такова иска неговата отмяна. Твърди, че описаната в НП фактическа обстановка не
отговаря на обективната действителност, тъй като на посочената дата не е управлявал
процесното МПС. Намира, че не са ангажирани никакви доказателства от АНО в подкрепа
на тезата, че е осъществил състава на вмененото му нарушение. Моли за съдебен акт в тази
насока. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от
упълномощения си процесуален представител който поддържа жалбата. Излага подробни
съображения, че нито един от разпитаните по делото свидетели не е възприел пряко
жалбоподателя да управлява процесното МПС. Излага доводи, че доверителят му е бил
упълномощен да извърши пререгистрацията му. Посочва, че към датата посочена в НП
процесното МПС е било преминало годишен технически преглед, респ. не е имало
изменения в конструкцията, които да бъдат приети за такива извършени в нарушение на
1
закона. На самостоятелно основание посочва, че неправилно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, доколкото същият не е собственик на автомобила и не той е лицето, което
би могло да извърши промени в неговата конструкция.
Въззиваемата страна – Началник група СДВР – отдел „ПП”, редовно призована, не се явява,
не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от упълномощен
процесуален представител, с изложени доводи по същество и искане санкционният акт да
бъде потвърден изцяло като правилен и законосъобразен. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
От събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
Р. Р. / неразпитан по делото/ бил собственик на т.а марка „***“, модел „МЛ“ с рег. № ***.
Същият упълномощил жалбоподателя В. К. Г. да пререгистрира от негово име автомобила в
ОДМВР – София.
На 31.05.2022г. двамата заедно отишли в сектор „Пътна полиция „ на ОДМВР – София,
находящ се на ул. „Гео Милев“ № 71, където Г. подал необходимите документи за
пререгистрация на процесното МПС. Г. бил насочен да представи автомобила за оглед и
идентификация. При извършения оглед от неустановено по делото лице – техник – механик
било констатирано, че на автомобила били монтирани ролбари. След направена справка в
АИС – КАТ било установено, че МПС е регистрирано по надлежния ред, но е спряно от
движение.
Св. Караджов поискал съдействие от ОПП-СДВР, като на място били изпратени св. Е. В. и
св. С. К. – мл. автоконтрольори при ОПП -СДВР.
На място полицейските служители установили паркирания автомобил и лицата намиращи се
до него. Въз основа на изготвените докладни записки от служители на ОДМВР и сведение от
Р. Р., св. В. пристъпил към проверка на В. Г., който заявил, че не носи в себе си СУМПС и
контролен талон към него.
Св. В. преценил, че е налице нарушение на разпоредбите на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП и на чл.
100, ал.1, т. 1 от ЗДвП и съставил срещу Г. АУАН № GA 583089/31.05.2022г.
Нарушителят отказал да подпише така съставения против него АУАН, като копие от същия
му бил връчен на същата дата.
В срока по чл. 44 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Въз основа на процесното постановление на 04.07.2022г., в кръга на своите правомощия
Началник група ОПП-СДВР издал атакуваното наказателно постановление № 22-4332-
012283/04.07.2022г, с което на основание чл. 178, ал.1, т.2, пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл.
146, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000 лева,
както и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от
2
ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева
Описаната фактическа обстановка се извежда и потвърждава от приобщените по делото
гласни и писмени доказателства приети от съда на осн. чл.283 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН.
По делото не е налице противоречив доказателствен материал, поради което съдът не дължи
подробне анализ.
Съдът кредитира изцяло показанията на св. С. К., А. А., Е. В., като ги намира за ясни,
логични, последователни и безпротиворечиви. Показанията на разпитаните по делото
свидетели изцяло се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства и позволяват
правилното изяснява на фактите по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е допустима, подадена от лице с правен интерес и в законоустановения срок.
Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан
нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
В конкретния случай при съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени предвидените в
чл. 34 от ЗАНН срокове.
При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени при
спазване на разпоредбите на чл. 42 и 57 от ЗАНН, поради което не са налице основание за
отмяна на атакуваното наказателно постановление на формално основание.
По приложение на материалния закон.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на
разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която „ изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни
3
средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, се извършват при
условия и по ред, определен с наредба от министъра на транспорта, информационните
технологии и съобщенията (Наредба №Н-3/18.02.2013 г. за изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на пътни превозни
средства, регистрирани извън държавите - членки на Европейския съюз, или друга държава -
страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство - Наредба №Н-
3/2013 г.). Определение за "изменение в конструкцията на ППС" е дадено в чл. 3 от Наредба
№Н-3/2013 г., съгласно която норма това е всяка процедура по промяна в техническите
данни на ППС, посочени в свидетелството му за регистрация или в конструктивни или
технически характеристики на ППС, които са заложени от производителя по време на
неговото производство или които са били одобрени по реда на Наредбата. С разпоредбата
на чл. 178, ал.1, т.2 ЗДвП е предвидено административно наказание "глоба" в размер от 2000
до 7000 лева за лице, което без да спазва установения ред, комплектува с основни агрегати
от различни модели или изменя конструкцията на МПС.
В конкретния случай субект на нарушението е собственика на процесното МПС, доколкото
не е предвидена изрична разпоредба ангажираща отговорността на водачите на такива МПС,
тъй като последните няма как да знаят какви изменения да правени по конструкцията и
агрегатите на МПС и дали същите са извършени при спазване на законоустановения ред.
По делото няма спор, че на 31.05.2022г. жалбоподателя Г., съобразно наличното по делото
пълномощно е представил за пререгистрация в ОДМВР – София процесния автомобил, на
който са били поставени ролбари. Обстоятелство по отношение на което всички разпитани
по делото свидетели са единодушни, че такива е имало монтирани на автомобила.
Не се събраха, обаче никакви доказателства, че Г. има отношения към изменението на
конструкцията на МПС, за да бъде ангажирана отговорността му за нарушение на
разпоредбата на чл.146, ал. 1 от ЗДвП.
На следващо място по делото категорично се доказа, че към 31.05.2022г. процесният
автомобил е бил преминал годишен технически преглед, поради което твърдението, че
измененията на конструкцията са били извършени в нарушения на закона се явява
опровергано.
По отношение на вмененото на Г. нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП
следва да се отбележи, че такова задължение е вменено на водачите на МПС. От събраните в
хода на съдебното следствие доказателства не се установи на посочената дата
жалбоподателя да е имал такова качество, тъй като никой от свидетелите не го е възприел
пряко да управлява МПС. Недопустимо е ангажиране на административнонаказателна
отговорност въз основа на презумпция, че същият след като е бил упълномощен да
пререгистрира МПС го е управлявал.
Въз основа на изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
4
При този изход на делото претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява
основателна. Не са налице основания за ревизиране на претендирания размер на
възнаграждението от 1000 лева, тъй като същият е изцяло съобразен с разпоредбите на чл. 8,
ал.1, вр. чл. 7, ал.2, т. 2 и ал. 9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. По изложените съображения сторените по делото разноски
следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна, която да заплати на
жалбоподателя сумата от 1000 лева, представляваща сторените от него разноски за
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-4332-012283/04.07.2022г. на Началник
група при ОПП – СДВР, с което на основание чл. 178, ал.1, т.2, пр. 2 от ЗДвП за нарушение
на чл. 146, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 2000
лева, както и на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1
от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10,00 лева
ОСЪЖДА ОПП- СДВР да заплати в полза на В. К. Г. с ЕГН: ********** сумата от 1000
лева, представляваща сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд – София град
в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5