ОПРЕДЕЛЕНИЕ №102
27.01.2023г.,
гр.Хасково
Административен
съд – Хасково, в закрито заседание на двадесет и седми януари, две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ:
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
като
разгледа докладваното от Чиркалева ч.адм. дело № 43 по описа за 2023 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава десета, раздел IV от АПК.
Производството е
образувано по жалба на М.А.Д. ***, подадена чрез пълномощник, против
Разпореждане №**********-2144-26-82/09.12.2022г. на ръководителя на
„Пенсионното осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което е оставено без
разглеждане Заявление с вх. № 2113-26-1394/11.08.2022г.
В жалбата се
твърди, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие с материалния закон. Неправилно административният орган бил приел,
че влязлото в сила разпореждане със същия предмет и страни, представлява влязъл
в сила акт по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Това било така, тъй като с
влезлия в сила акт не се признавали права, а се отказвали такива. Поради това
не можело да се говори за преразглеждане на предмет, идентичен с предходно
разгледания с влезлия в сила административен акт. Освен това, в случая било
налице ново обстоятелство, а именно подаване на ново заявление за отпускане на
пенсия, което станало в след изтичането на близо шест месеца от подаване на
предходното. Това ново заявление следвало да бъде преценено по същество,
доколкото възрастта била съществен елемент от фактическия състав по възникване
правото на пенсия за изслужен стаж и възраст. Следвало да се изследват
настъпили промени, свързани с тези обстоятелства, като се издаде фактически и правно
обоснован акт във връзка с новото искане. Също така, от пенсионната преписка се
установявало, че през 2020г. било постановен отказ за отпускане на пенсия,
основаващ се на непризнато за стаж време, през което жалбоподателят бил на
наборна военна служба, която според органа не се зачитала за действителен
осигурителен стаж. Към настоящия момент вече била налице промяна в нормативната
уредба, като в незавършило административно производство следвало да се приложи
по-благоприятната правна норма.
По изложените
съображения се претендира отмяна на оспореното разпореждане и присъждане на разноски
по делото.
Ответникът по
жалбата – Ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, не
изразява становище по оспорването.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление
вх.№2113-26-1839 от 13.09.2018г. жалбоподателят М.А.Д. поискал от директора на
ТП на НОИ – Хасково отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст
(ЛПОСВ). Към заявлението приложил трудова книжка и Удостоверение обр. 1 № 5325
от 15.08.2017г. от Държавна агенция „Архиви“ – Велико Търново.
С Разпореждане №**********-2140-26-34/11.01.2019г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е било
отказано отпускане на ЛПОСВ на М.А.Д., тъй като не били налице основанията по
чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 от КСО.
На 11.06.2020г.
М.А.Д. отново подал заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, заведено в ТП на НОИ под вх.№Ц2113-26-552/11.06.2020г.
С Разпореждане №**********-Ц2140-26-186/09.10.2020г.
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково отново е
било отказано отпускане на ЛПОСВ на М.А.Д., тъй като не били налице основанията
по чл.68, ал.1-3 и чл.69б, ал.2 от КСО.
На 11.08.2022г.
жалбоподателят за трети път подал заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, заведено в ТП на НОИ под вх.№2113-26-1394/11.08.2022г.
С оспореното
Разпореждане №**********-2144-26-82/09.12.2020г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК във вр. с чл.99 от КСО Заявление с вх.№2113-26-1394/11.08.2022г. е оставено
без разглеждане.
В разпореждането пенсионният
орган се позовал на чл.27, ал.2 от АПК, като приел, че с необжалваното от М.А.Д.
разпореждане от 19.10.2020г., въпросът дали заявителят има право на ЛПОСВ,
съобразно представените от него документи за придобит осигурителен стаж към
заявлението му, бил решен с придобил стабилитет административен акт. Към
второто подадено на 11.08.2022г. заявление Д. не представил никакви нови
удостоверителни документи, касаещи придобития от него осигурителен стаж. Така, налице
било искане с предмет и страни, по което вече имало издаден и влязъл в сила
стабилен индивидуален административен акт. За идентичността на предмета в
случая от значение било наличието или липсата на нови данни, т. е. на нови
писмени доказателства за придобит осигурителен стаж, тъй като по отношение на
наличните такива, представени от заявителя с първото му заявление, пенсионният
орган бил направил преценка още при издаването на първото разпореждане от
09.10.2020г. Подаденото на 11.08.2022г. заявление било без наличието на нови
писмени доказателства и нямало как да поднови производството за преценка на
правото на ЛПОСВ. От това следвало, че при наличие на влязъл в сила
административен акт със същия предмет и страни, било налице основанието по
смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Влезлият в сила административен акт, с
който бил решен един въпрос, бил абсолютна процесуална пречка за неговото
повторно решаване от органа, при идентичност на предмета и страните, както било
в случая. Новонастъпилият факт към датата на подаване на второто по ред заявление
бил единствено увеличената възраст на Д., което било ирелевантно с оглед предметните
предели за заявеното право и не променяло предмета на административното
производство. Възрастта, като изискуем и наличен факт за придобиване правото на
пенсия, била призната от ПО в предходното производство. Преодоляването на
идентичността в предмета можело да се осъществи с нови обстоятелства относно постигането
на изискуемия минимален осигурителен стаж, а такива не били посочени в
подаденото заявление, нито били приложени доказателства.
Разпореждането е
било връчено на адресата си на 30.12.2022г., а жалбата срещу него е подадена на
09.01.2023г.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в предвидения от закона преклузивен срок, от надлежна стана, срещу
годен за оспорване административен акт, поради което е допустима, разгледана по
същество е основателна.
С оспореното
разпореждане ръководителят на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково е
приел, че са налице предпоставките на чл.27, ал.2, т.1 и т.6 от АПК, респ. е
отказал да образува административно производство по подаденото на 11.08.2022г. заявление,
с което М.Д. е поискал да му бъде отпусната ЛПОСВ. Изводът на административния
орган е обоснован с наличието на влязло в сила Разпореждане №**********-Ц2140-26-186/09.10.2020г.,
с което на същото лице било отказано отпускане на ЛПОСВ.
Така приетото от
административния (пенсионен) орган не се споделя от настоящия състав на съда.
Съгласно чл.105,
ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), правото на пенсия не се погасява
по давност. Всяко лице, което твърди, че е придобило право на пенсия и на което
не е отпусната такава с влязло в сила разпореждане, може да упражни правото по
реда на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Длъжностното лице по
пенсионно осигуряване има задължение да разгледа заявлението и да издаде
разпореждане по него. От съществено значение в случая е обстоятелството, че
влязлото в сила Разпореждане №**********-Ц2140-26-186/09.10.2020г. не поражда
права или задължения за заявителя, за ТП на НОИ или за трети лица.
Разпореждането не е било предмет на съдебен контрол и спорът относно
материалното право на пенсия не е бил разрешен със сила на присъдено нещо.
Административното правоотношение по упражняване и реализиране на правото на
пенсия не е приключило, а правото на жалбоподателя да подаде ново заявление за
отпускане на пенсия не е преклудирано. По това заявление компетентното
длъжностно лице дължи издаване на административен акт, с който да се произнесе
по пенсионните права на заявителя. Иначе казано, влязлото в сила разпореждане,
с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, не
съставлява процесуална пречка по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК за ново
упражняване на правото. Следователно, изричният отказ на ръководителя на
пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за отпускане на ЛПОСВ
е незаконосъобразен.
Не е налице
твърдяната от пенсионния орган пречка или абсолютна отрицателна предпоставка за
допустимост на производството. Съгласно чл.27, ал.2, т.1 от АПК,
административният орган е задължен, преди да развие производство за издаване на
административен акт, да установи липсата на влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни. В случая пенсионният орган неправилно е приел, че
влязлото в сила разпореждане, с което е отказано отпускането на пенсия на
жалбоподателя на същите основания, претендирани и с процесното заявление, и
липсата на нови писмени доказателства, въз основа на които би могло да се
направят нови изводи от органа, представлява влязъл в сила административен акт
със същия предмет и страни по смисъла на чл.27, ал.2, т.1 от АПК. Това е така,
тъй като се касае за индивидуален административен акт, с който, както вече бе
посочено, не се признават права, а напротив се отказват, поради което не може
да се счита, че става дума за преразглеждане на предмет с влязъл в сила
административен акт.
Въз основа на изложеното,
настоящата инстанция приема, че изричният отказ на компетентния орган да
разгледа по същество отправеното до него искане за издаване на индивидуален
административен акт следва да се отмени и преписката да се изпрати на пенсионния
орган за разглеждане на Заявление с вх.№ 2113-26-1394/11.08.2022г. по същество.
При този изход на
производството, основателна се явява своевременно заявената претенция на
жалбоподателя в негова полза да бъдат присъдени направените по делото разноски
– внесена държавна такса в размер на 10.00 лева и 400.00 лева възнаграждение за
адвокат, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 11.08.2022г.
Водим от горното и на основание чл.200 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане
№**********-2144-26-82/09.12.2022г. на ръководителя на „Пенсионното
осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което е оставено без разглеждане
Заявление с вх. № 2113-26-1394/11.08.2022г., с което от М.А.Д. е било заявено
желание за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ИЗПРАЩА преписката
на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, за
разглеждане по същество на Заявление с вх. № 2113-26-1394/11.08.2022г., подадено
от М.А.Д..
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ – Хасково да заплати на М.А.Д. ***, ЕГН **********, разноски
по делото в размер на 410.00 (петстотин и десет) лева.
Определението
подлежи на обжалване по реда на чл.200, ал.2 от АПК пред Върховния
административен съд на Република България, в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съгласно Тълкувателно
решение №2 от 24.03.2021г., постановено по т. д. № 10/2019г. на ОСС на ВАС,
определението е окончателно за административния орган.
СЪДИЯ: