№ 819
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20225330201376 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0273-000009 от
03.02.2022г. издадено от П. П. А., на длъжност *** РУ - гр.Хисар при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на В. С. И., ЕГН: **********, с адрес – ***, на
основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 000 /хиляда/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/, за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата;
В жалбата се застъпва становище, че има несъответствие с реалната
фактическа обстановка и изложената в изготвения АУАН, които пречат да
бъде установено извършването на твърдяното нарушение, поради което актът
не може да бъде годно основание за за започване на
административнонаказателно производство и издаване на наказателно
постановление.
Ответната страна – РУ - гр.Хисар при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в молба – становище посочва, че не са налице съществени
процесуални нарушения, които нарушават правото на защита на
жалбоподателя, както и че фактическата обстановка е изяснена, в
1
административната преписка се съдържат достатъчни по своя обем,
категоричност и безспорност доказателства, които да доказват вината на
жалбоподателя и да обуславят админстративнонаказателната му отговорност.
Предлага жалбата да бъде оставена без уважение, както и наказателното
постановление да бъде потвърдено.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 09.02.2022г. видно от
приложената към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив на 23.02.2022г., съгласно товарителница на пратка
№ 20042446 – приложена по делото. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява HEОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 07.01.2022г., около 21:30 часа, в ***, на кръстовището на ул.„2-ра“ и
ул.„1-ва“, свидетелят Н. И. Д., в качеството му на *** в РУ - гр.Хисар при ОД
МВР – гр.Пловдив, спрял за проверка МПС – лек автомобил – „БМВ 320 Д“ с
рег.№ „***”. При проверката свидетелят Д. установил, че същият автомобил
бил управляван от жалбоподателя В. С. И., ЕГН: **********.
Жалбоподателят И. бил изпробван за наличие на алкохол с техническо
средство – „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен номер „ARВA-0061“, което
отчело концентрация на алкохол от 1,17 промила в издишания от И. въздух.
На място свидетелят Д. съставил АУАН с бланков № 150504 от
07.01.2022г. срещу жалбоподателя И. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от
Закона за движението по пътищата, който АУАН жалбоподателят подписал.
При съставянето на горния АУАН, свидетелят Д. съставил и връчил в
21:55 часа на жалбоподателя И. Талон за медицинско изследване № 089549, в
2
който било указано, че *** следва да се яви до 120 минути в УМБАЛ „Свети
Георги“ – гр.Пловдив за да даде кръвна проба ако желае това.
Жалбоподателят И. не се възползвал от това си право.
Въз основа на същия акт, както и заключението на химическата
експертиза, било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетел Н. И. Д.. Същият свидетел помни
конкретното нарушение, като описва констатираната фактическа обстановка,
включително начина на извършване на проверката и сторените при същата
констатации. Съдът намира показанията на свидетеля Д. за последователни
логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото
доказателствена съвкупност, поради което и приема последните като истинни.
От същите се установява начина на констатиране извършеното нарушения,
фактите по същото, както и процедурата по съставяне на акта.
Изложената като възприета фактическа обстановка се установява и от
приложените по делото писмени доказателства – талон за медицинско
изследване № 089549, от който се установява факта на съставяне същия,
връчването му на жалбоподателя и указаното време за явяване и даване на
кръв.
Следва да се съобразят и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП,
съгласно която редовно съставените актове по този закон имат
доказателствена сила до доказване на противното. Противното в случая не се
установява, с оглед коментираната доказателствена съвкупност.
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, като за
актосъставителя следва да се има предвид и разпоредбата на чл.189, ал.1 от
ЗДвП, вр. с чл. 30, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. При съставянето на АУАН и при
издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
3
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
На следващо място съдът намери, че в хода на съдебното следствие, при
преценка на цялата доказателствена съвкупност, се установяват достатъчно
данни за извършено деяние, с което В. С. И., ЕГН: ********** виновно е
нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата
– за това, че на 07.01.2022г., около 21:30 часа, в ***, на кръстовището на ул.
„2-ра“ и ул.„1-ва“ е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил –
„БМВ 320 Д“ с рег.№ „***” с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на
хиляда, а именно – с концентрация на алкохол в кръвта 1,17 на хиляда.
Съдът намери за неоснователни възражението на жалбоподателя в
смисъл, че има несъответствие с реалната фактическа обстановка и
изложената в изготвения АУАН, които пречат да бъде установено
извършването на твърдяното нарушение, поради което актът не може да бъде
годно основание за за започване на административнонаказателно
производство и издаване на наказателно постановление. Същото възражение е
изцяло бланкетно, не се сочи в какво се изразява твърдяното несъответствие с
реалната фактическа обстановка, поради което не може да бъде коментирано
от съда.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата, отчетена
от законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното
нарушение е такова на простото извършване и законодателят е предвидил
обществената опасност на подобни деяния, като последната не е необходимо
/и не е възможно/ да се установява във всеки отделен случай. Още в случая
4
установена концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя е на
незначително по-ниска стойност от тази, криминализираща деянието по
смисъла на чл.343б, ал.1 от НК, поради което очевидно настоящият случай
трудно би могъл да бъде приет за маловажен такъв.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложените наказания с
тежестта на нарушението се установява, че съгласно разпоредбата на чл.174,
ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1
от Закона за движението по пътищата, свързано с управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително, е предвидено административно наказание – глоба в размер от 1
000 лева, както и лишаване от право за управление на МПС за срок от 12
месеца. В случая законодателят е предвидил наказание, без да предоставя
възможност на наказващия орган да индивидуализира същото в определени
граници. Санкционната разпоредба е приложена правилно, поради което
следва неизбежният извод, че така наложеното наказание отговаря на
тежестта на установеното нарушение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0273-000009 от
03.02.2022г. издадено от П. П. А., на длъжност *** РУ - гр.Хисар при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на В. С. И., ЕГН: **********, с адрес – ***, на
основание чл.174, ал.1, т.2 от Закона за движението по пътищата е наложено
административно наказание – глоба в размер на 1 000 /хиляда/ и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 12 /дванадесет/, за нарушение на чл.5,
ал.3, т.1 от Закона за движението по пътищата;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6