Р Е Ш
Е Н И Е
№ ___ 260049__
гр. Кубрат, 27.11.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Кубратският районен съд в публично заседание на двадесет и осми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на прокурора . . . . като разгЛ.докладваното от председателя гр.дело № 361 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, предявени по реда на чл. 415 ГПК, във вр. с чл. 286 и чл. 86 ЗЗД. На основание чл.78, ал.1 ГПК претендира разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „К.И.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, *“ № *ел. поща: *@gmail.com, представлявано от управител *чрез пълномощник а.Я. *** със съдебен адрес: *офис – 212, тел.*p*@abv.bg, като твърди, че в изпълнение на Договор за посредничество от 10.12.2016 г. и подписаните към него Анекс № 1/09.01.2017 г. и Анекс № 2/23.11.2018 г., ответницата дължи на дружеството остатък до договореното възнаграждение в размер на 10 500.00 лева; продължила виновно да не изпълнява задълженията си, което неизпълнение породило правния интерес на кредитора да потърси съдебна защита на вземането си, станало изискуемо в пълен размер, моли съда да приеме за установено по отношение на ответницата, възразила на издадената срещу нея Заповед № 117/ 04.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 233/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат, че тя дължи на ищеца претендираните суми: 10 500.00 лева (десет хиляди и петстотин лева, нула стот.) – главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на предоставени услуги по Договор за посредничество от 10.12.2016 г. и анекси към същия, ведно със законната лихва считано от 04.06.2020 г. до окончателното плащане, както и за присъждане на разноските по заповедното - 210.00 лева (двеста и десет лева, нула стот.) – платена държавна такса; 850.00 лева (осемстотин и петдесет лева, нула стот.) – платено адвокатско възнаграждение, и в настоящото производство.
Ответницата - Л.С.В., ЕГН ********** ***, редовно уведомена на 25.08.2020 г. чрез връчено й лично съобщение, чрез упълномощения от нея пълномощник – адв. Д. Д., АК – София, със служ.адрес в гр. Разград, изпраща писмен отговор в срока за това, пост. в съда с вх. № 260327/ 29.09.2020 г., изпратен по пощата на 25.09.2020 г., с който заявява становище за допустимост на исковата претенция, а относно нейната основателност, като не оспорва твърденията на ищеца, че на посоченото договорно основание Л. В. му дължи сумата 10 500.00 лева, възразява, че не са налице условия за предсрочна изискуемост в полза на ищцовото дружество; счита исковата претенция, респ. заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, за преждевременно предявени, поради което оспорва по основание и размер вземанията на ищцовото дружество за лихви за забава в размер на 665.00 лева за периода 21.10.2019 г.до 04.06.2020 г., както и начислените след подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Моли за отхвърляне на исковата претенция за установяване на вземане срещу нея за сумата 10 500.00 лева като неоснователна, тъй като е предявена преждевременно по отношение на неизискуемо вземане; като неоснователна по отношение на лихви за забава, а в условията на евентуалност – в случай, че съда приеме исковите претенции за основателни, като излага факти и обстоятелства за тежката си обща задлъжнялост, моли на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, съдът да допусне разсрочване изпълнението на решението.Заявява възражение за прекомерност на договорените адвокатски възнаграждения в полза на пълномощника – адвокат, на ищцовото дружество.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От приложените към исковата молба и приложеното ч.гр.дело № 233/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат, приети като доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за посредничество от 10.12.2016 г. и подписаните към него Анекс № 1/09.01.2017 г. и Анекс № 2/28.11.2018 г., се установи по несъмнен начин, че с подписването на Анекс № 2/28.11.2018 г. ответницата е признала, че дължи в изпълнение на задълженията си като възложител по Договор за посредничество от 10.12.2016 г. на ищцовото дружество, в качеството му на изпълнител по цитирания договор, към датата на подписването на цитирания анекс – 28.11.2018 г., възнаграждение в размер на 22 000.00 лева, от което до подписването на анекса е платила на изпълнителя сумата 5 000.00 лева, и видно от клаузата на т.1 и т. 2 от анекса признала, че дължи разликата от 17 000.00 лева, задължавайки се да я заплати на части, както следва: 1/ в срок до 30.11.2018 г. – 2 000.00 лв., чрез банков превод по сметка на изпълнителя; 2/ остатъка от 15 000.00 лева – поетапно и съобразно заредените, отгледани и реализирани партиди бройлери, съобразно сключения договор между Л.В. и „Пилко“ – ЕООД, като В. се задължава до пълното плащане на дължимата сума по анекса, при всяка отгледана и реализирана партида бройлери, да заплаща на дружеството сума в размер на 5 % от сумата за получаване от „Пилко“ на база съставено „Споразумение за прихващане“, съставено между Л. В. и „Пилко“ – ЕООД, в срок до 15 дни от фактическото предаване на отгледаната партида на „Пилко“ – ЕООД, съгласно издадените фактури от двете страни(неконкретизирани).
Във връзка с изпълнение на поетите, посочени по – горе, свои задължения, с клаузата на т. 3 от договора – анекс № 2/ 28.11.2018 г., ответницата се задължила да предоставя на ищцовото дружество документацията във връзка с зареждане и предаване на всяка партида бройлери – приемо-предавателни протоколи, протоколи за зареждане и предаване, фактури при отчитане на продукцията, споразумение за прихващане.
Страните, видно от клаузата на т. 4 от анекс № 2/ 28.11.2018 г., договорили, че при неизпълнение на задълженията – единствено в тежест на Л. В., по т. 2 от анекса цялата остатъчна дължима по същия да се счита за предсрочно изискуема и дължима.
Видно от приложените към исковата молба платежни документи – л. 16-23 от делото, след подписването на Анекс № 2 от 28.11.2018 г., ответницата е направила плащания по него, както следва: на 04.02.2019 г.(а не в договорения срок до 30.11.2018 г.) сумата от 2 000.00 лева; на 12.04.2019 г. – 1 200.00 лева; на 18.07.2019 г. – 400.00 лева; на 15.08.2019 г. – 400.00 лева; и на 21.10.2019 г. – 500.00 лева.
След 21.10.2019 г., ищецът твърди, че ответницата е преустановила изпълнение на задълженията си по договора и плащане на дължим остатък в размер на 10 500.00 лева.
Ответницата признава, че дължи претендирания остатък на посоченото договорно основание - сумата 10 500.00 лева, но възразява, че не са налице условия за предсрочна изискуемост в полза на ищцовото дружество.
Не се твърди и не се установява ответницата, в който и да било момент от подписването на Анекс № 2 от 28.11.2018 г. да е изпълнявала поетите от нея по отношение на ищцовото дружество задължения по т.т. 2 и 3 – в договорените срокове или етапи, и начин за установяване размера на платежите.
Договорът, както и подписаните към него анекси, не оспорени от ответницата, носят подписите на двете страни.
Поради неизпълнение на задълженията на ответницата за сумата 10 500.00 лева, ищцовото дружество на 04.06.2020 г. предявило дълга за плащане с Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, образувано в ч.гр. дело № 233/ 2020 г. по описа на местно компетентния съд – Районен съд – Кубрат.
Срещу издадената по цитираното гражданско дело Заповед № 117 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.06.2020 г., връчена и лично на 11.06.2020 г., ответницата е възразила, с постъпило с вх. № 1822/ 13.07.2020 г.(11.07.2020 г. е неприсъствен – събота) Възражение, подписвайки приложената към заповедта за изпълнение бланка, съдържаща бланково изявление, че не дължи изпълнение, без да ангажира конкретни факти и обстоятелства, съставляващи правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи възражения.
В изпълнение на разпореждане № 619/ 16.07.2020 г., връчено на ищцовото дружество 27.07.2020 г., на 13.08.2020 г. е предявен процесния иск за установяване на вземането по Заповед № 117 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.06.2020 г.
Приетите като писмени доказателство договор за поръчка и подписани към него анекси, съставляващи частни диспозитивни документи, подписани и двете страни, са годно доказателствено средство, относно съдържащите се в тях изявления на посочените договаряли лица. Съобразно разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК, тези документи, не оспорени от ответницата, има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на тях са установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца. В тежест на ответната страна бе да установи факти и обстоятелства, обуславящи и съставляващи погасяване, отлагане или изчерпване на поетите задължения към ищцовото дружество, каквото доказване по делото не е проведено.
Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от сключения между тях на 10.12.2016 г. договор за посредничество. По силата на същия ищцовото дружество е изпълнило възложените му от ответницата действия, поради което тя в съответствие с разпоредбата на чл. 286 ЗЗД е длъжна да заплати ищцовото дружество – в качеството на довереник по см. на цитираната, уговореното с договора възнаграждение, чийто размер е уточнен с подписания между страните Анекс № 2 от 28.11.2018 г. – 22 000.00 лева, от които платени към момента на подписването му 5 000.00 лева, а оставащата разлика в размер на 17 000.00 лева, платима при условията и сроковете, договорени в т. 2 и т. 3 на същия. Ответницата е преустановила всякакви плащания по договора за посредничество и подписания с оглед изпълнението на задълженията на ответницата анекс от 28.11.2018 г., на 21.10.2019 г. и е останала задължена за формирания дълг в претендирания от ищеца размер - 10 500.00 лева, вкл. и до сега, поради което следва да се приеме, че не е изпълнила задължението си по чл. 286 ЗЗД в същия, разпореден за плащане от ответницата със Заповед № 117 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 04.06.2020 г., връчена й лично на 11.06.2020 г.
Относно искането на ищеца да бъде установено срещу ответницата негово вземане в размер на 665.00 лева – определено в исковата молба като мораторна лихва за периода от 21.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.06.2020 г.: същото е извън предмета на особеното исково производство, образувано и водено по реда на чл. 124, ал.1, предл.второ ГПК, във вр. чл. 415 ГПК.
Видно от образуваното за разглеждане в ч.гр.дело № 233/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат заявление, претендирано срещу ответницата – длъжник, е вземане в размер на 10 500.00 лева, на посоченото договорно основание, ведно с законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаването му.
Вземането е разпоредено за плащане от ответницата, както следва: 10 500.00 лева (десет хиляди и петстотин лева, нула стот.) – главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на предоставени услуги по Договор за посредничество от 10.12.2016 г. и анекси към същия, ведно със законната лихва считано от 04.06.2020 г. до окончателното плащане, поради което в настоящия процес други вземания – в случая претендираното допълнително обезщетение за забавено изпълнение на главното задължение в размер на 665.00 лева – определено в исковата молба като мораторна лихва за периода от 21.10.2019 г. до датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 04.06.2020 г., не подлежи на установяване, поради което съдът не е докладвал приемането за разглеждане на такава искова претенция, видно от съдържанието на обявения за страните с Определение № 260061/ 01.10.2020 г. проект за доклад, по отношение на което ищцовото дружество не е заявило възражения и не е искало допълване на доклада по делото. С оглед изчерпателност, следва да се отбележи, че за разглеждането на такава съединена искова претенция ищецът не е внесъл и държ.такса, която би се дължала в размер на минималния – 50.00 лева. Предвид изложеното – по непредявен иск, съдът не дължи произнасяне.
Между страните е безспорно, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е постъпило в съда на 04.06.2020 г., поради което основателна и доказана е претенцията на ищцовото дружество относно изплащане на обезщетение в размер на мораторна лихва върху дължимата главница за периода, считано от тази дата, до окончателното изпълнение, предвид разпоредбата на чл. 86 ЗЗД.
Относно заявеното от ответницата искане, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, да се разсрочи задължението към ищеца: съдът намира същото за основателно и доказано с оглед удостоверената тежката задлъжнялост на ответницата, но счита същото за възможно не по начина предложен от ответницата, чрез пълномощника й по делото, а именно – по 150.00 лева на месец до окончателното изплащане на признатото вземане, а по обективния механизъм на чл. 454, ал. 1 ГПК – като бъде задължена ответницата в 1-седмичен срок от влизане в законна сила на решението, да внесе по посочената в заповед за изпълнение банкова сметка ***: сумата 2 100.00 лева; и внася по 10 на сто – 1 050.00 лева, всеки следващ месец, както и в срок до 1 година от влизане в сила на решението да плати дължимото обезщетение в размер на законната лихва и разноските по делото – заповедно и исково.
Ответницата е станала причина за образуване на заповедното производство, поради което основателно съдът е присъдил разноски по него в размер на 210.00 лева, на колкото възлиза платена държавна такса, и при заявено по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на платеното от заявителя възнаграждение за един адвокат в размер на 850.00 лева, което съдът намира за основателно с оглед фактическата и правна сложност на делото, на присъждане подлежи такова, но в минималния размер, определен по правилото на чл. 7, ал. 7 Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения – 605.00 лева.
Ищецът е отправил и искане за присъждане на разноски по настоящото производство. Същите са формирани от заплатена държавна такса в размер на 210.00 и 850.00 лева – платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, поради което в полза на ищеца срещу ответницата за разноски по делото следва да се присъди сумата 1 060.00 лева. Неоснователно е заявеното от ответницата по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК възражение за прекомерност на платеното от ищеца възнаграждение на един адвокат, тъй като същото е договорено и платено в минималния размер, определен по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адв.възнаграждения.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Л.С.В., ЕГН ********** ***, вземането на „К.И.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, *“ № *ел. поща: *@gmail.com, представлявано от управител В.п.я., по издадена в полза на дружеството срещу нея Заповед № 117/ 04.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 233/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат, с която е разпоредено на длъжника – Л.С.В., ЕГН **********, да плати на ищеца – заявител, неплатени свои задължения: 10 500.00 лева (десет хиляди и петстотин лева, нула стот.) – главница, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на предоставени услуги по Договор за посредничество от 10.12.2016 г. и анекси към същия, ведно със законната лихва считано от 04.06.2020 г. до окончателното плащане, на основание чл. 286 и чл. 86 ЗЗД.
РАЗСРОЧВА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на решението, на основание чл. 241, ал. 1, във вр. с чл. 454, ал. 1 ГПК, като задължава ответницата Л.С.В., ЕГН ********** в 1-седмичен срок от влизане в законна сила на решението, да внесе по посочената в Заповед № 117/ 04.06.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 233/ 2020 г. по описа на РС – Кубрат банкова сметка *** - „К.И.Г.” ЕООД, ЕИК *********, 20 (двадесет) на сто от предявеното вземане: сумата 2 100.00 (две хиляди и сто) лева; и внася по 10 (десет) на сто – 1 050.00 (хиляда и петдесет) лева, всеки следващ месец, както и в срок до 1 (една) година от влизане в сила на решението да плати дължимото обезщетение в размер на законната лихва и разноските по делото – заповедно и исково.
ОСЪЖДА ЛЕДА С.В., ЕГН ********** ***, да заплати на К.И.Г.” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:***, *“ № *ел. поща: *@gmail.com, представлявано от управител В.п.я., на основание чл.78, ал.1 ГПК, разноските по заповедното - 210.00 (двеста и десет) лева – платена държ.такса, и 605.00 (шестстотин и пет) лева – адв. възнаграждение, както и по настоящото: сумата 210.00(двеста и десет) лева – платена държ.такса, и 850.00 (осемстотин и петдесет) лева – платеното от ищеца възнаграждение за един адвокат, като разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/ - Д.Петрова-Енева