Решение по дело №69396/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 15006
Дата: 2 август 2025 г.
Съдия: Михаил Драгомиров Драгнев
Дело: 20231110169396
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 декември 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 15006
гр. София, 02.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110169396 по описа за 2023 година
Предявен е иск от ЗД „Бул Инс“ АД чрез адв. М. Г. с пълномощно по делото/л. 4/ с
правно основание по чл. 500, ал.1, т. 1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за сумата от 287,35 лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение по щета №
********** на основание договор за застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането. Претендират се и разноските по делото.
Ищецът твърди, че е страна по валиден договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с В. Р. К. по отношение на л.а. "Хюндай Елантра", с
рег.№ СА 3970 ТА, по силата на който е поел задължение да плати застрахователно
обезщетение за вредите, резултат от настъпило в срока на действието му застрахователно
събитие, покрит риск по същия. В изпълнение на договорното си задължение заплатил
застрахователно обезщетение в размер на 262,53 лв. на В. С. Р., водач на л.а "Хюндай
Елантра", с рег.№ СА 7282 НК, за вредите, настъпили в резултат на ПТП от 27.02.2021 г. по
вина на ответника, който след настъпването на ПТП-то е отказал да се подложи на проверка
за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Ищецът е реализирал и
ликвидационни разноски в размер на 25 лв. С плащането на застрахователното обезщетение
твърди да възниква регресното му вземане срещу виновния водач - В. Р. К..
В законоустановения срок ответникът В. Р. К. чрез особения си представител адв. Г. е
депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер.
Сочи, че остава недоказана вината на водача на л.а. "Хюндай Елантра", с рег.№ СА 3970 ТА
за процесното ПТП. Не възразява да бъде изслушана САТЕ по поставените в исковата молба
задачи. Не оспорва плащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя
в посочения размер.
1

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност по реда чл. 235 от ГПК, намира за установено следното:

Иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ
За основателността на иска с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1, КЗ следва да се
установи: 1) наличие на валиден договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило застрахователно
събитие, покрит риск по последния; 2) вината на застрахования при ищеца водач; 3) водачът
да е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества;
4) в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил
застрахователно обезщетение за вредите по увреденото МПС в предявения размер.
Видно от преглед на полица, приложен на л. 8 от делото, е, че л.а. "Хюндай Елантра",
с рег.№ СА 3970 ТА към процесната дата – 27.02.2021 г. е застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ищеца ЗД „Бул Инс“ АД.
От платежно нареждане, находящо се на л. 16 от делото, се установява, че сумата от
262,53 лв. е била преведена по сметка на увреденото лице В. Р. – собственик на л.а "Хюндай
Елантра", с рег.№ СА 7282 НК.
От Протокол за ПТП от 27.02.2021 г., Акт № 365585/27.02.2021 г., НП №21-4332-
004030/11.03.2021г. и Талон за изследване № 080217/27.02.2021 г., както и от останалите
материали по АНП се извежда, че водачът на л.а. "Хюндай Елантра", с рег.№ СА 3970 ТА е
отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
От същия протокол, от САТЕ, АНП и от показанията на св. В. Р. се установява по
несъмнен начин механизмът на настъпване на ПТП-то, който е следния:
На 27.02.2021 г. около 15,00 ч. в гр. София, л.а. "Хюндай Елантра", с рег.№ СА 3970
ТА се движел в лява пътна лента по бул.“Цар Борис III“, където водачът поради движение с
несъобразена скорост и употреба на алкохол губи контрол над превозното средство и
реализира ПТП с паркиралия в дясната пътна лента л.а. "Хюндай Елантра", с рег.№ СА 7282
НК, след което удря движещо се пред него МПС с рег. № СВ 9451 РК.
Това представлява нарушение на правилата за движение по пътищата съгласно чл. 20,
ал. 2 ЗДвП и чл. 174, ал. 3 ЗДвП.
От приетата по делото САТЕ се установява, че всички увреждания по л.а. "Хюндай
Елантра", с рег.№ СА 7282 НК се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма
на процесното събитие.
Съобразно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината при непозволено увреждане се предполага до
доказване на противното, като в тежест на ответника е било да опровергае презумпцията по
чл. 45, ал. 2 ЗЗД, което по делото не е направено.
Според чл. 499 ал.2 пр. първо КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
2
надвишава действителната стойност на причинените вреди.
При определяне размера на дължимото обезщетение следва да се отчита уговорката
между застрахования и застрахователя - чл.400 ал.1, ал. и ал.3 от КЗ. При положение, че
друго не е уговорено се приема, че застрахователната сума е определена съгласно
действителната стойност и следователно дължимото застрахователно обезщетение следва да
се определи в рамките на договорената максимална застрахователна сума, съобразно
стойностния еквивалент на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната
стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането, като не следва да се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е
инкорпориран в самата застрахователна стойност и действителната стойност на увреденото
имущество, като за такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи
друго със същото качество/ ал.2/, т.е по пазарната му стойност./ тези, за привеждане на
увреденото МПС в изправно техническо състояние, тоест, годно за движение. Макар и
частите, които са повредени, в действителност да не са били нови към датата на настъпване
на ПТП, няма как да се вмени в задължение на застрахованото лице да намери части, със
същата степен на използване и то ще е принудено да закупи нови и техният размер е
неговата действителна вреда/.
В тази насока ВКС се е произнесъл и в Р № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. №
627/2008 г., II т. о., ТК и Решение № 209 от 30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т.
о., ТК, решение № 6 от 2.02.2011 г. на ВКС по т. д. № 293/2010 г., I т. о. , решение № 79 от
2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о на ВКС.
Съгласно заключението на вещото лице стойността необходима за възстановяване на
процесното МПС, изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП-то, е 742,75 лв.
По тези съображения съдът намира, че възстановителна стойност на МПС-то е в
определения от вещото лице размер от 742,75 лв.
В настоящия случай ищецът е заплатил обезщетение в размер от 262,53 лв., до който е
възникнало неговото суброгационно право.
Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне. Експертизата сочи, че обичайните
разноски за определяне размера на обезщетението са в границите между 15 лв. и 25 лв. За
ликвидационни разходи се претендира сумата от 25 лв., която също следва да бъде
присъдена.
По тези съображения искът следва да бъде уважен в пълен размер от 287,35 лв.

По разноските:
Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане от страна на ищеца и
разпоредбата на чл.78 ал. 1 от ГПК, ответникът носи отговорността за заплащане на
3
направените от ищеца разноски в пълен размер. Разноските, направени в производството от
страна на ищеца са, както следва: депозит за САТЕ – 400 лв., депозит за свидетел – 30 лв.,
държавна такса – 50 лв., възнаграждение за особен представител– 400 лв., адвокатско
възнаграждение – 480 лв. с ДДС /л.82/, или общо 960 лв., дължими от ищеца.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд



РЕШИ:
ОСЪЖДА В. РАФИЛОВ КУЦАРОВ, ЕГН: **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„Славия“ бл. 29, ет. 4, ап. 15, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, както следва:

-на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 от КЗ, сумата от 287,35 лв., представляваща
неплатен размер на регресна претенция за платено застрахователно обезщетение по договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ за щети по лек автомобил л.а. "Хюндай Елантра", с
рег.№ СА 7282 НК от ПТП, настъпило на 27.02.2021 г. в гр. София, бул.“Цар Борис III“,
причинени от виновното и противоправно поведение на В. РАФИЛОВ КУЦАРОВ, който е
отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества,
управляващ лек автомобил "Хюндай Елантра", с рег.№ СА 3970 ТА, ведно със законната
лихва, считано от 19.12.2023 г. до окончателното плащане.

-на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските по делото в размер на 960 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.

Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4