Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

19.03.2020

Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд

състав

На

27.02.

Година

2020

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Мелиха Халил

Прокурор

като разгледа докладваното от

Ангел Момчилов

Адм.

дело номер

469

по описа за

2019

година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба от Н.М.И. от ***, действаща чрез адв.С.М., против Решение № 2153-08-200/20.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали.

Счита, че цитираното решение е незаконосъобразно, като издадено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Решение № 2153-08-200/20.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Сочи, че Н.М. е напуснала РБългария в деня на регистрацията на лицето като земеделски стопанин и заявяването на упражняване на трудова дейност – 21.09.2018 г., като е пребивавала извън територията на страната до 18.08.2019 г., поради което към момента на настъпване на осигурителното събитие – 29.04.2019 г. по отношение на нея не е било налично едно от условията на чл. 48а от КСО, а именно упражняване на трудово дейност. След като реално не е упражнявала трудова дейност, като земеделски стопанин, жалбоподателката не се считала за осигурено лице по смисъла на КСО. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02.08.2019 г. в ТП на НОИ – Кърджали са представени, както следва: Удостоверение/вх. № *** – л. 35/, съдържащо данни за Н.М.И. от ***, относно правото й на парично обезщетение за майчинство във връзка с Болничен лист № ***, с период от 29.04.2019 г. до 09.06.2019 г.; Удостоверение - приложение № 9 към НПОПДОО/вх. № *** – л. 37/, съдържащо данни за Н.М.И. от ***, относно правото й на парично обезщетение за майчинство във връзка с Болничен лист № ***, с период от 10.06.2019 г. до 27.07.2019 г. Заявените парична обезщетения са поискани за детето Г. И., роден на *** г.;

 В представените удостоверения изрично е отразено, че към деня на настъпване на бременността и раждането Н.М.И. от *** няма 12 месеца осигурителен стаж, като осигурено лице за общо заболяване и майчинство;

На 09.10.2019 г. е представено и Удостоверение/вх. № *** – л. 39/, съдържащо данни за Н.М.И. от ***, относно правото й на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл. 50, ал. 1 и чл. 51 от КСО;

 Видно от съдържащата се в административната преписка Справка с рег. № ***/*** г./л. 31 – л. 32/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за Н.М.И., с ЕГН **********, са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2018 г. до 16.09.2019 г. през ГКПП „***“, както следва: влизане в РБългария на 21.09.2018 г. – излизане от РБългария на 21.09.2018 г.; влизане в РБългария 18.08.2019 г. – излизане от РБългария на 03.09.2019 г.;

С Разпореждане № ***/*** г./л. 27/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение/помощ за майчинство на Н.М.И., с ЕГН **********. В административния акт са изложени мотиви, че лицето няма право на парично обезщетение за периода на майчинство от 10.06.2019 г. – 27.07.2019 г., тъй като не упражнявала трудово дейност, респ. дейност като земеделски стопанин, поради обстоятелството, че не била на територията на РБългария и не е осигурено лице по смисъла на КСО. Посочено е, че лицето е напуснало РБългария на 21.09.2018 г. и следващото й влизане на територията на страната е едва на 18.08.2019 г., въз основа на което е изведен изводът, че регистрацията и като самоосигуряващо се лице е извършена единствено с цел придобиване на осигурителни права и получаване на парични обезщетения;

Н.М.И. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, вследствие на което с Решение № 2153-08-200/20.11.2019 г./л. 7 – л. 8/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че от събраните в производството пред административния орган доказателства се установявало, че Н.И. не е упражнявала трудовата дейност, за която се е регистрирала, тъй като това било невъзможно с оглед на това, че лицето се е намирало извън територията на Република България. Посочено е, че жалбоподателката е напуснала територията на Република България на 21.09.2018 г./следващото влизане в страната е на 18.08.2019 г./, поради което от тази дата до настъпване па осигурителното събитие - раждането на детето Г. И. на *** г., няма основание да се направи извод, че е осъществявала трудова дейност като земеделски стопанин. Релевантното за процесния случай било обстоятелството, къде се е намирала Н.М.И. в периода около раждане на детето й (осигурителното събитие), а от писмените доказателства ставало ясно, че лицето е било в чужбина. След като не било налице реално упражняване на трудова дейност от страна на жалбоподателката, то за нея не е възникнало осигуряване и същата не е осигурено лице по смисъла на КСО, поради което към момента на настъпване на осигурителното събитие не отговаряла на материалноправните условия на чл. 48а от КСО за получаване на парично обезщетение за бременност и раждане.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена  в срока по чл. 118, ал. 1  от КСО,  от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. След извършване на проверката по чл. 168 от АПК съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл. 117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, последните съображения:

Съгласно чл. 48а от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение за бременност и раждане вместо трудово възнаграждение, ако имат 12 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване, бременност и раждане, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 12 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

При настъпване на осигурителния случай бременност и раждане за осигурената за общо заболяване и майчинство майка възниква право на парично обезщетение за срока по чл. 50, ал. 1 от КСО, а именно 410 календарни дни, от които 45 дни преди раждането. Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. По силата на § 1, т. 5 от ДР на КСО регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред.

Съдът намира за установено, че Н.М.Г. не е упражнявала трудова дейност като земеделски производител и не е пребивавала на територията на РБългария в периода от 21.09.2018 г. до 18.08.2019 г. Внасянето на осигурителни вноски за този период без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение.

Видно от представената Справка с рег. № ***/*** г./л. 31 – л. 32/, издадена от ОДМВР – Кърджали, за Н.М.И., с ЕГН **********, са регистрирани задгранични пътувания за периода от 01.01.2018 г. до 16.09.2019 г. през ГКПП „***“, както следва: влизане в РБългария на 21.09.2018 г. – излизане от РБългария на 21.09.2018 г.; влизане в РБългария 18.08.2019 г. – излизане от РБългария на 03.09.2019 г. Така приетото по делото доказателство представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, обвързваща съда до оборването й от страната, за която същият е неблагоприятен. В процеса не е въведено надлежно възражение от страна на жалбоподателката относно удостоверените в цитираната справка факти, респ. документът не е оспорен по надлежния ред и установява отсъствието на Н.И. от страната, което от своя страна обосновава липсата на упражнявана дейност от лицето като земеделски производител. Като е приел, че по отношение на жалбоподателката не са налице предпоставките за получаване на обезщетение за временна нетрудоспособност за бременност и раждане по смисъла на чл. 48а от КСО, административният орган е постановил законосъобразен и обоснован акт.

Правилно е преценено, че позоваването във възражението на Регламент № 796/2004 г. и по конкретно на чл. 23, § 2 от същия и ТР на СЕС по дело С-536/09 от 16.06.2011 г. са ирелевантни за производството. Посочената норма от Регламента предвижда отхвърляне на молбите за помощ в случаите, ако земеделският производител или негов представител попречи на проверката на място.

Във връзка с изложеното следва да с отбележи, че в производството не са ангажирани доказателства, които да установяват упражняването от страна на жалбоподателката на заявената дейност като земеделски производител за периода от 21.09.2018 г. до 18.08.2019 г. Предвид това и с оглед обсъдената по-горе справка, настоящият състав намира за доказано в процеса, че за посочения период Н.М.И. се е намирала извън пределите на РБългария, поради което и обективно е било невъзможно да упражнява трудова дейност като земеделски производител. Нещо повече, в конкретния случай не са налице данни дали въобще жалбоподателката е започнала да осъществява дейността за която е регистрирана. В този смисъл регистрацията й като земеделски производител е на 21.09.2018 г. и същият ден И. е излязла извън страната през ГКПП „***“ и влязла в ***, където е пребивавала до следващото и влизане в РБългария на 18.08.2019 г., т.е. почти 11 месеца. Без значение е обстоятелството, че за посочения период за Н.М.И. са внасяни осигурителните вноски, след като декларираната дейност като земеделски производител не е осъществявана. В тази връзка е налице трайна и непротиворечива практика, както на Административен съд – Кърджали, така и на ВАС – Решение № 101/25.10.2013 г. на КАС по а.д. № 115/2013 г., Решение № 3 982/24.03.2014 г. на ВАС по а.д. № 16 733/2013 г. VI о, Решение № 11 111/25.07.2013 г. на ВАС по а.д. № 5 474/2013 г. VI о; Решение № 6 975/26.05.2014 г. на ВАС по а.д. № 3 623/2014 г. VI о.

На следващо място за прецизност следва да се отбележи, че от намиращите се в преписката Удостоверение/вх. № *** – л. 35/ и Удостоверение - приложение № 9 към НПОПДОО/вх. № *** – л. 37/, съдържащи данни за Н.М.И. от ***, относно правото й на парично обезщетение за майчинство, се установява, че към деня на настъпване на бременността и раждане жалбоподателката е нямала 12 месеца осигурителен стаж като осигурено лице за общо заболяване и майчинство, т.е. жалбоподателката няма изискуемия съгласно нормата на  чл. 48а от КСО 12 месечен осигурителен стаж.

В приложената справка за самоосигуряващо се лице Н.М.И. липсват данни за наличието на осигурителен стаж преди 21.09.2018 г., поради което към датата на настъпването на осигурителното събитие осигурителният стаж е само 7 месеца. Следва да се отбележи, че и в случаите по  чл. 48а от КСО наличието на 12 месечен осигурителен стаж не е обвързано с изискване стажът да е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент, респ. стажът може да е натрупан и преди това, респ. стажът може да не е натрупан непосредствено преди началния за плащането на обезщетението момент, но е задължително да е натрупан до настъпването на този момент. По делото липсват данни за друг осигурителен стаж извън установения с продължителност от около 7 месеца преди настъпване на осигурителното събитие. Дали след този момент лицето/жалбоподателката е продължила да се осигурява за общо заболяване и майчинство, е правно неотносим за предмета на делото.

За прецизност следва да се отбележи, че в процесната жалба не са конкретизирани твърденията за допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, като независимо от дадените от съда указания в тази насока, липсват извършени процесуални действия от страна на оспорващия.

В заключение съдът намира, че в процеса жалбоподателят не проведе главно и пълно доказване на твърденията си за незаконосъобразност на оспореният акт, поради което и с оглед гореизложените изводи за липса на наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК по отношение на  Решение № 2153-08-200/20.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, то депозираната против него жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.

При този изход на делото и предвид надлежно въведеното искане от страна на процесуалния представител на директора на ТП на НОИ – Кърджали за присъждането на разноски, произтичащи от юрисконсултско възнаграждение, то на основание чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. посл. от АПК, съдът 

 

                                            Р Е Ш И  :

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на Н.М.И. от ***, с ЕГН **********, с адрес ***, срещу Решение № 2153-08-200/20.11.2019 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане № ***/*** г., издадено от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали.

ОСЪЖДА Н.М.И. от ***, с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на ТП на НОИ – Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 100 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението не подлежи на касационно обжалване/ чл. 119 от КСО, изм. ДВ, бр. 94 от 2019 г./.

 

                                                                              Председател: