РЕШЕНИЕ
№ 310
гр. Благоевград, 27.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210102796 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
***, седалище и адрес на управление: гр. ****, офис сграда ***, представлявано от ***-
изпълнителен директор против А. И. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****.
Ищецът твърди, че между "Кредисимо" ЕАД, действащ в качеството му на заемодател, и
ответника А. И. К., като кредитополучател, е бил сключен на 31.01.2020 г. Договор за
потребителски кредит с № 2177882 . Навежда, че по силата на посочения договор
заемодателят е предал на кредитополучателя сумата от 4000 лв. Поддържа, че
кредитополучателят следвало да погаси задълженията си по кредита на 24 равни месечни
погасителни вноски в размер на 213,49 лв. всяка, с краен падеж на целия заем – 10.02.2022г.
Заявява, че на същата дата (31.01.2020г.) между "Ай Тръст“ ЕООД и А. И. К. е сключен
договор за предоставяне на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно
правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. На същата дата (31.01.2020 г.)
между „Ай Тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД е бил сключен договор за поръчителство, по
силата на който поръчителят се е съгласил да отговаря солидарно с кредитополучателя по
договор за потребителски кредит № 2177882. Излага, че поради неизпълнение на
задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя,
същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Ай Тръст“ ЕООД.
Кредитополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя
поръчител. Поддържа, че съгласно Приложение № 1/23.08.2021 г. към Договор за продажба
и прехвърляне на 1 вземания /цесия/ от 23.08.2021г. „Ай Тръст“ ЕООД (цедент) е
прехвърлило на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД вземанията си към ответника,
произтичащи от процесния договор за предоставяне на поръчителство. Счита, че ответникът
е бил уведомен за така извършената цесия чрез изпращането на уведомително писмо от
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД, действащо като пълномощник на предишния
кредитор („Ай Тръст“ ЕООД), като алтернативно уведомяването на ответника за станалата
цесия можело да бъде извършено и в хода на настоящото съдебно производство, с оглед
връчването на същия на препис от приложеното към исковата молба уведомление. Навежда,
че за процесните вземания на 29.07.2022г. по ч. гр. д. № 1773/2022г. по описа на РС-
Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 934, срещу която
1
ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът оспорва предявените искове. Тази си процесуална позиция обосновава с
доводи, че: не било налице валидно облигационно отношение, тъй като не бил подписвала
процесните договори /за потребителски кредит и за поръчителство/. Поддържа, че не била
получавала сумата, посочена в договора за потребителски кредит. Заявява, че липсвали
доказателства и поръчителят „Ай Тръст“ ЕООД да е заплатил на заемодателя "Кредисимо"
ЕАД суми, с основание договор за поръчителство от 31.01.2020г.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл.
240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК – относно вземането за сумата от
3462,90 лв. /три хиляди четиристотин шестдесет и два лева и деветдесет стотинки/,
представляваща платена главница на „Кредисимо“ ЕАД във връзка с Договор за
потребителски кредит № 2177885, сключен на 31.01.2020 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД
(заемодател) и А. И. К. (заемополучател) на основание задължение по договор за
предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“ ЕООД, като впоследствие вземането
по договора е прехвърлено от страна на "Ай Тръст“ ЕООД в полза на „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД, ЕИК *** по силата на Приложение 1 от дата 23.08.2021 г. към Договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от дата 23.08.2021г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК – 28.07.2022г. до окончателното
изплащане на дължимото
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – относно
вземането за сумата от 203,30 лв. /двеста и три лева и тридесет стотинки/ - обезщетение за
забава за периода от 17.10.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 28.07.2022г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 934 от 29.07.2022г. по ч. гр. д. №
1773/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на срока по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от
страна на настоящият ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
От приетите като писмени доказателства по делото преписи от Договор за потребителски
кредит № 2177882 от 31.01.2020г., Приложение № 1 към него, Стандартен европейски
формуляр към него и Общи условия (ОУ) към него, е видно, че същият е бил сключен
между „Кредисимо“ ЕАД (като заемодател) и ответника А. И. К. (като кредитополучател).
По силата на Приложение № 1 към този договор за заем заемодателят предал на
кредитополучателя сумата от 4000 лв., като последният се задължил с 24 месечни
погасителни вноски, всяка от които в размер на 213,49 лв., т.е. до 10.02.2022г. да върне
заемната сума ведно с уговорената възнаградителна лихва. Кредитополучателят е получил
заемната сума по процесния договор за потребителски кредит на 31.01.2020г. чрез
получаването й чрез системата за електронни плащания Изи Пей. Получаването на заемната
сума се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
(неоспорено от страните).
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, ведно със
уточненията направени, при проведеното изслушване на вещото лице инженер **** в
откритото съдебно заседание от 04.04.2024г., става ясно, че в електронната система на
заемодателя Кредисимо“ ЕАД фигурира ответникът А. И. К., който е подал искане за кредит
и същият е регистриран в системата. Установява се, че ответникът А. К. с ID № в системата
2
2177882, от IP адрес 77.85.124.134 е приел Стандартния европейски формуляр и Договор за
финансова услуга „Credissimo плюс", ведно с Общите условия. Експертът е установил, че в
системата на „Кредисимо" ЕАД фигурира съгласие на А. К. договорът за кредит да бъде
обезпечен чрез поръчителство, с оглед на което същата е предоставила съгласието си за
предоставяне, обработване и съхраняване на личните й данни от „Кредисимо" ЕАД за
целите на учредяването на обезпечението. Става ясно каква е хронологията за
кандидатстване чрез сайта на „Кредисимо" ЕАД, а именно: клиентът заявява желанието си
да получи кредит като определя срока и сумата, въвежда свои лични данни, необходими за
сключване на договор. Системата му предоставя Стандартния европейски формуляр и
Договорът за финансова услуга „Credissimo плюс", ведно с Общите условия, с които той
следва да се запознае и да изрази своето съгласие, че ги приема. Без тези стъпки не може да
продължи кандидатстването му за кредит. Следва също така да отбележи дали избира
кредит с обезпечение или без обезпечение, като изрази съгласие за предоставяне и
обработка на личните му данни, включително и за целите на сключване на договор за
поръчителство. Следва препращане на информацията към поръчителя, който изпраща по
електронна поща договора за поръчителство и общите условия към клиента и очаква
сключването му от страна на клиента, чрез изпращане на код с кратко текстово съобщение.
След получаване на кода договорът за поръчителство се счита за сключен и системата
изпраща информация, която се отбелязва към данните на съответния клиент и го връща
отново в системата на „Кредисимо" ЕАД за приключване на процеса.
С оглед изложеното се доказва сключването на процесния договор за потребителски
кредит между „Кредисимо“ ЕАД (като заемодател) и ответника А. К. (като
кредитополучател).
От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които е бил
сключен, а именно: главница в размер на 4000 лв.; бил е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/ от 28,07 %; лихвен процент от 25 %; общата стойност на плащанията,
включваща главницата и договорната лихва – 5123,76 лв.
На същата дата 31.01.2020г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство между
„Ай тръст” ЕООД, като поръчител, и ответника А. К., като потребител. По силата на
сключения договор за поръчителство, „Ай тръст” ЕООД се е задължило да поръчителства на
потребителя по Договор за потребителски кредит от 31.01.2020г., сключен между
„Кредисимо“ ЕАД и А. К. за сумата от 4000 лв. В чл. 2 от договора за поръчителство е
предвидено поръчителят да отговаря пред „Кредисимо“ ЕАД за изпълнението на всички
задължения на потребителя, произтичащи от Договора за потребителски кредит и/или
възникнали в резултат на неизпълнение на Потребителя по Договора за потребителски
кредит. Съгласно чл. 8, ал. 1 от договора за поръчителство потребителят дължи на
поръчителя възнаграждение за обезпечаване на изпълнението на задълженията на
потребителя по Договора за потребителски кредит в размер и при условията на Приложение
№ 1 към договора за предоставяне на поръчителство, а именно 24 месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 183,99 лв., или общо 4415,76 лв.
Общата, дължима месечна вноска от кредитополучателя е в размер на 397,48 лева, от
които: по Договор за потребителски кредит от 31.01.2020г. - 213,49 лева и по Договор за
предоставяне на поръчителство от същата дата /31.01.2020г./ - 183,99 лева, по отделни
месечни вноски.
На същата дата 31.01.2020г. е сключен Договор за поръчителство между „Кредисимо“
ЕАД, като заемодател и „Ай тръст” ЕООД, като поръчител, по силата на който поръчителят
се бил задължил да отговарял солидарно с потребителя за всички негови задължения,
възникнали съгласно процесния договор за кредит.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от 23.08.2021г. и Приложение № 1 към него се установява, че Кредисимо“
ЕАД и „Ай тръст” ЕООД (цеденти) са прехвърлили на ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от процесния
договор за потребителски кредит.
3
Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково
производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, включващи договора за цесия, писмените потвърждения по чл. 99,
ал. 3, предл. последно ЗЗД и самите уведомления.
От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза (неоспорено
от страните), става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 167,63 %,
а не посоченият неправилно в договора 28,07 % В тази връзка от заключението на вещото
лице се установява, че ако към разходите по кредита се добави и сумата за поръчителство в
размер на 4 415,76 лева, общата сума на разходите по кредита става 5 539,52 лева (1 123,76
лева договорна лихва + 4 415,76 лева за поръчителство). При това положение
действителният ГПР надвишава допустимия съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК размер на ГПР и
оскъпяването на кредита в действителност е 138,49 %. Става ясно от заключението, че
общата сума, която е била заплатена във връзка с процесния договор, е 2751 лв.
С оглед заключението на вещото лице се налага изводът, че в случая записаният в
договора ГПР /28,07 %/ е формален и не отговаря на фактическото положение.
Следователно договорът е сключен в нарушение на чл. 11, т. 10 ЗПК, тъй като не е записан
коректният ГПР. По тази причина процесният договор за потребителски кредит от
31.01.2020 г. е нищожен – арг. от чл. 22 ЗПК. На основание чл. 23 ЗПК в този случай
длъжникът трябва да върне само чистия размер на главницата и не дължи други суми за
лихви, неустойки или други разходи по кредита. В тази връзка следва да се има предвид, че
към датата на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на чл.
19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, а
клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Предвид така установената недействителност на договора за потребителски кредит и на
основание чл. 23 ЗПК ответникът следва да върне само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихви или други разходи по кредита. Поради установеното от експертното
заключение по делото плащане от ответника по договора на суми в общ размер от 2751 лв.,
то следва да се приеме, че с тази сума е погасено част от задължението за главница от 4000
лв., съответно неплатена е останала главница в размер на 1249 лв.
При това положение ответникът дължи непогасената част от главницата в размер на 1249
лв., като за остатъка до пълния претендиран размер от 3462,90 лв. искът за главница следва
да се отхвърли като неоснователен.
Останалият предявен иск за обезщетение за забава следва да се отхвърли, като
неоснователен.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено само от ищеца. Право на разноски има и ответникът, но той няма
направено искане в тази насока, като и няма доказателства за реално сторени съдебно-
деловодни разходи. Следва да се има предвид, че съобразно възприетото в т. 12 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е
необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне както по отношение на
разноските в заповедното производство, така и досежно тези, касаещи настоящото исково
дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с уважената част на предявените
искове, се дължат разноски в заповедното производство в общ размер на 22,24 лв. и в
исковото производство в общ размер на 251,61 лв.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Шести състав
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл. 422 ГПК, че А. И. К., ЕГН
**********, с настоящ адрес: гр. ****, дължи на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД,
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. ****, офис сграда ***, представлявано от ***-
изпълнителен директор, следната сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК с № 934 от 29.07.2022г., издадена по ч. гр. д. № 1773/2022г. на Районен съд – гр.
Благоевград, а именно:
- 1249 лв. /хиляда двеста четиридесет и девет лева/ - представляваща платена главница на
„Кредисимо“ ЕАД във връзка с Договор за потребителски кредит № 2177885, сключен на
31.01.2020 г. между „КРЕДИСИМО“ ЕАД (заемодател) и А. И. К. (заемополучател) на
основание задължение по договор за предоставяне на поръчителство, сключен с „Ай Тръст“
ЕООД, като впоследствие вземането по договора е прехвърлено от страна на "Ай Тръст“
ЕООД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *** по силата на
Приложение 1 от дата 23.08.2021 г. към Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от дата 23.08.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума , считано от
датата на подаване на заявлението в съда /28.07.2022г./ до окончателното погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от
3462,90 лв. /три хиляди четиристотин шестдесет и два лева и деветдесет стотинки/.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. ****, офис сграда ***, представлявано от ***- изпълнителен директор
против А. И. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. ****, с който се претендира да бъде
признато за установено по реда на чл. 422 ГПК, че ответникът дължи на ищеца следната
сума, която е била предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 934 от
29.07.2022г., издадена по ч. гр. д. № 1773/2022г. на Районен съд – гр. Благоевград, а
именно:
- 203,30 лв. /двеста и три лева и тридесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от
17.10.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда - 28.07.2022г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. И. К., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
**** да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на
управление: гр. ****, офис сграда ***, представлявано от ***- изпълнителен директор,
разноски, сторени в заповедното производство и в настоящото исково производство, както
следва:
- сумата от 22,24 лв. /двадесет и два лева и двадесет и четири стотинки/ –
представляваща разноските, дължими за заповедното производство (ч.гр.д. № 1773/2022г. на
РС – гр. Благоевград), и
- сумата от 251,61 лв. /двеста петдесет и един лева и шестдесет и една стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
2796/2022г. на РС – гр. Благоевград).
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5