№ 33787
гр. София, 13.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20251110130845 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира
следното.
Производството по делото е образувано по предявени от М. В. К. против
ЗД „Евроинс“ АД иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 3500,00 лв., представляваща
неизплатено застрахователно обезщетение по застраховка „МОЕТО
ЖИЛИЩЕ“, с полица № *** по заведена щета № ***, ведно със законната
лихва върху главницата от момента на предявяване на иска – 29.05.2025 г. до
окончателното и изплащане. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че на 05.04.2025 г. след като се прибрал в дома си
установил, че в резултат на проливните дъждове през предходната седмица в
застрахованото жилище, находящо се на гр. София, ул. „****, на първи и
последен етаж имало следи от наводнение и щети по вътрешните стени на
къщата, както и по външната мазилка и изолация. Изтъква, че вследствие на
дъждовете и на ураганния вятър, била съборена слънцезащитната тента от
външната стена на къщата, която при падането отчупила мазилка от
изолацията, а на друго място от отводнителен улук. Твърди се, че по северната
стена на къщата, на около 40 сантиметра от нивото на земята имало
оцветяване, подпухналост и подгизналост от стичаща се вода. Поддържа, че
стените на първи етаж са подпухнали и ронливи, боята от латекс е паднала,
като месец след това ищцата държала вратите и прозорците отворени с цел
същите да съхнат за да не се образува мухъл и плесен. Поддържа, че щетите на
последния етаж са доста по – малко, като само по тавана на едната стая и в
банята имало намокряне, ронене на мазилката и плесен.
Ищцата твърди, че непосредствено след установяване на щетите и
настъпване на застрахователното събитие на дата 06.04.2025 г. е уведомила
застрахователя по електронен път, с уведомление от същата дата. Поддържа,
че на 07.04.2025 г. получила известие от ответното дружество за регистриране
на щета № ***, като я информирали, че ще организират оглед на място.
1
Посочва, че на 10.04.2025 г. бил извършен оглед от представител на ответното
дружество, който е съставил констативен протокол за извършения оглед.
Излага твърдения, че на 29.04.2025 г. ищцата получила отказ за изплащане на
обезщетение, вследствие на настъпило застрахователно събитие,
обективирано в уведомление с изх. № 3019/5/24.04.2025 г. с мотив, че подобно
обезщетение са изплатили на ищцата през 2023 г. Сочи, че при сходни
обстоятелства, а именно при проливни дъждове, но без силен вятър през 2023
г. ищцата имала нанесени щети от наводнение при същия застраховател, които
били репарирани до някаква степен. Ищцата изтъква, че с лични средства,
както и с полученото обезщетение извършила ремонт през лятото на 2023 г. и
пребоядисала всичко, което било намокрено през месец юни 2023 г.
Поддържа, че на 30.04.2025 г. депозирала възражение срещу отказа на
ответното дружество, като посочила, че претърпените щети са сходни със
щетите, които е претърпял имота на 21.06.2023 г., с разликата, че през 2025 г. е
имало и силен вятър, който е нанесъл допълнителни щети по външната
мазилка и улук. Ищцата допълва, че тези щети не кореспондират с
предходното застрахователно събитие на дата 21.06.2023 г. и не са били обект
на оглед, оценка и плащане. Сочи, че на 13.05.2025 г. получила потвърждение
на отказа от страна на ответника. Моли съда да уважи така предявения иск.
Претендира и разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира отговор на искова молба, с
която посочва, че не оспорва твърдението, че между страните има сключен
застрахователен договор с период на покритие от 12.05.2024 г. до 11.05.2025 г.
Оспорва твърдението, че са налице обстоятелства, обуславящи изплащането
на застрахователно обезщетение. Твърди, че на дата 22.06.2023 г. след
извършен оглед и оценка на щетите на ищцата била изплатена сумата,
необходима, за да бъде възстановено имуществото й в състояние отпреди
настъпването на вредоносното събитие. Изтъква, че след подадено ново
уведомление с твърдение за настъпило застрахователно събитие през 2025 г.,
застрахователят извършил нов оглед, чиито констатации били отразени в
приложения по делото констативен протокол от 10.04.2025 г. и е констатирано,
че претенцията касае щети, сходни с тези, които са били констатирани през
2023 г., като счита същите са недължими, тъй като за тях застрахованият е бил
обезщетен. Заявява, че ако се установи, че щетите от събитието, настъпило
през 2023 г. са били отстранени, то тогава случаят касае предвиденото в
застрахователния договор изключение от покритието, доколкото съгласно
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 11 от ОУ от обхвата му са изключени онези
вреди, които са възникнали в резултат на нарушение на строително-
техническите норми и изисквания. Оспорва твърдението, че силен вятър е
нанесъл допълнителни щети по външната мазилка и улук, тъй като не
отговаря на предвидената в т. 2 клауза „Б“ от ОУ характеристика. Счита, че
допълнителните щети се дължат на събитие, което не представлява покрит
риск. Заявява в условията на евентуалност, ако се установи, че щетите са в
пряка последица от риск, покрит от полицата, то тогава оспорва дължимостта
на претендираното обезщетение. Моли съда за отхвърляне на така
предявената претенция. Претендира и разноски.
2
Ответникът не спори, че между ищцата и ответното дружество има
сключен застрахователен договор с период на покритие от 12.05.2024 г. до
11.05.2025 г.
По предявения осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ
В тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на следните
предпоставки: 1) сключен договор за имуществено застраховане между ищеца
и ответното дружество, с параметри, посочените в исковата молба, 2) в срока
на застрахователното покритие да е настъпило събитие, за което ответникът
носи риска, 3) характер и размер на причинените вреди от настъпилото
застрахователно събитие в срок на договора за имуществено застраховане.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на плащане на обезщетението или наведените с отговора
на исковата молба правоизключващи възражения, включително възражението
за изключен застрахователен риск.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът обявява за безспорни
и ненуждаещи се от доказване, с оглед заявеното от ответника становище по
иска, следните обстоятелства, включени във фактическия състав на спорното
право: 1. Между страните е налице валидно застрахователно правоотношение
по договор за имуществено застраховане по застрахователна полица „МОЕТО
ЖИЛИЩЕ“, с полица № ***, с която е застраховано следното имущество:
къща и находящото се в нея движимо имущество: мебели обзавеждане и друго
движимо имущество, нахопдяща се в гр. София, кв. Драгалевци, ***. В срока
на застрахователно покритие на договора – на 06.04.2025 г., е реализиран
застрахователен риск – проливен дъжд и силен вятър, вследствие на които са
нанесени щети по къщата, изразяващи се в следи от наводнение по
вътрешните стени на къщата на първи и последен етаж, както и по външната
мазилка улук и изолация. 3. Във връзка с настъпилото застрахователно
събитие на ищцата уведомила застрахователя, който след извършен оглед с
уведомление с изх. № 3019/5/24.04.2025 г. отказал да изплати обезщетение.
В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да
са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК,
нито факти, за които да съществуват законови презумпции (чл. 154, ал. 2
ГПК).
Представените от страните писмени доказателства съдът намира да са
относими и необходми за правилното решаване на спора и събирането им по
делото следва да бъде допуснато.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за назначаване на СТЕ със
задачи посочени в исковата молба, доколкото същата е допустима, относима и
необходима за установяване на обстоятелства, които са част от предмета на
доказване.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като
съдът с настоящето определение дава и проект на доклад на същото.
По тези мотиви и на основание чл. 140 ГПК, СРС
3
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 22.10.2025 г. /сряда / от 10:40 ч., за която дата и
час да се призоват страните.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
доказателства.
ДОПУСКА изготвяне на съдебно техническа експертиза, която да
отговори на задачите поставени в исковата молба.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Б.И.Т. и ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне
на експертизата в размер на 600 лв., вносим от ищеца в едноседмичен срок от
съобщението.
Вещото лице да се призове след представяне по делото на
доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца, че при невнасяне на депозита в срок делото ще се
разглежда без горепосочената експертиза.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в 7-днвен срок до да формулира
въпроси по допуснатата СТЕ.
УКАЗВА на ищеца, че към исковата молба не е представено
уведомление с изх. № 3019/5/24.04.2025 г., като предоставя двуседмичен срок
за предоставянето му.
УКАЗВА на ищеца, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната,
която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да
посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен адресат,
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е
връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната. (2) При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение
има характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3,
изр. 2 ГПК, който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в
насроченото открито съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен
доклад на делото по реда на чл. 146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-
взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора. При приключване на
делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на
ищеца.
4
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се
изпрати и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5