О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/….....06.2019г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа
докладваното от съдия Хекимова
възз.търг.дело №803 по описа за 2019г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 във
вр. чл. 420 от ГПК.
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.№ 196/14.01.2019г. от
„АГРОКОНСУЛТ“ ЕООД, гр. Провадия, представлявано от Ж.И., от „АГРОКОНСУЛТ-2“
ЕООД, гр. Провадия, представлявано от З.П., както и от Ж.П.И. в лично качество,
против определение № 1008/11.12.2018г., постановено по ч.гр.д. № 677/2017 г. по
описа на ПРС, 2-ри състав.
В частната жалба се твърди неправилност
на обжалваното определение поради извода на съда, че при спиране на
изпълнението по реда на чл.420 от ГПК следва да се представи обезпечение в
размер на дължимата сума по аналогия на разпоредбата на чл.282, ал.2 от ГПК.
Сочи се, че разпоредбата на чл.420 от ГПК препраща към правилата на чл.180 и
181 от ЗЗД, поради което размера на обезпечението е определяем, а не определен
от закона. Моли за отмяна на обжалваното определение.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна „АГРОФАРМ-Н”
ООД, ЕИК *********, със седалище гр.Пазарджик, е депозирала писмен отговор, с
който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде оставена без
уважение. Твърди се, че съдът правилно е постановил отказ за спиране на
изпълнението, тъй като стойността на имуществото, върху което може да се насочи
изпълнението, е ирелевантна и не е представено
надлежно обезпечение в размер на сумата по заповедта за изпълнение.
Жалбата е подадена от легитимирана
страна в срок, срещу акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по
същество, съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:
Пред ВРС е образувано
заповедно производство въз основа на подадено от „АГРОФАРМ-Н” ООД, ЕИК
********* заявление по чл.417, т.2 от
ГПК, срещу „АГРОКОНСУЛТ“ ЕООД,
гр. Провадия, представлявано от Ж.И., от „АГРОКОНСУЛТ-2“ ЕООД, гр. Провадия,
представлявано от З.П., както и от Ж.П.И.,
което е уважено от съда като основателно и с разпореждане от 06.07.2017г. е
издадена заповед №571 от 06.07.2017г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ и изпълнителен лист за
претендираните суми.
Срещу заповедта за изпълнение
са подадени в срок възражения от длъжниците на 12.12.2017г. На
04.12.2018г. е подадена молба от длъжниците по чл.420 ГПК за спиране
изпълнението по образуваното изп.д.№201880804000651 по
описа на ЧСИ З.Димитров, рег.№808 с район на действие ВРС. С определение №4843 от
11.12.2018г. съдът е оставил без
разглеждане искането за спиране на изпълнението, като е приел, че е просрочено.
Приложена по делото е молба
без вх.номер, в която се цитира разпореждането на съда, с което е оставена без
разглеждане молбата за спиране по чл.420 от ГПК и се настоява искането да бъде
разгледано и съответно уважено с оглед на представеното обезпечение. С
определение №1008 от 11.12.2018г., предмет на настоящата частна жалба, е
оставено без уважение искането за спиране на изп.д.№201880804000651
по описа на ЧСИ З.Димитров, рег.№808 с район на действие ВРС.
Съобразно разпоредбата на чл. 419,
във връзка с чл. 415 и чл. 420 ГПК,
този длъжник, срещу когото е издадена заповедта за незабавно изпълнение, може
да подаде възражение срещу заповедта, което не спира нейното принудително
изпълнение. В тази хипотеза длъжникът, заедно с възражението, има възможност да
поиска спиране на незабавното изпълнение по чл. 420, ал.2 ГПК, когато искането е подкрепено с писмени доказателства,
разколебаващи удостоверителната доказателствена сила на изпълнителното
основание, или да представи надлежно обезпечение за кредитора, по реда на чл. 180
и чл. 181 ЗЗД
(ал.1 на чл.
420 от ГПК), като във втория случай искането не е ограничено със
срок /в този смисъл определение №163/01.03.2010г. по ч.т.дело № 504/2009
г. на ВКС, II ТО/.
В случая сезиращата съда молба за спиране по реда на
чл.420, ал.1 от ГПК е с вх.№35577 от 04.12.2018г., по която съдът се е произнесъл /независимо
от погрешното посочване на номера на изп.дело в диспозитива на съдебния акт/, като я е оставил без разглеждане с определение №4843 от 11.12.2018г. Последващата
молба, приложена по делото като копие, без вх.номер и отразена дата, не
представлява ново искане по чл.420, ал.1 от ГПК, с нея всъщност се оспорва
постановения съдебен акт, като се изразява несъгласие с извода на съда, че
молбата за спиране е просрочена. В този смисъл молбата представлява частна
жалба срещу определение №4843 от 11.12.2018г. и като такава е следвало да бъде
администрирана от заповедния съд. Няма основание да се счита, че съдът е
сезиран с нова молба с оглед идентичността на релевираните
доводи, препращането към аргументите в предходната молба и оспорването на вече
постановения съдебен акт с искане съдът да се произнесе отново. Повторното
произнасяне по същата молба при наличие на постановен обжалваем
съдебен акт е недопустимо, поради което процесното
определение №1008 подлежи на обезсилване.
Въз основа на изложените мотиви съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 1008/11.12.2018г., постановено
по ч.гр.д. № 677/2017 г. по описа на ПРС, 2-ри състав.
Определението не
подлежи на обжалване, по аргумент от чл.274, ал.4, във вр.
с чл.280, ал.2, предл.2-ро от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: