Мотиви към
присъда№10 от 18.05.2017г. по н.о.х.д.№126/2017г. на ОС-гр.***
Срещу М.Х.И.
е повдигнато обвинение по чл.343, ал.1, б.“в“, във в-ка с чл.342, ал.1от НК, за
това, че на 08.06.2016г. по път III-7105 между с.*** и гр.***, преди разклона
за главен път II-97, при управление на МПС-лек автомобил „Фолксваген Голф“ с К№***
нарушил правилата за движение по пътищата-чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП,
като по непредпазливост причинил смъртта на И. Х.И. с ЕГН:**********.
В
съдебно заседание повдигнатото обвинение се поддържа от представителя на ОП-гр.***.
Подсъдимият
заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е съгласен досежно същите да не бъдат събирани други доказателства.
В
рамките на проведеното по реда на чл.372, ал.4, във в-ка с чл.371, т.2 от НПК
съкратено съдебно следствие, в съответствие с разпоредбата на чл.373, ал.3 от НПК, настоящият състав прие за установено от фактическа страна:
На
08.06.2016г. по път III-7105 от с.*** към гр.***, след разклона за главен път
II-97, Д.Д. управлявал трактор „Джон Диър“ с рег.№***, с прикачено
нестандартно, нерегистрирано ремарке за бали, ръчно изработено върху
конструкцията на хедър. С водача пътувал Н.М.. В движение били застигнати от
лек автомобил „Дачия Докер“ с К№***, управляван от М.П.. Поради внезапно
прилошаване водачът изгубил контрол над превозното средство, блъснал ремаркето
отзад и спрял на пътното платно, задействайки аварийните светлини. След като
усетил удара спрял и Д., като ремаркето отстояло на около 36-37м. от предницата
на автомобила, заемайки около 2м. от дясната лента към гр.***, а тракторът също
бил с включени аварийни. Заедно с М. незабавно се притекли на помощ на П., като
се убедили, че не е пострадал сериозно.
По
същото време зад тях приближавали автобус, управляван от Р.А., следван от лек
автомобил „Фолксваген Голф“ с К№***, управляван М.И.. До подсъдимия пътувал брат
му И. И., а към колата било прикачено туристическо ремарке с К№***.
Лекият автомобил се движел с
около 92км/ч., прекомерно близко зад автобуса и при значително ограничена от
габаритите му видимост, когато А. възприел установените в собствената му лента
катастрофирали автомобили и предприел заобикаляне, което продължило до
подминаване на трактора. Същата маневра предприел и подсъдимия, но веднага след
като заобиколил „Дачията“ се върнал в
собствената си лента, при което възприел разположеното на пътното платно
ремарке и опитал да спре, но последвал удар, при който надлъжните шини от задната лява част на
ремаркето проникнали в дясната част на купето на автомобила, разбивайки черепа
на И. И.. Докато П. сигнализирал в НС“112“, Д. и подсъдимия успели да изкарат
пострадалия от колата. Пристигналият екип на „Спешна помощ“ отвел И. И. до
интензивното отделение на МБАЛ-гр.***, където въпреки предприетото лечение
починал.
След химичен анализ в кръвта на подсъдимия
е открит етилов алкохол от порядъка на 0,2 промила.
Съгласно СМЕ за аутопсия
вследствие на настъпилото ПТП пострадалият е претърпял ЧМТ, контузия на главен
мозък, кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепния покрив и
черепната основа. Второто от изложените травматични увреждания е довело до
остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен произход, обусловила
настъпването на смъртта въпреки поставената правилна работна диагноза и
навременните, адекватни и съобразени с всички изисквания за добра медицинска
практика осъществени лечебни мероприятия по спешност.
От назначените АТЕ, допълнителна
такава и комплексната съдебно медицинска, трасологична и авто-техническа експертиза
се извежда скоростта на управлявания от подсъдимия автомобил преди
произшествието-около 92км/ч., на които съответства опасна зона за спиране от
порядъка на 89м., надхвърлящи значително отстояваната от автобуса дистанция. Това
е направило обективно невъзможно спирането преди сблъсъка с разположеното в
дясната лента ремарке след приключилото заобикаляне на „Дачията“. В случай, че
подсъдимият не беше променил траекторията си на движение при предприетата
маневра, връщайки се в дясно, продължавайки до открИ.е на зона на видимост с
дължина, надхвърляща тази на опасната зона за спиране, настъпилото ПТП е можело
да се избегне. Същевременно, реагирайки своевременно при забелязване на ремаркето,
водачът е можел да спре преди удара само при скорост по-ниска от 51км/ч.
Въз основа на тези данни може да
се направи извод, че с действията си подсъдимият е нарушил разпоредбите на
чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП. От една страна И. не е съобразил скоростта
на движение с конкретните условия на видимост, ограничена от габаритите на
следвания отблизо автобус, за да бъде в състояние да спре пред възникналото
препятствие, а от друга е предприел обсъденото връщане в собствената лента
застрашавайки поради липсата на видимост себе си и превозвания пътник. Тези
нарушения са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и
неговия резултат.
Така изложените, неоспорвани от
страните фактически констатации се градят върху обективните констатации по
огледния протокол, еднопосочните и взаимно допълващи се показания на
свидетелите Д., М., П. и А., както и от заключенията на приобщените по делото експертизи.
В цялост тази доказателствена съвкупност изцяло съответства и на направеното от
подсъдимия признание.
По отношение правната
квалификация на извършеното:
На 08.06.2016г. по път III-7105
между с.*** и гр.***, преди разклона за главен път II-97, при управление на
МПС-лек автомобил „Фолксваген Голф“ с К№***, подсъдимият е нарушил правилата за
движение по пътищата-чл.20, ал.2 и чл.25, ал.1 от ЗДвП, като вследствие на това
е предизвикал ПТП, от което е настъпила смъртта на брат му И. И..
Деянието е осъществено
виновно-при форма на вината по чл.11, ал.3, пр.1 от НК-непредпазливост. С оглед
нормалното си психофизическо състояние, зрялата си възраст, опита като водач на
МПС, съзнателното превишаване на разрешената скорост и неподдържането на
изискуемата дистанция, възприетото състояние на заобикаляния катастрофирал
автомобил и елементарната житейска логика, подсъдимият е бил длъжен и е могъл
да предвиди последиците от действията си при внезапно възникване на опасност за
движението.
С оглед изложеното настоящият
състав прие, че с действията си М.И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава по чл.343, ал.1, б.“в“, във в-ка с чл.342, ал.1от НК.
Причини за извършване на престъплението-прекомерна
самонадеяност, неадекватно преценяване на ситуацията, липса на дължимата пътна
дисциплина, видна от справката за предходни наказания на лицето. Сред
съвкупността от по-леки нарушения, през последните пет години подсъдимият
двукратно е санкциониран за движение с превишена скорост, както и за поредно
управляване на неизправно МПС.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства следва да се отбележат чистото съдебно минало, възрастта и
добрите характеристични данни на дееца. Като особено обстоятелства съдът прие и
противозаконното извеждане на пътя на въпросното нестандартно и поради това
нерегистрирано ремарке. Видно от приложения фотоалбум, касае се за конструкция
от надлъжни пръти с необезопасени краища, чиято височина създава реална заплаха
за пътуващите в основния клас леки автомобили.
В противовес на изложените
смекчаващи отговорността факти, съдът отчете проявената самонадеяност, изразена
в естеството на съзнателно допуснатите при инцидента нарушения и множеството
предходни такива. Същите са и в пряка връзка с обществената опасност на
извършеното, която може да бъде определена като висока не само поради грубото
неспазване на елементарни правила, гарантиращи безопасността на движението и
размера на нанесените несъставомерни щети, но и поради масовостта на този род
престъпления и непрекъснато нарастващия брой на жертвите от същите.
Съобразявайки видимия превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства, завишената обществена опасност на
извършеното, позитивните данни за личността на дееца и перспективите пред него,
както и факта, че пострадалият е негов брат, настоящият състав индивидуализира
основната санкция в размер на
установения минимум и редуцира същата по реда на чл.58а от НК до лишаване от
свобода за срок от една година и четири месеца. При наличието на
материалноправните предпоставки по чл.66 от НК, преди всичко с оглед младостта
и събраните за личността на подсъдимия данни, изпълнението на постановеното
наказание беше отложено за срок от три години. Същевременно, с оглед допуснатите
при произшествието груби нарушения по ЗДвП, както и предходните такива, съдът
прие за съответно на извършеното лишаване от право да се управлява МПС за срок
от три години, равен на изпитателния такъв, който следва да гарантира
поправянето и превъзпитаването на дееца, в т.ч. да създаде дължимата
дисциплинираност, способност за предвиждане на последиците от собствените
действия и за носене на отговорност за тях.
По отношение веществените
доказателства и деловодните разноски:
След влизане на присъдата в сила,
иззетият по делото катастрофирал лек автомобил „Фолксваген Голф“ с К№*** следва да бъде върнат на собственика М.М.Г.-майка
на подсъдимия и на пострадалия, респ. на упълномощено от нея лице. Приложеният
компактдиск с рег.№10582-1392/2016г. от РЦ“112“-гр.*** подлежи на унищожаване.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият дължи по
сметка на ОД на МВР-гр.*** разноски в размер на 2186,08лв, включващи хонорари
на вещите лица по изготвените експертизи, както и разходите по изготвените
химически анализи.
Воден от изложените фактически
констатации и правни изводи съдът постанови присъдата си.
Председател: .