№ 46768
гр. София, 10.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20221110169385 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК).
Първоинстанционният исков процес е приключил с постановяването на решение
№ 14464 от 23. 07. 2024 г., което не е било обжалвано и е влязло в сила. Във връзка с
постановеното от съда решение обаче своевременно са постъпили искания от
ответниците *** и *** то да бъде изменено по реда на чл. 248 ГПК в частта за
разноските. Ответниците твърдят, че неправилно първоинстанционният съд ги осъдил
да заплатят разноските за адвокатско възнаграждение в прекомерен размер, като се
позовават на решението на Съда на Европейския съюз по дело С-438/22 и на
представения от ищцата списък по чл. 80 ГПК. Искат от първостепенния съд да
измени решението в частта за разноските, като намали размера на присъденото
адвокатско възнаграждение на 150 лева.
В законоустановения срок е постъпил отговор на искането по чл. 248 ГПК от М.
В. М., член на ПАК. Участникът в процеса счита мотивите на първостепенния съд за
правилни. Позовава се на практика на националните съдилища и на Съда на
Европейския съюз. Обосновава, че и при присъждането на адвокатско възнаграждение
за безвъзмездна правна помощ следвало да се начислява ДДС, ако адвокатът е
съответно регистриран. Иска от съда да остави без уважение депозираната молба.
След като съобрази доводите на участниците в процеса, Софийският
районен съд направи следните изводи.
Искането за изменение на решението в частта за разноските е направено
своевременно и от заинтересовани страни в процеса, поради което е процесуално
допустимо.
Съгласно решението на СЕС по дело С-438/22 съдът не е обвързан от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата (НМРАВ)
минимален размер на адвокатското възнаграждение. Ако съдът прецени, че
присъждането на адвокатско възнаграждение в такъв „минимален“ размер би било
непропорционално и би довело до постигането на нелегитимни цели, то той може да
определи адвокатското възнаграждение и в по-нисък размер. В разглеждания случай са
адв. М. М. е оказвал безвъзмездна правна защита и съдействие в полза на ищцата,
изразяваща се в изготвянето и предявяването на два осъдителни иска с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, първият от които с цена 64 лева и 99
стотинки, а вторият с цена 361 лева и 71 стотинки. На настоящия съдебен състав е
1
служебно известно, че исковата молба е бланкова и не се различава от типизираните
искови молби, които адв. М. М. подава и по други дела. В нея беше допусната
техническа грешка, която трябваше да бъде поправена. В нито едно от проведените
открити съдебни заседания адв. М. не се яви, макар и да беше редовно призован.
Делото не се отличава с каквато и да е фактическа или правна сложност. Дейността на
процесуалния представител на ищеца беше облекчена още повече от служебната
проверка, осъществявана от първостепенния съд. Съобразявайки всички тези
обстоятелства, настоящият съдебен състав приема, че присъждането на минимално
адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ в размер на 1 680
лева и би довело до постигането на нелегитимни цели по смисъла на обсъжданата
практика на Съда на Европейския съюз. Справедливият (легитимният) размер на
адвокатското възнаграждение за безвъзмездна правна помощ следва да бъде определен
на 125 лева за всеки иск.
Според последната тълкувателна практика на Съда на Европейския съюз при
предоставянето на безвъзмездна правна помощ следва да се начислява и ДДС, ако
адвокатът е съответно регистриран. Тази съдебна практика е задължителна. Ето защо
съдът следва да присъди адвокатското възнаграждение с ДДС, при което то се
определя в размер на общо 150 лева.
По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че исканията
по чл. 248 ГПК са основателни.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
решение № 14464, постановено на 23. 07. 2024 г. от Софийския районен съд, III
гражданско отделение, 150-и състав, по настоящото дело, в частта за разноските, като
НАМАЛЯВА присъденото в полза на адвокат М. В. М., член на ПАК, адрес на
кантората град П. "Адрес", адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника *** с
ЕИК *** за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство от 1 680
лева с ДДС на 150 лева с ДДС.
ИЗМЕНЯВА на основание чл. 248, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс
решение № 14464, постановено на 23. 07. 2024 г. от Софийския районен съд, III
гражданско отделение, 150-и състав, по настоящото дело, в частта за разноските, като
НАМАЛЯВА присъденото в полза на адвокат М. В. М., член на ПАК, адрес на
кантората град П. "Адрес", адвокатско възнаграждение, дължимо от ответника *** с
ЕИК *** за безвъзмездна правна помощ в първоинстанционното производство от 1 680
лева с ДДС на 150 лева с ДДС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския градски
съд в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
2
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3