№ 1775
гр. София, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Петя Попова
при участието на секретаря Йорданка В. П.
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20221100501915 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20197814/13.10.2021г. по гр.д. № 29510 по описа за 2019г.
на Софийски районен съд, 159-ти състав са отхвърлени исковете предявени с
искова молба вх. № 2013619/23.05.2019г. на М. Б. К. ЕГН ********** и Б. К.
К. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** срещу С. З. П., ЕГН
********** с адрес: гр. София ж.к. **** с правно основание чл. 31, ал. 2 от
ЗС за заплащане на сумата от по 6 500лв. на всеки ищец ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 23.05.2019г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения на
страните имот, представляващ апартамент № 30 с площ от 65,480кв.м. ведно
с мазе № 30 находящи се в гр. София, кв. **** за периода от 22.05.2016г. до
22.05.2019г. , като всеки ищец М. Б. К. ЕГН ********** и Б. К. К. ЕГН
********** е осъден да заплати на ответника С. З. П., ЕГН ********** на
основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от по 350лв . представляващи
съдебни разноски по делото.
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх.№
25174960/09.12.2021г. по регистъра на СРС изпратена по пощата на
1
30.11.2021г. от ищците М. Б. К. ЕГН ********** и Б. К. К. ЕГН ********** .
Навели са твърдения, че решението в тази част е неправилно, постановено
при нарушение на съдопроизводствените правила, на материалния закон,
необосновано. Посочили са, че по делото било установено, че за процесния
период ответникът ползвал съсобствения имот и така ги лишил от
възможността и те да го ползват, че наемната цена за процесния период на
имота е 34700лв. За да се уважи ска не било нужно да са изявили желание
лично да ползват имота, многократно канили ответника да им заплати
обезщетение но това не било сторено. Исковата молба по чл. 31, ал.2 от ЗС
служела за покана за плащане на обезщетението. Неоснователна била
претенцията на ответника за прихващане, защото не било доказано
стойността на извършените в имота ремонти. В о.с.з. от 09.03.2023г. пред
въззивния съд са посочили че обезщетение се дължи за периода 2019г.-2022г.
Трайната съдебна практика била в подкрепа на твърденията им, като са
посочили конкретни съдебни решения в този смисъл. Претендирали са
разноски.
Въззиваемият - ответник по исковете - С. З. П., ЕГН ********** е оспорил
жалбата. Навела е твърдения, че решението в обжалваната част е правилно.
Изводите на СРС били направени след прецизно обсъждане на събраните
доказателства. Установено било по делото че за периода имотът се ползвал
от ІІІ-то лице – М.Д., което осъществявал от начален момент предхождащ
придобиването на 4/6 ид.ч. от имота от въззиваемия и това било известно на
въззивниците. Не живеела в имота и не го ползвала. Установено било че
уведомила въззивниците за извършваните в имота ремонти и че ги е поканила
да й заплатят съответната част от стойността им. Сочената от въззивниците
съдебна практика не била в противоречие с решението на СРС. Претендирала
е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. №
2013619/23.05.2019г. изменена с молба от 21.12.2020г. на М. Б. К. ЕГН
********** и Б. К. К. ЕГН ********** с адрес: гр. София, ж.к. **** срещу С.
З. П., ЕГН ********** с адрес: гр. София ж.к. **** с която са поискали от
съда на основание на чл. 31, ал. 2 от ЗС да осъди ответника да заплати на
2
всеки ищец сумата от по 6 500лв. на всеки ищец ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 23.05.2019г., до изплащането й,
представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения на
страните имот, представляващ апартамент № 30 с площ от 65,480кв.м. ведно
с мазе № 30 находящи се в гр. София, кв. **** за периода от 22.05.2016г. до
22.05.2019г. Навели са твърдения, че притежават общо 1/3 ид.ч. от имота по
наследство от К.К., останалата част от имота била притежавана от ответника,
придобила ги по договор за дарение и по договор за продажба, за което била
въведена във владение от праводатели си, през процесният период имотът се
ползвал само от ответника , опитали се да уредят отношенията си с ответника
във връзка с ползването на имота, но това не се случило. Оспорили са
възражението за прихващане на ответника. Посочили са, че не били
уведомени за извършвани ремонти. Заявила е Б. К., че знаела от
наследодателя си, че докато той бил жив в имота живее М.Д. , той живеел
там и в момента, от баща си знаела че М.Д. отказвал да изплати на баща й
наследствения дял от имота, защото бил направил ремонт на банята през
2014г., не било логично една година по-късно да се прави ремонт на баня за
9000лв.; много преди 2014г. имало външна блиндирана врата на апартамента,
такава не била поставена през 2018г., оспорила е фактурите за ремонтите.
Срещите между страните били три, на тях ответникът казвала че стойността
на дела им бил по-малък от стойността на извършените СМР и нямало да
получат нищо, част от фактурите – тези от 2018г и от 2019г- били издадени в
периода на преговорите им. Посетили имота през есента на 2018г. и тогава не
били извършени ремонти, посочени от ответника, показан им бил само един
прозорец, който бил сменен. Блиндирана врата била сменена още през 2014г.,
тоест преди ответникът да придобие части от имота. Банята била
ремонтирана непосредствено преди да почине наследодателят им Втората им
среща с ответника била на 10.12.2018г. когато искали да се разреши
проблема с обезщетението за това че повече от 5г. не били допускани в
имота, тогава ответникът им задала въпроса дали са платили подобренията, а
те й отвърнали че не им било искано съгласие за тях Претендирали са
разноски.
Ответникът С. З. П., ЕГН ********** е оспорил исковете. Навела е
твърдения, че действително с ищците били съсобственици на имота при
квоти от по 1/6 ид.ч. за всеки ищец и 4/6 ид.ч. за ответника. Не била въведена
3
във владение на имота от праводателите си, последните никога не го били
владели и ползвали. В имота от раждането си живеело ІІІ-то лице , което
било племенник на ищцата - М.Д.. Достъп до имота й се осигурявал от това
ІІІ-то лице, но тя нямала ключ за имота. Ищците не се били свързвали с нея
във връзка с претенция за наем за техните идеални части от имота.
Същевременно тя осигурила средства за подобрения и ремонти в имота,
защото била негов съсобственик , ищците не полежали да участват в
ремонта. Преди ответникът да придобие части от имота той бил в
изключително лошо състояние – за основен ремонт и се рушал, едва след
приключване на необходимите частични ремонти ищците решили да се
поинтересуват от имота и да поискат обезщетение, но дори и след ремонта
претенцията била прекомерно завишена съответстваща на луксозен
апартамент в центъра на София. Предявила е евентуално възражение за
прихващане със сумата от 52533,56лв. представляваща стойност на
направените от ответника подобрения в имота през 2015г.- 2019г., от които
през февруари 2015г.: ремонта на баня , тоалетна и коридор за 9615,90лв.
/изкъртване на стени, мозайка, под, смяна на водопровод, смяна на
електрически инсталации, полагане на хидроизолации, замазка на подове и на
стени, полагане на гранитогрес и фаянс по пода и стени, полагане на
гипсокартон на таван на баня, тоалетна и коридор; полагане на ново
санитарно оборудване на баня и тоалетна, боядисване на стени и таван/; през
март през 2016г. доставка демонтаж, монтаж и смяна на интериорни врати на
тоалетна, на баня, кухня, стая и дневна и монтаж на ламперия в коридора за
4020лв; през 2019г. – цялостен ремонт на стая от 15 кв.м. състоящ се в
усвояване на балкон от 4кв.м., тоест общо около 19 кв.м. –изкъртване на
стена тип „пистолет” на балкон; изграждане на стени за балкон с газобетон и
фибран; замазка и саморазливна замазка върху пода; изграждане на нова
ел.инстарация на парно-инсталация, полагане на вата на стени и тавани,
полагане на конструкция за гипсокартон на стени и тавани, полагане на
гипсокартон върху стени и тавани, шпакловане на фуги и снадки на
гипсокартон, шпакловане на стени и тавани, боядисване и монтаж на
разклонителни кутии, ключове и контакти, полагане на изолация на под и
паркет, строителни материали на стойност от общо 4703,83лв; през декември
2018г. демонтаж на стара входна врата и монтиране на блиндирана врата
входна и магнитна защита на стойност от 1298,92лв.; през ноември и
4
декември 2018г. – монтаж на ПВЦ дограма в кухня, стая с усвоен балкон, хол
и балкон на стойност от 4650лв; изкъртване, почистване и извозване на
коминни тела на стойност от 530лв. през ноември 2018г.; материали за
гипсокартон-профили, винтове, дюбели за 207,78лв. през декември 2018г.;
саморазливна замазка за 58,80лв. и за 189,05лв. през декември 2018г.;
електпически материали, кабели и др през ноември 2018г. за 252,98лв.;
строителни материали за изграждане на стени на балкон през октомври-
ноември 2018г. за 275,67лв; осветителни лед тела за 78,04лв. през октомври
2019г.; материали за зазиждане на премахната балконска врата през октомври
2018г. на стойност от 54,08лв.; 4000лв. за труд; 9512,38лв. за закупени през
2020г. санитария и климатици; през август –септември 2020г. извършения
ремонт и ВиК материали се наложили поради спукване на тръба в баня и
тоалетна. Претендирал е разноски.
Приети са неоспорени от страните Заповед № РД-41-1804/13.06.1983г.
съгласно която на Д.К.Д. с 2-членно семейство е определено обезщетение по
чл. 100 от ЗТСУ, представляващо апартамент № 30, ет. 3, с площ от 65,49
кв.м. в гр. София, ж.к. Павлово-Бъкстон” , както и апартамент № 41 на ул.
Мусала № 10, вх. Б.
Приети са издадени на 31.10.2018г. от СО, район Витоша удостоверения
за наследници, съгласно които Д.К.Д. е починал на 14.06.1990г. и е оставил за
наследници по закон съпругата си С.М.Д., починала на 27.12.2002г., дъщеря
си С.Д. К., сина си К.Д.К., последният е починал на 14.06.2004г., като е
оставил за наследници по закон съпругата си М. Б. К. и дъщеря си Б. К. К.,
сина си К.К.К. и дъщеря си Е. К. К., последната е починала на 10.07.1991г.
Приет е нотариален акт № 183/15-10.2014г. съставен от нотариус Д., рег.
№ 039 на нот.К., съгласно който К.К. е дарил на П.Е.А. и на С. З. П. 1/6 ид.ч.
от апартамент № 30 с площ от 65,480кв.м. находящи се в гр. София, кв.
****.
Приет е нотариален акт № 184/15.10.2014г., съставен от нотариус Д., рег.
№ 039 на Нот.К., съгласно който С.Д. К. е продала на П.Е.А. 1/12 ид.ч. и на
С. З. П. 5/12 ид.ч. от апартамент № 30 с площ от 65,480кв.м. находящи се в
гр. София, кв. ****.
Приет е нотариален акт № 159/22.05.2019г., съставен от нотариус Д., рег.
№ 039 на Нот.К., съгласно който П.Е.А. и С.Д.А. са продали на С. З. П.
5
4/24 ид.ч. от апартамент № 30 с площ от 65,480кв.м. ведно с мазе № 30
находящи се в гр. София, кв. ****.
Прието е удостоверение , издадено на 11.08.2020г. от СО, район Витоша
съгласно което М.Г.Д. е със заявен постоянен адрес от 08.07.2003г. в ап. №
30 гр. София, ж.к. **** , този адрес считано от 007.2003г. е заявен като негов
настоящ адрес .
Разпитан по делото св. П.Д. е заявил, че е преподавател по „Дидактика” в
университета, с ищцата М. К. се познавали служебно, познавал и Б. К., както
и ответника. Заявил е, че през есента на 2018г. посетил имота в кв. Павлово,
тогава двете ищци искали да си уредят нещата за наследствения дял чрез
извънсъдебно споразумение, свидетелят отишъл в имота заедно с М. К., за да
поканят С. за такава спогодба. Посочил е, че тогава влязъл в жилището,
стояли в коридора му, не бил влизал в стаите, отворили им врата на една стая
и им показали сменена дограма. Заявил е, че през есента на 2014г. К.К. бил
много притеснен и споделил на свидетеля, че причината за това било
нежеланието на племенниците му едни от които бил М., да му изплатят
наследствения дял от апартамента, защото казвали , че били направили
ремонт на банята и считали, че това погасява задълженията им към него, това
било 2-3 месеца преди К. да почине. Ищците предложили на ответника да
им плати техните идеални части от имота, тоест да й ги продадат. Тогава там
били С. и М.. Имало общо 3 срещи, едната била на 10.12., обикновено тези
срещи провеждали във фоайето на хотел „Хемус”.
Разпитан по делото св. М.Д. е заявил, че е племенник на ищеца М. К. и
първи братовчед на ищеца Б. К., от 1984г. живеел на ул. Пирин, бл. ****. Там
преди това живеел с баба си и с дядо си, след това и до преди 4 години живеел
там с брат си. Към момента също живеел там. Заявил е, че С. никога не била
живяла в този имот. П.А., К.К. и С. К. познавал, те никога не били живели в
това жилище и не били предавали владението върху него. Посочил е, че части
от имота С. придобила след смъртта на вуйчо му през 2004г. В имота баба му
и дядо му не били правили ремонт поради бедност, израснал в мизерия, след
като С. придобила имота тя направила подобрения в него, в момента също се
извършвал ремонт. Посочил е, че са били оправени банята, тоалетната,
стаята, в момента се правели още две стаи. Спукала се тръба в банята и се
наложило да се сменят тръбите. Имало вътрешни и външни изолации,
6
подови настилки, прекарвало се и газ, всичко плащала С. с нейни средства, тя
си разсрочила задълженията към ВиК и си ги плащала. Братовчедка му имала
задължения към ВиК. Посочил е, че знаел за среща между страните – една
вечер вуйна му позвънила и поискала да си уреди среща с другия собственик ,
за да си уредят отношенията, дошли в жилището с един господин, но не
стигнали до консенсус. Този разговор бил М. да си продаде дела на С., цената
била много висока, имало още две срещи, никога не било ставало дума за
наем, не е имало претенции от някого за наем.
С прието по делото заключение по съдебно-техническата експертиза
вещото лице А.Х. след запознаване с документи по делото и оглед на имота е
посочило, че следната пазарна цена за наем на имота за периода от
22.05.2016г. до 15.02.2021г. е 34 700лв.
С прието по делото заключение по съдебно-техническа експертиза вещото
лице В.М. след запознаване с доказателства по делото и оглед на имота е
посочило, че стойността на вложените материали, доставка и труд за ремонт
на процесния имот по представените фактури и фискални бонове в периода
от 12.02.2015г. до май 2021г. е 43606,28лв., получател по тези фактури бил
посочен за С. П.. Посочило е, че основната част от материалите били от висок
клас, тези са санитарните помещения били над средно ценово равнище,
вложени били скъпи сифон, вентилатор и санитарен фаянс. Към входната
врата допълнително била закупена магнитна защита за патрон брава и
розетка, изградена била система на газ за отопление и топла вода в целия
апартамент, отделно монтирани били и 3 бр. климатици. Отопление и
охлаждане за малка стая – бивша кухня, с площ от 8,50кв.м. било
необосновано да се прави с климатик. Решението за новата ел.инсталация
било значително преосигурено, монтирани били значителен брой скъпи
осветителни тела. За оформянето на таваните и стените също бил използван
скъп материал-латекс. Изпълнените ремонтни работи не целели само
поддържането на апартамента. Гаранционен срок на материали бил 2-3
години, но италианските били с гаранционен срок между 10г.-15г. и това
било относимо към качеството. Другото било усещането когато се ползват
батерия, вградена и и добре изглеждаща, която била ново високо качество
мярка, една такава струвала 200-300лв. а в случая била за 500лв. Рядко бил
виждал в блок да се поставя видео-шпионка, обикновено ги виждал в къщи,
но всичко било по преценка на собственика.
7
Приети са фактури, фискални бонове.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е ограничен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо.
По правилността на решението в обжалваната част:
Предявените искове са за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползване на съсобствен имот с правно основание чл. 31, ал.2 от ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС когато общата вещ се ползва
лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на
останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване.
Приложното поле на тази хипотеза включва случаите, в които съсобственик
си служи лично с вещта за задоволяване на своите и н семейството си нужди.
Обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС ще се дължи, само ако с тези си действия
съсобственикът е препятствал другите участници в съсобствеността на
ползват вещта. Ако такива пречки не са създавани, то независимо, че имота е
ползван само от един от съсобствениците, то обезщетение по чл. 31, ал.2 от
ЗС не се дължи. За да се уважи този иск, освен наличие на съсобственост,
ползване само от едни от съсобственици и пречки, създадени от него за
ползване на вещта от другите съсобственици, следва да се установи и че е
имало писмена покана от неползващия съсобственик до ползващия
съсобственик да му се плати обезщетението. Тази покана не е условие за
изискуемост на задължението за плащане на обезщетение, а е условие за
възникване на същото. Това искане има действие само за в бъдеще, тоест от
получаването му ще се дължи обезщетение за напред, а не за периода преди
това. Тази покана задължително следва да е писмена, като е достатъчно да се
отправи веднъж, за да се приеме че е възникнало правото за бъдещи периоди,
без да е нужно регулярно отправяне на такава. Веднъж отправено писменото
поискване разпростира последиците си неограничено във времето докато
съществува съсобствеността съответно докато се прекрати ползването от
8
съсобственика на цялата вещ. (В този смисъл ТР № 7/02.11.2012г. по тълк.д.
№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС; Решение № 669/15.11.2010г. по гр.д.№
478/2009г. на ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 466/21.05.2010г. по гр.д.№
4249/2008г. на ВКС, ІV-то Г.О.; постановени по реда на чл. 290 от ГПК и като
такива задължителни за настоящия състав съобразно ТР №182010г. на ОСГТК
на ВКС).
Забраната да не се пречи на другите съсобственици да си служат с вещта
съобразно правата им е израз на общото правило за добросъвестно
упражняване на притежавани права. Ползващия съсобственик започва да
пречи на останалите тогава, когато те са отправили писмено искане до
ползващия съсобственик да им предостави възможност да ползват вещта и
ползващият не е отстъпил частта от имота, съответстваща на дела на автора
на искането или не е предоставил възможност да ползват заедно вещта.
За да се уважи иска по чл. 31, ал.2 от ЗС по делото следва да се установи
че ответникът е ползвал лично съсобствената вещ. Такова лично ползване е
налице тогава когато един съсобственик упражнява фактическа власт върху
цялата вещ по начин, който да препятства останалите до достъп до имота.
Лично ще е ползването когато съсобственикът извлича полезни свойства на
вещта съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди и
потребности. Начинът по който извлича тези полезни свойства е без значение,
възможно да го реализира чрез свои непосредствени действия, чрез действия
на член от семейството си или чрез действия на ІІІ-то лице, на което
безвъзмездно е предоставил тази възможност. Релевантно по повод на
поведение на ползващия съсобственик е само дали с тези си действия е
засегнал права на друг съсобственик, като им е попречил да ги реализират.
Не е налице лично ползване по смисъла на чл. 31, ал.2 от ЗС тогава когато
съсобственик е отдал под наем имота, тоест предоставил е ползване
възмездно. В тази хипотеза отношенията между собствениците ще се уреждат
по реда на чл. 30 от ЗС, за която покана за плащане не е нужна, както не е
нужна и покана при хипотеза на чл. 93 от ЗС. Претенцията по чл. 31, ал.2 от
ЗС ще е основателна и когато нито ответник нито член от семейството не си
служат пряко с вещта, но имайки достъп до нея не предоставят такъв на друг
съсобственик, като например държи ключа. (В този смисъл ТР №
7/02.11.2012г. по тълк.д.№ 7/2012г. на ОСГК на ВКС).
9
о делото не се спори, че страните са съсобственици на имота. Във
въззивното производство не е въведено оплакване срещу този извод на
районния съд, при обосноваването на този извод СРС не е допуснал
нарушение на императивна правна норма, поради което и съобразно
ограниченията на чл. 269 от ГПК съдът приема за установено това
обстоятелство по делото.
Съдът приема че по делото не е установено преди подаването на исковата
молба ищците да са поканили писмено ответника да им заплаща
обезщетение по чл. 31 , ал.2 от ЗС. Такива твърдения не са наведени от
ищците, а и доказателства за същото не са ангажирани по делото. Писмената
покана е условие за възникване на вземането по чл. 31, ал.2 от ЗС и то за в
бъдеще, подробни съображения за този извод съдът изложи по-горе.
Доколкото в случая процесният период е от 22.05.2016г. до 22.05.2019г., то за
основателността на вземането следва да се установи, че е имало писмена
покана за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал.2 от ЗС отправена от
ищците и достигнала до ответника преди началото на процесния период.
Такива доказателства не са ангажирани по делото, не са наведени и твърдения
за същото, поради което и правилно е прието от СРС, че иск е неоснователен.
Исковата молба, ако се приеме, че е покана по чл. 31, ал.2 от ЗС, би могла да
породи вземане на ищците за период след депозирането на исковата молба, но
не и за периода преди това, какъвто е процесния случай. Изявленията в хода
на устните състезания пред СГС сочещи период на претенцията, различен от
този заявен пред СРС, не са от естество да променят основанието на иска по
реда на ч. 241 от ГПК и не могат да обосноват извод за основателност на иска.
С оглед гореизложеното съдът приема, че исковете са неоснователни , като
безпредметно е по делото да се обсъжда дали ответникът е ползвал имота
през процесния период по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС.
При така възприето правилно е оставено без разглеждане от СРС
евентуалното възражение за прихващане направено от ответника по
исковете, решението на СРС е правилно и като такова следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че отговорността за разноски
следва да се постави в тежест на въззивниците. Въззиваемият не е доказал,
че е направил разноски по делото пред СГС и такива не му се следват.
10
Представеният договор за правна помощ и съдействие не сочи платената сума
да е платена в брой, не са представени други доказателства за плащането на
уговорената сума – в брой или по банков път, поради което на въззиваемия не
следва да се присъждат разноски за производство пред СГС.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20197814/13.10.2021г. по гр.д. № 29510 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 159-ти състав в обжалвана част.
Отхвърля искането на въззиваемия С. З. П., ЕГН ********** за
присъждане на разноски за производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11