Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 721/4.10.2022г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, в публично заседание на петнадесети
септември, две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
СВЕТОМИР БАБАКОВ
При участието
на секретаря Янка Вукева, като разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 640 по описа на съда
за 2022 година,
за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
във връзка с чл. 144 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал. 1 – 5 от Закона за
местните данъци и такси /ЗМДТ/.
Образувано по жалба на В.О.С. *** против Акт
за установяване на задължения по декларация № АУ001751/12.07.2017 г., издаден
от И.П. на длъжност „Старши инспектор” в сектор „Контрол” към отдел „Местни
данъци и такси” при Община Пазарджик, потвърден с Решение № 13-498-002/17.12.2021г. на
началник отдел “МДТ” при Община Пазарджик.
В
жалбата си оспорващият твърди, че АУЗД и потвърдителното решение са неправилни и незоконосъобразни. Излагат се
доводи, че не е спазен редът за връчване по чл. 32 от ДОПК на нито един от
административните актове, поради което следва да се приеме, че жалбата е в срок
и като такава е допустима. Твърди се, че
производството за установяване на задължения е образувано след изтичане на 5 годишния срок по чл. 109
от ДОПК. Моли АУЗ да бъде изцяло отменен.
В
съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява и представлява.
Постъпили са писмени бележки от упълномощен процесуален представител – адв. Ф.,
в които се поддържа жалбата.
Ответникът
се представлява в съдебно заседание от юрк. В. В., който поддържа жалбата.
Счита, че публичните задължения не са погасени по давност, тъй като процесния
АУЗ е прекъснал давността, съгласно чл. 171 ал.2 от ДОПК. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Административният
съд, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на
страните, събраните по делото доказателства, и извърши проверка за
законосъобразност на оспорения административен акт, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Акт
за установяване на задължения по декларация № АУ001751/12.07.2017 г., издаден
от И.П. на длъжност „Старши инспектор” в сектор „Контрол” към отдел „Местни
данъци и такси” при Община Пазарджик на
основание чл. 107, ал.З от ДОПК са установени задължения за данък върху
превозните средства и лихви за просрочие по отношение на лек автомобил Алфа
Ромео 145 с per. номер РА5756АТ, двигател номер AR323021826644, шаси номер ZAR93000002255210, собственост на
жалбоподателя до 15.11.2012 г. При определяне на размера на задълженията, какго
и лицето, задължено за установените задължения, общинският служител, действащ с
правомощия на орган по приходите е взел предвид нормите на чл. 55 от ЗМДТ, чл. 53
от ЗМДТ, както и Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на Община Пазарджик, приета с Решение № 19 от 28.02.2008 г., взето
с Протокол № 4, изм.и доп. Размерът на задълженията за
периоди и лихвите по тях са както следва- главница дължима за 2012 г. в размер
на 116,46 лв. и лихва за забава в размер на 63,51 лв. Общо дължимата сума
възлизала на 179,97 лв.
Процесният АУЗД бил обжалван от жалбоподателя по административен ред, като
с Решение
№ 13-498_001 от 16.09.2021 г. на Началник Отдел „Местни данъци и такси”, към
Дирекция „Бюджет и обишнска собственост” при Община Пазарджик, жалбата била
оставена без разглеждане, като подадена извън рамките на установения за това
срок. Това решение било обжалвано по съдебен ред и с Определение
№ 1763/28.10.2021 г. по адм. дело № 1139/2021 г. на Административен съд –
Пазарджик, същото било отменено и преписката била върната за
разглеждането на жалбата по същество.
С Решение №
13-498-002/17.12.2021г. на началник отдел “МДТ” при Община Пазарджик, оспорения
АУЗД бил потвърден.
Въз основа на
установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Основателни са възраженията на жалбоподателя, че Решение № 13-498-002/17.12.2021г. на началник отдел
“МДТ” при Община Пазарджик не му е надлежно връчено при спазване на всички
изисквания, визирани в чл. 32 от ДОПК. От една страна, двата протокола от
20.01.2022 и 01.02.2022 г., издадени на основание чл. 32 ал.2 от ДОПК,
удостоверяват посещение единствено на адреса на жалбоподателя на ул.
„Есперанто“ № 3, ет.1 в гр. Пазарджик, а не и такова на другия известен на
жалбоподателя адрес- ул. „Булаир“ № 8, в гр. Пазарджик. Освен това, не са
правени опити за връчване на решението на процесуалния представител на
жалбоподателя- адв. В.Ф., за чиито съдебен адрес ответникът е имал данни,
предвид развилото се пред него производство по обжалване на решение № 13-498_001 от 16.09.2021 г. на Началник
Отдел „Местни данъци и такси”, към Дирекция „Бюджет и обишнска собственост” при
Община Пазарджик.
Обстоятелството, че Акт за установяване на задължения по
декларация № АУ001751/12.07.2017 г., издаден от И.П. на длъжност „Старши
инспектор” в сектор „Контрол” към отдел „Местни данъци и такси” при Община
Пазарджик също не е бил надлежно връчен на жалбоподателя е
установено с влязъл в сила съдебен акт- Определение №
1763/28.10.2021 г. по адм. дело № 1139/2021 г. на Административен съд –
Пазарджик.
Ето защо и при липсата на констатирано надлежно връчване на
административния акт, съдът приема, че жалбата е в срок.
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният АУЗД
е издаден от служител на общинската администрация, имащ правата и задълженията
на орган по приходите, определен със заповед на Кмета на Общината, и
следователно е издаден от компетентен административен орган по смисъла на чл.
4, ал. 1 във връзка с ал. 3, изр. 1, предл. 1 и ал. 4 от ЗМДТ. Налице е материална
и териториална компетентност на лицето, определено да изпълнява функцията на
орган по приходите, съгласно Заповед № 2423/22.11.2019 г. на Кмета на Община
Пазарджик. Съгласно заповед № 2415/22.11.2019 г. на Кмета на Община Пазарджик,
Началникът на отдел „МДТ“ е оправомощен да осъществява правомощията на
териториален директор на НАП, съгласно чл.4 ал.5 от ЗМДТ. Спазена е установената от закона форма –
актът е писмен, посочени са фактическите и правни основания за издаването му. В
производството не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
В разпоредбите на чл. 52 и 53 от ЗМДТ са уредени
материалноправните предпоставки за възникване на задължението за данък върху
превозните средства, както и съответно неговия носител. Разпоредбата на чл. 52
от ЗМДТ определя обекта на облагане, а тази на чл. 53 от ЗМДТ - субекта на
задължението за местен данък върху превозните средства, като ги определя като
такива от публичноправен характер по арг. на чл. 162, ал.2, т.1 от ДОПК. Иначе
казано, съобразно чл. 52, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху превозните средства се
облагат превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в
Република България, а според чл. 53 от ЗМДТ данъкът се заплаща от собствениците
на превозните средства.
В конкретиката на настоящия казус е установено, че В.О.С. е бил
собственик на лек автомобил Алфа Ромео 145 с per. номер
РА5756АТ. двигател номер AR323021826644,
шаси номер ZAR93000002255210 до 15.11.2012
г., с оглед на което правилно административният орган е
определил В.О.С. като данъчнозадължен субект за установените
задължения.
Липсва спор относно основанието и размера на определения данък върху превозните средства и припадащите се
лихви, които са изчислени съобразно
Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на Община Пазарджик,
приета с Решение № 19 от 28.02.2008 г., взето с Протокол № 4, изм.и доп.,
действаща за съответната данъчна година. При издаването на обжалвания АУЗД
е съобразена разпоредбата на
чл. 109, ал.1 от ДОПК. Съгласно визираната норма /в приложимата редакция/ не се
образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс,
когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена
декларация или е следвало да бъде подадена декларация. Процесното задължение е за 2012 г., т.е. петгодишния срок за издаване на
АУЗД по чл. 109 ал.1 от ДОПК е изтекъл на 31.12.2017 г. и след като АУЗД е
издаден на 12.07.2017 г., този срок е спазен.
Неоснователно е и възражението за изтекла
погасителна давност. По силата чл.
171, ал.1 от ДОПК,
публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало
да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък
срок. Нормата на чл.171, ал.2 от ДОПК предвижда, че с изтичането на 10-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността,
освен в изрично предвидените случаи. А хипотезите на прекъсване на
давността са уредени в чл. 172 ал.2 от ДОПК и една от тези хипотези е издаване
на акта за установяване на вземането. След като е издаден такъв акт, давността
е прекъсната на 12.07.2017 г. и от тази дата започва да тече нова давност.
Абсолютната давност изтича след изтичането на десетгодишен срок от 01.01.2013
г./следващата година на тази, в която е следвало да се плати публичното
задължение/, т.е на 01.01.2023 г.
По изложените
съображения, АУЗД е законосъобразен, а
подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да бъде
отхвърлена.
С оглед изхода
на спора, претенцията на оспорващия за присъждане на направените по делото
разноски, е неоснователна.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 161, ал. 1, изр. второ и изр. трето от ДОПК,
претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение е основателна, поради което
оспорващият следва да бъде осъден да заплати на административния орган,
защитаван в процеса от юрисконсулт, сумата от 300 лева– юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението
е посочено в представен списък за
разноски по чл. 80 от ГПК и е в минимален размер.
Воден от
гореизложеното и на чл. 160, ал. 1, пр. последно от ДОПК, Административен съд - Пазарджик
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.О.С., ЕГН ********** *** против Акт за
установяване на задължения по декларация № АУ001751/12.07.2017 г., издаден от И.П.
на длъжност „Старши инспектор” в сектор „Контрол” към отдел „Местни данъци и
такси” при Община Пазарджик,
потвърден с Решение № 13-498-002/17.12.2021г. на началник отдел “МДТ” при Община
Пазарджик.
ОСЪЖДА
В.О.С. ЕГН ********** *** да
заплати на Община Пазарджик сумата от 300 лева, представляваща разноски по делото.
Решението е
окончателно, съгласно чл. 160 ал.7 от ДОПК, вр. чл.4 ал.1 от ЗМДТ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/