№ 449
гр. Пловдив, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330207168 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 646369- F647497/
07.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-Пловдив, с което на „Сим Транс 2001" ЕООД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл.
125, ал.3 ЗДДС.
С жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното наказателно постановление и се моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.
Претендира разноски.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено
на 02.12.2022г., а жалбата е подадена на 05.12.2022г.), от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди
1
доводите на страните и служебно провери правилността на атакуваното
постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
От фактическа страна се установява, че при извършена служебна
проверка в ТД на НАП-Пловдив на 17.01.2022г. се установило, че от страна
на жалбоподателя не е бил спазен установеният от закона срок за подаване на
отчетни регистри по смисъла на чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП-Пловдив за
данъчен период 01.12.2021г. – 31.12.2021г. до 14.01.2022г. Същите била
подадена на 01.04.2022г. в ТД на НАП-Пловдив по електронен път с вх.
№ 16004997850/01.04.2022г.
Гореизложената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и
се установява от събраните по делото доказателства – показанията на
разпитаната свидетелка В. Б., които съдът кредитира като последователни и
логични, както и от представените писмени доказателства и най-вече от
Уведомлението за приемане на справка-декларация за ДДС, видно от което
същата, заедно с отчетните регистри, е подадена именно на 01.04.2022г.
От писмо с вх. № 5258/18.01.2023 г. от директора на ТД на НАП –
Пловдив (лист 10 от делото) се изяснява, че против жалбоподателя „Сим
Транс 2001“ ЕООД има издадено Наказателно постановление № 646375-
F647491/07.07.2022 г., с което му е наложена имуществена санкция за
неподаване в срок на справка-декларация по чл. 125 от ЗДДС в ТД на НАП –
Пловдив за данъчен период 01.12.2021 г. - 31.12.2021 г. При извършена
служебна проверка от съда се констатира, че същото е предмет на
произнасяне по АНД № 7264/2022г. по описа на РС-Пловдив, по което няма
постановен окончателен и влязъл в сила съдебен акт.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
При санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл. 125, ал.5
ЗДвП, е допуснато нарушение на материалния закон.
Съгласно чл. 125, ал.1 ЗДДС, за всеки данъчен период регистрираното
по чл. 96, 97, 97а, 99 и чл. 100, ал. 1 и 2 лице подава справка-декларация,
съставена въз основа на отчетните регистри по чл. 124.
Съгласно чл. 125, ал.3 ЗДДС заедно със справка-декларацията по ал. 1,
регистрираното лице подава и отчетните регистри по чл. 124 за съответния
2
данъчен период.
Съгласно чл. 125, ал.5 ЗДДС „Декларациите по ал. 1 и 2 и отчетните
регистри по ал. 3 се подават до 14-о число включително на месеца, следващ
данъчния период, за който се отнасят.
Нарушението по чл. 125, ал.5 ЗДДС е на формално извършване, като
съставомерната форма на изпълнителното деяние се състои в бездействие да
се изпълни задължението да се подадат в указания в закона срок посочените в
правната норма данъчни документи.
Редакцията на нормата на чл. 179, ал.1 ЗДДС поставя въпроса, ако за
един и същ данъчен период данъчно задълженото лице не подаде повече от
един от изброените данъчни документи, дали то върши няколко отделни
нарушения, или едно единно нарушение, при налично усложнение от
фактическа страна, състоящо се в едновременно осъществяване на повече от
една от алтернативно предвидените форми на изпълнителното деяние.
По аргумент от мотивите на Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021
г. по тълк. д. № 1/2021 г. на Върховен административен съд, Тълкувателно
решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълк. д. № 6/2016 г. на Върховен
административен съд, Тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълк.
д. № 3/2021 г. на Върховен административен съд, изводът дали деецът е
извършил едно или няколко самостоятелни административни нарушения по
смисъла на чл. 18 ЗАНН следва да се направи на база съвкупна и комплексна
преценка дали в конкретния случай деецът е извършил едно или няколко
самостоятелни действия и/или бездействия като проявна форма на
изпълнителното деяние, както и дали установените противоправни
действия/бездействия са относими към неизпълнение на самостоятелни
правни задължения, имащи отделен и обособен характер и предмет.
В процесния случай задълженията за подаване на справка декларация и
отчетни регистри за един и същи данъчен период нямат самостоятелен и
обособен характер, доколкото са функционално предназначени към
постигане на една и съща цел-надлежно отчитане пред приходната
администрация на данните, относими към законосъобразно формиране на
данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период /ДДС за
внасяне или ДДС за възстановяване/.
Нещо повече, с аргумент от чл. 125, ал. 3 от ЗДДС, задълженията за
3
подаване на справки декларации и на отчетни регистри се изпълняват заедно
и едновременно, по един и същи начин – по електронен път при условията
и реда на ДОПК- чл. 125, ал.7 ЗДДС.
Поради това и субектите имат задължение за своевременно деклариране
на релевантни за данъчното облагане данни, като по императивен път е
установена формата на деклариране и способът за това, като това задължение
не може да бъде изпълнено частично чисто технически, доколкото
електронната среда, чрез която се изпълнява задължението по чл. 125, ал.7
ЗДДС, не допуска отделно подаване и приемане на справка декларация
без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка декларация,
също с аргумент от чл. 125, ал. 3 от ЗДДС.
От гореизложеното следва, че изпълнението на законовото задължение
за подаване на справка декларация и на отчетни регистри се осъществява чрез
едно действие, респективно неизпълнението на това задължение представлява
единно деяние под формата на едно противоправно бездействие. Поради това
и липсата на надлежно подаване на отчетни регистри без справка-декларация
или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок
представлява едно противоправно бездействие, в нарушение на една
материално правна норма-чл. 125, ал.5 ЗДДС и води до един и същ
противоправен резултат- недеклариране на данък, по реда и в срока,
установен от закона. Именно за това нарушение, под формата на бездействие
в санкционната норма на чл. 179, ал.1 ЗДДС е предвидена санкция от 500 до
10 000 лв. за юридическите лица.
Очертаният фактически състав обосновава изводът, че нарушението
може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние -
недеклариране на данъка въобще или декларирането му извън
законоустановения срок, но при всички случаи се върши едно единно
нарушение, за което следва на основание чл. 18 ЗАНН да се наложи една
единна санкция.
В гореизложения смисъл изрично е и най-актуалната практика на
касационната инстанция: Решение № 363/23.2.2023г. на Административен съд
– Пловдив, XXVI касационен състав, КАНД № 3131 по описа на съда за 2022
г., Решение № 354/22.2.2023г.на Административен Съд - Пловдив, ХХІІ
състав, КАНД № 3074 по описа на съда за 2022 г., Решение № 270/ 10
4
февруари 2023 година на Административен Съд - Пловдив, ХIХ състав, к. а.
н. дело № 3191 по описа за 2022 год., Решение № 227/07.02.2023 г.на
Административен Съд - Пловдив, XІХ касационен състав, КАНД № 3029 по
описа за 2022 г., Решение № 36/ 09 януари 2023 година на Административен
съд - Пловдив, ХIХ състав, к. а. н. дело № 2972 по описа за 2022 год.Решение
№ 2442 от 19.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2169 / 2022 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2379 от 14.12.2022 г. по к. адм.
н. д. № 2797 / 2022 г. на XX състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 2209 от 24.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2475 / 2022 г. на
XXII състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 2065 от
17.11.2022 г. по к. адм. н. д. № 2332 / 2022 г. на XIX състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2063 от 17.11.2022 г. по к. адм.
н. д. № 2165 / 2022 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 2408 от 16.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2863 / 2022 г. на XXII
състав на Административен съд - Пловдив,Решение № 2449 от 20.12.2022 г.
по к. адм. н. д. № 2857 / 2022 г. на XXIII състав на Административен съд -
Пловдив,Решение № 2470 от 20.12.2022 г. по к. адм. н. д. № 2263 / 2022 г. на
XXVI състав на Административен съд – Пловдив, Решение № 2123 от
11.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2112 / 2021 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 1855 от 15.10.2021 г. по к. адм.
н. д. № 1419 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив,
Решение № 1283 от 23.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 465 / 2021 г. на XIX състав
на Административен съд - Пловдив, Решение № 1396 от 07.07.2021 г. по к.
адм. н. д. № 1175 / 2021 г. на XXVI състав на Административен съд -
Пловдив, Решение № 1918 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1643 / 2021 г. на
XIX състав на Административен съд – Пловдив и др.
В този смисъл е и практиката на съдилища от други съдебни райони:
Решение № 147 от 20.12.2021 г. по к. адм. н. д. № 128 / 2021 г. на
Административен съд - Кърджали, Решение от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. №
10139 / 2021 г. на Административен съд - Велико Търново, Решение № 87 от
11.03.2020 г. по к. адм. н. д. № 59 / 2020 г. на Административен съд – Добрич
и др.
Именно горното правило се явява нарушено в процесния случай,
доколкото от събраните в хода на процеса доказателства от настоящия състав
се установява, че е било издадено Наказателно постановление № 646375-
5
F647491/07.07.2022 г. (предмет на разглеждане по АНД № 7264/2022г. по
описа на РС-Пловдив), с което същият субект е наказан за неподаване на
справка-декларация за същия данъчен период 01.12.2021г.-31.12.2021г.
Обстоятелството че са издадени АУАН и НП и за неподаването на справка-
декларация за този период се установява и от свидетелските показания на
разпитаната в хода на производството св. Б.. Същата изрично изяснява, че е
установила, че дружеството не е подало и справка-декларация, и отчетни
регистри, както и че е съставила два АУАН-а за това.
С оглед всичко гореизложено следва да се приеме, че в нарушение на
материалния закон, административно наказателната отговорност на наказания
субект е незаконосъобразно ангажирана, като за едно и също нарушение,
макар и в две алтернативни форми на изпълнителното деяние, са му наложени
две отделни санкции, в два отделни наказателни процеса.
В случая се касае за нарушение на материалния закон (а не на
процесуалния закон, каквото би се явило нарушението на принципа не бис ин
идем ) и по-конкретно на императивната норма на чл. 18 ЗАНН, според която
за едно нарушение се налага едно наказание. Гореизложеното влече извод за
незаконосъобразност и на двете наказателни постановления, доколкото е
налице нарушение при описанието на деянието, независимо от поредността
на издаването и евентуално на съдебните произнасяния по тях.
Отделно от това, съдът намира, че в случая са били налице
предпоставки за приложението на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението
разкрива по-ниска степен на обществена опасност от обичайните деяния от
същия вид – същото е отстранено доброволно, по собствена инициатива от
жалбоподателя, преди съставянето на АУАН, в сравнително кратък период от
време след допускането му, при нулева данъчна декларация. Аргумент за
обратното в случая не могат да се явят представените в хода на съдебното
производство издадени наказателни постановления спрямо дееца, тъй като
всяко едно от тях не само не е влязло в сила към момента на извършване на
нарушението, а същите дори са издадени както след датата на извършване на
твърдяното нарушение – 15.01.2022г., а дори и след отстраняването му на
01.04.2022г., поради което и по никакъв начин няма как да бъдат използвани
като аргумент за по-висока степен на обществена опасност на извършеното от
дееца и несъобразяването на поведението му с нормите на данъчното
6
законодателство след налично негово санкциониране.
Поради всичко гореизложено, процесното наказателно постановление
се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
Разноски не са били претендирани от жалбоподателя, нито има
доказателства такива да са били извършени в хода на процеса, поради което и
разноски не следва да се присъждат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 646369- F647497/
07.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на
НАП-Пловдив, с което на „Сим Транс 2001" ЕООД, ЕИК *** е наложена
имуществена санкция в размер на 500лв. за нарушение на чл. 125, ал.5, вр. чл.
125, ал.3 ЗДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7