№ 1193
гр. София, 30.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДИМИТЪР В. КОСТАДИНОВ
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110214921 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Е. П. Б. с ЕГН ********** с адрес гр. София, ж.к. „*** чрез
адв. Т. Ч. – упълномощен представител, против Заповед за задържане на лице за 24 часа с
рег. № ******* от 08.10.2023 г., издадена от *** – старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ-СДВР.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на атакуваната заповед, в
съответствие с което се претендира нейната отмяна. Сочат се фактически данни относно
опорочената процедура по задържането на лицето, съпътствана с множество предпоставки за
ограничаване правото му на защита. Твърди се, че не са били налице основания за
задържането на Б., тъй като същият не бил съпричастен към извършването на каквото и да
било престъпление. Навежда се, че лицето е било принудително държано в ареста, без да са
му съобщени незабавно предпоставките за това. Задържането му е определено като
неоснователно, произволно и непропорционално, тъй като не било необходимо и не
съответствало на целта на ограничаването на правото на свобода и сигурност. Иска се
отмяна на атакуваната заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят – редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. Ч., с представено по делото пълномощно, която поддържа жалбата в искането за
1
отмяна на заповедта за задържане поради издаването при допуснати съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. В пледоарията си изявява
становище за непосочване на фактическите основания за задържането на лицето и за
противоречие на употребените словесни изрази с действителното фактическо положение.
Акцентира върху това, че при задържането на жалбоподателя не му е било разяснено
основанието за това на разбираем за него език. Адв. Ч. намира още, че представените по
делото докладна записка и съпроводителното писмо на началника на 02 РУ-СДВР не могат
да служат като доказателства и не могат да мотивират обжалваната заповед за задържане. В
допълнение изтъква, че Е. Б. е освидетелстван с тежко психическо заболяване и е с трайна
неработоспособност, а към момента на задържането си е бил неадекватен и не е проявил
поведение, което да налага ограничаването на свободното му придвижване. С оглед на
влошеното имуществено състояние на жалбоподателя, моли да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение.
Защитната си аргументация процесуалният представител на жалбоподателя доразвива
в представените по делото писмени бележки, в които навежда сходни доводи за
незаконосъобразност на заповедта за задържане.
За ответната страна се явява юрк. Г., с пълномощно по делото, която смята оспорената
заповед за издадена от компетентен орган и съдържаща достатъчно данни за информирането
на жалбоподателя относно основанието за принудителното му отвеждане, както и за
направата на предположение за съпричастността му към извършването на престъпление по
чл. 218б от НК. Твърди, че наличието на психическо заболяване, имащо отношение към
наказателната отговорност на лицето, не е относимо към процесната форма на
административна принуда. Възразява срещу формата на предоставяне на правна помощ на
задържаното лице и в заключение моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
По делото са постъпили и писмени бележки от упълномощения представител на
ответника по жалбата, в които е изложено пространно становище за законосъобразност на
обжалвания административен акт.
СРП, редовно призовани, не изпращат представител и не взимат становище.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съображенията на
страните, приема за установено следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт –
заповед за задържане на лице с рег. № ******* от 08.10.2023 г., издадена от полицейски
орган при 02 РУ-СДВР, на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, на Е. П. Б. е наложена
принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“ в помещение за
временно задържане на 02 РУ-СДВР.
Към датата на задържането на лицето, същото е било освидетелствано от
Териториална експертна лекарска комисия, като с Експертно решение № 1***** г. му е
поставена водеща диагноза „органично разстройство на личността“, а състоянието му е
оценено на 75 % трайно намалена работоспособност. В констатациите от медицинските
2
изследвания са отразени изразена личностова промяна, паметови нарушения и сериозна
социална дезадаптация, като са отбелязани множеството му приеми за лечение в различни
психиатрични заведения. По делото са налице данни за значително влошеното психиатрично
състояние на жалбоподателя, за множеството му прояви на високорисково поведение и за
разнообразните му противоправни и противообществени прояви, които са налагали
неколкократното му продължително лечение в болнични заведения. В хода на времето са
констатирани прояви на психотични симптоми, произтичащи от органичното разстройство
на личността на лицето, при които е провеждано задължително лечение в различни
разновидности и с различна продължителност.
Конкретно по повод на настоящото фактическо задържане на лицето от 08.10.2023 г. е
заведена преписка № 226 *** г. по описа на 02 РУ-СДВР във връзка с подадено заявление от
****** – зам.-управител на магазин „Фантастико“, находящ се в ж.к. „******* относно
случай на лице, преминало касовата зона на търговския обект без да заплати стоки на обща
стойност от 104 лева. След извършена служебна проверка е съставена докладна записка, в
която е обективирано, че при пристигането си на заявеното в сигнала местопроизшествие
полицейските служители на 02 РУ-СДВР са установили жалбоподателя Е. Б., снели са
самоличността му, след което същият е върнал на представителя на търговския обект
откритите в негово държане стоки, а именно – един брой уиски „Джентълмен Джак“ и един
брой уиски „Джони Уокър“ (черно). От присъстващите на място лица са снети писмени
сведения, в които не се идентифицират данни за неадекватно или съмнително поведение на
предполагаемия извършител, което да възбуди у отговорните длъжностни лица от СДВР
подозрения относно способностите му да разбира свойството и значението на деянието си и
самостоятелно да ръководи постъпките си. Ето защо, след като се осведомили за позицията
на Б. и събрали всички необходими документи от представителя на ощетеното юридическо
лице, полицейските служители са се насочили към местното районно управление, до което
съпроводили жалбоподателя за предприемане на действия по компетентност на основание
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено „данни за извършено
престъпление (кражба от магазин – маловажна), чл. 218б от НК“, като задържането на
лицето е извършено в 20:35 часа на 08.10.2023 г., а освобождаването му – в 21:35 часа на
същата дата. Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед и му е връчено копие от нея.
Ведно с посочената заповед, Б. е попълнил декларация по чл. 74, ал. 3 от ЗМВР, в която е
посочил, че е запознат с правата си, както и с правните и фактически основания за
задържането си. Към административната преписка е представен протокол за личен обиск на
жалбоподателя, в който е отбелязано, че у него не са открити вещи.
След запознаване с материалите по преписката, на 20.11.2023 г. прокурор от СРП е
постановил отказ от образуване на наказателно производство, което си решение е мотивирал
с отсъствието на вменяемост у извършителя на кражбата. В мотивите към акта на
държавното обвинение се сочи, че Е. Б. страда от тежко органично личностово разстройство,
органично афективно разстройство и редки епилептични припадъци, които съвкупно са
3
мотивирали експертите при многократно прилаганите спрямо него принудителни
медицински мерки да заключат, че се касае за качествено нарушение на съзнанието,
произтичащо от същинско психично заболяване. С оглед констатацията, че лицето не е
разбирало свойството и значението на извършеното и не е било в състояние да ръководи
постъпките си, представителят на Софийска районна прокуратура е достигнал до извод за
невменяемост на Е. Б., в което е индентифицирана абсолютна пречка за образуване на
наказателно производство срещу него.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за установена въз основа на гласните
доказателствени средства, снети посредством разпита на свидетеля К. *****, както и на
събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК –
протокол за обиск на лице от 08.10.2023 г., адвокатско пълномощно, декларация за
материално и гражданско състояние, експертно решение № 1***** г., декларация за правата
на задържано лице по приложение № 1, докладна записка от 08.10.2023 г. до началника на 02
РУ-СДВР, копие от товарителница, постановление на СРП от 20.11.2023 г. за отказ да се
образува досъдебно производство, удостоверение с рег. № ****** г. и удостоверение с рег. №
****** г. на СДВР, експертно решение № ***** г., предложение на СРП за задължително
настаняване и лечение на жалбоподателя в психиатрично заведение, договор за правна
защита и съдействие, списък с разноски, пълномощно за процесуално представителство,
преписи от пр. пр. № ***** г. по описа на СРП, докладна записка от 19.10.2023 г. до
началника на 02 РУ-СДВР, заявление до началника на 02 РУ-СДВР от ******, протокол за
доброволно предаване от 08.10.2023 г., справка за съдимост на Е. П. Б., протоколно
определение от съдебно заседание с предмет производство по настаняване на жалбоподателя
за задължително лечение в психиатрично заведение, справки за актуално състояние от
Търговския регистър.
Фактическите си изводи за развоя на ситуацията около задържането на
жалбоподателя, причините и предпоставките, наложили предприемането на принудителни
действия спрямо него, предходните му противообществени прояви, актуалното му
психическо състояние и провежданите му стационарни лечения съдът извлече
преимуществено от събраната по делото съвкупност от писмени материали. Същите
способстват пълноценно за правилното изясняване на релевантните факти, като
обсъждането им поотделно и в тяхната съвкупност води до еднозначни и последователни
изводи у съдебния състав. Изброените писмени доказателства са приети по надлежния ред и
следва да бъдат кредитирани в цялост, тъй като са пълни, обективни, изчерпателни и
детайлни, като предвид липсата на противоречия в тях и с оглед на логическата им
издържаност, не се налага излагането на по-подробни съображения.
Що се касае до гласните доказателствени средства, съдът съобрази на първо място
тяхната неотносимост към предмета на делото. Този извод се базира на същностните
отклонения в показанията на свидетеля Теодоров, който си спомни за друго задържане на
жалбоподателя, повод за което е било посегателството на Б. срещу неизвестно трето лице.
Безспорно става на въпрос за друг случай, тъй като е налице несъответствие не само в
4
обстоятелствата на конкретното деяние, но и в годината на неговото извършване, а също и
часовия диапазон на заявеното от свидетеля задържане. Несигурността на свидетеля,
липсата на точни възприятия у него относно процесния случай и невъзможността му да го
асоциира с конкретен спомен са обясними с множеството съпътстващи сходни случаи, при
които спрямо Б. са били налагани същите административни мерки. За характеризирането на
жалбоподателя спомагат заявените от свидетеля Теодоров фактически данни относно
проявите му, смущаващи членовете на общата им етажна собственост и скандализиращи
установения в нея обществен ред, неадекватните му изблици и отклоненията му от
нормалното психическо развитие.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата срещу законността на задържането изхожда от легитимирана страна,
депозирана е в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и е насочена срещу подлежащ на съдебен
контрол административен акт, в който смисъл се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК, в производството по съдебно оспорване на
индивидуални административни актове, каквато е заповедта по чл. 72 от ЗМВР, съдът
преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган, в
установената форма и при спазване на административнопроизводствените правила по
издаването му, правилно ли са приложени съответните материалноправни разпоредби и
съобразен ли е актът с целта на закона.
Заповедта – предмет на съдебния контрол, е издадена от материално и териториално
компетентен административен орган, при спазване на предписаната от закона форма по
смисъла на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на лицето
съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името, длъжността и местоработата
на полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за задържането;
данните, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часа на задържането;
ограничаването на правата на лицето по чл. 73; правата му да обжалва пред съда законността
на задържането, на адвокатска защита от момента на задържането, на медицинска помощ,
на телефонно обаждане, с което да съобщи за своето задържане. С декларацията, съставена в
21:35 часа на 08.10.2023 г., жалбоподателят е манифестирал запознаването си с правото на
адвокатска защита, на информация относно основания за задържането и неговия срок, на
преводач или тълковник, на запазване на мълчание, на уведомяване на друго лице относно
задържането си, на медицинска помощ, на обжалване пред съд на законността на
задържането, на свиждания и получаване на колети и храна, на получаване на екземпляр от
заповедта за задържане.
Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която разпоредба е приложена като основание за
5
задържането на лицето, полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че
е извършило престъпление. В случая от доказателствата по делото безспорно се установява,
че към момента на задържането на Е. Б. са били налице данни, от които може да се направи
извод за обосновано подозрение за вероятната му съпричастност към извършването на
престъпление против собствеността, изразяващо се в противозаконно отнемане на чужди
движими вещи – два броя шишета уиски на обща стойност от 104 лева, от владението на
търговското дружество, стопанисващо магазина за хранителни стоки от веригата
„Фантастико“, находящ се в ж.к. „*******. Данните, съдържащи се в докладните записки и в
сведенията на неформално разпитаните лица, имащи участие в разкриването на признаците
на противоправното деяние, дават основание да се приеме, че към момента на задържането
са били налице непротиворечиви и ясни индикации за присвоителното намерение, с което
жалбоподателя Б. е бил забелязан да преминава през касовата зона на търговския обект,
пренасяйки в себе си двете шишета с алкохол, поставени в панталоните му и в носената от
него чанта, без намерение да заплати стойността на подбраните артикули. Във връзка с това
съдът намира, че необходимостта от задържането на лицето е била обусловена от наличието
на данни, че лицето е извършило престъпление, а не на общи и необосновани
предположения – както се твърди в жалбата. Все така несъстоятелни са още и възраженията
на жалбоподателя, касаещи точното индивидуализиране на приложимата материалноправна
разпоредба от НК, доколкото същата подлежи на прецизиране с акта за образуване на
евентуално наказателно производство спрямо дееца и постановлението за привличането му
в съответното процесуално качество, докато в заповедта за фактическото му задържане е
достатъчно да се посочат само фактическите и правни съображения, наложили тази
административна мярка, тъй като на този ранен етап най-често все още не са налице данни,
които да позволят внасянето на уточнения в приложимия закон. Такъв е и настоящият
случай, при който на задържания е презентирана обща информация, но все пак – достатъчна
по обем и съдържание, относно престъплението, за което има данни, че е извършил – кражба
от магазин, степента на обществената опасност ( очертана от първичното определяне
като маловажен случай), както и евентуално приложимата процедура като държавна реакция
срещу този тип престъпни прояви, намиращ регламентацията си в разпоредбата на чл. 218б
от НК – с уточнението, че за да бъде наложено наказание „глоба“ по административен ред,
следва да бъде допълнително изследвано за наличие на законоустановения комплекс от
положителни предпоставки, съответно –отсъствието на отрицателните такива, едва след
което би могъл да се формира окончателен правен извод относно формата, в която
отговорността на дееца би могла да бъде ангажирана.
В горния смисъл за съда не остава съмнение, че преди да предприеме принудителни
действия спрямо жалбоподателя, компетентният полицейски орган е разполагал с нужния
обем от фактически обстоятелства, които да обусловят необходимостта от неговото
задържане. Посочената в заповедта правна квалификация е била изпълнена с конкретни
фактически данни, които са послужили като осезаема индикация за неправомерното
поведение на Е. Б.. Успешното установяване на обстоятелствата, наложили задържането на
лицето, съставлява валидна основа за прилагане на процесната мярка като обоснована и
6
целесъобразна намеса в личната сфера на съответното лице.
Задържането, като принудителна административна мярка, се предприема от
полицейския орган при условията на оперативна самостоятелност, като не е необходимо
данните за извършено престъпление да са пълни или категорично да уличават лицето в
извършването на престъпление. Задържането е, за да се проверят тези данни, както и да се
предотврати укриването на лицето. В атакуваната заповед е посочено фактическо основание,
съответстващо на наличните към съответния момент данни и на информацията, с която
компетентните лица са разполагали. За да постанови задържане на дадено лице за срок до 24
часа, не е необходимо полицейският орган да е сигурен, че лицето е извършило
престъпление, съответно, да са налице доказателства за последното. Достатъчно е да са
налице данни, при наличието на които да може да се обоснове извод за тази вероятност.
Налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на
заповедта. Словесната формулировка в достатъчна степен изяснява обстоятелството,
мотивирало полицейския орган да приложи мярката, като са били налице основания, които
да обосноват подозрение за съпричастност на жалбоподателя към престъплението, по повод
на което е образувана прокурорската преписка.
Оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона - да се
предотвратяват и разкриват престъпления, като временно се ограничават правата на лица, за
които има данни, че са извършили престъпления, в това число и правото да се придвижват
свободно в пространството. Естеството на мярката и конкретните обстоятелства, при които е
наложена, гарантира зачитане на принципа за съразмерност, който изисква
административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин,
добросъвестно и справедливо. С издаването на процесната заповед не е допуснато засягане
на правата и законните интереси на задържаното лице в по-голяма степен от най-
необходимото за постигане на законната цел.
Въпросът за психичната годност на жалбоподателя, като предпоставка за неговата
вменяемост, няма отношение към законността на предприетото спрямо него задържане.
Способностите на лицето да разбира свойството и значението на извършеното от него
деяние и да ръководи постъпките си са в отношение на зависимост с възможността му да
вземе пълноценно участие в наказателното/административнонаказателното производство.
Същите обаче не са меродавни към преценката за законосъобразност на заповедта за
задържането му. Проявеното от лицето поведение, естествено насочващо към извършено от
него престъпление против собствеността, е наложило ограничаването на личната му свобода
като закономерна и пропорционална форма на въздействие срещу него. Още повече, че
обстоятелствата дали лицето е действало под контрола на съзнанието си (юридически
критерий), както и това дали самото му здравословно състояние му е позволявало да
осъзнава какво върши и какви биха били последиците от това (медицински критерий),
подлежат на преценка към момента на извършване на конкретното деяние, а в процесния
случай в това време не са наблюдавани действия, които обективно да насочат към извод за
отклонения на Б. от общоприетите критерии за психическа зрялост и интелектуално
7
развитие на индивида. Следователно и за служителя на СДВР, предприел задържането, не са
били известни данни за прояви на неадекватно поведение от страна на жалбоподателя, които
да поставят под въпрос психическото му здраве. Друг е въпроса откъде представителят на
държваното обвинение е извършил преценка за невменяемост на лицето към момента на
извършване на деянието. В случая съдът е изключително резервиран към тази преценка,
предвид липсата на компетентно становище от специалисти – психиатри, но така или иначе е
налице произнасяне на компетентен орган, което не е било оспорено или преминало през
съответната инстанционна проверка или съдебен контрол.
Не се установяват по делото обстоятелства, от които да е възможен извод, че при
прилагането на принудителната мярка не са били в достатъчна степен защитени правата на
задържания, нито е налице индиция за допусната злоупотреба с правомощията на
полицейския орган.
При този изход на спора претендираното от ответника юрисконсултско
възнаграждение следва да му се присъди на основание чл. 143, ал. 3 от АПК и Тълкувателно
решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г. На основание Наредбата за
заплащането на правната помощ и с оглед правната и фактическа сложност на делото,
същото следва да е в размер на 100 лв., а претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да бъде оставена без уважение.
Така мотивиран, Софийски районен съд, НО, 105-и състав на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е. П. Б. с ЕГН ********** срещу Заповед за задържане на
лице с рег. № ******* от 08.10.2023 г., издадена от *** – старши полицай в група „Охрана на
обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към 02 РУ-СДВР, с която
жалбоподателят е задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР.
ОСЪЖДА Е. П. Б. с ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на
вътрешните работи сумата от 100.00 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателя за присъждане на разноски
за адвокат и деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд – София-град, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138 от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8