№ 15242
гр. София, 06.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20241110108368 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 от ГПК от М. Н. А. срещу „Т.-П.“ АД за признаване за установено, че М. Н.
А. не дължи принудително изпълнение на „Т.-П.“ АД на сумата 4138,38 лв. -
главница за неизплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва от 01.10.2009
г. до окончателното й изплащане, сумата 1252,29 лв. - законна лихва за забава за
периода 02.05.2004-29.09.2009 г., и сумата 232,81 лв. - съдебни разноски, за които
суми е издаден срещу И.С.Г.-наследодател на М. Н. А., изпълнителен лист от
05.12.2011 г. по ч. гр. дело №2761/2009 г. по описа на РС-Перник. Ищцата
твърди, че е наследник по закон на И.С.Г., срещу когото и в полза на ответното
дружество е издаден изпълнителния лист. Въз основа на същия е образувано
срещу И.Г. и Л. А., също починала, изп.дело №2073/2021 г. по описа на ЧСИ с
рег. №*** на КЧСИ. Счита, че поради бездействие на взискателя са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и изтекъл давностен срок, поради
което правото на принудително изпълнение е погасено.
Ответникът оспорва иска. Твърди, че не са настъпили твърдените факти,
водещи до погасяване правото на принудително изпълнение. Намира, че
давността е прекъсната с предприети действия по изпълнение, вкл. в срока по
чл. 433,ал.1, т.8 от ГПК, като пояснява, че първоначално е образувано изп. дело
№41/2012 г., преобразувано при ЧСИ с рег. №***.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по
1
делото доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От удостоверение за наследници №702/2023 г., издадено от Община
Перник, се установява, че И.С.Г. е починал на ********* г. На основание чл. 5,
ал. 1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части. Имал е две деца –
В.Г., който е починал на ******* г. и оставил наследници по закон, на осн. чл. 10
от ЗН, низходящите В.В.Г. дъщеря и Н.В.Г. –син, в квотата от наследството на
И.Г. ½; и Л. И.а А., починала на ********* г., която е наследила също ½ от
наследството на И.Г. и наследила оставила две деца- ищцата М. Н. А. и И. Н. М..
При това следва да се приеме, че ищцата отговаря по силата на наследственото
правоприемство за паричните задължения на общия наследодател, респ. за
сумите по изпълнителния лист до размер на квотата от 1/4.
От изп. дело №2073/2021 г. по описа на ЧСИ Ст. Б., с рег. №*** на КЧСИ,
се установява, че е образувано по Молба вх. №31122/13.07.2021 г. на ответното
дружество срещу И.С.Г. по изпълнителен лист от 05.12.2011 г., издаден въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.
гр. дело № 2761/2009 г. по описа на РС - Перник, съгласно който длъжникът е
осъден да заплати на „Т.П.“ АД, сумата 4138,38 лв. - главница за неизплатена
топлинна енергия, ведно със законна лихва от 01.10.2009 г. до окончателното й
изплащане, сумата 1252,29 лв. - законна лихва за забава за периода 02.05.2004-
29.09.2009 г., и сумата 232,81 лв. - съдебни разноски. Върху гърба на
изпълнителния лист е отразено за изплатена сума на взискателя -239,05 лв. на
25.04.2012 г., 264 лв. на 31.07.2012 г., 300 лв. на 21.08.2012 г.; и постановление по
чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК от 03.06.2020 г. по изп. дело №41/2012 г., и двете на
ЧСИ Ст. Б., с рег. №*** на КЧСИ, съгласно което е прекратено изпълнителното
производство по изп. дело №41/2012 г., с удостоверено от съдебния изпълнител
последно изпълнително действие от 17.01.2013 г.
С постановление от 10.09.2021 г. по изп. дело№2073/2021 г. по описа на
ЧСИ Ст. Б., с рег. №*** на КЧСИ, са конституирани наследниците по закон на
длъжника – Л. И.а А., В.В.Г. дъщеря и Н.В.Г., а по късно и ищцата като
наследник на Л. А..
Съгласно чл. 439, ал. 1-2 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението, който може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Защитата на длъжника по този ред е аналогична на
тази по чл. 255 от ГПК (отм.) и има за цел да бъде съдебно отречено
изпълняемото право, признато с влязло в сила решение, по което е издаден
изпълнителният лист, защото е престанало да съществува или изпълняемостта му
не е настъпила.
Влизането в законна сила на заповед за изпълнение има ефект, сходен със
2
силата на пресъдено нещо на съдебно решение, защото прегражда възможността
да се оспорва съществуването на материално право, удостоверено в
изпълнителното основание, по арг. от чл. 424 от ГПК. Съгласно чл. 117, ал. 2 от
ЗЗД, след установяване на вземането със съдебно решение започва да тече нова
давност и срокът й е пет години. Заповедното производство е приета от
законодателя съдебна процедура в значително по-късен момент от ЗЗД и при
други социални и икономически условия. Поради това употребения в нормата на
чл. 117 от ЗЗД израз „съдебно решение” следва да се тълкува съобразно целта на
производството по чл. 410 и сл. от ГПК -бързо и ефективно събиране на парични
вземания, за което при условията на съкратен исков процес заинтересованият се
сдобива със съдебен акт, подлежащ на принудително изпълнение. Съдът приема,
че заповедта за изпълнение отговаря на съществените характеристики на
съдебен акт, който се ползва със сила на пресъдено нещо. Предмет на
изпълнителна сила е само съдебно потвърденото притезание, респ.
изпълнителната сила на съдебния акт е обусловена от силата на пресъдено нещо
като негова правна последица. Ето защо давностния срок по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД
е приложим за парични вземания, установени с влязла в сила заповед за
изпълнение. В този смисъл са Решение № 37 /24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020
г., ІV г. о. на ВКС; Решение №3/04.02.2022 г. по гр.д. №1722/2021 г., ІV г. о. на
ВКС, Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д.№4063/2021 г., ІІІ г. о. на ВКС;
решение по в. гр. д. № 15301/2018 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. №
40/2019 г. по описа на СГС, решение по в. гр. д. № 12167/2018г. по описа на СГС,
решение по в. гр. д. № 1272/2018 г. по описа на СГС, определение по ч. т. д. №
1366/2015 г., ІІ т. о. на ВКС, определение по ч.гр.д. № 1528/2018 г., ІV г. о. на
ВКС и др. Заповедта за изпълнение е издадена по реда на чл. 410 от ГПК, в срока
по чл. 414 от ГПК не се твърди и не се доказва длъжникът да е възразил срещу
дължимост на сумите или да обжалвал разпореждането за издаване на
изпълнителния лист по чл. 407 от ГПК, то съдът приема, че заповедта за
изпълнение е влязла в законна сила най-рано в деня на издаване на
изпълнителния лист – 05.12.2011 г. При това положение, от една страна се
преклудират всички възражения на длъжника по съществуване и погасяване на
правото на парично вземане на кредитора, произтичащо от договора за доставка
на топлинна енергия, а от друга – давностният срок по чл. 117, ал.2 от ЗЗД
изтича на 05.12.2016 г.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013
г. на ВКС, ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното
производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д” ГПК
отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която
е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.
Обявява се за изгубило сила Постановление №3/1980г. на Пленума на Върховния
3
съд. Разясненията по приложението на закона са приложими след 26.06.2015 г.
по отношение на висящите изпълнителни производства. До този момент е
релевантно даденото първоначално тълкуване на закона с ППВС №3/18.11.1980г.,
съгласно което образуването на изпълнително производство прекъсва давността,
а докато трае то –давност не тече. С тълкувателното решение са дадени
разяснения, че давностният срок се прекъсва, с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, било в
изпълнение на молба от взискателя или предприето по инициатива от съдебния
изпълнител, на основане овластяването по чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело в контекста на постановяване нарочно разпореждане от съдебен изпълнител
по чл. 434 от ГПК за образуване на делото; изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. Прекъсва давността всяка редовна молба за изпълнение по
смисъла на чл. 426, ал. 2 от ГПК, както и тази с която взискателят възлага по чл.
18 от ЗЧСИ. Теклата в полза на длъжника давност няма да бъде прекъсната, ако
изпълнителното производство е образувано по нередовна молба, в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ, освен в хипотезата на чл. 18 от
ЗЧСИ.
Страните не спорят, а и от писмените доказателства се установява, че
срещу наследодателят на ищцата е образувано първоначално изп. дело №41/2012
г. по описа на ЧСИ Ст. Б., от което приложимият давностен срок, считано от
05.12.2011 г. е прекъснат и не тече докато делото е висящо. Това е така, тъй като
е относимо за приложимото право към датата на образуване на това изп. дело
тълкуването на закона с ППВС №3/18.11.1980г. Изпълнителното производство се
прекратява по право на основание чл. 433,ал.1, т. 8 от ГПК, когато взискателят
бездейства повече от две години, през които не поиска извършване на
изпълнителни действия или такива не са извършвани от съдебен изпълнител.
Постановление на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнението
поначало не е необходимо, тъй като този акт се ползва само декларативно
действие и констатира настъпилото прекратяване. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК започва да тече от датата на извършване на последното изпълнително
действие, което по изп. дело №41/2012 г. по описа на ЧСИ Ст. Б. е от 17.01.2013
г. и следва да се приеме, че перемпцията е настъпила на 17.01.2015 г., вкл. преди
приемане на ТР№2/26.06.2015г. В конкретния случай погасителната давност
започва отново да тече от датата на прекратяване на изп. производство по реда
на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК, тъй като до този момент е спряна. В този смисъл е
4
Решение №252/17.02.2020г. по гр.д. № 1609/2019г. по описа на ВКС, III г.о. Тъй
като се касае за съдебно установено вземане, новата погасителна петгодишна,
считано от 17.01.2015 г. е изтекла на 17.01.2020 г., вкл. преди обявяване на
извънредното положение в страната, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г. В рамките на този срок ответникът не ангажира доказателства,
съобразно указанията на съда по чл. 146, ал. 2 от ГПК, че са настъпили факти по
см. на чл. 116, б.в от ЗЗД, водещи до прекъсване/спиране на погасителната
давност. Ето защо към датата на образуване на новото изп. дело в полза на
ответника-взискател не е съществувало правото на принудително изпълнение за
сумите по процесния изпълнителния лист. Не се твърди и не се доказва
останалите наследници да са направили отказ от наследство, поради което
предявеният иск се явява основателен до размер на наследствената квота на
ищцата, в чийто обем отговаря за паричните задължения на общия наследодател
или за сумата 1034,60 лв. - главница за неизплатена топлинна енергия, ведно със
законна лихва от 01.10.2009 г. до окончателното й изплащане, сумата 313,07 лв. -
законна лихва за забава за периода 02.05.2004-29.09.2009 г., и сумата 58,20 лв. -
съдебни разноски, а в останалата част искът се явява неоснователен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищцата има
право на съдебни разноски за сумата 281,24 лв. за платени държавна такса и
възнаграждение на адвокат, съразмерно на уважената част от иска.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 439 от
ГПК, че М. Н. А., с ЕГН:**********, не дължи принудително изпълнение на „Т.-
П.“ АД, с ЕИК:**********, на сумата 1034,60 лева –главница за неизплатена
топлинна енергия, ведно със законна лихва от 01.10.2009 г. до окончателното й
изплащане, сумата 313,07 лв. – законна лихва за забава за периода 02.05.2004-
29.09.2009 г., и сумата 58,20 лв. – съдебни разноски, по изпълнителен лист от
05.12.2011 г., издаден срещу И.С.Г., с ЕГН:**********-наследодател на М. Н. А.,
с ЕГН:**********, по ч. гр. дело №2761/2009 г. по описа на РС-Перник; като
иска за сумата над уважения размер от 1034,60 лева до пълния предявен размер
от 4138,38 лева за главница, за сумата над уважения размер от 313,07 лв. до
пълния предявен размер от 1252,29 лева за законна лихва за забава за периода
02.05.2004-29.09.2009 г., и за сумата над уважения размер от 58,20 лв. до пълния
предявен размер от 232,81 лева за съдебни разноски – ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Т.-П.“ АД, с ЕИК:**********, да заплати на М. Н. А., с
ЕГН:**********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 281,24 лева –
5
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6