РЕШЕНИЕ
№ 28
гр. С. , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на двадесет и шести януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Сийка К. Златанова
при участието на секретаря Сирма А. Купенова
като разгледа докладваното от Сийка К. Златанова Административно
наказателно дело № 20205440200545 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН, във вр. с чл. 236 от Закона за здравето.
Жалбоподателят Н. Х. Р. от с. Б., общ. Р. обжалва наказателно постановление №
*/06.10.2020 г., издадено от Д. на РЗИ - С., с което на основание чл. 209а, ал. 1 ЗЗдравето му
е наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 4 ЗЗ.
В жалбата се твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй като е наказан за
нарушение, което не е извършил, в хода на административно наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
От съда се иска да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, за него адв. М. Г. поддържа жалбата
и моли обжалваното НП да бъде отменено, като на жалбоподателя да бъдат присъдени
деловодните разноски. Излага подробни съображения в пледоарията за незаконосъобразност
на обжалваното НП. Евентуално моли за приложението на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемият РЗИ – С. се представлява от адв. Р., която в пледоарията счита жалбата
за неоснователна и моли да бъде отхвърлена, като на въззиваемия да бъдат присъдени
1
деловодните разноски.
След преценка на изложеното в жалбата, становищата на страните, както и на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът направи следните фактически и
правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, от заинтересовано лице –
наказаният с обжалваното НП и е процесуално допустима, разгледана по същество е
основателна.
На 10.09.2020 г. в гр. С., на Автогара – С. Н. Р. като шофьор на автобус с рег. № *,
осъществяващ превоз на пътници, обслужващ линия Р. – С. – П., тръгващ от Автогара С. в
12,00 ч., нарушава въведените в т. 5 на Заповед № РД-01-487/31.08.2020 г. на МЗ
противоепидемични мерки, свързани с разпространението на инфекцията COVID-19, като
няма поставена защитна маска или друго средство, покриващо носа и устата при пристигане,
непосредствено обслужване на пътници /проверка на билети/ и тръгване. За установеното
нарушение на чл. 63, ал. 4 ЗЗ свид. Д. в присъствието на свидетелката по установяване на
нарушението Г. и свидетелката по съставянето на акта М., съставила АУАН № */30.09.2020
г. против жалбоподателя. Нарушителят подписал акта без възражение.
Въз основа на посочения АУАН е издадено обжалваното наказателно
постановление № */06.10.2020 г. от Директора на РЗИ – С., с което на жалбоподателя, на
основание чл. 209а, ал. 1от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300 лв. – за
нарушението на чл. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, изразяващо се в следното: При
извършване на проверка на 10.09.2020 г. на транспортно средство за обществен превоз на
пътницис рег. № СМ1483АТ, стопанисван от фирма „Ники-1962“ ЕООД – гр. Р., ЕИК
*********, от
от Заповед № РД-01-143/20.03.2020 г. на МЗ противоепидемична мярка по чл. 63,
ал. 1 ЗЗдравето, а именно: преустановяват се посещенията на открити обществени места.
Според посоченото в НП, „осъщественото деяние не притежава качество "маловажност" по
смисъла на чл. 28 и чл. 29 от ЗАНН, предвид усложнената епидемична обстановка и
нуждата от стриктно спазване на противоепидемични мерки за недопускане на
разпространението на COVID-19 в страната.“ НП е връчено на жалбоподателя чрез разписка
на 29.08.2020 г..
Изложените в АУАН и в НП фактически обстоятелства се потвърждава от
показанията на свид. Д. и свид. Г., които сочат, че са се намирали преди пристигането на
автобуса, управляван от жалбоподателя Р. именно с цел извършването на проверка за
спазване на епидемичните мерки, като още при пристигането на автобуса от Р. на
автогарата, по време на престоя на автогарата, вкл. и при проверката на пътниците от С. за
П. водачът на автомобила е бил без поставена маска, покриваща носа и устата, а такава е
имал закачена на лост на волана на автомобила. След проверката, тръгвайки за П. водачът
2
отново не поставил маската си.
НП е издадено от компетентен орган – Д. на РЗИ - С., който попада в кръга на
лицата по чл. 209а, ал. 4 ЗЗ, притежаващи правомощия да издава наказателни постановления
за нарушения на ЗЗ и издадените подзаконови нормативни актове във връзка с него
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето (Изм. и доп. - ДВ, бр. 98 от 2010
г., в сила от 1.01.2011 г., изм., бр. 15 от 2013 г., в сила от 1.01.2014 г., доп., бр. 23 от 2020 г.,
в сила от 14.03.2020 г., бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г., изм., бр. 44 от 2020 г., в сила
от 14.05.2020 г.), при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от
епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка. В ал. 3 са
предвидени хипотези на непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите. Ал. 4
предоставя правомощие на министъра на здравеопазването да въвежда със заповед временни
противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за
територията на страната или за отделна област, при обявена извънредна епидемична
обстановка по ал. 1.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 ЗЗ гласи, че при обявена извънредна епидемична обстановка по
ал. 1 министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични
мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната
или за отделна област.
Във връзка с удължения срок на въведената извънредна епидемиологична обстановка,
поради пандемичното разпространениео на вирусната инфекция от COVID-19 – ноторно
известен факт, със Заповед № РД-01-487/31.08.2020 г. на МЗ са въведени
противоепидемични мерки на територията на Република България, считано от 1.09.2020 г.
до 30.09.2020 г.. Една от тези мерки е посочена в т. I.5, а именно задължението на всички
лица, когато се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за
обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по
проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се
обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища,
метростанции,търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., да имат поставена
защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство,
покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно
препоръките в приложение № 3.
Санкционната разпоредба на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (Нов – ДВ, бр. 28 от 2020
г., в сила от 13.03.2020 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 34 от 2020 г., в сила от 9.04.2020 г., бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020 г.) предвижда, че който наруши или не изпълни въведени от
министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не
съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение –
3
от 1000 до 2000 лв..
Безспорно се установи, че на посоченото обществено време автобус, осъществяващ
обществен превоз на пътници жалбоподателят като водач на автомобила е бил без поставена
маска, покриваща носа и устата, в нарушение на въведената противоепидемична мярка с т.
I.5. от посочената заповед на МЗ. Нарушението е доказано от обективна и субективна
страна.
Неправилно е възражението на жалбоподателя, че в случая е приложима разпоредбата на чл.
28 ЗАНН. Съдът отчита високата степен на опаснот от извършеното нарушение, тъй като то
е осъществено от жалбоподателя в малко затворено пространство и при присъствието на
други лица – пътуващите от Р. до С. пътници, слизащите и качващите се пътници в автобуса
от Автогара – С. и пътуващите пътници при тръгването на автобуса за П., с което е
застрашено здравето на повече от едно лице.
В чл. 63а. (Нов – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), ал. 1 от ЗЗ е предвидено, че
при епидемично разпространение на заразни болести по чл. 61, ал. 3 министърът на
здравеопазването може да въвежда със заповед противоепидемични мерки по предложение
на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област за
определен период от време.
Както в АУАН, така и в обжалваното НП като нарушена разпоредба е посочен чл. 63, ал. 4
ЗЗ.
В случая при издаването на заповедта МЗ се е позовал на чл. 63, ал. 4 ЗЗ.
Правната квалификация на нарушението не е по чл. 63, ал. 4 ЗЗ. Не може да бъде нарушена
оправомощаваща разпоредба, каквато е нормата на чл. 64, ал. 3 ЗЗ, създаваща материална
компетентност на министъра на здравеопазването да издава заповеди за въвеждане на
временни противоепидемични мерки във връзка със създадена извънредна епидемична
обстановка.
В настоящия случай както в АУАН, така и в НП не е посочена правилната правна
квалификация на извършеното от жалбоподателя нарушение. И в акта и в постановлението е
посочено нарушение, квалифицирано по чл. 63, ал. 4 ЗЗ.
В НП административно - наказващият орган е посочил нормата на чл. 209а, ал. 1
от ЗЗ като санкционна разпоредба, на основание на която налага глоба на жалбоподателя за
вмененото му нарушение.
Конкретното деяние, в извършването на което е обвинен жалбоподателят, е
неизпълнение на противоепидемична мярка въведена с акт на министъра на
здравеопазването - Заповед № РД-01-487/31.08.2020 г. на Министъра на здравеопазването, а
именно т. 5 от същата заповед, за носене на защитна маска за лице от всички лица
4
намиращите са в закрити обществени места, включително и в транспортните средства и
представлява административно нарушение на чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, във вр. т. 5 от Заповед №
РД-01-487/31.08.2020 г. на Министъра на здравеопазването, а не на такова по чл. 63, ал. 4 от
ЗЗ.
Налице е неправилно приложение на закона при подвеждане на обстоятелствата на
нарушението и в АУАН и в НП към уреждащата състава правна норма.
При това положение неправилно е ангажирана административната отговорност на
жалбоподателя за нарушение по чл. 63, ал. 4 от ЗЗ и атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено. Неправилното приложение на закона винаги съставлява съществен
процесуален порок в административно-наказателното производство, а допускането му
опорочава издаденото наказателно постановление до степен налагаща неговата отмяна
изцяло, като незаконосъобразно.
Относно разноските:
Жалбоподателят, който с оглед изхода на делото има право на разноски, е направил
разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. и е поискал
присъждането им, поради което ще следва да бъде осъден въззиваемият да ги плати на
жалбоподателя на основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 1 АПК. Неоснователно е
възражението на въззиваемия за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от
жалбоподателя, тъй като същото е в минималния размер, определен от чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 за МРАВ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. първо, предл. трето
ЗАНН, във връзка с чл. 236 ЗЗ, С.ският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно постановление № */06.10.2020 г.,
издадено от Д. на Регионална здравна инспекция – С., с което на Н. Х. Р., ЕГН *, от с. Б.,
общ. Р., на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето е наложена глоба в размер на 300
лв. за нарушението на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Регионална здравна инспекция – С., представлявана от д. д-р М. К., на
основание чл. 63, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 1 АПК да заплати на Н. Х. Р., ЕГН *, от с. Б., общ. Р.
направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от съобщаването му пред Административен съд - С..
Решението да се съобщи на страните, като на жалбоподателя чрез адв. М. Гавазов.
5
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6