№ 836
гр. Перник, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20221720100519 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на СТ. М. М., с ЕГН: **********,
подадена чрез процесуалния й представител – адв. Д.М., доуточнена с молба с
вх. № 4384/07.03.2022 г. и молба с вх. № 6010/28.03.2022 г. против „Би енд
джи кредит“ ООД, с ЕИК: *********, с която се иска: 1/прогласяване
нищожност на клаузите по чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от договор за кредит
№ MAX_***** г., сключен между ищеца като заемополучател и ответника
като заемодател, които клаузи регламентират съответно допълнителна услуга
„Бързо разглеждане на искането за кредит“ на стойност 211.44 лева и
допълнителна услуга „Експресно обслужване по кредит“ на стойност на
стойност 314.60 лева, поради противоречие на клаузи с добрите нрави и
нарушение на разпоредбите по чл. 10а, чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с
чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1 от ЗЗП; 2/ответникът да бъде осъден да заплати
на ищцата сумата от общо 175.34 лева, която сума била платена от ищцата на
ответника без правно основание по договор за кредит № MAX_***** г. въз
основа на клаузи за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на искането за
кредит“ и „Експресно обслужване по кредит“, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на исковата молба 15.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата като кредитополучател
сключила с ответното дружество като кредитодател договор за кредит №
MAX_***** г. По силата на същия й била отпусната в заем сумата от 1000
лева – при параметри 28.15 % ГПР и 26.93 % ГЛП като кредитът следва да се
1
върне на 6 равни вноски месечни вноски, а сумата за възстановяване
възлизала на 1080 лева. С договора обаче било уговорено ищцата да заплати и
стойност на допълнителни услуги – по чл. 10, ал. 1 – услуга „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ на стойност 211.44 лева и по чл. 10, ал. 2
– услуга „Експресно обслужване по кредит“ на стойност 314.60 лева.
Посочените уговорки съответно договорни клаузи обаче според ищцата били
нищожни поради противоречие с добрите нрави и нарушение на поредица от
разпоредби от ЗПК и ЗЗП. В тази връзка са изложени подробни доводи като е
цитирана съдебна практика, включително с оглед приложението на правото
на ЕС.
На следващо място в уточнителните молби се твърди, че към момента
независимо от изтичането на срока на договора за кредит ищцата е заплатила
сумите по него само частично, а именно платила е общо 535.34 лева или две
вноски по 267.67 лева – като с тази сума били погасени 333.33 лева главница,
26.67 лева договорна лихва и 175.34 лева стойност на допълнителни услуги.
Остатъкът от сумите по кредита в това число за допълнителните услуги обаче
продължавали да се претендират от ищцата. В тази връзка се излагат
подробни доводи, че сумата от 175.34 лева била платена без правно основание
въз основа на нищожни договорни клаузи, поради което и същата следвало да
бъде възстановена на ищцата.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
Към исковата молба са приложени: договор за кредит № MAX_***** г.
с погасителен план към него и извлечение от текстово съобщение.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по
делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват
като неоснователни. В тази връзка не се оспорва, че на 13.08.2021 г. между
ищцата като заемополучател и ответника като заемодател е сключен договор
за кредит № MAX_***** г. – като по силата на същия на ищцата е отпусната
сумата от 1000 лева – главница, при 6 месечни вноски. Не се оспорва и че
ищцата е заплатила към момента сумата от 535.34 лева по договора.
По същество ответното дружество излага доводи, че оспорваните
клаузи в договора за кредит били валидни като не било налице основанието
за нищожност на същите поради противоречие с добрите нрави. Поддържа
се, че клаузите не нарушавали нито принципа за справедливост, нито за
добросъвестност, нито правила за поведение, установени в обществото.
Напротив процесните клаузи били израз на свободата на договаряне като
сключването им не било задължително. В тази връзка същите били уговорени
доброволно от ищцата при спазване на разпоредбите на приложимото
законодателство – относно снабдяване на кредитополучателя с копие от
договора и приложенията към него в изискуемия шрифт, крайната дължима
сума от ищцата и определяне на ГПР съобразно ограничението по чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК.
Излагат се подробни доводи и че процесните клаузи били за
допълнителни услуги, поради което и стойността им не се включвала в ГПР
като не представлявала общ разход по кредита. Нещо повече липсвала пречка
2
договорът да се сключи и без тези клаузи. Възражение за прихващане на
сумата по осъдителния иск със сумата на главницата или договорната лихва
по кредита не е направено.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Прави се
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, претендират от ищцата.
С отговора е представен стандартен европейски формуляр и погасителен
план.
В съдебно заседание, проведено на 11.07.2022 г., ищцата чрез
процесуалния си представител изразява писмено становище за уважаване на
исковете. Претендира разноски като представя списък.
Ответното дружество не изпраща представител в насроченото по делото
съдебно заседание. Не изразява и допълнително писмено становище по
делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
От представено по делото копие от договор за кредит с № MAX_***** г
се установява, че на 13.08.2021 г. между дружеството „Би енд джи кредит“
ООД и ищцата е сключен договор за паричен заем при условията на Закона
за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, както и Закона
за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/
при следните параметри: сума на кредита: 1000 лева, срок на кредита 6 месеца
/6 месечни вноски/- при първо плащане с падеж – 20.09.2021 г. и последно
плащане с падеж – 20.02.2022 г., годишен процент на разходите /ГПР/ 28.15
% и годишен лихвен процент /ГЛП/ 26.93 %. При тези параметри общото
задължение по кредита е в размер на 1080 лева – като същото включва
главница от 1000 лева и 80 лева – договорна лихва – платими на шест вноски
по 180 лева. Между страните не се спори, че договорът е сключен от
разстояние.
По делото не се спори, че кредитът е усвоен като ищцата е получила
сумата от 1000 лева – чрез оператор „Easypay“ на 13.08.2021 г.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора при кандидатстване за отпускане на
кредит заемополучателят изрично е заявил желание за бързо разглеждане на
искането му при условията на т. 7.3 от раздел V от Общите условия /ОУ/. В
тази връзка заемодателят е начислил парична сума за бързото разглеждане в
размер на 211.44 лева – дължима на равни части през периода на кредита
съразмерно добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния
план.
Според чл. 10, ал. 2 от договора обаче при кандидатстване за отпускане
на кредит заемополучателят изрично бил заявил желание и за експресно
обслужване на кредита му съгласно т. 7.4. от раздел V от ОУ. Поради това
заемодателят начислил сума за експресно обслужване в размер на 314.60 лева
– отново дължима на равни части през периода на кредита съразмерно
добавени към всяка една погасителна вноска от погасителния план
3
Така и след начисляване на задължението за бързо разглеждане и
експресно обслужване всяка вноска по кредита възлиза на 267.67 лева. Така
общата дължима сума по договора за кредит съгласно погасителния план,
приложен по делото, възлиза на 1606.02 лева и включва 1000 лева главница,
80 лева – договорна лихва, 211.44 лева – сума за бързо разглеждане и 314.60
лева – сума за експресно обслужване.
Доколкото договор за кредит с № MAX_***** г. е сключен от
разстояние, същият както и представените стандартен европейски формуляр и
погасителен план, не носят подписа на ищцата. По делото не са представени
общи условия по договора за кредит. Липсва спор между страните обаче че
ищцата е заплатила в срок първите две погасителни вноски – т.е. сумата от
общо 535.34 лева /2х267.67 лева/. От страна на ответника не е направено
възражение за прихващане на претенцията по осъдителния иск с оставащи
дължими вноски по кредита.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявеният иск е установителен иск съединен с осъдителен иск с
правно основание по чл. 124, вр. с чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД
/така Определение № 634 от 5.10.2009 г. на ВКС по т. д. № 479/2009 г., 2-ро т.о. –
относно осъдителния иск/, поради което исковете са допустими.
При фактическия състав по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за връщане на
нещо, получено без основание – ищецът следва да въведе като твърдение и
докаже факта на плащането на парична сума, а ответникът следва да докаже
основание за получаването или за задържане на полученото /така Решение
№189/04.02.2014 по дело №141/2012 на ВКС, ТК, I т.о и др/.
Ищецът по настоящото производство има качеството потребител по
смисъла на § 13, т. 1 от Закона за защита на потребителите, доколкото е ФЛ и
липсват данни ползваната от него услуга да е предназначена за извършване на
търговска или професионална дейност.
Фактическият състав, от който възниква задължението на потребителя
за връщане на заема, включва кумулативното наличие на следните елементи:
действителен договор за потребителски кредит, предоставяне на договорения
заем и настъпване на падежа на вземането за неговото връщане.
В тежест на ищеца е да установи, че между страните по делото е
сключен потребителски кредит чрез средства за комуникация от разстояние,
неговото съдържание, както и усвояването на паричните средства. Заедно с
това ищецът следва да установи, че действително оспорените от него клаузи
от договора страдат от твърдените пороци. Ищецът следва да установи и че е
заплатил сумата от 535.34 лева, която включва вноски за бързо разглеждане и
експресно обслужване. От своя страна ответникът следва да установи, че
получаването на сумите над главницата и договорната лихва по всяка вноска е
законосъобразно и се основава на действителни договорни клаузи, поради
което има право да задържи същите.
В настоящия случай съдът намира, исковете за изцяло основателни като
съображенията за това са следните:
4
За разглеждания договор се твърди, че е сключен от разстояние, което е
допустимо съгласно ЗПФУР. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправянето на предложението до сключването на договора страните
използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или
повече. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР към ЗПФУР „финансова
услуга“ е всяка услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране,
застраховане, допълнително доброволно пенсионно осигуряване с лични
вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни
услуги.
В чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
обстоятелства от страна на доставчика във връзка със сключването на
договора за предоставяне на кредит от разстояние, между които е че същият е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя и
че е получил съгласието му за сключване на договора. За доказване
предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления,
отправени съгласно този закон, се прилага чл. 293 от Търговския закон, а за
електронните изявления – ЗЕДЕП – по настоящем Закон за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ – изм. ДВ, бр. 85
от 2017 г. /.
В конкретния случай липсва спор, че ищцата е получила заемната сума
от 1000 лева. От поведението на същата не може да се заключи, че е
оспорвала действителността на изявлението, поради което не може да се
позовава на нищожност поради липса на писмена форма. Нещо повече
ищцата притежава и представя по делото договора за заем и приложенията
към него, от което следва извода, че е била запозната с неговото съдържание.
Съгласно същото й е отпусната в заем сумата от 1000 лева. В тази връзка и в
договора е посочено, че ищцата е следвало да върне сумата от общо 1080
лева, включваща единствено главница и договорна лихва – на 6 вноски, като
всяка вноска е по 180 лева. В погасителния план е посочена падежна дата на
всяка вноска. В договора са упоменати и ГПР и ГЛП. Поради това и съдът
приема, че от съдържанието на договора на ищцата е било напълно ясно, че
следва да върне сумата от 1080 лева, състояща се от 1000 лева главница и 80
лева – договорна лихва за период от шест месеца. В тази връзка и ГПР от
28.15 % кореспондира на договорна лихва от 80 лева като не надвишава
ограничението по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
По делото се установи, че ищцата е била запозната със съдържанието на
договора, като дори именно тя представя договора и погасителния план.
Преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез
телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка
или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат
доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях
(чл. 18, ал. 3 от ЗПФУР). Анализът на цитираните разпоредби сочи, че за
сключване на договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние
5
потребителят следва да изрази по ясен и недвусмислен начин
волеизявлението си, че приема направеното от доставчика предложение,
което следва да се докаже именно от доставчика.
Съгласно трайната съдебна практика – напр. Решение № 70/ 19.02.2014
г. по гр. д. № 868/2012 г. на ВКС, IV г. о. електронното изявление, записано на
магнитен, оптичен или друг носител с възможност да бъде възпроизведено,
съставлява електронен документ (чл. 3, ал. 1 от ЗЕДЕП). Електронното
изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да
съдържа и несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 от ЗЕДЕП). Същото се
счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕП - за електронен
подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически
свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство.
Законът придава значение на подписан документ само на този електронен
документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3
от ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да
придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. Когато
посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен
документ. Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава
на подписания писмен документ, ако се касае за частен документ, той се
ползва с такава сила само за авторството на изявлението (чл. 180 от ГПК). В
конкретния случай, ответникът е ангажирал доказателства за съставянето на
електронни документи, от които да се установи по категоричен начин
сключването на договора за кредит от разстояние. Поради това и доколкото
липсва нарушение на разпоредбите на чл. 11 от ЗПК настоящият състав
приема сключения договор за кредит за валиден.
По отношение на задълженията за „бързо разглеждане“ и „експресно
обслужване“ обаче съдът намира, че предвид съдържанието на заемното
правоотношение, същото по своята правна характеристика представлява
договор за потребителски кредит. По тези съображения спрямо него освен
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК) и ЗЗД, предвид
качеството „потребител“ на заемополучателя, приложение следва да намерят
и разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП). В тази насока от
чл. 24 от ЗПК във вр. с чл. 143 – 148 от ЗЗП, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП
следва изводът, че неравноправните клаузи в такъв вид правоотношения
следва да бъдат обявени за нищожни от съда, поради пряко противоречие с
императивните норми, защитаващи потребителя като по-слаба от
икономическа гл.т. страна. По тези съображения съдът намира за
неоснователни доводите на ответника, че за съда не съществува възможност
служебно да констатира наличието на нищожна и/или неравноправна клауза,
както и че посочените клаузи не били неравноправни такива. В този смисъл е
и трайната съдебна практика – както на българските съдилища – напр.
Определение № 974/07.12.2011 г. по ч.т.д. № 797/2010 г., ІІ т.о. на ВКС, така и
на Съда на ЕС – решение от 14.06.2012 г. по дело C-618/10, с което е дадено
задължително тълкуване съгласно чл. 633 ГПК и чл. 267 от ДФЕС на
диспонираната в националното законодателство Директива 93/13/ЕИО.
От представените по делото доказателства не става ясно как са
6
формирани двете вземания, нито какви услуги следва да се извършват срещу
таксата за бързо разглеждане на искането за кредит или експресно
обслужване на същия. Ответникът по делото не е представил общите си
условия като в тази връзка също не става ясен механизмът на изчисляване на
двете „такси“ , нито съдържанието на т. 7.3 и т. 7.4 от раздел V на ОУ.
На следващо място ответникът сам твърди, че двете парични суми за
бързо разглеждане и експресно обслужване не са включени в ГПР по кредита.
Това е обаче противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, съгласно
която ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Предвид така дадената дефиниция за ГПР следва
изводът, че законодателят е имал предвид всички разходи по кредита, особено
тези предвидими при сключването му, да се включват в посоченото понятие.
Поради това и заявените според ответника услуги още при сключване на
сделката също следва да участват при формиране на посочената величина. В
случая двете такси са на обща стойност от 526.04 лева при кредит с
продължителност от шест месеца и стойност 1000 лева, поради което съдът и
без да разполага със специални знания приема за установено, че с
включването на двете суми в ГПР същият ще надвиши ограничението по чл.
19, ал. 4 от ЗПК – до пет пъти размера на законната лихва /или 50 % на
годишна база/. Поради това и двете клаузи са нищожни по силата на чл. 19,
ал. 5 от ЗПК.
Не на последно място не може да се пренебрегне и обстоятелството, че
стойността на кредита възлиза на 1000 лева, а сумата – дължима за закупуване
на двете услуги на 526.04 лева. В тази връзка и съдът приема, че
възнаграждение за тези услуги в размер над ½ от стойността на кредита се
явява прекомерно, поради което и противоречи на добрите нрави.
На последно място липсват данни и двете клаузи да са индивидуално
договорени с потребителя, поради което съдът не може да сподели доводите
на ответника, че същите били израз на свободата на договаряне. Дори и това
да е така обаче принципът на свобода на договарянето не може да служи като
средство за необосновано обогатяване на едната страна по сделката за сметка
на другата.
Доколкото в договора се твърди, че двете суми са разпределени по
равно на шест вноски заедно с основните шест вноски по кредита, то съдът
намира, че с първите две вноски по кредита ищцата е заплатила общо 175.34
лева за двете услуги или 70.48[1] лева от тази сума са платени въз основа на
клауза за допълнителна услуга „Бързо разглеждане на искането за кредит“, а
104.86[2] лева – въз основа на клауза за „Експресно обслужване по кредит“.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски са направили и двете страни, но предвид изхода на
делото, такива се дължат само на ищцовата страна:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 100 лева – държавна
7
такса. Посочената сума е действително заплатена, видно от платежно
нареждане и следва да бъде присъдена изцяло.
Едновременно с това процесуалният представител на ищцата адв. М.
претендира и възнаграждение за оказана безплатна правна помощ – в размер
на 1500 лева – формирани, както следва: 300 лева по осъдителния иск, 600
лева по установителния иск за едната договорна клауза и 600 лева по
установителния иск за втората договорна клауза, като счита последните два
иска за неоценяеми.
Предвид фактическата и правна сложност на делото обаче съдът
намира, че на процесуалния представител на ищцата следва да се определят
разноски в минимален размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения – при условията на чл.
38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В тази връзка с оглед изхода на
делото дружеството следва да бъде осъдено да заплати на адв. Д.М. сумата от
350 лева за осъществена безплатна адвокатска помощ. В тази връзка следва да
се отбележи, че установителните искове категорично не попадат в хипотезата
на неоценяеми такива. Освен това се касае за искове, които произтичат от
едно спорно правоотношение и имат една цел – да се признае недължимост
на определени парични суми. Поради това се касае за хипотезата на чл. 7, ал.
2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Следва да се отбележи и че адвокат и клиент
не са се договорили за определена парична сума, поради което и
определянето й категорично, особено в хипотезата на безплатна правна
помощ, не може да се основава на произволната едностранна преценка на
адвоката, а напротив – определя се от съда. На последно място следва да се
съобрази и че по делото е проведено едно единствено съдебно заседание,
няма извършвани експертизи, доказателственият материал е в изключително
малък обем, а и самото дело е с изключително ниска фактическа и правна
сложност, като хонорарът не следва да е в размер, който предполага
злоупотреба с право.
Искането за разноски на ответната страна е неоснователно.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
[1] 211.44 лева/6 = 35.24 лева; 35.24 лева х2 =70.48 лева.
[2] 314.60 лева/6 = 52.43 лева; 52.43 лева х 2 = 104.86 лева
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по иска на СТ. М. М., с ЕГН:
********** и адрес: гр. Перник, ул. Луганск № 85 против „Би енд джи
кредит“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на управление: гр. София, район
Изгрев, ул. Незабравка № 25, ет. 5, клаузите по чл. 10, ал. 1 и чл. 10, ал. 2 от
договор за кредит № MAX_***** г., сключен между ищеца СТ. М. М. като
заемополучател и ответника „Би енд джи кредит“ ООД като заемодател,
8
които клаузи регламентират съответно допълнителна услуга „Бързо
разглеждане на искането за кредит“ на стойност 211.44 лева и допълнителна
услуга „Експресно обслужване по кредит“ на стойност на стойност 314.60
лева, поради противоречие на клаузите със закона, а именно разпоредбите по
чл. 10а, чл. 11, ал. 1 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК вр. с чл. 22 от ЗПК и чл. 143, ал. 1
от ЗЗП.
ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ ООД, с ЕИК: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на СТ. М. М., с ЕГН: ********** сумата от общо 175.34 лева,
която сума е платена от ищцата СТ. М. М. на ответника „Би енд джи кредит“
ООД без правно основание по договор за кредит № MAX_***** г., като 70.48
лева от тази сума са платени въз основа на клауза за допълнителна услуга
„Бързо разглеждане на искането за кредит“, а 104.86 лева – въз основа на
клауза за „Експресно обслужване по кредит“, ведно със законната лихва
върху сумата от 175.34 лева, считано от датата на исковата молба 15.02.2022
г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка № 25, ет. 5 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на СТ. М. М., с ЕГН:
********** и адрес: гр. Перник, ул. Луганск № 85 сумата от общо 100 лева,
представляваща разноски за държавна такса в настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА „Би енд джи кредит“ ООД, с ЕИК: ********* и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, ул. Незабравка № 25, ет. 5 ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
на адвокат Д.М., с адрес: гр. Пловдив, бул. Пещерско шосе № 81, ет. 3, ап. Б
сумата от 350 лева – адвокатско възнаграждение в производството по гр.д. №
519/2022 г. по описа на Пернишкия РС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9