№ 17017
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20251110128963 по описа за 2025 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. В
писмения отговор ответникът е релевирал възражение за съпричиняване с
правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Производството е образувано по предявени от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД против Столична община, обективно съединени искове, както
следва: 1/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 630,79 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ и разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2025 г. до окончателното
изплащане 2/ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 102,27 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 19.03.2024 г. до
19.05.2025 г.
В исковата молба ищецът твърди, че на 02.01.2024 г. в гр.София, на ул.“Стоян
Стоянов“ до бл.157 настъпило пътнотранспортно произшествие, при което л.а. „Тойота
Ярис“ с рег.№ ************, с валидна застраховка „Каско“ в ищцовото дружество,
управляван от Т. В., преминал през необезопасена и необозначена дупка на пътното
платно. Поддържа, че в резултат на ПТП-то по застрахования автомобил настъпили
материални щети за обезщетяването, на които в дружеството била предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение. Извършен бил оглед на
увредения автомобил, изготвено заключение и опис на щетите, като на автосервиза,
1
извършил ремонтно-възстановителните работи, била заплатена сумата от 615,79 лева с
преводно нареждане от 19.01.2024 г. Поддържа, че поради плащане на застрахователно
обезщетение, ищецът встъпил в правата на застрахования срещу лицата, които носят
отговорност за настъпване на щетите. Излагат се доводи, че съгласно Закона за
пътищата общината е отговорна за ремонта и поддържането на общинските пътища,
поради което с плащането на застрахователното обезщетение застрахователя встъпва в
правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие или
бездействие и има право на регресен иск. С писмо до Столична община, ответната
община била поканена да възстанови заплатеното от ищеца застрахователно
обезщетение, ведно с обичайните разноски за неговото определяне в размер на 15,00
лева, но поради отказ за плащане, ищецът обуславя правния си интерес от предявените
искове. Претендира и обезщетение за забава върху главницата, считано от датата на
изтичане на определения в регресната покана 30-дневен срок до датата на подаване на
исковата молба в съда, както и направените по производството разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът е подал отговор, в който изразява
становище за неоснователност на исковите претенции. Изразява се становище, че по
делото не са представени доказателства, че е заплатена дължимата по договора за
застраховка премия, както и че увреждането е в резултат на покрит застрахователен
риск, наличието на причинна-следствена връзка между щетата и отговорността на
ответника. Излага се още и доводи, че описаният в искането за оценка на вреди
механизъм на ПТП не се потвърждава с преки доказателства. С оглед предходното
ответникът оспорва плащането на застрахователното обезщетение с доводи, че е
извършено без годно правно основание. Оспорва представеното от ищеца искане за
оценка на вреди с доводи, че е частен документ, които не се ползва с материална
доказателствена сила и изхожда от лице, което има интерес от заплащане на
застрахователното обезщетение. Поддържа се още, че в исковата молба не са изложени
обстоятелства относно процесната неравност на пътя. Оспорва се още и стойността на
процесния ремонт, тъй като застрахованото лице се явява едновременно и възложител
и изпълнител. Поддържа се още, че поведението на водача не е било съобразено с
атмосферните условия, релефа на местността, състоянието на пътя, характера и
интензивността на движението, поради което същият е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. По изложените в отговора доводи се иска отхвърляне на
предявените искове, съответно намаляване на претендираното обезщетение поради
съпричиняване на вредите от страна на водача на автомобила.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становището на страните, приема за
установено следното от фактическа страна:
От представената по делото застрахователна полица № 0320239912016015 за
2
застраховка „Каско на МПС“ се установява, че лек автомобил марка „Тойота Ярис“ с
рег.№ ************, е имал валидна застраховка „Каско“ в ищцовото дружество, със
срок на действие от 00:00 часа на 05.07.2023 г. до 23:59 часа на 04.07.2024 г. Видно от
отбелязването в полицата е, че застрахователната премия е заплатена еднократно.
По делото са представени и приложимите Общи условия за застраховка „Каско
на МПС“ на „Дженерали Застраховане“ АД.
По делото е приложена образуваната в застрахователното дружество преписка
въз основа на искане за оценка на вреди, съдържаща протокол за извършен оглед на
МПС, възлагателно писмо, калкулация-ремонт, , фактури, ликвидационен акт.
Видно от приложеното по делото платежно нареждане от 19.01.2024 г. е, че
сумата от 615,79 лева е изплатена по банков път на собственика на увредения
автомобил във връзка със заведената щета.
По делото е приложена регресна покана от ищцовото дружество до ответника, с
която е последния е уведомен, че застрахователното дружество се е суброгирало в
правата на увредения и е поканен да заплати изплатеното застрахователно
обезщетение. В отговор на отправената покана, по делото е приложен отговор от
ответника, в който се изразява становище за недоказаност на претенцията – поради
липса на доказателства за отговорността на Столична община.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Т. Т. В. –
водач на увредения автомобил. В показанията си свидетелят разказва, че през м.януари
2024 г. управлявайки л.а. „Тойота Ярис“, в близост до мястото, където живее в
гр.София, кв.Дружба, попаднал в дупка на пътното платно, която не била обозначена.
Въпреки, че се движел с не-повече от 20 км.ч. свидетелят не могъл да избегне
препятствието, тъй като то не се виждало, а и в насрещното платно се движел друг
автомобил. След преминаване на автомобила през дупката, свидетеля слязъл да огледа
и забелязал, че предна дясна гума и джанта са повредени, като описва, че дупката била
с диаметър 30-40 см. и с остри ръбове. Тъй като автомобилът бил служебен,
свидетелят не знае подробности относно сключването на застрахователния договор и
изплащане на застрахователното обезщетение.
По делото е изслушано и прието заключение на автотехническа експертиза,
което не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно и компетентно
дадено. В заключението вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка и от
представените по делото доказателства, може да се направи извод, че причините за
настъпване на произшествието е наличие на неравност /дупка/ на пътното платно за
движение. Вещото лице е категорично, че описаните от застрахователя и отразените в
искането за оценка на вреди увреждания, се намират в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилото ПТП, като извършените ремонтно-възстановителни дейности са
били необходими. Вещото лице е посочило още, че към датата на настъпване на
процесното ПТП увреденият автомобил е бил в експлоатация 5 месеца и 23 дни.
3
Съгласно заключението стойността, необходима за възстановяване на л.а. „Тойота
Ярис“ с рег.№ ************, изчислена на база цени на официалния представител на
марката към датата на ПТП възлиза на 615,79 лева, а на база средни пазарни цени –
457,28 лева.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
По иска с правно основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца бе да докаже при условията на пълно и главно доказване следните
групи правопораждащи факти: наличието на валидно към датата на ПТП
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице; настъпило в срока на застраховката застрахователно събитие вследствие виновно
и противоправно поведение на ответника (бездействието на негов служител във връзка
със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища);
претърпени от застрахования вреди в резултат на настъпилото застрахователно
събитие; стойността на вредите; платено застрахователно обезщетение.
Вината се предполага – чл.45, ал.2 ЗЗД, като опровергаването на тази
презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже наведените в писмения
отговор правоизключващи възражения, включително наличието на съпричиняване от
страна на увредения.
Настоящият съд приема, че от представената по делото застрахователна полица
безспорно се установява наличието на валидна към 02.01.2024 г. застраховка „Каско на
МПС“ по отношение на л.а. „Тойота Ярис“ с рег.№ ************. Неоснователни са
доводите на ответника, че по делото няма доказателства за влизане в сила на
застрахователния договор, тъй като не е платена цялата застрахователна премия. Видно
от застрахователната полица е, че премията не е разсрочена, а е платена еднократно –
при сключване на застрахователния договор.
От приложената по делото преписка по щета, образувана в ищцовото дружество
се установява, че в срока на действие на застрахователния договор е настъпило
застрахователно събитие, за което застрахователят е изплатил обезщетение за
причинените на застрахованото имущество щети.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства безспорно се
установява и механизма на настъпване на ПТП. Видно от показанията на водача на
автомобила е, че произшествието е настъпило поради наличие на дупка на пътното
платно, която не е била обозначена, нито обезопасена. Следва да се има предвид, че
фактът на настъпване на ПТП може да се установи с всички допустими по реда на
ГПК доказателства. С оглед предходното, съдът кредитира показанията на свидетеля,
тъй като същите са последователни, логични и съответстват със събраните по делото
4
писмени доказателства.
Отделно от предходното, механизмът на настъпване на ПТП е обсъден от
вещото лице при изготвянето на заключение по автотехническата експертиза. Видно от
същото е, че при анализа на доказателствената съвкупност, вещото лице приема, че
ПТП-то е настъпило именно в резултат на преминаване на автомобила през неравност
/дупка/ на пътното платно.
При преценката му по реда на чл.202 ГПК съдът дава вяра на заключението на
САТЕ, тъй като вещото лице е изготвило същото на база на своите знания и опит,
както и въз основа на събрания по делото доказателствен материал. В случая
експертът е спази това изискване, като е работил върху обективни данни, а не върху
предположения. Видно още от заключението е, че заявените за обезщетяване вреди се
намират в пряка и непосредствена връзка с увреждането.
Между страните не се спори, че пътят, на който е реализирано произшествието,
е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на
основание чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена да осъществява дейностите по
поддържането му е именно ответната община, Общината като юридическо лице
осъществява дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които
е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните
по необезопасяването и необозначаването на неравността на пътя е довело и до
неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди, свързани с
неизпълнение на задълженията на неговите служители или други изпълнители. Ето
защо съдът намира, че ищецът има основание за суброгация в правата по чл. 49 ЗЗД на
застрахования при него собственик на увреденото МПС срещу ответника.
Презумпцията за вина не бе оборена от ответната страна в настоящото
производство.
Обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното
обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 49 ЗЗД дължи на застрахования.
Имуществената застраховка следва да осигури пълна обезвреда на увредения, което
означава че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото
състояние, което той би бил преди деликта. Видно от неоспореното заключение на
САТЕ действителният размер на причинените вреди е от 615,79 лв., поради което
искът следва да бъде уважен в пълния предявен размер, ведно с ликвидационни
разноски в размер на 15,00 лева, както и законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 20.05.2025 г. до окончателното изплащане.
По възражението за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2
ЗЗД:
С оглед изводите за основателност на исковата претенция, следва да бъде
5
разгледано и предявеното с писмения отговор в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване с правна квалификация чл.51, ал.2 ЗЗД.
Обезщетението за вреди от непозволено увреждане се намалява по правилото на
чл.51, ал.2 ЗЗД, само ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като
от значение е наличието на причинно - следствена връзка между поведението на
пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина на последния. Кога това
поведение – действие или бездействие, е рисково и дали е допринесло за увреждането
подлежи на установяване във всеки конкретен случай, а тежестта за доказване е върху
позоваващата се на съпричиняването страна.
В конкретния случай ответникът, чиято е доказателствената тежест, не проведе
пълно и главно доказване на наведеното в писмения отговор възражение за
съпричиняване, въпреки изричните указания на съда в тази насока. По делото липсват
доказателства, които да насочват на поведение на водача на увредения автомобил,
застрахован в ищцовото дружество, което да е създало по-голяма вероятност за
настъпване на вредите. С оглед предходното, настоящият съд намира възражението на
ответника за съпричиняване за неоснователно.
По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД:
Правото на ищеца да предяви регресната си претенция принципно възниква от
момента на изплащане на обезщетението, но за да настъпят последиците на забавата,
не е достатъчен само фактът на плащането. По смисъла на чл.86 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение за забавено плащане от деня на забавата, а тогава, когато няма определен
ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава от момента на поканата - чл.84 ал.2 ЗЗД.
В настоящия случай, тъй като вземането на застрахователя произтича от закона и няма
конкретна дата на изпълнението, ответникът изпада в забава от момента на връчване
на поканата. Ответникът е получила регресната покана на 21.02.2024 г. Изчислено при
предпоставките на чл.162 ГПК и с помощна на калкулатор за законна лихва, находящ
се на интернет адрес: www.calculator.bg съдът определи дължимото обезщетение за
забава върху горепосочената длъжница за периода от 19.03.2024 г. /датата, на която е
изтекъл 30-дневния срок за доброволно плащане/ до 19.05.2025 г. /датата,
предхождаща датата на подаване на исковата молба в съда/ в размер на 102,27 лева,
т.е. в претендирания от ищеца размер. Ето защо, този иск също следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има
ищецът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК и
доказателствата за тяхното извършване е, че ищцовото дружество е направило и
претендира разноски в общ размер на 490,00 лева /платена държавна такса, депозит за
експертиза и свидетел/. На основание чл.78, ал.8 ГПК съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева, тъй като делото не е от
6
фактическа и правна сложност и е приключило само в едно открито съдебно
заседание, без да се събират допълнително доказателства. С оглед предходното
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 590,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.София,
ул.“Московска“ № 33 да заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68, на
основание чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр.чл.49, вр.чл.45, ал.1 ЗЗД сумата от общо 630,79 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на
МПС“ и разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда – 20.05.2025 г. до окончателното
изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 102,27 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 19.03.2024 г. до
19.05.2025 г.
ОСЪЖДА Столична община, с адрес: гр.София, ул.“Московска“ № 33 да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“Княз Ал.Дондуков“ № 68, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
сумата от общо 590,00 лева, представляваща направени разноски в производството
пред първоинстанционния съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7