ПРОТОКОЛ
№ 223
гр. Бургас, 07.11.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Яни Г. Гайдурлиев
Светлин Ив. И.
при участието на секретаря П. Ефт. Помакова
и прокурора Петя П. Кралева
Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20242000600136 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Съдебното заседание започва в 10.10 часа, поради продължилото съдебно
заседание по ВНОХД № 188/2025 година в същата съдебна зала със същия съдебен състав.
Жалбоподателят подсъдим С. Д. И., се явява лично и с упълномощения
защитник адв. М. А. от АК-Я.
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Кралева.
Не се явяват частните обвинители Н. Д. К., Я. Д. К., М. Д. К., Х. Д. К.,
Й. Д. Д. и Г. К. – Х. – всички редовно призовани.
Явяват се упълномощените им повереници адвокати Е. Б. и Г. Т.,
редовно призовани.
Явяват се вещите лица по назначената повторна комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза - проф. д.т.н. инж. С. К.,
инж. И. И., д-р Я. К. и инж. С. М., всички редовно призовани.
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: Представяме за прилагане по делото цветно
копие на изготвената от нас повторна комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза.
1
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото. Доверителите ни са редовно
призовани, уведомени са за датата на съдебното заседание, но няма да се
явяват.
АДВ. А.: Липсват пречки по хода, да се даде ход на делото.
Съдът, като изслуша становищата на страните и съобрази
обстоятелството, че неявяването на частните обвинители, които са редовно
призовани, не са посочили уважителна причина за отсъствие, надлежно са
представлявани от адвокати-повереници намира, че няма пречка за
разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Делото се намира във фазата на съдебно следствие.
Сне се самоличността на вещите лица, както следва:
Проф. С. М. К. – ***, ***,***, без родство със страните.
Инж. С. К. М. – ***, ***,***, без родство със страните;
Инж. И. Р. И. – ***, ***, ***, неосъждан, без родство със страните;
Д-р Я. Г. К. – ***, ***, ***, без родство със страните
Вещите лица предупредени за отговорността по чл. 291 НК. Обещават
да дадат безпристрастно заключение по съвест и разбиране.
Страните поотделно заявиха, че са запознати своевременно със
заключението на вещите лица.
Съдът на основание чл. 282, ал. 1 НПК ПРОЧИТА заключението на
депозираната комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Съдът пристъпва към разпит на вещите лица по комплексната
2
съдебномедицинска и автотехническа експертиза.
Вещите лица единодушно заявиха, че поддържат депозираното
заключение.
ВЕЩО ЛИЦЕ д-р К.: Искам само да уточня една техническа грешка
допусната в заключението относно увреждането на очниците – написано е
дясно, вместо ляво око. Става въпрос за ляво око.
Техническата грешка е на стр. 37, четвърти ред отгоре на долу и на стр.
87, трети ред отдолу на горе – вместо дясната очница, да се чете лявата
очница.
Представям и една помощна схема на същите тези увреждания, за по-
ясна представа.
ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Можем ли да приемем, да поставим знак
за равенство между термина, който използвате „дължина на пълен спирачен
път“ и „опасна зона за спиране“?
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: Пълният спирачен път, което според нас е
техническото наименование, е придобило гражданственост като опасна зона.
Едното и другото е едно и също.
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: По-скоро опасна зона за спиране е правилният
термин, а технически е пълен спирачен път. Само в България има такова нещо,
но е едно и също.
ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: На л. 70, абзац предпоследен посочвате
„ако е възприел своевременно обекта на пътя“? Въпросът ми е, какво имате
предвид под „пътя“?
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: Този пасаж касае чисто теоретичната
постановка, въз основа на която е извършено по-нататък изследването, а под
„път“ имаме предвид значението по закон.
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: Като сме казали „път“ сме имали предвид
общата трактовка за път – това е платно за движение, тротоари с банкети и
скатове.
В дадения случай, допълвам колегата, водачът има техническа
възможност да възприеме на къси светлини, при наличната далечина на
видимост пешеходеца, ако се движи от ляво на дясно с бърз ход, което сме
3
изчислили и то е на платното за движение. Това е казано най-точно.
При пешеходци с тъмни дрехи, според множество експерименти, които
аз съм правил с мои докторанти, се вижда при 1,5 lux. Ако е с бели дрехи –
при по-малко осветеност. Тук сме приели в полза на подсъдимия, че
пешеходецът може да се види при 2 lux. Разстоянието, от което може да види
пешеходецът, и тук се застраховам, ако се движи от ляво на дясно, с бърз ход,
напречно по оста на пътя, е от около 47 м. Опасната зона за спиране е около 39
метра. Сега изчислихме, водачът реално реагира от около десетина метра от
мястото на удара, а има техническа възможност да го направи от 47 метра.
Това означава минимално закъснение около 2 секунди за реакция, защото не
го е възприел. Той възприема доста по-късно, което е ясно от неговите
обяснения.
ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Под „своевременно“ имате предвид
когато обективно е могъл да го възприеме?
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: Възприемане, според това, което аз коментирам
в учебниците е, когато водачът оцени опасността. Понятието, което често се
използва от Вас, е кога го вижда. Едно е да видиш, друго да го възприемеш.
Своевременното с обективната възможност не са едно и също. Категорично е
така, особено когато обектът е много далеч. Ти можеш да го видиш, но трябва
време да оцениш движението му и тогава да го възприемеш като опасност.
Тук, тъй като пешеходецът е близко, моментът на видимостта на къси
светлини е и моментът на своевременно възприемане. Тук вече имаме
препятствие на платното за движение, което е технически правилно да
предприемеш аварийно спиране. Своевременното възприемане е моментът, в
който очевидно препятствието е опасност.
ВЕЩО ЛИЦЕ д-р К.: В момента, в който визуално влиза в полето на
зрението обектът, е видимостта. Възприятието е осъзнаването на този обект в
зрителната опасност, което отчита времето за реакция.
ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: На л. 75 казвате „пешеходецът е бил
около средата на платното за движение, бил е видим за водача на
автомобила на светлината на автомобилните фарове“. За какви светлини
говорите?
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: Говорим за къси светлини. Анализът е направен
при изправни къси светлини и тук имаме това предвид, тъй като по делото е
4
ясно, че няма друг източник на осветление, не включвам бензиностанцията,
която е встрани, тя няма за цел да осветява платното, видимостта се осигурява
само от светлините на автомобила и визираме тях. Това е - когато е бил видим
на светлината на неговите фарове. Тук говорим пак за тези 2 lux - оказва се, че
той в този момент, когато водачът може да реагира и да спре, той даже вече е
над 2 lux осветен.
С оглед в полза на водача приетият интензитет на осветеност – да.
Такъв вариант, в който да бъдем категорични с нашите изводи и много в полза
на водача.
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: И да сме сигурни, защото видимостта е
субективен фактор. Тя зависи дали си с очила. Всички трябва да отчитаме
това.
Средностатистически, човек с нормално зрение, на къси светлини, с
тъмни дрехи пешеходец, възприема от 1,5 lux, даже при 1 lux, но с оглед да
отчетем известни лоши зрителни качества на водача, сме приели 2 lux.
Пешеходецът е със сравнително светли дрехи.
ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Възможно ли е във физическото и
здравословно състояние, което е описано за пострадалия, същият да се
движи на бърз ход, така както е прието?
ВЕЩО ЛИЦЕ д-р К.: Единственото заболяване, което сериозно
уврежда общото му състояние, е карциномът на белия дроб, но той не засяга
подвижността, в конкретния случай, степента на развитие на това заболяване
не засяга общата подвижност. Може да има леки нарушения по координация
или нещо подобно във връзка с метастазата в мозъка, но не са засегнати пряко
двигателни центрове, нито мускулно опорно-двигателният апарат е засегнат.
Теоретично и практически може да върви бързо, смятам, че дори може
да бяга, но в случая обстановката не предполага това.
ВЪПРОС НА АДВ. Б.: Липсата на дълги светлини на десния фар,
която вие сте установили, включително и с изследване на крушката,
представлява ли техническа неизправност на автомобила?
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: Първо не е сигурно, че крушката на десния фар
не е работила преди произшествието. В експертизата е посочено, че жичката е
скъсана, но не можем да установим кога се е случило това – може да се е
5
случило и на текущото произшествие, а не на предходното. Второ, ПТП
настъпва в градски условия и трето, той на къси светлини може да забележи
достатъчно рано и ако реагира - да избегне произшествието. На дълги
светлини – още повече.
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: Ако приемете, че дългата светлина на десния
фар не е работила вследствие на предходното произшествие, автомобилът е
технически неизправен при движение нощно време.
ВЪПРОС НА АДВ. Т.: Има ли от научна гледна точка понятие „зона
на пешеходна пътека“ и в конкретния случай има ли конкретни метри, които
са зона, през която водачът следва да премине с повишено внимание, пред
пешеходната пътека, която е преминал?
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: Въпросът е правен.
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: Мястото на удара със сигурност не е на
маркировката за пешеходна пътека. Той не може да е там, защото нито
пешеходецът ще падне там, където е паднал, нито автомобилът, нито следите,
нищо. Ударът със сигурност е след маркировката.
ВЪПРОС НА АДВ. А.: Дали наличните заболявания, които има –
онкологичното такова, разсейката в мозъка, разпад на мозъчното вещество
и т.н., му дават възможност той не просто да бяга и не просто да върви, а
да може да ги осмисля, т.е. да взима нормални решения – къде се движи, дали
е на тротоар, дали е на платно? Някъде отразява ли се на преценката това
състояние, което е констатирано при аутопсията, включително и пълната
слепота от дясно?
ВЕЩО ЛИЦЕ д-р К.: Мястото, където е разсейката в мозъка и
размерът, който е описан от аутопсиращия лекар, са в зона, която не е пряко
ангажирана с двигателна активност или мисловна дейност, която е в кората на
мозъка. Естествено е, че наличието на слепота - условно казано, катаракта на
дясното око, нарушава видимостта му, съответно нарушава възможността той
да реагира на някакви промени в зрителното поле, които биха били в дясно.
Това ограничава възможността му да се движи в тази посока уверено.
От друга страна – общото му състояние е повлияно от заболяването,
т.е., той е по-слаб физически от средно статистическото или това, което би бил
здрав, съответно не би могъл да се движил с такава скорост, с каквато би се
6
движил здрав, но тук това не може да бъде определено в някакви цифрови
граници.
Мисловната му дейност не може да бъде оценена, тъй като психично
състояние само и въз основа на наличието на тази разсейка не може да бъде
оценено, без това да е станало приживе, само въз основа на морфологичната
проява. Така, както е описано нарушението на мозъчното вещество, то е в тази
размери, които са описани, т.е., не е около разсейката, а самата нея. Това е
типичен процес на некротичен разпад в един туморен възел, при който по
различни причини се нарушава кръвообращението, съответно една част от
тъканта умира.
ВЪПРОС НА АДВ. А.: Въпросът ми е свързан с това, защото
изготвяйки заключението сте се запознали с материалите по делото. В хода
на съдебно следствие пред Апелативен съд-Бургас е разпитан един работник,
който в момента е правил ремонт на пътя и той твърди, че това лице заедно
с негов колега сами са го привеждали, влязъл е в асфалта. Това също би ли
могло да има отношение към възможността на този човек да се ориентира
в пространството, т.е. да предприема адекватни действия?
ВЕЩО ЛИЦЕ д-р К.: Въз основа на частичната слепота, която има,
вероятно той се е движил по-неуверено, особено в обстановка на намалена
осветеност. Може това да е още една от причините, за това предполагам и
реакцията на околните хора е била в това отношение.
ВЪПРОС НА АДВ. А.: На стр. 43 от заключението сте посочили, че
пешеходецът е бил на или извън платното за движение. Някаква
категоричност къде се е движил преди ПТП установихте ли, с оглед данните
по делото?
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: На стр. 43 това са първоначалните
предпоставки, при които започва анализът. След това вече е уточнено къде се
е намирал, в каква посока се движи и с каква скорост. Това въобще не е извод.
ВЪПРОС НА АДВ. А.: Тези снимки на стр. 68, това означава ли, че
сте изгледали изцяло записа от видеофайла, който е на бензиностанцията?
При прегледа на тези файлове някъде констатирахте ли преминаване на
лице, на сянка, някакво движение?
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: Мисля, че той не е само един, те бяха няколко,
7
те са три файла. Извадени са кадри от камерите на бензиностанцията.
Качеството на видеозаписа е толкова лошо, че дори и в тези кадри имаме
съмнение, че се вижда тялото как се отхвърля от микробуса и въпреки това не
можем да сме категорични. Преди това съвсем не можем да кажем нещо
вижда ли се или не се вижда. На мястото няма осветеност и поради тази
причина записът е изключително тъмен и не можем да правим някакви
изводи.
ВЪПРОС НА АДВ. А.: Понеже още от първото разглеждане пред
първата инстанция на делото и пред друг състав на Апелативен съд-Бургас и
пред ВКС съм имала претенции за обсъждане на варианта, с оглед това
което каза лекарят по отношение на здравословното състояние,
психологическото, физическото на пострадалия, с оглед на това, че тези
записи не могат да бъдат като източник на обективни факти за
движението на пешеходеца, е ли е възможно да бъде изработен вариант, в
който пешеходецът не пресича така, както сте приели от ляво на дясно, т.е.
от единия тротоар до другия тротоар, а се движи по десния тротоар
насрещно на автомобила управляван от моя подзащитен? Понеже Вие сте
направили много снимки, виждате, че то почти няма бордюр, той е изравнен
с асфалта, дали е възможно, т.к. ударите според експертизата всичко е
попаднало в дясната част на пострадалия, той е с пълна слепота от дясно,
има и други проблеми както разбрахме, дали е възможно да бъде изчислено
при едно такова негово движение, какво трябва да е поведението на моя
подзащитен и съответно какви биха били резултатите?
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: Съгласно разположението на травмите,
пешеходецът е бил разположен с дясната страна към момента на удара. Преди
момента на удара този пешеходец може да се е движил в различни посоки, но в
момента на удара е бил ориентиран така. Освен това, т.к. в процеса на удара и
след удара тялото пада напред и надясно спрямо автомобила, векторна
диаграма е направена, това показва, че той е имал собствена скорост от ляво
на дясно съответстваща на бърз ход. Тоест, той може да се е движил преди
това във всяка една посока, включително от десния тротоар, но преди момента
на удара той трябва да се е движил от ляво надясно толкова, че да може да
ускори до бърз ход. Колко ще е това, половин-един метър. Преди този
половин-един метър, преди това ускорително движение от ляво на дясно, той
може да се е движил във всякаква възможна посока и скорост, може и
8
неподвижен да е бил. На такъв въпрос можем да отговорим, съответно ще
направим анализа - разстояние, време ни трябва да ускори в тази посока, след
което ще кажем евентуално ако е дошъл от десния тротоар или от който и да е
тротоар, какво време е необходимо, къде се е намирал микробусът и всичко
останало.
ВЪПРОС НА АДВ. А.: Ако бъде направен такъв анализ, няма да
„мръднат“ само скоростта на движение на автомобила и мястото на
удара. Всичко останало обаче с оглед тази нова фактология, според мен би се
променило, правилно ли разсъждавам?
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: Ще се промени посоката на пешеходеца и то
такава, каквато евентуално бъде зададена или всички възможности за
изследване, времето за движение съответно върху платното или извън
платното, ще видим къде се намира, разстоянието на микробуса и времето, за
което се е стигнало до удара. Опасната зона остава същата. Ще се отрази на
възможността на водача за предотвратимост на удара от страна на водача. Това
ще бъдат изчисления, в които ще посочим всички възможни изходни
положения на пешеходеца, за да стигне до мястото на удара, като възможни
варианти.
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: Ние нямаме обективни данни, какво е
предварителното движение на пешеходеца. Обикновено в практиката
изчисляваме скоростта в момента на удара и приемаме равномерно движение
от ляво надясно или от дясно наляво в зависимост от какво положение от
удара, но обективни находки ние нямаме - дали от левия тротоар се движи,
равномерно или ускорително. Ние сме го приЕ. равномерно с изчислената
скорост. Няма обективни данни дали е бил на десния тротоар, при което да
тръгва, да стига до някъде, да се извърта с дясната страна към автомобила и
да тръгва ускорително, защото имаме скорост в момента на удара. И за едното
нямаме данни и за другото нямаме.
Ако Вие зададете такъв въпрос, трябва да е с оглед техническата
възможност на водача от кога да смятаме опасността, защото тя би могла да
бъде различна – от първата стъпка на платното, а може и в момента на
осветяемия тротоар. Тоест, на този въпрос отговорът ще зависи от Вашето
задание на този момент. Освен това, дали ще го приемете като предвидимо
препятствие или не, е също важно. Дали ще го приемете престарял или не, е
9
също важно, защото сега го няма „престарял“, но по стария закон ние
приемахме, че, ако е престарял човек и водачът го осъзнае, трябва да намали
скоростта.
Ако задавате такъв въпрос, ние ще искаме това да ни бъде указано.
Историята на тялото и на автомобила говорят, че преди да бъде ударен,
поне половин-един метър се е движил от ляво надясно, с дадената скорост и с
дясната страна към автомобила.
ВЪПРОС НА АДВ. А.: Понеже съдът Ви попита дали тази
постановка, която аз дадох като вариант е теоретична такава, а реално по
делото няма обективни данни, в тази връзка въпросът ми е – това, което
сте изложили пак ли е теоретично?
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: Практиката ни е, когато нямаме данни за
изходно положение на пешеходеца, ние обикновено приемаме равномерно
движение на пешеходец, който се движи с бърз ход от ляво надясно, защото е
ударен в дясната страна. Това е най- разпространеният механизъм от гледна
точка на статистиката, но не е единствен.
ВЪПРОС НА СЪДА: Изключвате ли възможността пешеходецът да е
бил неподвижен към момента на удара?
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: В момента на удара пешеходецът се е движил,
защото съгласно една теорема за импулсите, той е имал скорост в момента на
удара от ляво на дясно – това сме го изчислили на л. 61-62 от заключението.
ВЪПРОС НА СЪДА: След като казвате, че поне половин-един метър
има движение от ляво надясно, ако хипотетично се приеме това, което
твърди защитата, че е възможно пешеходецът да се е движил по десния
тротоар с лице към автомобила, как би се изчислило времето, за да стигне
на платното и съответно да предприеме пак движение от ляво надясно?
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: Ние ще изчислим времената. Имаме време за
обръщане на тялото. Тук лекарят ще ни помогне, доколко интензивно
пешеходецът може да се обърне в обратна посока на 180 градуса. Практиката
понякога е до 0.5 – 0.7 секунди, но при възрастни хора това време е по-голямо.
Ние ще се консултираме с доктора, ще преценим и ще вземем едно от
времената на движение.
ВЪПРОС НА ПРОКУРОРА: Във връзка с тази хипотеза, в такъв
10
случай, ако приемем, че е тръгнал от дясно наляво, в един момент се е
завъртял, разстоянието, от което обективно е могъл да го възприеме
подсъдимият ще бъде по-голямо или по-малко?
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: По принцип десният фар осветява на по-
далечно разстояние и това трябва да го отчетем. Инж. М. правилно каза,
всичко това е един механизъм с друга хипотеза, за което трябва да ни бъдат
зададени условията, при които водачът трябва да реагира с намаляване на
скоростта или тоест, в момента на опасността, той може да бъде различен.
Разстоянието на осветяване ще е друго, то е ясно.
Десният фар осветява до 75 метра на дясна граница. Левият осветява до
50 метра.
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: Въпросът е, че при тази хипотеза трябва да се
изчисли къде се е намирал микробусът, когато пешеходецът стъпва на
платното, за да може да отиде до някъде, да се завърти и да ускори обратно.
Както успяваме да изчислим мястото на удара, което е лесно, така ще
изчислим същото време на участъци.
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: Осветеността е ясно каква е, без да имаме
отчитане движение на пешеходеца. Инж. М. обясни следното - на първата
крачка ще изчислим къде е автомобилът, осветеността преди това може да е
по-голяма, и ако Вие кажете, че преди да стъпи на първата крачка, трябва да
намаля, ние ще Ви кажем дали може да спре или не може да спре. Ако ни
кажете от първата крачка – сравняваме това отстояние с опасната зона и пак
ще ви кажем. Тоест, осветеността влияе на отговора. Ако ни кажете, че
опасността възниква, когато е още на тротоара, тогава видимостта е по-голяма
категорично. Тогава отговорът за всички е ясен. Но, ако смятате на първата
крачка, трябва да сметнем времето за движение от първата крачка с обръщане
назад до момента на удара и да върнем автомобила назад за това време и да
Ви кажем ще спре или няма да спре.
ВЪПРОС НА СЪДА: При тази хипотеза, ако се приеме, че
пешеходецът се е движел на десния тротоар, тръгва да пресича пътното
платно, стига до някъде на платното, в един момент се обръща обратно и
тръгва отдясно наляво, това ще удължи ли разстоянието, което би изминал
пешеходецът?
11
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: Може да го удължи, може да не го удължи,
защото пътят, който е изминал, ако е пресичал от ляво надясно
перпендикулярно е по-голям и то доста по-голям отколкото пътят, който би
изминал пешеходецът, ако тръгне от десния тротоар и тъй като пътят е по-
малък от десния тротоар, добавих и времената с обръщане и всичко останало
и в момента не можем да Ви кажем къде ще отиде на по-късен етап.
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: Може да се получи и съизмеримо, трябва да го
изчислим, защото от ляво ако се движи, са над пет метра до момента на удара.
Тези пет метра при бърз ход са едно време. Сега обаче разстоянието става
много кратко от дясно наляво.
ВЕЩО ЛИЦЕ инж. М.: Фаровете ще влияят дотолкова, доколкото, ако в
момента на навлизане на платното пешеходецът попада в осветената зона поне
2 lux, ще означава, че водачът може да го види, когато пешеходецът навлиза.
Може да се окаже, че осветеността от над 2 lux е, когато пешеходецът е на
самия тротоар и тогава ние ще Ви кажем, той може да го види на тротоара от
еди колко си метра, а вече въпрос на юридическа преценка е, дали трябва да
реагира или не трябва да реагира.
ВЕЩО ЛИЦЕ проф. К.: Анализът е малко по-сложен при този вариант,
но е съизмеримо.
Страните поотделно заявиха, че нямат други въпроси към вещите лица.
Съдът приема заключението на вещите лица по извършената повторна
комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, като им
определя възнаграждение съгласно представените от тях справки –
декларации, а именно: в размер на по 3100 лева за инж. И. И., инж. С. М. и д-р
Я. К., както и 3200 лева за вещото лице проф. С. К..
Съдът освободи вещите лица от съдебната зала.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че фактическата обстановка е изяснена. Не се
налага поставяне на допълнителни задачи към комплексната автотехническа
експертиза. Така или иначе, част от предложените като варианти за отговор
въпроси, а именно, от кой момент пострадалият е станал опасност за
движението – дали от стъпването на пътното платно или от момента, в който
12
се е намирал на тротоара, това е правен въпрос, т.к. ако се е намирал на
тротоара и е имал видимо намерение да пресече, според практиката на ВКС,
той също представлява опасност за движението. Такива данни по делото няма,
няма и как да бъдат събрани. Единственото, което е налично към момента от
показанията на разпитания при сегашното разглеждане на делото свидетел С.
И. е, че пострадалият е бил приведен от него и друг работник до
бензиностанция „Шел“, което предполага пресичане именно от ляво надясно,
както е прието към момента, на каквато база са направени и изчисленията на
вещите лица.
Считам, че към момента е изяснен механизмът на настъпилото ПТП,
нямам искания за събиране на други доказателства. Моля да се приключи
съдебното следствие.
АДВ. Б.: Бих казала, че варианти има безспорно много. Въпросите,
които се поставят са винаги по фактите, по това, което има установено, по
данните, по разпитите, по писмените доказателства. За подобни, които се
обсъждаха чисто теоретични, за момента няма нито едно. Ето защо смятам, че
не се налага да се изследва въпроса, дали се е връщал, въртял, теоретично от
дясно наляво, теории много по всеки един казус. За останалото – придържам
се към становището на прокурора, защото беше достатъчно обстоятелствен.
АДВ. Т.: Придържам се към становището на прокурора и колежката Б..
Считам, че не е необходимо да се изследват повече факти относно
настъпилото произшествие, тъй като вещите лица са дали възможното
заключение при тези обстоятелства, по които има събрани доказателства.
Считам, че делото е изяснено от фактическа страна. Нямаме други
доказателствени искания.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че така изложеното
заключение следва да бъде прието, но с оглед допълнително зададените
въпроси и съответно отговори на същите, считам, че следва да бъде допусната
една допълнителна експертиза, по която вещите лица да разработят варианта,
за който днес им задавах въпроси в съдебно заседание относно това, че видите
ли обективните данни по делото били такива и разработването на един такъв
вариант няма да се отрази на изхода на делото и съответно - правилното
прилагане на материалния закон. Категорично не съм съгласна.
От обективните данни по делото е видно, че няма нито един очевидец.
13
От обективните данни по делото се установява, че и към момента е напълно
неизвестно, какво е било движението на пешеходеца преди настъпване на
ПТП. От обективните данни е изчислена скоростта на движение на
автомобила, управляван от моя подзащитен, установено е мястото на ПТП, но
при липсата на такъв вариант, който, както казаха вещите лица, би могъл да
бъде в полза на подзащитния ми, би могъл и да потвърди изходните данни на
вече изготвеното заключение. Продължавам да твърдя, че при едно такова
движение на пешеходеца, каквото претендирам, че не е изследвано, е
възможно да се получи вариант, в който възможността на подсъдимия реално
да го възприеме като опасност, да влезе в такива параметри, които да
обуславят приложението на чл.15 НК, каквато претенция съм имала пред
всички инстанции до този момент и считам, че следва да бъде дадена
възможност, съответно да бъде обсъден такъв вариант. Разбира се, при
наличието на няколко варианта, безспорно решението е на съд, а кой от тях ще
възприеме като по-правилен, по-обоснован и по-съответен като степен на
доказателствата по делото. Но, без този вариант ние продължаваме да сме в
едно дело и да се опитваме да го приключим при непълнота на
доказателствата. Колкото теоретичен ще бъде отговорът на въпроса, ако
допуснете допълнителна експертиза, точно толкова теоретичен е и отговорът
на вещите лица при изготвянето на настоящото заключение. Очевидно не
могат да кажат, независимо, че са гледали записите от видео наблюдението, че
това лице е преминало и реално посоката на движение на пострадалия е от
левия към десния тротоар, защото, както говорим за обективните данни –
такива няма, а би бил видим най-малкото на посочените на стр. 68 от
експертизата извлечени кадри от осветеността на фаровете.
По тази причина продължавам да смятам, че с една допълнителна
експертиза, която да отговори и на този вариант за движение на пешеходеца,
би била от значение за правилното решаване на делото и съответно правилно
приложение на материалния закон.
По тази причина, моля да допуснете допълнителна комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, която да отговори на
всички въпроси, на които е отговорила, като разработи и вариант за движение
на пешеходеца по десния тротоар със слизането му на пътното платно и
съответно, очевидно виждайки автомобила, е побягнал обратно.
14
Моля в този смисъл да се произнесете.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че искането е неоснователно.
В случаите, в които нямаме обективни данни, да се налагат различни
варианти, то тогава сме длъжни да приемем този, който е по- благоприятен за
подсъдимия. В случая считам, че по-благоприятен е именно вариантът, който
е приет от вещите лица, доколкото в днешно съдебно заседание заявиха, че
въпреки, че е бил облечен със светло долнище пострадалият, изчисленията са
направени като за човек облечен в тъмни дрехи, още повече, че зоната на
осветеност в дясно, което също потвърдиха, е по-голяма. Това е т.н. „круша“,
за да не се заслепяват водачите на насрещно движещите се, тоест тук
разстоянието, от което обективно е могъл да го възприеме ще бъде по-голямо.
Не мисля, че едни такива изчисления ще са в полза на подсъдимия, още
повече, че така разработени, те ще са чисто хипотетични и няма да почиват на
събраните към момента доказателства.
Моля да оставите искането без уважение.
АДВ. Б.: Предоставям на съда.
АДВ. Т.: Считам, че искането е неоснователно, тъй като варианти за
конкретното ПТП може да има доста. Например, след като направим това
изследване, защитата може да започне да твърди, че се е движил по осевата
линия, след това се е обърнал наляво. Обективните находки са за такова
движение на пострадалия, вещите лица са достигнали до това заключение. Те
не са дали друг вариант, т.к. такива са доказателствата, които има. Дори да
направим изчисления за останали версии, то те ще бъдат непотвърдени и
просто ще бъдат варианти на движение преди това, което вещите лица са дали
като заключение.
Считам, че искането е неоснователно.
АДВ. А.: Поддържам направеното искане и понеже в заключението на
стр. 72 има снимка на пострадалия на тротоара, в самото заключение е
написано, че пешеходецът е облечен със светло долнище и по-тъмно горнище
и това се изтъква от държавното обвинение. Държа да отбележа, че всъщност
пострадалият е завит с някакъв чаршаф. Реално отдолу само крачолчето се
вижда. Ако при Вас снимките са цветни, при мен са черно-бели.
15
Съдът се оттегля на тайно съвещание за произнасяне по направеното
доказателствено искане от адв. А..
След проведено тайно съвещание съдът намира, че не са налице
основанията по чл. 153 НПК за назначаване на допълнителна експертиза,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. А. за назначаване на
допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза.
Страните поотделно заявиха, че нямат други искания по
доказателствата.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като не намери
служебна необходимост за събиране на допълнителни доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените по делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че въззивната жалба е частично основателна.
Основателна е жалбата в частта, с която се твърди неправилно приложение на
материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.
Неоснователно е твърдението за наличие на случайно деяние. Според
изслушаната и приета в днешно съдебно заседание комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза, при скоростта, с която се е
движил подсъдимият от 52 км/ч, при своевременна реакция в момента, в който
обективно е могъл да възприеме пострадалия като опасност за движението,
при задействане на спирачната система, е имал техническа възможност да
избегне удара.
Съгласно константната практика на ВКС, в хипотезите, в които водачът
сам се е поставил в обективна невъзможност да избегне ПТП, не можем да
говорим за случайно деяние, т.к. същият не е изпълнил нормативно вменено
му задължение за движение, чието спазване е щяло да му позволи да избегне
16
удара. От така изслушаната и приета в днешно съдебно заседание експертиза,
считам обаче, че в случая нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно
движение със скорост над разрешената за населено място от 50 км/ч не е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Такава причинна
връзка считам, че е налице по отношение разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП, а именно „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“ В случая
при възникване на опасност за движението – попадане в зоната на осветеност
на пострадалия, подсъдимият е бил длъжен да намали скоростта или да спре.
Съгласно т. 7 от ТР № 2/22.12.2016 г. на ОСНК на ВКС, по т. д. № 2/2016 г. -
съдът е компетентен да даде правилната квалификация на нарушението,
запълващо нормата на чл. 343 НК, когато в обстоятелствената част на
обвинителния акт се съдържат фактическите обстоятелства по извършването
му. Считам, че в случая можем да приемем, че това е сторено на л. 2 и 3 в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Съответно, подсъдимият следва
да бъде оправдан за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
На следващо място, по отношение неправилното приложение на
материалния закон. Първоинстанционният съд е приел, че привилегированият
състав на чл. 343а НК е неприложим, т.к. единственото, което е сторено от
подсъдимия е да се обади на телефон 112 и да съобщи за настъпилото ПТП.
Съответно, посочено от Ямболски окръжен съд е едно Решение на ВКС, което
е изолирано от практиката на ВКС в цялост, а именно, съществуват
значителен брой решения на ВКС в обратния смисъл - Решение №
85/17.07.2020 г. на ВКС - II н. о., Решение № 87/27.06.2022 г. на ВКС, III н. о.,
Решение № 151/4.10.2017 г. на ВКС,II н. о. Според тези решения, достатъчно е
обаждане на телефон 112, стига помощта да е била необходима и лицето към
момента да е било живо. Считам, че от събраните по делото доказателства и
по-конкретно от изготвената фоноскопска експертиза е видно, че подсъдимият
именно е лицето, което първо се е обадило на телефон 112 и е съобщил за
настъпилото произшествие, за това, че има ударен човек, че той има нужда от
спешна помощ. Помолил е да побързат, обяснил е къде точно се намира
произшествието. В този смисъл, освен неговите обяснения са и показанията на
свидетелите Н. и М.. В подкрепа на това са и действията на пристигналия на
място екип на Спешна медицинска помощ, която е качила пострадалия в
линейката и едва малко по-късно констатирали, че е починал. В подкрепа на
17
този извод за наличието на необходима помощ е и едно от заключенията на
изслушаната в днешно съдебно заседание комплексна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза, а именно на л. 40 е посочено, че смъртта е
настъпила бързо, но не мигновено, вследствие на съчетаната травма и гръдна
компресия, като масивният карцином с метастази допринася за намалени
съпротивителни сили и слабост на организма. Съгласно Решение №
31/11.06.1996 г. НК на ВКС, следва да се приеме, че водачът на МПС е
направил всичко зависещо от него, когато действията му субективно и
обективно са насочени към оказване помощ на пострадалия, без значение,
дали този опит за спасяване ще бъде успешен или не.
Ето защо считам, че в случая следва да се приеме, че подсъдимият е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия и
деянието следва да бъде преквалифицирано, като бъде приложен
привилегированият състав на чл. 343а, ал. 1, б. „б,“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“
предл. първо НК, вр. чл. 20, ал. 2 от ЗДвП.
При определяне размера на наказанието, правилно Ямболски окръжен
съд е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалия, който е
пресичал на нерегламентирано за това място. Съвсем правилно е посочил и
още 6 смекчаващи отговорността обстоятелства, които споделям. Правилно
съдът е приел наличието на административни наказания за нарушения по
ЗДвП като отегчаващо отговорността обстоятелство. Не споделям обаче
извода за завишена степен на обществена опасност на самото деяние. В крайна
сметка, подсъдимият се е движил дори със скорост, която е била съобразена
със зоната на осветеност. Единственото му нарушение е това, че не е
задействал спирачната система след възникване на опасността.
Посочените в мотивите причини за по-строго санкциониране, свързани с
отражението в обществото, освен, че не следва да бъдат преекспонирани,
считам за относими към деянията, извършени след употреба на алкохол или
под въздействието на наркотични или други упойващи вещества. Доколкото в
случая са налице повече от три смекчаващи отговорността обстоятелства -
общо седем, т.к. оказаната помощ влиза в квалификацията по чл. 343а НК
срещу едно отегчаващо, считам, че наказанието следва да бъде определено
при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК, като съответно предвиденото от
закона наказание лишаване от свобода без минимален размер бъде заменено с
18
наказанието пробация, включващо първите две задължителни пробационни
мерки с продължителност около 1 година. Съответно, да бъде намален и
размерът на кумулативното наказание лишаване от правоуправление, също за
срок от 1 година.
Моля в този смисъл да измените присъдата, като преквалифицирате
деянието на подсъдимия .
АДВ. Б.: Уважаеми апелативни съдии, считам, че от всички събрани
доказателства, включително и тези на съдебно следствие след връщане на
делото от ВКС, безспорно и категорично е установено авторството на
деянието, механизмът и всички въпроси, които касаят ПТП.
Безспорно и категорично беше установено при разпита на предходната
автотехническа експертиза, че дискът, за който ставаше въпрос, че е с
некоригиран часови диапазон, очевидно не е основополагащо доказателство за
заключението на експертите и че те са го използвали като допълнение, като
бонус към всичко останало, което имат от събраните доказателства по делото,
т.е. не се е променило заключението на експертизата. Не е променяна и
фактическата обстановка, включително и в този аспект, който беше наведен
днес за друго и различно движение на пешеходеца чисто теоретично. Дори
обясненията, които подсъдимият е дал в хода на наказателното производство
пред първата инстанция заявява, че при навлизане на моста на бензиностанция
„Шел“ е чул „туп“, т.е. и там няма наведени никакви данни да има някакво
движение различно, дори е имало и насрещно движение, така е заявено. Ако е
имало такива те щяха може би да са установени или от движещите се
насрещно автомобили или други такива намиращи се на произшествието,
които евентуално да дадат данни, каквито за момента няма.
От изключително подробното заключение на днешната комплексна
автотехническа и съдебномедицинска експертиза безспорно и категорично се
потвърждава заключението на предходната такава, дори се допълва и с
изследванията, чисто технически на крушките на фаровете, на които се е
движило превозното средство, включително снимки и изследвания подробни
на място. Безспорно и категорично считам, че е установено авторството и
вината на подсъдимия.
Изразявам своето несъгласие с искането за промяна на
19
квалификацията, такава по чл. 343а НК, т.е. от безспорно установената
практика на съда следва да се приеме в какво състояние е бил пострадалият и
дали въобще такава помощ е била обективно да се укаже в конкретния случай.
Ако приемем заключението на експертизата, която твърди черепно мозъчна,
гръбначно мозъчна и гръдна травми, които са описани много подробно като
отделни наранявания, определено се приема, че смъртта е настъпила за кратко
време. Тоест, определено не може и не би могло да се окаже каквато и да било
помощ.
Обаждането на тел.112, да, безспорно е задължение на всеки един -
както на участниците, така и на свидетелите, които, както знаем от
експертизата има, са се обадили и са съобщили за произшествие.
Относно наказанието – предоставям на съда.
Моля да постановите своя съдебен акт като признаете подсъдимия за
виновен по така повдигнатото обвинение.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, придържам се към изложеното
от колегата повереник. Ще допълня само становището си относно
преквалифициране на деянието в по-леко такова по привилегирования състав..
Не считам, че с едно обаждане на тел. 112 би могло, след едно такова деяние
да бъде квалифицирано като оказване помощ на пострадалия. Както и
колежката каза, това е задължение на всеки един от нас при такова
произшествие и реално е просто обаждане. Няма практическа помощ, каквато
е идеята на този състав.
Поради изложеното, считам че няма основание да бъде изменена
правната квалификация. Относно размера на наложеното наказание –
предоставям на съда. Считам, че присъдата на първоинстанционния съд е
правилна и законосъобразна и моля да я потвърдите.
АДВ. А.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам депозираната
въззивна жалба срещу присъдата на Ямболски окръжен съд, с която
подзащитния ми е признат за виновен. Подробни аргументи съм изложила
както пред друг състав на Апелативен съд-Бургас, така и в касационната си
жалба, т.к. се касае за дело с история. Това е второто разглеждане на делото
пред състав на Апелативен съд-Бургас и не смятам да преповтарям
аргументите си. Те важат с пълна сила и към настоящия момент доколкото
това въззивно производство има за цел да провери и анализира
20
първостепенната присъда и съответно мотивите към нея.
Продължавам да твърдя, че при постановяване на съдебния си акт
първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правата на подзащитния ми и съответно
защита, които се изразяват в следното: на стр. 9 от мотивите – липсата на
анализ на гласните доказателства и само едно изброяване на част от
свидетелите, за които съдът приема, че техните показания са достоверни,
еднопосочни и обективни и на тази база постановява съдебния си акт. Малко
по-надолу изброява едни други седем човека, за които смята, че показанията
им не допринасят за разкриване на обективната истина.
Липсата на анализ на гласните доказателства не дават възможност нито
на защитата, нито на подсъдимия, пък и въобще на страните в процеса, да
разберат какво е вътрешното убеждение на съда и каква е причината да
приеме една част от свидетелските показанията за достоверни такива, а други,
за такива, които не допринасят за разкриване на обективната истина. Това не е
единственото съществено нарушение на процесуалните правила. И
предходният път обсъждах факта, че Ямболски окръжен съд въобще не е
разбрал какви са претенциите на защитата по отношение на приобщените
видеозаписи от охранителна камера на бензиностанция „Шел“. Претенцията
на защитата е била, че от тези записи не може да бъде направен извод за
посоката и движение на пешеходеца, тъй като това се установява с
допълнителни автотехнически експертизи, които казват, че не могат да кажат
има ли сянка, ако има сянка – тя дали е от човек, от предмет и дали въобще е
от нещо, което се движи и че това обстоятелство е видно само от експертите,
изготвили автотехническата експертиза. Въпреки възпроизвеждането в
съдебна зала на тези записи, такива сенки, които са приели автоекспертите по
първата автотехническа експертиза, изготвена в хода на ДП, и която
експертиза е дала основание да се счита, че пешеходецът е бил с движения от
левия към десния тротоар на улицата и на тази база са правени всички
изчисления, на практика почива на предположения. В мотивите си съдът
надълго и нашироко, включително със съдебна практика ни обяснява, че тези
записи представлявали веществени доказателства – обстоятелство, което в
нито един момент не съм оспорила и претенцията ми е била съвсем различна.
И към настоящия момент считам, че въпреки множеството
21
постановени съдебни актове, липсва отговор и най-вече в мотивите към
първоинстанционната присъда, оплакванията на защитата изложени пред
първоинстанционния съд при разглеждане на делото по същество.
В днешно съдебно заседание се случва нещо, което много рядко ми се
случва в съдебна зала – присъединявам се изцяло към становището на
държавното обвинение по отношение на правилното приложение на
материалния закон, както нормата на ЗДвП, така и приложението на чл. 343а
НК, като изцяло споделям аргументите на държавното обвинение по тези
въпроси. Те са били предмет на обсъждане и при предходния състав на
Апелативен съд-Бургас. Още тогава твърдяхме, че обаждането на тел 112,
твърдението на подзащитния ми, че е сложил под главата на пострадалия една
торбичка, която да облекчи неговото състояние, опитът да му даде вода,
представляват тези характеристики – оказване помощ на пострадалия, като не
мога да се съглася с частното обвинение в днешно съдебно заседание, че освен
обаждане на тел. 112 нямало друга практическа помощ. Моят подзащитен не
притежава медицински знания и поведението му е било повече от адекватно
на ситуацията и няма как да окаже друга помощ, тъй като с оглед
констатираните наранявания по-късно, очевидно неквалифицирана помощ би
влошила положението му, а не би помогнала.
Продължавам да считам, че ако настоящият състав на съда беше
допуснал допълнителна комплексна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза, щеше да се внесе яснота, която не е изчистена с изслушаната в
днешно съдебно заседание експертиза, тъй като експертите на стр. 58 от
заключението си, са посочили, че в анализираната пътна ситуация, от момента
в който е реагирал водачът, е нямал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и съответно е нямал възможност да
избегне произшествието чрез безопасно екстремно спиране. Ако беше
допусната тази допълнителна експертиза, тя можеше да ни отговори и на
въпроса, защо е това тъй наречено „спирачно закъснение“, т.е., защо той е
реагирал по-късно от момента, в който обектът е бил видим. Защото, ако
движението на пешеходеца е различно от това, което, както разбрахме чисто
теоретично е прието и от тези експерти, просто защото обективни данни по
делото няма, то това може да даде отговор на въпроса – защо е налично това
закъснение, защо реакцията на подзащитния ми е по-късно от възможността
да бъде видяно лицето.Тя е изчислявана на база приетото от вещите лица
22
пресичане перпендикулярно от левия на десния тротоар, като не е обсъдена
друга възможна траектория на движението, макар в днешно съдебно
заседание, с оглед отговорите на въпросите поставени на съдебния лекар
участвал в експертизата, състоянието на пешеходеца преди ПТП, дава
възможност да се приеме, че същият е бил несигурен при придвижването си -
дали е можел да забележи или не, имайки предвид, че липсва височина на
бордюра на тротоара, той е изравнен с асфалта, къде точно е движението му –
дали вече е на пътното платно или още е на тротоара. Това разбира се, при
подробни изчисления и аргументация, би могло да ни доведе и до друг извод,
а именно наличието на хипотезата на чл. 15 НК, но така или иначе остана
неизследван този въпрос.
Във връзка с горното, моля, ако приемете тезата ми за наличие на
съществени нарушения на процесуалните правила, да отмените присъдата на
Ямболски окръжен съд и върнете делото за ново разглеждане от друг състав
на съда. В случай, че приемете, че всъщност настоящият състав би могъл да
запълни тези празноти, то тогава ще Ви моля да преквалифицирате деянието
като такова по чл. 343а, вр. чл. 343 НК и определите на подзащитния ми
наказания пробация такова, каквото беше поискано от държавното обвинение.
В тази връзка обаче и с оглед практиката на съдилищата, включително
и на Апелативен съд-Бургас, на база на всички тези доказателства и
обстоятелството, че се касае за деяние, което е от преди повече от 5 години,
моля да не налагате кумулативно предвиденото наказание по чл. 343г НК, а
именно лишаване от правоуправление на подзащитния ми, изхождайки от
добрите характеристични данни и липсата на други нарушения за един
сериозен период от време.
Моля в този смисъл да постановите Вашия съдебен акт.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия да упражни правото
си на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Присъединявам се към
казаното от моя адвокат.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
23
подсъдимия да упражни правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да бъда оправдан
или да ми бъде намалено наказанието.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще се произнесе с въззивен съдебен акт в предвидения от закона
срок, за което съгласно чл. 340, ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на
страните.
АДВ. Б.: Моля, след изготвяне на протокола от съдебно заседание,
същият да ми бъде изпратен на електронен адрес.
Председателят на въззивния състав разпореди, съгласно искането на
повереника адв. Б., протоколът от съдебното заседание да се изпрати на
електронния адрес посочен в делото, след изготвянето му.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11.55
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
24