Настоящото производство е с правно основание чл.200,ал.3 от ГПК и се движи по реда на чл.217 от ГПК. Производството е образувано по частна жалба,депозирана от адв. Митко Пеев,в качеството му на пълномощник на Сеид Мустафа Сеид,срещу Разпореждане на Председателя на Районен съд- Кърджали,от 11.08.2006 г., за връщане на въззивна жалба против решение,постановено по гр.д. № 787/05 г. по описа на същия съд,като просрочена. В частната жалба се твърди,че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно. Излагат се съображения,че обявлението за изготвеното решение по цитираното гражданско дело било връчено на ответника Сеид на 14.07.2006 г.,поради което законовия 14-дневен срок изтичал в края на последния ден - 28.07.2006 г.,на която дата била депозирана и въззивната жалба. В този смисъл жалбодателят моли да бъде отменено атакуваното в настоящото производство,разпореждане . Настоящата инстанция при извършената по повод и във връзка с частната жалба,проверка,прие за установено следното: Обявлението за постановеното по гр.д. № 787/2005 г. по описа на Районен съд-Кърджали,решение № 17/26.06.2006 г. е връчено на ответника Сеид на 12.07.2006 г.,лично. На 28.07.2006 г. е била депозирана в канцеларията на РС-Кърджали,въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Сеид . С атакуваното в настоящото производство, разпореждане,Председателят на РС- Кърджали от 11.08.2006 г. ,на основание чл.200,ал.1,б.”а” от ГПК е върнал въззивната жалба ,като подадена извън предвидения законов четиринадесетдневен срок . Това разпореждане е връчено на процесуалния защитник на ответника Сеид, адв. Пеев,на 28.08.2006 г. На 01.09.2006 г. /датата е взета от пощенското клеймо /същият е депозирал стоящата в основата на това производство,частна въззивна жалба. В хода на тези констатации съдът установи следното: частната въззивна жалба като подадена в срок и от лице ,имащо правен интерес от това е допустима,но по същество е неоснователна. Това е така ,защото видно от цитираното в предходен абзац ,обявление,същото е връчено лично на ответника Сеид на 12.07.2006 г.,а не както твърди жалбодателя на 14.07.2006 г. Тази дата носи придружителното писмо на кмета на Кметство Минзухар,с което същият е върнал отрязъка от обявлението,след като е изпълнил задълженията си на длъжностно лице по връчване на призовки. Изложеното обстоятелство предполага,че законово изискуемият се 14-дневен срок за обжалване на изготвеното първоинстанционно решение по гр.д. 787/05 г. по описа на РС-Кърджали,преброен по смисъла и при условията на чл.33,ал.3 от ГПК,изтича на 26.07.2006 г. в края на работния ден. В този смисъл депозираната на 28.07.2006 г. в канцеларията на РС-Кърджали,въззивна жалба срещу първоинстанционното решение,се явява просрочена,като депозирана след изтичане на преклозивния законово установен 14-дневен срок. В този смисъл атакуваното в настоящото производство разпореждане, се явява правилно и законосъобразно,поради което следва депозираната срещу същото частна въззивна жалба да бъде оставена без уважение. Водим от горното и на основание чл.217,ал.2 от ГПК,съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираната от адв. Пеев,в качеството му на пълномощник на Сеид Мустафа Сеид,частна жалба против Разпореждане на Председателя на Районен съд - Кърджали,от 11.08.2006 г., за връщане на въззивна жалба против решение № 17/26.06.2006 г.,постановено по гр.д. № 787/05 г. по описа на съда,като просрочена. Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в седмодневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1.
2.
|