Решение по дело №295/2010 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 198
Дата: 8 юни 2010 г. (в сила от 23 юни 2010 г.)
Съдия: Ирена Василева Рабаджиева
Дело: 20104310100295
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 март 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

                            Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 

                                        

                           гр.Ловеч,08.06.2010г.      

 

                    В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия,V състав  в публичното заседание на двадесет и пети май,през две хиляди и десета година в състав:

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА

 

при секретаря…Р.  Б.….....…………………...и в присъствието на

прокурора……………………………………...като разгледа докладваното от

съдията  ………гр.дело №295..по описа за ……2010..................…………год,

за да се произнесе съобрази:  

             Иск за заплащане на трудово възнаграждение с правно основание  чл.224,ал.1 от КТ.Обективно съединени искове с правни основания чл. 221, ал.1 от КТ и  чл. 242 от КТ.

             Цена на иска:5958.69лв.

             Съдът е сезиран с ИМ, подадена от М.  Ц.  Б.-ПЕЙНОВА,ЕГН:**********,***,п.к.13,чрез пълномощника-адв.М.В.-*** против „МЕЛТА-90”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Ловеч,ул.”Александър Кусев”20,представлявано от АНДРЕЙ ИВАНОВ ТЕНЕВ с посочено от ищцата правно основание: чл.224,ал.1 от КТ,чл.242 от КТ и цена на иска:5958.69лв.

             Ищцата излага в ИМ,че е работила в ответното дружество на длъжността „заместник директор на предприятие”,отначало на временен договор,като с допълнително споразумение №104 от 18.12.2009г. работодателят й предложил трудовият договор да стане такъв за неопределено време,считано от 18.12.2008г.,при месечно трудово възнаграждение от 1500.00лв,считано от същата дата.Наведени са твърдения,че поради забавено изплащане на трудовото й възнаграждение ,подала предизвестие до него ,в което изразила воля,че желае да прекрати трудовото си правоотношение на основание чл.327,т.2 от КТ.Сочи,че със Заповед №2 от 19.01.2010г.трудовият й договор с ответника бил прекратен на посочения текст от КТ.Твърди,че към датата на прекратяване и към настоящия момент,не е получила следващото й се трудово възнаграждение за м.ноември 2009г.в размер на 1562.08лв,за м.декември 2009г.в размер на 1562.08лв.и за м.януари 2010г.до датата на прекратяване на трудовия договор-19.01.2010г.в размер на 868.03лв.Излага също,че наред с това,към датата на прекратяване на трудовия договор работодателят  й дължи обезщетение по чл.221,ал.1 от КТ-в размер на едно брутно трудово възнаграждение в размер на 1795.50лв.и обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск по чл.224,ал.1 от КТ от 2 дни за 1010г. в размер на 171.50лв.,като изтъква,че дължимостта на тези две обезщетения е отбелязана върху заповедта за прекратяване на трудовия договор с работодателя.Ищцата релевира твърдения,че горните суми не са й платени,а й е известно,че ответното дружество дължи неизплатени възнаграждения и на други нейни бивши колеги,поради което за нея остава единствената правна възможност да предяви претенцията си по исков ред.

             МОЛИ  да бъдат призовани с ответника на съд и след като докаже иска си по основание и размер,съдът да постанови решение,с което да осъди ответника да й заплати общо сумата от 5958.69лв,от които неизплатено трудово възнаграждение за м.ноември 2009г.в размер на 1562.08лв., неизплатено трудово възнаграждение за м.декември 2009г.в размер на 1562.08лв.,неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2010г.с период от 01.12.2010г.до 18.01.2010г. вкл в размер на 868.03лв;обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221,ал.1 от КТ в размер на брутно  месечно трудово възнаграждение в размер на сумата от 1795.50лв.и обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск  общо в размер на 2 дни за 2010г.в размер на сумата от 171.50лв,ведно със законната лихва върху сумата от 5958.69лв.,начиная от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

             С ИМ прави искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза,която да даде заключение за точния размер на претендираните  суми.

   В законоустановения едномесечен срок от връчване  на ИМ и приложенията към нея ответникът-“МЕЛТА-90”АД-гр.Ловеч, представля- вано от Андрей Иванов Тенев,е депозирал писмен отговор, в който е изразил становището си по предявения иск.Като средство за защита предява за разглеждане възражение за прихващане на насрещни задължения, произтичащи от нанесени на дружеството щети в общ размер на 4232.00лв,от които материални щети от направена рекламация -2232.00лв.и нематериални щети-2000лв.

             В насроченото открито съдебно заседание ищцата се представлява от договорно упълномощения си представител .Поддържа иска и моли да бъде уважен в пълния претендиран размер, като претнедира и направените съдебно-деловодни разноски.

             Ответникът--“МЕЛТА-90”АД-гр.Ловеч,редовно призован,не  изпраща представител.

             Съдът, след съвкупната преценка на събраните и вложените  по делото доказателства: заверени преписи от:удостоверение с изх.№ 20100212103425/ 12.02.2010г.на Агенцията по вписванията, Допълнително споразумение №104/18.12.2008г.,Заповед №2 от 19.01.2010г.за прекратяване на трудов договор,копие от трудова книжка №720/стр.20 и 21/,заключението на вещото лице-С.И.Ц. по изготвената съдебно-икономическа експертиза по делото, което съдът възприема изцяло като компетентно, законосъобразно и депозирано убедително, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено фактическа и правна страна следното:

             Налице е трудов спор,който има за предмет иск за заплащане на трудово възнаграждение по смисъла на чл. 242 от КТ. При условията на кумулативност,обективно са съединени и иск за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правна квалификация чл. 224 от КТ, иск за обезщетение с правно основание чл.221, ал.1 от КТ.

             По делото не е спорно,че ищцата М.Ц.Б. е работела в ответното дружество  на длъжността „Заместник  директор предприятие”.Първоначално същата е била назначена на длъжността на срочен договор.С допълнително споразумение №104 от 18.12.2009г.работодателят й предложил трудовият договор да се промени и да стане за неопределено време по чл.67,ал.1,т.1 от КТ,считано от 18.12.2008г.Със същото допълнително споразумение промяна е претърпяло и месечното трудово възнаграждение,като е увеличено от 1000лв.на 1500лв.

              Със Заповед № 2/19.01.2010г на основание чл. 327,т. 2 от КТ, трудовият договор е прекратен ,като изрично е посочено,че на работника /служителя/следва да се изплатят следните обезщетения:1./по чл.224,ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2010г.-2 дни и 2./по чл.221,ал.1 от КТ-брутно трудово възнаграждение за 1 месец.

             При  така установеното от фактическа страна, настоящият състав прави следните правни изводи:

             Предявените искове са осъдителни, поради което в тежест на ищцата е да докаже претенциите си,като установи  вземанията си по основание и размер.Във връзка с твърдения от служителаката отрицателен факт-че при прекратяване на трудовото правоотношение не е получила следващото й се възнаграждение за исковия период/м.ноември и декември 2009г.и м.януари 2010г,както и обезщетенията,дължими при преткратяване на трудовото правоотношение,то в тежест на ответника по делото ,е да докаже, че вземането от трудовото възнаграждение е изплатено и не се дължи,т.е. да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи факти.

             С оглед установяване  размера на дължимата сума за трудово възнаграждение и обезщетение  и съобразно разпоредбата на чл.195 от ГПК , по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза .Видно от заключението на вещото лице С.И.Ц. ,изготвено след проверка на ведомостите за исковия период и други счетоводни документи в ответното дружество,дължимите и неизплатени суми за трудови възнаграждения на ищцата за периода от  01.11.2009г.до 18.01.2010г.са в общ размер на 3 992.22лв.,в т.ч. за:м.ноември2009г.-1562.08лв;м.декември2009г.-1562.11лв.и за м.януари 2009г./до 18.01.2010г.вкл./-868.03лв.Съгласно експертизата ,размерът на неизплатената сума за обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ-за неизползван пратен годишен отпуск от 2 дни е 171.00лв,а размерът на неизплатената сума за обезщетение по чл.221 от КТ е 1 795.50лв. От депозираното и прието заключение се установява,че общият размер на дължимите възнаграждения и обезщетения възлиза на сумата от 5958.72лв.

             Съдът намира депозираното от вещото лице заключение за професионално и компетентно изготвено,почиващо на знанията и опита на експерта.Същото не е оспорено от страните,приобщено е без възражения към доказателствения материал по делото.След приемане на заключението на вещото лице не е направено искане от ищовата страна за изменение на иска/в смисъл на неговото увеличение/ с оглед възможността по чл. 214,ал. 1 от ГПК.

             При този изход на процеса  съдът намира,че с оглед на диспозитивното начало и обстоятелството, че ищцата не е направила искане за изменение /увеличение/ на размера на исковата претенция, обективно съединените искове следва да се приемат за основателни и доказани до размера на  сумата от 5958.69лв,от които неизплатено трудово възнаграждение за м.ноември 2009г.в размер на 1562.08лв., неизплатено трудово възнаграждение за м.декември 2009г.в размер на 1562.08лв.,неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2010г.с период от 01.12.2010г.до 18.01.2010г. вкл в размер на 868.03лв;обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221,ал.1 от КТ в размер на брутно  месечно трудово възнаграждение в размер на сумата от 1795.50лв.и обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск  общо в размер на 2 дни за 2010г.в размер на сумата от 171.50лв,ведно със законната лихва върху сумата от 5958.69лв.,начиная от датата на предявяване на иска-01.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

 

             По възражението за прихващане:

            

             Твърди се от ответната страна,че дружеството е претърпяло имуществени и неимуществени вреди,настъпили в резултат на неизпълнението на сключен договор за доставка на суровина ,по повод на който от контрагент на „Мелта-90”АД е получен Рекламационен протокол относно качеството на доставената стока,като последният е на стойност  1140 евро.Н депозирания отговор се поддържа,че след анализ на  изисканите писмени обяснения съгласно чл.193 от КТ , установено,че основанията за рекламацията,посочени в протокола,са следствие от преките разпореждания на ищцата М.Б.-Пейнова.Претендирани са и нематериални щети в размер на 2000лв.

             Ангажирането на имуществената отговорност на работника е възможно при спазването на нормите на Глава Х,Раздел ІІ от КТ-„Имуществена отговорност на работника или служителя”.В настоящия казус ответникът не е ангажирал доказателства относно проведено пред работодателя производство по осъществяване на ограничена имуществена отговорност на ищцата-чл.210 от КТ,поради което и искането за заплащане от работника на вреди,произлезли от неточно изпълнение на задълженията му по трудовия договор,е неоснователно.Поради това,възражението за прихващане следва да се отхвърли.

             При този изход на процеса,на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът ще следва да заплати на ищцата направените по делото разноски-адвокатския хонорар в размер на 500.00 /петстотин/ лв, чиито размер се удостоверява от представеното по делото адвокатско пълномощно.

             С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по бюджета на Ловешки РС държавна такса върху уважената искова претенция,която се изчислява на 238.35лв. /двеста тридесет и осем лв.и 35ст/ и по сметка за възнаграждение на вещото лице сумата от 100.00/сто/лв.

             Мотивиран от горните съображения съдът

  

                                          Р   Е   Ш   И   :

 

             ОСЪЖДА „МЕЛТА-90”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Ловеч,ул.”Александър Кусев”20,представлявано от АНДРЕЙ ИВАНОВ ТЕНЕВ ДА ЗАПЛАТИ на М.  Ц.  Б.-ПЕЙНОВА,ЕГН:**********,***,п.к.13,чрез пълномощника-адв.М.В.-***  сумата от 5958.69лв/пет хиляди деветстотин петдесет и осем лв.и 69ст/,от които неизплатено трудово възнаграждение за м.ноември 2009г.в размер на 1562.08лв., неизплатено трудово възнаграждение за м.декември 2009г.в размер на 1562.08лв., неизплатено трудово възнаграждение за м.януари 2010г.с период от 01.12.2010г.до 18.01.2010г. вкл в размер на 868.03лв;обезщетение за неспазено предизвестие по чл.221,ал.1 от КТ в размер на брутно  месечно трудово възнаграждение в размер на сумата от 1795.50лв.и обезщетение за неизползуван платен годишен отпуск  общо в размер на 2 дни за 2010г.в размер на сумата от 171.50лв,ведно със законната лихва върху сумата от 5958.69лв.,начиная от датата на предявяване на иска-01.03.2010г. до окончателното изплащане на сумата.

    ОТХВЪРЛЯ  възражението на ответника за прихващане на вземането на ищцата от трудово възнаграждение и дължимите при прекратяване на трудовия договор обезщетения със сумата от 4232.00лв,от които материални щети от направена рекламация -2232.00лв.и нематериални щети-2000лв. ,като НЕОСНОВАТЕЛНО.

             ОСЪЖДА  „МЕЛТА-90”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Ловеч,ул.”Александър Кусев”20,представлявано от АНДРЕЙ ИВАНОВ ТЕНЕВ ДА ЗАПЛАТИ на М.  Ц.  БАКАЛО- ВА-ПЕЙНОВА,ЕГН:**********,***,п.к.13  разноски по делото в размер на 500.00/петстотин/ лв.

             ОСЪЖДА „МЕЛТА-90”АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление:гр.Ловеч,ул.”Александър Кусев”20,представлявано от АНДРЕЙ ИВАНОВ ТЕНЕВ ДА  ЗАПЛАТИ  по сметка за възнаграждение на вещото лице сумата от 100.00/сто лв/и държавна такса по бюджета на Ловешки РС върху уважения размер на иска,възлизаща на сумата от 238.35лв. /двеста тридесет и осем лв.и 35ст/

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от ,който тече от датата на обявяване на решението-08.06.2010г.,съгласно разпоредбата на чл.315,ал.2 от ГПК.

             Препис от решението да се връчи на страните.

                                                                              РАЙОНЕН  СЪДИЯ: