Р Е Ш Е Н И Е N260028
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Поморие, 09.02. 2021 год.
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в публично съдебно заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ ЯПАДЖИЕВА
при участието на секретаря: Валентина А.
като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр.д.N 707 по описа за 2020год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството пред ПРС е образувано по подадена искова молба от искова молба от К.Х.П. против Х.А.П..
В исковата молба ищцата твърди, че е навършила 18 години на 28.07.2020г. и от тази дата не получава издръжка от ответника който и е баща като издръжката е била определена с Решение № 88/30.04.2014г. по гр.дело № 1/2014г. Твърди, че към настоящия момент не е завършила средното си образование и няма доходи и имущество от които да се издържа, а майка й има задължение да издържа непълнолетните и сестра и брат. Сочи, че баща й работи в Германия и има възможност да заплаща издръжка в размер на 200лв. Моли съдът да осъди ответника да й заплаща издръжка в размер на 200.00лв. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител подържа иска.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника. В съдебно заседание чрез процесуалния представител оспорва иска и сочи, че в момента е безработен, плаща издръжка на непълнолетното дете и няма възможност да плаща издръжка на ищцата, а в случай че съдът уважи иска, счита, че следва да е под определения в закона минималния размер.
Предявеният иск е с правно основание чл. 144 от СК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не се спори, че ответника е баща на ищцата, като това се установява и от представеното удостоверение за раждане.
Видно от представеното по делото Решение по гр.дело № 88/30.04.2014год. на ПРС, размера на определената издръжка от 80.00лв. е изменена на 120.00лв. и ответника е осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 120.00лв. Не се спори, че ищцата е навършила 18г., но не е завършила средното си образование и видно от представеното Удостоверение от СУ „Епискос Консетнитн Преславски“ Бургас същата е учиничка в 12 клас, редовна форма на обучение. .
Майката на ищцата – З. Х. има още две деца – Х. П., роден на ***г. и А. Ю., родена на ***г. Видно от представеното копие на „Регистрационна карта“ изд. от АЗ Д Бюро по труда гр.Поморие, З.Х. е регистрирана като безработна. Представена е фактура за сумата от 350.00лв. заплатени от ищцата за обучение за водач на МПС.
По делото е допуснат до разпит един свидетел. Свидетелката К. свидетелства, че познава ищцата, тъй като са съседи и ищцата учи в Бургас, заедно с брат си и са на квартира за която знае че плащат 320лв. Сочи, че поради пандемията К. не е могла лятото да си намери работа и няма други доходи. Бащата работил в Германия, бабата и дядото по майчина линия помагали с каквото могат,но не знае родителите на Х. да се интересуват от децата или да им помагат. Майката отглеждала другото дете и не работила.
При така установената фактическа обстановка съдът, намира иска за доказан по основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 144 от СК, родителите дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, до предвидения срок на обучение, ако последните не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си, когато учат редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение до навършване на 20годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна възраст при обучение във висше учебно заведение. Установи се в настоящото производство, че ищцата е ученичка в 12 клас в средно училище, навършила е 18 години, но не е навършила 20год. и има нужда от издръжка, тъй като не се доказа да има собствени доходи или имуществото от което да може да се издържа. Ответникът е плащал издръжка в размер на 120 /сто и двадесет/ лева, определена му с Решение № 88/30.04.2014г. по гр.дело №1/2014г. по описа на ПРС, но след като ищцата е навършила 18 години е спрял да плаща издръжка. Ищцата не е могла през летните месеци да работи и не е могла да реализира някакви доходи с които да подпомогне издръжката си. Съдът, счита, че потребностите на ищцата са нараснали от последното определяне размера на издръжката, като това е било преди шест години и ответника последните години е плащал издръжка в размер по малък от определение минимум в СК. Ищцата макар и пълнолетна, е все още ученичка и са й необходими средства не само за храна и облекло, но и за закупуване на учебници и учебни помагала и за заплащане на квартира в която живее с брат си. Съдът счита, че разноските направени за участието в шофьорски курс не са такива в които ответника следва да участва, но същия следва да участва в издръжката на дъщеря си, докато тя завърши средното си образование. Естествено издръжката на децата е задължение на двамата родители и макар, че ищцата има нужда от издръжка, същата се дължи от родителите доколкото плащането й, няма да представлява особено затруднение за тях. Установи се, че ответника не издържа други лица и извън определената от съда издръжка по никакъв начин не подпомагал дъщеря си. Тъй като ответника е в работоспособна възраст и макар получаваното от него възнаграждение в Германия да не е висока, същия следва да положи усилия за намиране на работа с цел да участва в издръжката на ищцата, която е ученичка в 12-ти клас. Според настоящия състав за месечната издръжка на К. П. са необходими средства в размер на около 400.00лева месечно, като бащата следва да плаща издръжка на ищцата в размер на 160.00лв., а иска в останалия размер до предявения от 400.00 лв. следва да се отхвърли. Останалите средства за издръжка на ищцата, следва да се поемат от майката и от пълнолетната ищца. Така определеният размер следва да бъде присъден от 05.11.2020 г. датата на завеждане на искова молба в съда.
Съобразно горните изводи, съдът намира иска за присъждане на издръжка с правно основание чл. 144 от СК, предявен от пълнолетната К.Х.П. срещу Х.А.П. за частично основателен до размера на 160.00 лв. на месец и така предявеният иск, следва да бъде частично уважен, като бъде задължен ответникът да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева, ведно със законната лихва върху всяко просрочена вноска, а над размера от 160лв. до пълния предявен такъв от 200.00 лв. искът, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 83 ал.1 т. 2 от ГПК, следва дължимата държавна такса за производството да бъде възложена на ответника и да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 51.20лв., в полза на Държавата.
Мотивиран от изложените по-горе съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ответника Х.А.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплаща месечна издръжка в размер на 160 /сто и шестдесет/ лева на пълнолетната си дъщеря /учаща/ К.Х.П., ЕГН ********** с адрес *** считано от 05.11.2020год. до завършване на средно образование, но не по-късно от навършване на 20 години, или до настъпване на други причини за прекратяването в едно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като иска в останалия размер до 200.00 / двеста/ лева отхвърля като неоснователен.
Осъжда Х.А.П., да заплати в полза на Държавата по сметка на РС РС гр.Поморие сумата от 51.20лв. държавна такса представляваща 4% върху дължимата издръжка.
На основание чл.
242 ГПК, допуска предварително изпълнение на настоящото решение.
Настоящото решение подлежи на въззивно обжалване пред БОС, в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: