РЕШЕНИЕ
№ 341
гр. Смолян, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско дело
№ 20255400500412 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С обжалваното решение №37/09.06.2025г по гр.д. №20/2025г
Чепеларският районен съд е отхвърлил предявения от В. Щ. П.,
ЕГН**********, с адрес гр. Ч., ул. „Х. Б.“ №***, против „Е. М.“ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С., отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 ГПК -да бъде признато за
установено по отношение на ответника „Е. М.“ ЕООД, че ищеца В. Щ. П. не
му дължи сумите, предмет на събиране чрез принудително изпълнение по
изпълнително дело №347/2019 год. по описа на ЧСИ Т. В. с рег.№ 918 в КЧСИ,
въз основа на заповед за изпълнение и изпълнителен лист издадени по ч.гр.д.
№260/2011 год. по описа на РС – Чепеларе, които суми към момента на
предявяване на иска са както следва: сумата 4 802,83 лева – главница, ведно
със законна лихва върху главницата, която към 20.01.2025г. е в размер на 4
729,60 лева до окончателното и изплащане и разноски по ч.гр.д. № 260/2011 г.
по описа на Районен съд гр.Чепеларе в размер на 468лева, от които 107,14
лева държавна такса и 360,86 лева адвокатско възнаграждение,поради
погасяването им по давност, като неоснователен.Със същото решение е
осъдил В. Щ. П. да заплати на „Е. М.“ ЕООД сумата в размер на 250 лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№2067//10.07.2025г от В. Щ.
1
П. ,чрез адв. Т. Л. Д. против решение № 37/09.06.2025г. по гр.д.№ 20/2025г. по
описа на районен съд гр.Чепеларе като намира ,че същото е неправилно,
постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и в
нарушения на материалния закон, поради което моли въззивния съд да го
отмени и вместо него постанови друго, с което уважи иска.Твърди ,че в полза
на "Ю. И Е. Д. Б." АД са били издадени Изпълнители лист от 19.08.2011г. и
Заповед за незабавно изпълнение № 681/19.08.2011г. по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.
№ 260/2011 г. на Районен съд гр.Чепеларе. По силата на същите е осъдена да
заплати на "Ю. И Е. Д. Б." АД: 5 357.19 лв. - главница ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 17.08.2011г. до окончателно изплащане на
сумата.
Твърди ,че на 18.01.2016г. между "Ю. Б." АД и "Е. М." ЕООД е сключен
договор за продажба и прехвърляне на вземания, които включвали
процесиите вземания.
На 14.11.2019г. ответникът "Е. М." ЕООД е подал молба за образуване на
изп.д.№ 347/2019г. до ЧСИ Т. В. е рег.№ 918 в КЧСИ въз основа на
Изпълнители лист от 19.08.2011г. и Заповед за незабавно изпълнение №
681/19.08.2011г. по чл.417 ГПК, по ч.гр.д.№ 260/2011г. на Районен съд
гр.Чепеларе, претендирайки, че е кредитор на доверителката и .Твърди ,че
съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.114 ЗЗД
давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо.Твърди ,че вземанията на ответника, са погасени по давност на
основание чл.110 ЗЗД,тъй като не са предприети действия, които да прекъсват
или спират изтичането на давностния срок и същата е изтекла и погасила
правото на принудително изпълнение, в периода от 26.12.2010г./17.08.2011г до
14.11.2019г. Твърди ,че понастоящем са предмет на събиране по изп.д.№
347/2019г. по описа на ЧСИ Т. В. е рег.№ 918 в КЧСИ, правото на
принудително изпълнение е било погасено поради изтекла давност.Намира ,че
като не е съобразил гореизложеното ,съдът е постановил съдебния си акт в
противоречие с доказателствения материал по делото и в нарушение на чл.110
ЗЗД във вр. е чл.114 ЗЗД. Счита ,че районния съд в нарушение на
процесуалния и материален закон приема, че на 19.10.2011г.взискателят "Ю.
И Е. Д. Б." АД е обрзувал изп.д.№7457/2011г. по описа на ЧСИ М. Б. с рег.№
838 в КЧСИ, което е прекъснало изтичането на давностния срок, като
давността не е текла до постановяването на ТР № 2/2015г. на ОСГТК на ВКС
на 26.06.2015г., с което е отменено ППВС № 3/1980г.Твърди ,че изводите на
съдът биха били правилни, ако действително ЧСИ М. Б. с рег.№ 838 в КЧСИ е
бил местно комптетентен да образува и води - изп.д.№ 7457/2011г. срещу
доверителката и.Освен това счита ,че районния съд в нарушение на чл.236
ал.2 ГПК не е обсъдил всички възражения на ищцата относно местната
некомпетентност, което е предопределило и формирането на неправилния
съдебен акт, вследствие зачитане на образуването и висящността на изп.д.№
7457/2011г. по описа на ЧСИ М. Б. е рег.№ 838 в КЧСИ, като прекъсващ
давността факт.Местната компетентност на ЧСИ е нормативно разписана в
чл.427 ал.1 ГПК, като в настоящия случай счита ,че се съблюдава редакцията
2
на нормата от 14.01.2011г. Счита ,че за да е компетентен ЧСИ към датата на
подаване на молба за образуване на изпълнително делото и същият да има
правомощията да го образува е необходимо, към същата дата от взискателят
да се сочи и доказва наличието на някоя от четирите хипотези на чл.427 ал.1
ГПК, които предпоставят местната компететност. В процесния случай, сочи
,че в молба за образуване от 19.10.2011г. до ЧСИ М. Б. не е посочено изобщо, в
коя хипотеза на чл.427 ал.1 ГПК се иска образуване на делото при него, който
е с компетентност - района на СГС. Нещо повече, не е посочен способ за
изпълнение, респективно на основание чл.18 ЗЧСИ е поискано ЧСИ да
определи способа на изпълнение.Сочи ,че от представените Удостоверение за
промени на постоянния адрес Изх.№ 172/19.12.2024г. и Удостоверение за
промени на настоящ адрес Изх.№ 173/19.12.2024г., считано от 13.12.2001г.
ищцата е с постоянен и настоящ адрес: гр.Ч. ул."Х. Б." № ***. Не се твърди
или установява, ищцата да е имала движими или невижими вещи или
вземания, на територията на СГС.Сочи ,че районния съд ъдът в мотивите си е
приел , че дори да се приеме, че изп.д.№ 7457/2011г. е образувано пред местно
некомпетентен ЧСИ, то действията по образуване не са нищожни, а
незаконосъобразни и пораждат присъщите им правни последици, респективно
прекъсват давността.Счита че с този правен извод районният съд е отговорил
на въпроса - прекъсват ли давността изпълнителните действия, респективно
образуването на изпълнително дело, пред местно некомпетентен ЧСИ
изтичането на давността, в противоречие със закона и с възприетото в
Решение № 50094 от 16.11.2023 г. на ВКС по т. д. №770/2022 г., I т. о.,
ТК.Твърди ,че в случая по молба на кредитора изпълнителното производство е
било образувано от местно некомпетентен частен съдебен изпълнител, което е
довело и до прекратяването на изпълнителното дело с постановление от
09.07.2020 г. /поради нарушена местна подсъдност/ и служебно вдигане на
наложените обезпечения. Счита ,че за разлика от нередовната молба за
образуване на изпълнително производство, която може да бъде поправена по
реда на чл. 129 ГПК в дадения от ЧСИ срок, вкл. чрез посочване на начин на
изпълнение, изпълнителните действия по недопустимо изпълнително
производство не могат да бъдат поправени, респ. не пораждат правно
действие.Намира ,че не почива на закона довода на районния съд, че
нарушената местна подсъдност не е основание за прекратяване на
изпълнителното производство /не е предвидено в чл. 433 ГПК/, а делото
следва да бъде препратено по компетентност на друг съдебен изпълнител.
Счита ,че в изпълнителното производство не е регламентирано /изрично или
чрез препращане към правилата за исковото производство/ задължение на
съдебния изпълнител, когато е сезиран с молба за изпълнение, по която не е
компетентен, служебно да я препрати на компетентен съдебен изпълнител.
Следва да се съобрази и обстоятелството, че в един район може да има повече
съдебни изпълнители и единствено кредиторът може да упражни правото на
избор - кой от компетентните съдебни изпълнители да сезира с молбата си за
принудително изпълнение. По тази причина и в настоящия случай след
прекратяването на изпълнително дело № 981/2019 г. на ЧСИ В. Г. са отменени
наложените обезпечения, като делото не е изпратено на друг съдебен
3
изпълнител. Твърди ,че е вярно , че в теорията и съдебната практика, вкл.
цитираната по-горе, се приема, че след прекратяването на делото поради
перемпция /чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК/ съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, а всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват /с изключение на тези по приключилите изпълнителни
способи, от които трети лица са придобили права/, което счита ,че не се
отразява на вече настъпилото прекъсване на погасителната давност съгласно
чл. 116, б. "в" ЗЗД. Счита ,че тази хипотеза е различна от настоящата, при
която изпълнителните действия по недопустимо образуваното изпълнително
дело, са изначално невалидни.
Моли изрично въззивната инстанция да се произнесе по обсъдения в
противоречие с практиката на ВКС правен въпрос, от страна на районен съд
гр.Чепеларе, и след като съобрази прието в горецитираното решение на ВКС,
да отмени първоинстанционното решение и уважи предявения иск.
Счита за неправилно и произнасянето на районният съд по
наведеното възражение за погасяване на вземанията за лихви по давност.
Намира ,че вземанията за главницата са погасени по давност, поради
бездействие на кредитора в продължение на повече от 5 години, с което се
погасяват и вземанията за лихви.
Освен това счита ,че районния съд не е обсъдил и възражението , че
ответника не се легитимира като кредитор на В. П. . Това възражение счита
,че е основателно, не с оглед несъобщаването на цесията на ищцата, а с оглед
обстоятелството, че представения от ответника - Договор за възлагане на
вземания от 2016г. сключен между "Ю. И Е. Д. Б." АД и "Е. М." ЕООД, не
легитимира ответника като неин кредитор.Намира ,че ответника не представя
по делото доказателства за такава легитимация.Моли в този смисъл въззивния
съд да се произнесе като отмени обжалваното решение и уважи предявения
отрицателен установителен иск ,ведно с всички законни последици за двете
съдебни инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от „Е. М.” ЕООД,
чрез гл.юриск.М. М.,която намира въззивната жалба за неоснователна и моли
въззивния съд да потвърди обжалваното решение по подробни съображения
които излага в отговора .по принудително събиране, чрез налагане на запор
върху вземания на _ длъжника в банкови сметки, като седалището на третите
задължени лица е съвпадал с района на действие на съдебния изпълнител - гр.
С.. Счита че с направеното изменение в ГПК не е предвидено обратно
действие на посочената разпоредба, с оглед на което намира че тя не следва да
се прилага за заварените правоотношения. Намира ,че принципа се съдържа в
правилото на чл. 14 Закона за нормативните актове (ЗНА), което предвижда,
че обратна сила на нормативен акт може да се придаде само по изключение и
то с изрична разпоредба. Счита ,че с изменението на ГПК от 2017г. е приета и
разпоредбата на чл. 427, ал.4, съгласно която „Настъпилите след подаването на
молбата за изпълнение промени в обстоятелствата по ал. 1, т. 5, обуславящи
местната компетентност, не са основание за препращане на
делото."Следователно, счита ,че извършените от съдебния изпълнител М. Б.
действия до изменението на ГПК през 2017г„ чрез налагане на запор върху
4
банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника на 27.10.2011 г., както
и налаганите запори върху трудово възнаграждение от 06.06.201Зг. в“ М. Л.
„ЕООД, не могат да бъдат разглеждани като негодни да прекъснат
материалния давностен срок за вземането, тъй като съдебният изпълнител е
бил сезиран надлежно с изправна молба от страна на взискателя, още преди
да бъде задължен да следи за местната компетентност по чл.427, ал.1,т.5 от
ГПК, като е дължал подчинение на взискателя и представения от него
изпълнителен лист.
Производството по делото пред ЧСИ Т. В. твърди ,че е било образувано
въз основа на молба за образуване от новия кредитор по вземането- „Е. М.“
ЕООД, през м.ноември 2019г. преди да изтече петгодишният давностен срок
по чл. 110 от ЗЗД. В молбата за образуване е поискано да се предприемат
изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи, като
са платени авансово всички дължими такси по изпълнението, което е довело
до прекъсване на погасителната давност на основание чл. 116, б) в от ЗЗД.
Последващи изпълнителни действия са предприети по делото-през м.
декември 2019г. от страна на взискателя и кредитор по делото „Е. М.“ ЕООД е
изпратена молба с изх.№ МАЗ 00064197/13.12.2019 с която е поискано от
съдебния изпълнител да приложи определен изпълнителен способ, като
наложи запор върху банковите сметки на длъжника открити при „Б. ***“ ЕАД
и „Ю. Б." АД. Последвали са запорни съобщения за запор на сметките от
страна на съдебния изпълнител.През м. октомври 2021 г. взискателят е
изпратил нова молба по делото с МАЗ 00093210/08.10.2021 с посочени
изпълнителни способи и искане да се предприемат нови изпълнителни
действия, като се наложат запори върху банкови сметки на длъжника.
Искането е изпълнено и е изпратено запорно съобщение до банката от
съдебния изпълнител.
Намира за неправилни твърденията на въззивника, че цесията не е била
породила действия и представляваното от нея дружество не се е
легитимирало надлежно като кредитор на вземането. Счита ,че въпроса дали
длъжникът е бил уведомен за извършената цесия, няма отношение към
основателността на иска по чл.439, ал.1 ГПК за недължимост на вземането,
поради изтекла погасителна давност. Тази законова разпоредба е предвидена,
за да има яснота длъжника, кой е неговият настоящ кредитор и към кого
следва да престира. Счита ,че момента на узнаване от длъжника за
извършената цесия е изцяло фактически въпрос, като счита ,че няма изрично
предвидена форма за извършване на уведомяването по чл.99, ал.З от ЗЗД.
Намира че е видно , че към момента на подаване на исковата молба, ищецът е
бил наясно, че кредитор на вземането е „Е. М.“ ЕООД.Твърди ,че към
отговора на исковата молба от страна на представляваното от нея дружество е
приложено Уведомление за извършената цесия по чл.99 от ЗЗД, които писмени
доказателства са връчени на ищеца заедно с отговора на исковата молба.Моли
в този смисъл въззивния съд да се произнесе като претендира юриск.
възнаграждение .Прави изрично възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на насрещната страна .
Пред окръжен съд Смолян жалбоподателят В. Щ. П. ,редовно
5
призована , не се явява .Вместо нея адв.Т. Д. поддържа въззивната жалба по
подробни съображения,изложени в нея като има направени възражения които
районния съд се е произнесъл в противоречие на практиката на ВКС и по
второто възражение че въззиваемия по делото за него липсват доказателства
той вече да е кредитор на доверителката и ,тъй като в процесния договор са
налице само едни намерения за прехвърляне на вземането .Претендира
разноски за двете съдебни инстанции.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е
процесуално допустима Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законния срок , с внесена държавна такса , срещу
съдебен акт ,който подлежи на обжалване и при наличие на правен интерес от
търсената защита
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Смолянският окръжен съд констатира ,че гр.д. №20/2025г по
описа на районен съд –Чепеларе е образувано във връзка с предявени от В.
Щ. П. от гр. Ч., ул. „Х. Б.“№***, срещу „Е. М.“ обективно съединени
отрицателни установителни искове с правно основание чл.439, ал.1 ГПК- за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не
дължи на ответника сумите, предмет на събиране чрез принудително
изпълнение по изпълнително дело №347/2019 г. по описа на ЧСИ Т. В. с рег.№
918 в КЧСИ,с район на действие окръжен съд –Смолян , въз основа на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист издадени по реда на чл.417 ГПК по
ч.гр.д. №260/2011 год. по описа на районен съд –Чепеларе, които суми към
момента на предявяване на иска са както следва:
-сумата 4 802,83 лева – главница, ведно със законна лихва върху главницата,
която към 20.01.2025г. ,която е в размер на 4 729,60 лева до окончателното и
изплащане и разноски по ч.гр.д. № 260/2011 г. по описа на районен съд
гр.Чепеларе в размер на 468 лева, от които 107,14 лева- държавна такса и
360,86 лева- адвокатско възнаграждение.
Няма спор п делото ,че на 26.06.2009 год. между нея и „Ю. И Е. Д.
Б." АД е сключен Договор за потребителски кредит № FL484834/26.06.2009
год.Вземанията на Банката по този договор са обявени за изискуеми, считано
от 26.12.2010г. Въз основа на договора, вземанията са обявени за предсрочно
изискуеми,на "Ю. И Е. Д. Б." АД са издадени Изпълнители лист от
19.08.2011г. и Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №
681/19.08.2011г по ч.гр.д.№ 260/2011 г. на районен съд гр.Чепеларе. Ищцата
В. П. е била осъдена да заплати на "Ю. И Е. Д. Б." АД: сумата 5 357,19 лева
– главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
17.08.2011 г. до окончателно изплащане на сумата.
Между страните няма спор, че срещу ищцата В. П. е издадена
заповед за изпълнение, която е влязла е сила и е издаден изпълнителен лист.
Видно от доказателствата по делото на 14.11.2019г. ответникът "Е. М."
ЕООДв качеството на кредитор , е подал молба за образуване на изп. дело №
347/2019 г. до ЧСИ Т. В. с рег.№ 918 в КЧСИ въз основа на Изпълнители лист
от 19.08.2011г. и влязла в сила Заповед за незабавно изпълнение №
6
681/19.08.2011г. по чл.417 ТПК, по ч.гр.д.№ 260/2011г. по описа на районен
съд гр.Чепеларе,
В. П. твърди в исковата си молба пред районния съд, че не е уведомявана на
какво основание ответникът претендира да е неин кредитор, на какво
основание счита, че е правоприемник на"Ю. И Е. Д. Б." АД, по отношение на
вземанията му по изпълнителния лист и издадената заповед за изпълнение.
Съгласно чл.110 ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват
всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.114
ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая, по изявление на самият кредитор - "Ю. И Е. Д. Б." АД,
вземанията му към ищцата са станали изискуеми към 26.12.2010 год.
В исковата молба се твърди ,че след девет години „Е. М.“ЕООД е
предприел изпълнителни действия по отношение на длъжницата П. .Освен
това твърди, че липсва валидно извършено прехвърляне на процесните
вземания, които се събират по изп.д.№ 347/2019г. по описа на ЧСИ Т. В., което
да легитимира ответника като неин кредитор, поради което счита ,че „Е.
М.“ЕООД не е кредитор .
В законният срок в първата инстанция е постъпил писмен отговор
от кредитора „Е. М.“ ЕООД ,който изцяло оспорва изложените в искова
молба твърдения, че в периода от датата на издаване на изпълнителния лист -
19.08.2011 г. до датата на образуване на изпълнителното производство по дело
№ 347/2019г. по описа на ЧСИ Т. С. В., не са се осъществили факти, които да
прекъснат погасителната давност по смисъла на чл. 116 от ЗЗД, и че е изтекъл
петгодишният давностен срок по чл.110 от ЗЗД, поради което вземането се е
погасило по давност.Доколкото вземането е установено със заповед за
изпълнение, която не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на
чл. 117, ал. 2 ЗЗД, новата погасителна давност за принудителното
удовлетворяване на изпълняемото право в случая е петгодишна /сочи в този
смисъл решение № 37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК,IV г.о./.
Не се спори от страните по делото ,че срещу длъжницата В. П. е
имало предходно образувано изпълнително дело с № 7457/2011 г. по описа на
ЧСИ М. И. Б., рег.№ 838 при КЧСИ, с район на действие СГС гр.С..
Производството по делото е било прекратено с влязло в сила постановление
за прекратяване на 29.05.2019 г.
Към датата на образуване на първото изпълнително дело срещу
длъжника В. П. с № 7457/2011 г. по описа на ЧСИ М. Б., рег.№ 838 при КЧСИ,
район на действие СГС, е било в сила Постановление на Пленума на ВС № 3
от 18.11.1980г.,с което е постановено, че „погасителната давност не тече,
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване
на вземането“.Но правилно районен съд –Чепеларе в мотивите на решението
си е приел ,че това постановление е загубило силата си от отмяната му, чрез
даването на ВКС на ново разрешение ,изразено в т.10 от ТР №2/2015г. на ВКС
,като тези разпоредби започват да се прилагат от 26.06.2015 г., занапред и то
само по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства.
Към момента на образуване на първото изп. д.№7457/2011г по описа на
7
ЧСИ М. Б. ,с рег.№838,с район на действие СГС,е била приложима
разпоредбата на чл.427,ал. ГПК /обн.в ДВ 59/20.07.2007,която не е
съдържала изискване за подаване на молба за образуване на изпълнително
дело по постоянен и настоящ адрес на длъжницата.Това изискване е въведено
по-късно с изменение на чл.427ал.1т.5/нова / ГПК с Дв. Бр.86/2017г.При това
положение правилно районен съд –Чепеларе е приел ,че ЧСИ М. Б. не е
нарушил местната компетентност С направеното изменение на чл.427 ГПК
не е предвидено обратно действие на тази разпоредба за заварените
правоотношения.В този смисъл за конкретния случай е неприложимо
соченото от пълномощника на жалбоподателката определение
№1459/14.05.2025г по т.д. №483/2025г на ВКС Іт.о/.
Първото изп. дело е било висящо до влизането в сила на ТР от
26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, чрез извършване на
изпълнителни способи, като последното изпълнително действие предприето
по делото е от дата 06.06.2013 г., чрез налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата В. П. при трето задължено лице - „М. Л.“ ЕООД,
като от 06.06.2015г. (датата на прекратяване на делото ех lege) е започнала да
тече нов петгодишен давностния срок за вземането.Фактически с
предприемането на каквото и да е изпълнително действие в изп. дело
№347/2019г по описа на ЧСИ В. , давността се прекъсва .Без значение е дали
тези изпълнителни действия са поискани от взискателя „Е. М.“ЕООД или ро
инициатива на ЧСИ .
Видно е, че производството по изп.д. №34/2019г е било образувано въз
основа на молба с вх.№5888/14.11.2019г за образуване от новия кредитор по
вземането „Е. М." ЕООД, преди да изтече петгодишният давностен срок по
чл. 110 ЗЗД, с искане да се предприемат изпълнителни действия в рамките на
определени изпълнителни способи, като са платени авансово всички дължими
такси .
Видно от приложените доказателства през месец. декември 2019г. от
страна на взискателя „Е. М." ЕООД е изпратена молба с изх.№ МАЗ
00064197/13.12.2019 с която е поискано от съдебния изпълнител да приложи
определен изпълнителен способ, като наложи запор върху банковите сметки
на длъжника открити при „Б. ***“ ЕАД и„Ю. Б.“ АД.
Видно е ,че с молба от 14.10.2021г взискателят е поискал нови
изпълнителни способи и искане да се предприемат нови изпълнителни
действия, като се наложат запори върху банкови сметки на длъжницата
Искането е изпълнено и е изпратено запорно съобщение до банката от
съдебния изпълнител.
С молба с вх. №04147/05.10.2023г взискателят „Е. М. „ЕООД е
поискал е изпратена нова молба с искане за предприемане на изпълнителни
способи, като се извърши справка в ТП на НОИ и в РБСС на БНБ, и да се
наложи запор върху трудовите възнаграждения и банкови сметки на
лицетокато си е заплатил взискателя необходимата такса по т.5 ТТЗЧСИ.
При това положение е неоснователно първото възражение в жалбата
.Правилно районният съд в мотивите на своето решение е приел ,че искането
8
за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си е достатъчно
за да бъде прекъсната давността.
Законосъобразно и обосновано районен съд –Чепеларе приема че от
датата на образуване на изпълнително дело № 7457/2011г по описа на ЧСИ М.
Б. – 19.10.2011 год. е прекъснат давностния срок и по време на изпълнителния
процес давност не е текла, но до отмяната на ППВС № 3/1980 год. с ТР №
2/2015 год. на ОСГТК на ВКС, обявено на 26.06.2015 год. След тази дата
давност тече, но тя се прекъсва с всяко ново изпълнително действие по
инициатива на ЧСИ В. или по искане на взискателя “Е. М.“ЕООД.
Поради това районния съд е направил правилен извод ,че към датата на
подаване на исковата молба,петгодишният давностен срок не е изтекъл и
вземането не е погасено по давност.
С Тълкувателно решение №2/26.06.2015 год. на ОСГТК на ВКС
обаче е прието ново тълкуване, според което давността в изпълнителното
производство се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение,
като от момента на същото започва да тече нова давност, но тя не се спира.
Съгласно Тълкувателно решение №3/28.03.2023 год. по т. д. № 3/2020 год. на
ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 год. на ТР № 2/26.06.2015 год. по т. д. № 2/2013 год. на ОСГТК
на ВКС. В този смисъл е разсъждавал районния съд законосъобразно и
обосновано.
По отношение на второто направено възражение във въззивната жалба
,че няма представени по делото доказателства , с които Е. М.“ ЕООД да се
легитимира като кредитор на В. П.,районен съд –Чепеларе законосъобразно и
обосновано е отговорил в мотивите на своето решение ,че на 12.02.2016г В.
П. е била уведомена за извършеното прехвърляне на вземанията на цедента.
Няма спор в правната доктрина и съдебна практика, че
„придобиване на вземането „ от цесионера/ в случая „Е. М.“ЕООД настъпва
със самото сключване на договора за цесия /-в този смисъл са решение
№239/15.05.2018г по т.д. №986/2017г Іт.о., решение № 40 по т.д.№ 566/2009 г.
на І т.о. на ВКС, реш.№ 1279 по гр.д.№ 29/1996 г. на V г.о. на ВКС / , арг. и от
чл.99 ал.2 ЗЗД – цесионерът придобива вземането в състоянието му към
момента на сключване на договора за цесия. Със сключване на договора, т.е. с
постигане на съгласие, вземането преминава от цедента / неговия носител към
същия момент/ върху цесионера / приобретателя на вземането/. Към този
момент цедента престава да бъде кредитор във вътрешните му отношения с
цесионера, тъй като съобразно предмета на договора, цесионера с постигане
на съгласието придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало
към същия момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл.99, ал.2 ЗЗД, така
както нормата легално определя предметния обхват- обем и състав на
цедираното право. Следователно, за да премине вземането върху цесионера е
достатъчно единствено постигнатото съгласие между него и досегашния
носител на вземането и съответно със самото прехвърляне, договорът се счита
за изпълнен поради изчерпване на предмета му. По отношение на длъжника,
9
обаче, цесионният договор няма действие, докато цесията не му бъде
съобщена от цедента- чл.99,ал.4 ЗЗД. Този извод произтича не само от
посочената норма, но и от това, че длъжника не участвува в цесионния
договор и съответно не е обвързан от него, поради което преди
нотификацията, той може да изпълни на цедента напълно валидно и да се
освободи от задължението, като сделките на длъжника с цедента могат да
бъдат успешно противопоставени на цесионера .Съобщаването на цесията на
длъжника не е елемент от фактическия състав на цесията,като в случая
длъжницата В. П. е била лично уведомена за извършената цесия ./В този
смисъл е решение №239/15.05.2018г по т.д. №986/2017г Іт.о. на ВКС/.
Твърдението за изтекла погасителна давност за лихвите по
процесния договор за кредит ,въззивният съд намира за неоснователно
Вземането е установено с влязла в сила заповед по реда на чл.417 ГПК ,
която не е била оспорена от длъжницата В. П. .Тук важи разпоредбата на
чл.117,ал.2 ЗЗД като погасителната давност не е три ,а петгодишна.По този
начин законосъобразно и обосновано е разсъждавал районния съд.
Доколкото въпросите за приложението на института на погасителната
давност е уредено чрез императивни правни норми, въззивният съд дължи
служебно приложението им, съотнесени към конкретния спор, въз основа
самостоятелна преценка на установената от него фактическа обстановка.
Постановеното решение на районен съд –Чепеларе е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради
което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на районен съд
Чепеларе. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с
направените от районния съд в атакувания съдебен акт .Поради това ще
следва изцяло да бъде потвърдено обжалваното решение като
законосъобразно и обосновано постановено.
С оглед изхода на спора ще следва да бъде осъдена В. Щ. П. да
заплати в полза на въззиваемия „Е. М.“ЕООД съобразно фактическата и
правна сложност на делото ,разноски за въззивната инстанция в размер на 250
лева представляващи юриск. възнаграждение.
Водим от гореизложеното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №37/09.06.2025г по гр.д. №20/2025г
по описа на районен съд –Чепеларе ,като законосъобразно и обосновано
постановено.
ОСЪЖДА В. Щ. П. ,ЕГН- **********, да заплати в полза
на Е. М.“ЕООД разноски за въззивната инстанция в размер на 250 лева
представляващи юриск. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.
10
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11