№ 4439
гр. Варна, 29.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100502405 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 56437/17.08.2022 г. от „НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, подадена чрез
процесуален представител адв. П. от АК София, против Решение № 2210/06.07.2022 г.,
постановено по гр.д. № 15022/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 43-ти състав, с което
са уважени предявените искове от Я. Х. Г. срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД за заплащане на
сумата от 193,75 лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по
Договор за потребителски договор № 201811090422090059/09.11.2018 г., на основание чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Присъдени са направените разноски по делото в тежест на
„Неткредит“ ООД.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението. Сочи се, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че клаузата от договора, с която е уговорена
неустойка е неравноправна, тъй като противоречи на разпоредбите на чл. 16, ал. 1 и чл. 19 от
ЗПК. Мотивира се с това, че са представени доказателства за извършената оценка на
кредитоспособността на потребителя, поради което са изпълнение задълженията по чл. 16,
ал. 1 от ЗПК. На следващо място намира изводите на първоинстанционния съд относно
целта, за която е уговорена неустойката, а именно увеличаване размера на главното вземане,
за неправилни. Според въззивника неустойката е била уговорена с оглед обезщетителната й
функция при неизпълнение на задълженията на потребителя, уговорени с договора –
непредставянето на обезпечение. Отделно от това изразява становище, че уговореният
размер в чл. 6, ал. 1 от договора на неустойката, бил максималният такъв, като в настоящия
случай не е възникнало задължение за заплащането й, следователно не било задължително
възникване на задължение за заплащането й и дори и да възникнело да достигне максимума.
С тези аргументи изводите на ВРС, че са налице неравноправни клаузи в процесния договор
за кредит, се считат за неправилни. Твърди се, че не е налице заобикаляне на забраната,
установена по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На следващо място, се посочва, че изводът на ВРС
относно нищожността на уговорената възнаградителна лихва поради противоречие с
добрите нрави, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва е също
неправилен, тъй като не е в противоречие с изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, посочващ
петкратния размер за лимит. Относно прогласяване от ВРС за недействителна клаузата, с
1
която е определен ГПР, въззивникът намира за неправилен. Според кредитора
незаписването на методиката за формиране на ГПР, императивно установена от
ЗПК/Приложение №1 към чл. 19, ал.2 от ЗПК/ не представлява нарушение, след като
произтича от закона. ГПР се сочи, че е изчислен по законоустановения начин, като са
посочени взетите предвид допускания при формирането му и размерът му в чл. 11 на
договора. По отношение на приетото от ВРС в процесния съдебен акт, че в ГПР следва да
бъде включена и неустойката, която кредитополучателят следва да заплати при
неизпълнение на свои задължения по договора, въззивникът счита за некоректно и в
противоречие с разпоредбата на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, тъй като неустойката става дължима
само при неизпълнение на задълженията от страна на потребителя. ГПР бил изчислен и
посочен правилно в процесния договор с представена цялата необходима информация на
кредитополучателя. Предвид всичко изложено, въззивникът моли настоящата инстанция за
отмяна на първоинстанционния акт и произнасяне с решение, с което да бъдат отхвърлени
изцяло предявените искове. Претендират се направените разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Я. Х. Г. чрез процесуалния си
представител адв. З. депозира отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена
без уважение депозираната въззивна жалба като неоснователна, тъй като ВРС е постановил
правилно обосновано и справедливо решение, след подробен доказателствен анализ. На
първо място се посочва, че правилно първоинстанционният съд е приел, че потребителят Я.
Г. е погасила изцяло сумата по процесния договор в общ размер 1793,75 лева, включваща
1600,00 лева - главница и 193,75 лева – възнаградителна лихва по сметка на кредитора. За
правилен се посочва и изводът на съда, че процесният договор е изцяло недействителен на
основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с добрите нрави.
Оспорват се изцяло твърденията на въззивника, че клаузите, уреждащи дължимата
„неустойка“ са действителни,а приемането им от ВРС за нищожни, водещи до нищожност
на целия договор, било правилно и обосновано. Твърди се, че след като ГПР е посочено
единствено и само като процент, без да се описани основните данни, послужили за неговото
изчисление, то са нарушени императивни правила. Отделно от това се посочва, че размерът
на ГПР е погрешно посочен в договора и в действителност е над максимално
законоустановения праг, тъй като в случая неустойката по своята същност представлявала
печалба за кредитора и е част от ГЛП и ГПР. Спрямо възраженията на въззивника относно
уговорената неустойка, въззиваемата страна счита, че са неоснователни, тъй като така
договорена накърнява добрите нрави и излиза извън присъщата й обезщетителна и
санкционна функция, като цели единствено неоснователно обогатяване. Аргументира се с
това, че начислението на неустойката е свързано с неизпълнение на задължението на
потребителя да представи обезпечение до изтичане на следващия работен ден от сключване
на договора, което е обективно невъзможно. Поради това, се счита, че формулираните
клаузи в чл. 4, ал. 3 от Договора са нищожни и водят до пълна нищожност на договора и
свързания с него договор за възлагане поръчителство и договор за поръчителство, на
основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД. Отделно от това се счита, че клаузата, с която в
договора е уговорено, че заемателят дължи неустойка за непредставяне на обезпечение на
деня, следващ сключването на договора, е в противоречие и със задължението на кредитора,
посочено в чл. 16 от ЗПК. Въззиваемата страна допълнително подробно мотивира и
становището си, защо счита, че уговорената неустойка е нищожна. Посочва се, че тя не е
предвидена да осъществява законоустановените й функции, след като представлява санкция
за задължение, неизпълнението на което не е пряко свързано с претърпени вреди. Счита се,
че клаузата е неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като
задължава потребителят да заплати необосновано висока неустойка и същевременно не е
индивидуално уговорена съгласно чл. 146 от ЗЗП. По този начин се счита, че кредиторът е
заобиколил изискванията на закона. На следващо място в отговора се аргументира
становището, че размерът на ГПР не е определен коректно и неговата реална стойност е
2
посочена по погрешен начин, поради което следвало да се приравни на хипотезата на
непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и респ. целият договор да се обяви
за недействителен, на осн. чл. 22 от ЗПК. Оспорват се и възраженията на въззивника, че
клаузите, уреждащи начислената възнаградителна лихва са действителни. Сочи се, че след
като надвишават трикратния размер на законната лихва, те са нищожни, противоречащи на
добрите нрави и водят до нищожност на целия договор. Това обосновавало приложението на
чл. 23 от ЗПК, което дава възможност на потребителя да върне само чистата стойност на
кредита без лихва или други разходи по него. Предвид изложеното се моли да се остави без
уважение въззивната жалба и да бъдат присъдени разноските, сторени за пред двете съдебни
инстанции.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 56437/17.08.2022 г. от
„НЕТКРЕДИТ“ ООД, ЕИК *********, гр. София, подадена чрез процесуален представител
адв. П. от АК София, против Решение № 2210/06.07.2022 г., постановено по гр.д. №
15022/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 43-ти състав, с което са уважени
предявените искове от Я. Х. Г. срещу „НЕТКРЕДИТ“ ООД за заплащане на сумата от 193,75
лева, представляваща платена при начална липса на основание сума по Договор за
потребителски договор № 201811090422090059/09.11.2018 г., на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 от ЗЗД.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.01.2023 г. от
13:30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12. За контакт с Координатора
на Центъра към ОС – Варна Н. В.: тел. *********. Информация за Центъра по медиация и
медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да получат и на
интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4