О П Р Е Д
Е Л Е Н И Е
№………./ .08.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II с-в,
в закрито съдебно заседание на 30.08.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ
НЕДЕЛЧЕВА
мл.с. ИВАН СТОЙНОВ
като разгледа докладваното
от младши съдия Стойнов
въззивно
гражданско дело № 1607 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 268 ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от П.К.С.,***,
чрез адв. М.К., срещу Решение № 3175 от 10.07.2019 г., постановено по гр.д. № 18133/2018 г. по описа на ВРС,
с което първоинстанционният съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от П.К.С., с ЕГН **********
и адрес *** срещу К.Г.М., с ЕГН ********** и адрес *** искове с правно
основание чл. 45 ЗЗД за осъждане
ответника да заплати на ищеца: сумата от 9 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, представляващи душевни терзания, физически неудобства, дискомфорт, страдания, психически травми и емоционален стрес
и притеснения, причинени от неправомерни действия на ответника – злоупотреба с
право, изразяваща се в подаване на заявление на 26.04.2013 г. до Началника на
Второ РУ на ОД на МВР гр.Варна съдържащо неверни твърдения, по което заявление
били образувани Досъдебно производство № 797/2013 г. по описа на Второ РУ на ОД
на МВР гр. Варна, Досъдебна производство № 268/2013 по описа на ОСО при ОП гр. Варна
и прокурорска преписка № 4047/2013 г. по описа на ВРП водени срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл. 309, ал. 2 вр.
ал. 1 НК и сумата от 714 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в 14.40 лева платена такса за нотариално удостоверяване и 700
лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита пред РП гр. Варна, причинени от същите неправомерни действия на
ответника, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано
от датата на предявяване на исковете – 30.11.2018 г. до пълното изплащане на
вземанията.
Жалбоподателят П.К.С. счита постановеното решение за
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, че съдът неправилно е
приложил материалния закон и е нарушил съдопроизводствените правила. Излага, че
при разрешаването на правния спор ВРС не се е съобразил с относимата по спора
практика на СЕС, ЕСПЧ и ВКС и в тази връзка цитира съдебни актове. Твърди, че
съдът не е изяснил дали ответникът е спазил забраната за злоупотреба с право чрез
сезирането на органите на прокуратурата, като твърди също, че е погрешен извода
на съда, че безспорно установените в производството вреди не са в причинна
връзка с извършените от ответника действия. Сочи още, че съдът не е изследвал
задълбочено допуснатите по делото доказателства и доказателствени средства, и
не е установил правилно фактическата обстановка, което е довело и до погрешни
правни изводи за спорното право. Релевира възражение, че са налице нарушения на
съдопроизводствените правила във връзка с изготвения от първата инстанция
доклад по делото, които са свързани с погрешно разпределяне на
доказателствената тежест в процеса и липса на отделяне на безспорните между
страните факти. Моли за отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият К.Г.М.,
редовно уведомен, не подава писмен отговор на жалбата.
Постъпилата въззивна жалба
е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК – подадена е от надлежна
страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими
приложения. Представени са доказателства за платена държавна такса.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната
инстанция.
По отношение на възраженията, във връзка с изготвения от първата
инстанция доклад по делото, настоящия състав приема следното:
Съгласно указанията по т. 2
от ТР № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС въззивният съд следи за допуснати от първата
инстанция процесуални нарушения при докладване на делото при съдържащо се във
въззивната жалба обосновано оплакване. В случая не са налице нарушения на
съдопроизводствените правила, които да са лишили страната от възможността да
предприеме процесуални действия по посочване на относими доказателства. Няма и
отправено искане по чл. 266, ал. 3 ГПК в тази връзка. Всички поискани от ищеца
доказателства и доказателствени средства са допуснати от първоинстанционния
съд. По отношение на разпределяне на доказателствената тежест и отделяне на
спорното от безспорното въззивният съд е длъжен служебно да даде указания за
подлежащите на доказване факти и необходимостта за ангажиране на съответни
доказателства, но само ако дадената правна квалификация е неправилна,
вследствие на което на страните са били дадени неточни указания. Настоящият
състав приема, че първоинстанционният съд е дал правилна правна квалификация и правилно
е разпределил доказателствената тежест по предявените искове с правно основание
чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди и
съответно дължимите към тях мораторни обезщетения. С доклада на страните са
били дадени пълни и точни указания за подлежащите на доказване факти. Липсата
на произнасяне по въпроса кои факти са безспорни не представлява съществено
процесуално нарушение, което до води до необходимостта от ревизиране на доклада
по делото, като не се твърди и конкретно какви права на ищеца са нарушени при
неизпълнението на това задължение на съда. В заключение възраженията на
въззивника, във връзка с първоинстанционния доклад, са неоснователни.
Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна
жалба от П.К.С.,***, чрез адв. М.К., срещу Решение
№ 3175 от 10.07.2019 г., постановено по гр.д. № 18133/2018 г. по описа на ВРС, с което първоинстанционният
съд е ОТХВЪРЛИЛ предявените от П.К.С., с ЕГН ********** и адрес *** срещу К.Г.М.,
с ЕГН ********** и адрес *** искове с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца: сумата от 9 000
лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи душевни
терзания, физически неудобства, дискомфорт,
страдания, психически травми и емоционален стрес и притеснения, причинени от
неправомерни действия на ответника – злоупотреба с право, изразяваща се в
подаване на заявление на 26.04.2013 г. до Началника на Второ РУ на ОД на МВР
гр.Варна съдържащо неверни твърдения, по което заявление били образувани
Досъдебно производство № 797/2013 г. по описа на Второ РУ на ОД на МВР гр. Варна,
Досъдебна производство № 268/2013 по описа на ОСО при ОП гр. Варна и
прокурорска преписка № 4047/2013 г. по описа на ВРП водени срещу неизвестен
извършител за извършено престъпление по чл. 309, ал. 2 вр.
ал. 1 НК и сумата от 714 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в 14.40 лева платена такса за нотариално удостоверяване и 700
лева заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и
защита пред РП гр. Варна, причинени от същите неправомерни действия на
ответника, ведно със законната лихва върху претендираните обезщетения, считано
от датата на предявяване на исковете – 30.11.2018 г. до пълното изплащане на
вземанията.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д № 1607/2019 г. на ВОС за
13.11.2019 г. от 9,30 ч.,
за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.