Р Е Ш Е Н И Е
№ 1499/19.3.2020г.
гр. Варна, 19.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Н.
СТОЯНОВ
при участието на
секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16134 по описа
на ВРС за 2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по иск на Д. И.Р., ЕГН**********, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не
дължи на „Е. - П. П.” АД, ЕИК*, сумата 9652.20лв. – стойност на служебно
начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за периода 25.08.2017г. – 24.08.2018г. за обект,
находящ се в *, с абонатен №* и клиентски №*.
Ищецът твърди, че узнал за
извършена от „Е. - П. М.” АД проверка
на измервателния уред, обслужващ
имот, находящ се в *, с абонатен №* и клиентски №*, титуляр
по партидата на който е ищеца. При проверката било констатирано неточно измерване
(отразяване измерването) на електрическа енергия. Във връзка с проверката бил
съставен протокол и била извършена корекция на потребената от абоната
електроенергия, като му е начислена сумата 9652.20лв.
– стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за
периода 25.08.2017г. – 24.08.2018г.
Поддържа, че не я дължи и излага
съображения за това.
Моли за уважаване на иска и присъждане на съдебни разноски.
В срока по чл.131 ГПК
ответникът „Е. - П. П.” АД депозира
писмен отговор, в който не оспорва, че с ищеца са в договорни правоотношения по
доставка на ел.енергия до посочения в исковата молба имот.
Оспорва обаче иска, като в тази
връзка навежда доводи, че проверката на електромера е извършена съобразно ОУ
ДПЕЕЕМ и чл.50 и др. ПИКЕЕ и че при осъществяването й е установено точно
измерване на количеството потребена енергия, но неточно остойностяване на
същото, поради неизправност на софтуера на електромера (отчитане на суми по
скрит регистър). На база на констатациите е извършено служебно преизчисляване
на сметката на абоната, като определената по този ред стойност счита за дължима
от абоната като реално потребена ел. енергия за фактурирания период.
По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните, съдът приема за установено следното
от фактическа страна:
Между страните не се спори, че са съконтрагенти по договор за доставка
на ел. енергия, по
силата на който ищецът е потребител, а ответникът – доставчик, като договорът е
уреден от ОУ ДПЕЕЕМ, които са обявени публично и са узнати от абоната, като
последното се потвърждава и от приложените доказателства за публично
оповестяване на ОУ.
От представения констативен протокол се установява, че на 24.08.2018г. длъжностни лица на „Е. - П. М.” АД извършили техническа проверка на СТИ, находящо се в *,
с абонатен №* и клиентски №*. Отразено е в него, че при проверката не е констатирана механична повреда или гршка при
измерването на консумираната енергия, но част от последната е отчитана по
невизуализиран регистър, вместо по регистри за дневна и нощна тарифа (описани
са всички тарифни показатели, прочетени чрез специализиран софтуер). Поради
това електромерът е подменен. Протоколът е подписан от двама служители на „Е. - П. М.” АД и от двама свидетели.
Със „становище” от 09.09.2019г. на началник отдел при „Е. - П. П.” АД е одобрено начисляването на допълнителни
общо 51399 кВт/ч.
потребление. Начисляването е извършено „служебно” и „на осн. чл.50 ПИКЕЕ”, след
софтуерно прочитане данните от скрития регистър.
Количеството е разбито на подпериоди с произволни части за всеки от тях.
Представена е
фактура №**********/10.09.2019г., издадена въз основа на цитираното
„становище”, в която се посочва като дължима от ищеца сумата 9652.20лв.
– стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за
периода 25.08.2017г. – 24.08.2018г. за обект, находящ се в *, с абонатен №* и
клиентски №*.
В случая е приложен
и протокол, видно от който процесният електормер е монтиран на обекта на ищеца
на 24.01.2013г. с нулеви показания по две тарифи.
От заключението на експерта по назначената СТЕ, което съдът възприема
като обективно и достоверно, се установява че корпуса и схемата на електромера в случая няма данни да са
деформирани или променяни. Налице е намеса в софтуера на СТИ, в резултат на
която количества ел. енергия са отчитани освен по дневна и нощна, и по друга
тарифа, която не е визуализирана и може да бъде изследвана само чрез
специализиран софтуер. Софтуер за прочитане на скритите данни по правило
притежават само неговия производител и лицензираното за ползването му енергийно
дружество. Процесният електромер не е тип „С.”. Фактурираната сума е
математически правилно изчислена по цените на КЕВР на база „начислената”
консумация.
Видно от обясненията на
експерта в о.с.з., допълнително начислената ел. енергия би следвало да е
преминала през електромера и така да е потребена, но е напълно невъзможно да се
установи кога точно е стартирало
отчитането по невизуализирания регистър, дали натрупването на показанията е
станало конкретно в процесния или/и в друг (предходен) времеви период и в кой
точно часови диапазон е потребена записаната в скрития регистър енергия.
Отделните подпериоди в „справката за начисляване“ са математически, а не
реални.
Въз основа на
изложената фактическа обстановка и приложимата към нея нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Фактическият състав
на предявения отрицателен установителен иск се свързва с установяване от
ответника - доставчик, в условията на пълно и главно доказване, на основанието
и размера на вземането си – законосъобразността и правилността на
корекцията на сметката на абоната
съобразно ОУ ДПЕЕЕМ и ЗЕ или реалното доставяне на твърдяното количество ел.
енергия през процесния период до обекта на ищеца (в зависимост от
действителните фактически данни).
По корекционното
правомощие: По делото не
се спори, че ищецът
е потребител на ел. енергия по смисъла на ЗЕ, че имотът, в който е монтиран процесния
електромер, е част от
електропреносната мрежа, както и че с ответника - въззивник са в договорни
отношения за доставка на електрическа енергия, уредени при ОУ, обявени надлежно, като
последното се потвърждава и от приложените доказателства за публично
оповестяване на ОУ.
В ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г. са обнародвани Правила за измерване на количеството
електрическа енергия (ПИКЕЕ). Доколкото същите са приети от ДКЕВР в изпълнение
на делегирани с разпоредбите на чл.21, ал.1 ЗЕ и чл.83, ал.1 и ал.2 ЗЕ правомощия, съобразно чл.2, ал.1 вр. чл.11 и чл.12 ЗНА Правилата
съставляват източник на правото, в качеството си на акт по прилагане на закона,
с нормативен характер. Така влизането в сила на ПИКЕЕ обосновава принципната
възможност за коригиране на сметката на абонати за минал период, но само при
стриктно спазване на предвидените в ПИКЕЕ изисквания.
По арг. от чл.5,
ал.4 КРБ и чл.14 ЗНА материалноправните норми имат действие занапред, ако друго
не е изрично предвидено, каквото „друго” предвиждане липсва в ПИККЕ.
Следователно разпоредбите на ПИККЕ следва да се отчитат единствено за
корекционни процедури с начална дата след 16.11.2013г. Поради това и с оглед въведения корекционен период разпоредбите на
ПИКЕЕ (обн.,
ДВ, бр. 98 от 12.11.2013г.) следва да се
вземат предвид в случая, поради материалния им нормативен характер.
В настоящия случай
от приобщения КП и заключението по СТЕ се установи по несъмнен начин, че при проверката не са констатирани механични повреда, деформация или
неизправност в корпуса, схемата на свързване или схемата на измерване на
електромера – тоест не е устанановена грешка при
измерването на консумираната енергия. Не е констатиран и дефект в тарифния превключвател. Напротив – касае
се за намеса в софтуера на СТИ, в резултат на която количествата ел. енергия са
отчитани освен по дневна и нощна, и по невизуализирана и недостъпна за
потребителя тарифа. При тези фактически данни корекционните основания по чл.48
и чл.49 ПИКЕЕ са неприложими, защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ касае механични
дефекти и неизправности на самия електромер или схемите му на свързване и
измерване, а хопотезата на чл.49 ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на
часовника (тарифния превключвател) на СТИ.
В чл.50
ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо
до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа
енергия, т.е. при разлика в данните от паметта на електромера и
данните в отчетните регистри на доставчика. Настоящият случай обаче не е такъв,
защото процесният електромер не е от типа „С.” при който данните от преноса да
се записват директно в информационните масиви на дружеството. Нито пък по
делото са приобщени доказателства да е извършван отчет на място, показателите
от който да са различни от тези на електромера. Ето защо разпоредбата на чл.50
ПИКЕЕ също не може да бъде приложена.
От
изложеното следва изводът, че при фактическите данни по делото корекционните
правомощия на ответното дружество по правилата на чл.48, чл.49 и чл.50 СК са
неприложими, а нормите на чл.47 и чл.51 ПИКЕЕ имат процесуален характер и
визират условията за реализиране на корекционната процедура. Ето защо
начисляването на исковата сума въз основа на тези корекционни правила следва да
се отрече.
По редовния отчет: За пълнота следва да бъде разгледана и възможността исковата сума да
състалвява стойност на реално потребена ел. енергия. В тази връзка обаче е от
значение на първо място, че отчетът по скрит и недостъпен за потребителя
регистър е в пряко нарушение на разпоредбата на чл.10 ПИКЕЕ, задължаваща
дружеството – доставчик да
осигурява на страната, която купува или продава електрическа енергия,
възможност за контрол на показанията на средствата за търговско измерване, което впрочем е собствено на дружеството –
разпределител. След като невизуализираната тарифа подлежи на разчитане само със
специален софтуер, с който разполагат само
неговият производител и лицензираното за ползването му енергийно дружество,
очевидно възможността на абоната за контрол на показанията е възпрепятствана.
Дори да би
се приело, че такъв софтуер би могъл да бъде закупен и на свободния пазар,
доказателства за което няма, то никой потребител не е длъжен да инвестира пари
в подходящ хардуер и софтуер, нито да може да борави с тях, за да упражни
законовото си право на контрол на показанията на
електромера.
На следващо
място отчетът по незаявена от потребителя тарифа е в противоречие с нормативите
на чл.11 ПИКЕЕ и чл.120, ал.4 ЗЕ,
които въвеждат изискване за зоново в денонощието измерване на потребеното ел.
напрежение, когато това е възможно, както в случая. Тук следва да се отбележи,
че след като цената, по която е преизчислена сметката на потребителя е около
00.14лв./кв.ч., като същевременно цената за нощно потребление е около
00.11лв./кв.ч., а за дневно около 00.22лв. кв.ч. (съдебно известни
обстоятелства), то е повече от очевидно релевантен въпросът в кой конкретен
часови диапазон е станало потреблението, който въпрос остана също недоказан.
И най – вече от
заключението по СТЕ и обясненията на експерта в о.с.з. е видно, че е невъзможно
да бъде установено по несъмнен начин, кога
точно е стартирало отчитането по невизуализирания регистър, дали
натрупването на показанията е станало конкретно в процесния или/и в друг
(предходен) период.
Следва да бъде
отбелязано още, че евентуални нулеви показания при монтиране на СТИ, не
променят по никакъв начин ситуацията, защото монтажът може да е извършен много
време преди началната дата на процесното „служебно начисляване”. След като е
повече от категорично заключението на СТЕ, че е невъзможно да бъде установено кога точно е стартирало отчитането по невизуализирания регистър, то е очевидно, че не
може да се установи дали „служебно начисленото” не е било отчитано (изцяло или
отчасти) от скрития регистър и преди процесния период, считано след монтажа.
По
изложените причини съдът намира за недоказано пълно и главно, че исковата сума
се дължи от ищеца, като цена за реално потребена от него в процесния период
цена за действително доставена до обекта му ел. енергия.
За пълнота съдът намира за нужно да посочи още следното:
Първо:
Процесното задължение е фактурирано въз основа на „становище за начисляване на
допълнително количество ел. енергия“, а то е извършено „на основание чл.50
ПИКЕЕ“. В кореспонденцията между страните е вписано същото. При това положение
е повече от ясно, че ответното дружество основава вземането си на чл.50 ПИКЕЕ,
който както се посочи е неприложим за случая, а не основава вземането си на
„редовен отчет“. За това му не се дължи по такъв.
Второ:
Начисляването на допълнително задължение за ел. енергия за една година назад,
не е редовен отчет, защото последният се извършва ежемесечно, фактурира се
ежемесечно и има ежемесечен падеж. Така се цели предвидимост и преодолимост на
фискалната тежест. Обратното ще постави някои потребители в неравноправно
положение, принудени да плащат драстични сметки за „реален отчет“ от една
година. А това е оправдано само при доказана недобросъвестност и вина, от тяхна
страна, за състоянието на СТИ, което не се доказа, или при наличие на приложима
оправомощаваща ЕРП нормативна уредба, каквато няма.
Трето: С
решение №2315/21.02.2018г. по адм. д. №3879/2017г. на ВАС, са отменени и останалите действащи след решение №1500/06.02.2017г. по адм.д. №2385/2016г. на ВАС текстове
от ПИКЕЕ – чл.48, чл.49, чл.50 и чл.51. Вярно е, че решението от 21.02.2018г.
към проверката не е в сила, но аналогичността му с влязлото в сила решение от
2017г. е показателна по въпроса за основаните на ПИКЕЕ вземания на
разпределителните дружества, след решението от 2017г.
В заключение по изложените
групи съображения съдът намира, че по делото не се установи по надлежен начин
наличието на основание и
законосъобразност на извършеното „начисляване”
на сметката на абоната, с оглед на което
се явява недоказано от ответната по иска страна - „Е. - П. П.” АД,
че процесна
сума му се следва. Поради
това искът е основателен и
следва да бъде уважен.
Горните правни
изводи впрочем са възприети изцяло, с препращане към мотивите на настоящия
съдебен състав, в актуалната практика на ВОС при подобни случаи, само малка
част от която са Решение от 05.07.2017г.
по в.гр.д. №1124/2017г. на ВОС; Решение от 24.02.2017г. по в.гр.д. №2451/2016г.
на ВОС; Решение от 22.02.2016г. по гр.д. №50/2016г. на ВОС, Решение от
м.февруари 2016г. по гр.д. №107/2016г. на ВОС и много други.
По разноските: Предвид изхода
на спора и представените доказателства, на ищеца се следват
разноски за държавна такса – 392.00лв. и за адв. хонорар – 812.61лв. (уважено
възражение прекомерност), или общо 1204.61лв. по делото.
Воден
от горното съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по делото, че Д. И.Р., ЕГН**********, не дължи на отв. „Е. - П. П.” АД,
ЕИК*, сумата 9652.20лв.
– стойност на служебно начислена (след прочит на скрит регистър) ел.енергия за
периода 25.08.2017г. – 24.08.2018г.
за обект, находящ се в *, с абонатен №* и клиентски №*, на осн. чл.124, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА
„Е. - П. П.” АД, ЕИК *,
да
заплати на Д. И.Р., ЕГН**********, сумата 1204.61лв. – разноски
пред ВРС, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………