Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........
град Шумен,
31.01.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Шуменският административен съд, в
публичното заседание на шести януари две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:
Росица Цветкова
Членове:
Снежина Чолакова
Бистра
Бойн
при секретаря В.Русева и с участие на прокурор Д.А.от Окръжна прокуратура - гр. Шумен, като
разгледа докладваното от административен съдия Снежина Чолакова касационно
административно дело № 473 по описа
за 2019г. на Административен съд -
Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с § 19,
ал.1, изр.2 от Допълнителните разпоредби на Закона за собствеността и
ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ).
Съдебното производство е образувано въз
основа на касационна жалба рег.№
3331/22.02.2019г. по описа на ШРС, депозирана от Д.Х.М., Е.З.Ч., Х.С.Т. и Д.С.Т.,
чрез адв.З.Д.от ШАК, против Решение № 105 от 05.02.2019г., постановено по
гр.д.№ 664/2017г. по описа на Районен съд-гр.Шумен, с което съдът е: 1)
Прекратил производството по гр.д.№664/2017г.
по описа на ШРС, образувано по
жалба, депозирана от Д.Х.М., Е.З.Ч., Х.С.Т. и Д.С.Т. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Шумен, за
издаване на Заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ
по молба регистрационен № 94-00-2214/28.11.2016г., само в частта относно имот с идентификатор
№ 83510.651.142 по КК на гр.Шумен, в местността „Под манастира“ , поради
недопустимост; 2) Отхвърлил жалбата на Д.Х.М., Е.З.Ч., Х.С.Т. и Д.С.Т. срещу
мълчалив отказ на Кмета на Община Шумен
по молба регистрационен № 94-00-2214/28.11.2016 г., по отношение на
имоти с идентификатори № 83510.651.497, № 83510.651.322, № 83510.651.321, №
83510.651.323 и № 83510.651.160; 3) Отменил мълчаливия отказ на Кмета на Община
Шумен по молба регистрационен № 94-00-2214/28.11.2016 г., депозирана от Д.Х.М.,
Е.З.Ч., Х.С.Т. и Д.С.Т. да издаде Заповеди
по реда на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ,
относно имоти с идентификатори № 83510.651.327 и № 83510.651.165, като е
върнал преписката на административния орган за произнасяне по искането,
съобразно дадените указания; 4) Осъдил Кмета на Община Шумен да заплати на
жалбоподателите Д.Х.М. и Е.З.Ч. сумата
от 125 (сто двадесет и пет ) лева,
представляваща направени от тяхна страна разноски в съдебното производство за държавни такси, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за назначен особен представител на
заинтересована страна, съобразно уважената част от жалбата.
С
касационната жалба, поставила началото на настоящото касационно съдебно
производство, Решение № 105 от 05.02.2019г.,
постановено по гр.д.№ 664/2017г. по описа на Районен съд-гр.Шумен, е оспорено в
частта му, с която частично е прекратено съдебното производство по гр.д.№
664/2017г. по описа на ШРС и в частта му, с която е отхвърлена жалбата срещу
мълчалив отказ на Кмета на Община
Шумен по молба рег.№ 94-00-2214/28.11.2016г. по отношение на имоти с
идентификатори № 83510.651.497, № 83510.651.322, № 83510.651.321, №
83510.651.323, № 83510.651.160.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
атакуваното решение в оспорваната част, поради издаването му в нарушение на
материалния закон и поради необоснованост. На първо място се сочи, че
неправилно районният съд е прекратил съдебното производство досежно искането на
оспорващите по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване на имот с идентификатор № 83510.651.142
по КК на гр.Шумен, тъй като след като е сезиран със съответното искане, кметът
на общината е длъжен да се произнесе по същото, като издаде заповед за
уважаване на искането или да издаде заповед за отказ, ако прецени, че не са
налице предпоставките за изземване на посочения имот. Доколкото липсва изрично
произнасяне, е очевидно, че е налице постановен мълчалив отказ, поради което
решението в тази му част е неправилно и незаконосъобразно. На следващо място се
излагат аргументи за неправилност на съдебния акт в частта му, с която е
отхвърлена жалбата на касационните жалбоподатели. Досежно имот с идентификатор №
83510.651.497 се твърди, че съдът
необосновано е приел, че лицето Т.П.Ж. владее същия на правно основание, тъй
като, видно от решение № 10А от 10.09.1992г. на ПК-Шумен, на наследодателката
му С.П.Н.е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху
нива от 3 декара, иззета й по силата на Протокол от 09.02.1965г. на ТПС комисия
- гр.Шумен. Въпросната нива е отдадена под наем от Т.П.Ж. и брат му П.П.Ж.. ***,
като в същото време Т.П.Ж. владее и ползва и имот с идентификатор № 83510.651.497, който майка му е получила по силата на
Протокола от 09.02.1965г. на ТПС комисия гр.Шумен, от което следва, че ползва
както реституираната на майка му земя от 4,333 дка, така и собствената на
жалбоподателите земя. Досежно имоти с идентификатори № 83510.651.322 и №
83510.651.321 се твърди, че е в тежест на община Шумен да установи дали
соченото от оспорващите лице е действителен позвател на имота и след като не го
е сторил, няма основание да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.34,
ал.1 от ЗСПЗЗ, още повече, че е установено, че ползвателят, посочен от тях, е
починал, при липса на данни за негови наследници. Досежно имот с идентификатор №
83510.651.323 се твърди, че лицето Ж.И.М.е придобил имота по силата на ПМС 21
от 1963г., като ползването му е прекратено по силата на § 4, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. С оглед на това и доколкото не е упражнил правото си по § 4а от с.з. да
заплати цената на изградената в имота сграда, не е било налице основание за
отказ да бъде издадена заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, а вместо това съдът е
следвало да отмени отказа и да укаже на кмета да приложи §4, ал.4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ. За имот с идентификатор № 83510.651.160 се сочи, че лицето Г.Б.Г. е
ползвател на същия и не е налице спор за материално право досежно този имот с
трети лица, като в тази връзка се аргументира непълнота на доказателствата
досежно факта на непрекъснатото ползване на имота от посоченото лице, респ.
неползването му от лицата, които той твърди, че го ползват. Въз основа на
изложените аргументи е отправено искане за отмяна на атакуваното решение в
обжалваната му част и за постановяване на ново решение съобразно молбата на
касационните жалбоподатели до Кмета на Община Шумен за издаване на заповеди за
изземване на процесните имоти. Претендира се присъждане на сторените деловодни
разноски.
В проведеното открито съдебно
заседание касационният жалбоподател Д.Х.М. се явява лично и с адвокат З.Д.от
ШАК, който в хода на устните състезания и в писмено становище поддържа жалбата
по изложените в нея подробни аргументи.
Касационните жалбоподатели Е.З.Ч., Х.С.Т. и Д.С.Т., редовно призовани, не се явяват
лично в съдебно заседание. Същите се представляват от адв.З.Д.от ШАК, който в
хода на устните състезания и в писмено становище излага аргументи в подкрепа на
касационната жалба.
Ответната страна - Кмет на Община
Шумен, редовно призован, не се явява лично. Същият се представлява от
юрисконсулт И.К., който пледира за недопустимост на оспорването поради липса на
формиран мълчалив отказ, а алтернативно - за неоснователност на същото.
Контролиращата страна - Окръжна
прокуратура-гр.Шумен, редовно призована, се представлява от прокурор Д.А.,
който излага становище за неоснователност на жалбата.
Заинтересованата страна К.В.К.,
редовно призован, се явява лично в съдебно заседание и застъпва тезата за
неоснователност на касационното оспорване.
Заинтересованата страна Г.Б.Г., редовно
призован, не се явява лично. Същият се представлява от адв.А.А., която в хода
на устните състезания и в писмени бележки оспорва жалбата, като неоснователна.
Заинтересованите страни Д.И.К., И.И.Ш.,
В.Д.И., Д.М.И. и Ж.М.И., редовно призовани, не се явяват лично. Същите се
представляват от особен представител адв.С.Д. от ШАК, която оспорва жалбата
като неоснователна.
Заинтересованите страни Т.П.Ж., М.Г.Л.,
Е.Н.Х., Н.Н.Ч. и П.И.И., редовно призовани, не се явяват и не изпращат
представител, респективно не вземат становище по допустимостта и
основателността на жалбата.
Настоящата съдебна инстанция,
след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея
оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и
извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и
чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, от легитимирани лица, имащи
право и интерес да обжалват съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.
Разгледана по същество, същата се
явява неоснователна, поради следните
съображения:
С атакуваното решение в
обжалваната му част Районен съд – гр.Шумен е прекратил производството по гр.д.№664/2017г. по описа на ШРС, образувано по жалба, депозирана от Д.Х.М., Е.З.Ч., Х.С.Т. и
Д.С.Т. срещу мълчалив отказ на Кмета на
Община Шумен, за издаване на Заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по молба регистрационен №
94-00-2214/28.11.2016г., само в
частта относно имот с идентификатор № 83510.651.142 по КК на гр.Шумен, в
местността „Под манастира“ , поради недопустимост; както и е отхвърлил жалбата на Д.Х.М., Е.З.Ч., Х.С.Т.
и Д.С.Т. срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Шумен по молба регистрационен №
94-00-2214/28.11.2016 г., по отношение на имоти с идентификатори №
83510.651.497, № 83510.651.322, № 83510.651.321, № 83510.651.323 и №
83510.651.160 по КК
на гр.Шумен.
За да постанови решението си в
прекратителната му част, районният съд е приел, че относно имот с ид. №
83510.651.142 административният орган е бил десезиран от задължението да издаде
заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, тъй като заявителите са го уведомили, че не
желаят да заплатят подобренията в имота и искат на основание § 4а, ал.4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ тези подобрения, ведно с поземления имот, да бъдат изнесени на
публична продан по реда на ГПК. По отношение на имоти с ид. № 83510.651.497, №
83510.651.322, № 83510.651.321, № 83510.651.323 и № 83510.651.160 съдът е
приел, че жалбата е допустима, но неоснователна, поради което я е отхвърлил в
тази й част. За да постанови този резултат е счел, че досежно имот с ид. №
83510.651.497 е налице спор за материално право, досежно имоти с ид. №
83510.651.322, № 83510.651.321 и № 83510.651.160 не са установени посочените от
касаторите ползватели на същите, а в имот с ид. № 83510.651.323 има извършен
строеж, обуславящ приложението на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което за въпросните
имоти не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, визирани в чл.34,
ал.1 от ЗСПЗЗ.
Касационната съдебна инстанция
намира, че решението е правилно в частта, с която е прекратено производството
по делото досежно жалбата срещу мълчалив отказ на Кмета на община Шумен да
издаде заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ относно имот с ид. № 83510.651.142 по КК
на гр.Шумен. Видно от приложените по делото доказателства, с писмо №
94-Д-116/18.11.2016г. (л.69 от гр.д.№ 664/2017г. на ШРС) Кметът на Община Шумен
се е произнесъл по предходно заявление на касаторите, съдържащо идентично
искане, с което по същество е отказал да издаде заповед по чл.34, ал.1 от
ЗСПЗЗ, приемайки, че съгласно § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ до заплащане на подобренията
в имота, лицата, които са ги извършили и техните наследници, имат права по
чл.72 от ЗС, вкл. право на задържане на имота.
По смисъла
на чл. 58, ал. 1 от АПК мълчаливият отказ представлява бездействие на
административния орган, в случаите, когато има задължение да се произнесе по
направено пред него искане в определен срок. Мълчаливият отказ в правната
теория и съдебна практика се приема за индивидуален административен акт с
негативно за заявителя съдържание. Непроизнасянето на сезирания административен
орган се приравнява на административен акт, когато за последния съществува
законово основание за изпълнение на искането. Наличието на надлежно сезиране и
компетентност за разглеждането на подаденото искане са условия за прилагането
на фикцията, уредена в чл. 58, ал. 1 от АПК, че непроизнасянето в срок се счита
за мълчалив отказ, подлежащ на обжалване. Мълчалив отказ е налице тогава,
когато органът е сезиран и има задължение да се произнесе по направеното
искане, тъй като само тогава се засягат правата на заинтересованата от
издаването му страна. И обратното, когато административният орган не е надлежно
сезиран, било поради липса на компетентност, изтичане на срокове, липса на
фактическите предпоставки за произнасяне или други правопрепятстващи
обстоятелства, то тогава не възниква задължение за административния орган да се
произнесе, респ. не е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. В случая е налице изрично произнасяне на административния орган по молба №
94-Д-116/09.03.2016г. досежно посочения имот, за което няма данни и не се
твърди да е било оспорено или административното производство да е било
възобновено по реда на чл.99 и сл. от АПК. След като е налице произнасяне по
искане с идентично съдържание, независимо от липсата на данни за влизане в сила
на същото, по аргумент от чл.27, ал.2, т.2 от АПК, административният орган не
дължи ново произнасяне, поради което не е формиран мълчалив отказ. С оглед на
това, като е оставил без разглеждане жалбата срещу Мълчалив отказ на Кмета на
община Шумен да издаде заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по молба рег.№
94-00-2214/28.11.2016г. в частта й относно имот с идентификатор № 83510.651.142
по КК на гр.Шумен, местност "Под манастира", районният съд е
постановил правилен съдебен акт в тази му част.
Аналогичен
извод следва да се направи и досежно имот с ид.№ 83510.651.497 по КК на
гр.Шумен. Относно този имот също е налице постановен изричен отказ на
административния орган по молба № 94-Д-116/09.03.2016г. - писмо №
94-Д-116/27.09.2016г. на Кмета на община Шумен (л.59 от гр.д.№ 664/2017г. на
ШРС), за който няма данни и не се твърди да е бил оспорен или административното
производство да е било възобновено по реда на чл.99 и сл. от АПК. Поради това и
по аргумент от чл.27, ал.2, т.2 от АПК административният орган не дължи ново
произнасяне, поради което не е формиран мълчалив отказ, респ. жалбата срещу
мълчалив отказ на Кмета на община Шумен по молба рег.№ 94-00-2214/28.11.2016г.
в частта й относно имот с идентификатор № 83510.651.497 по КК на гр.Шумен също
е следвало да бъде оставена без разглеждане, а съдебното производство -
прекратено. Като не го е сторил, районният съд е постановил недопустим съдебен
акт досежно този имот. С оглед на това и доколкото по силата на чл.219, ал.2 от АПК за допустимостта на решението съдът следи и служебно, същото в частта му, с
която е отхвърлена жалбата на касационните жалбоподатели срещу мълчалив отказ
на Кмета на Община Шумен по молба рег.№ 94-00-2214/28.11.2016г. по отношение на
имот с ид. № 83510.651.497 по КК на гр.Шумен, следва да бъде обезсилено като
недопустимо, а жалбата в тази ѝ част - оставена без разглеждане, респ.
съдебното производство - прекратено.
На следващо място касационната
инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо в частта му, с
която районният съд е отхвърлил жалбата срещу мълчалив отказ на Кмета на Община
Шумен да издаде заповед по чл.34, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ досежно имоти с
идентификатори № 83510.651.322, № 83510.651.321, № 83510.651.323 и № 83510.651.160, доколкото същото е постановено
от компетентен съд в рамките на правомощията му. При реализираната проверка за
съответствие на решението с материалния закон в тази му част, съобразно
възведеното касационно основание, настоящият състав намира същото за правилно,
поради постановяването му при съблюдаване на материалния закон и липса на
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, по искане на собствениците,
земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед
на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват
без правно основание и се предоставят на собствениците им. От изложеното е
видно, че за прилагането на административния ред за изземане на земеделски
имоти, е необходимо кумулативното наличие на три материално - правни
предпоставки, а именно: предмет на искането да са земеделски имоти с възстановено
право на собственост; те да се ползват от други лица; това ползване да се
извършва без правно основание.
Обосновано районният съд е счел,
че по отношение на имоти с идентификатори № 83510.651.321, № 83510.651.322 и № 83510.651.160 не са били налице втората и
третата кумулативно изискуеми предпоставки на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ, доколкото
не е установен ползвателя на същите. По-конкретно, досежно имоти с
идентификатори № 83510.651.321 и
№ 83510.651. 322 не е установено по безспорен
начин, че се ползват от посоченото от оспорващите лице Е.М.Г., доколкото от
извършената на 16.05.2018г. служебна справка в НБД"Население" е
констатирано, че няма данни за лице с посочените данни. След като не е
установено съществуването на посоченото от оспорващите лице, не може да се
приеме за установено и, че същото го ползва без правно основание. Не е
установен конкретен ползвател на посочените имоти и в резултат на служебно
предприетите от административния орган действия за установяване ползвателите на
тези имоти, доколкото Кметът на общината е изискал информация за това от
Общинска служба "Земеделие"(ОСЗ), гр.Шумен с писмо изх.№
94-00-2214/07.12.2016г.(л.81 от гр.д.№ 664/2017г. на ШРС), но от получения отговор,
обективиран в писмо изх.№ 466/12.12.2016г. (л.82
от гр.д.№ 664/2017г. на ШРС) началникът на ОСЗ-гр.Шумен го уведомил, че ОСЗ-гр.Шумен не разполага с такава.
По отношение на имот с
идентификатор № 83510.651.160
районният съд също е направил обоснован извод за липса на доказателства,
подкрепящи твърденията на оспорващите, че същият се ползва от заинтересованата
страна Г.Б.Г.. В хода на административното производство оспорващите са посочили, че именно
Г.Б.Г. ползва горепосочения земеделски имот, като същевременно не са
представили никакви доказателства в подкрепа на наведеното от тях твърдение.
Административният орган също е преидприел действия за установяване евентуалния
ползвател на имота, изисквайки такава с писмо изх.№ 94-00-2214/07.12.2016г., но
с писмо изх.№ 466/12.12.2016г. началникът на ОСЗ-гр.Шумен го уведомил, че няма налични данни относно
ползвателите на посочения имот. Самият Г.Б.Г. отрича да е ползвател на имота и представя
доказателства, от които е видно, че досежно въпросния имот документи за
собственост притежават трети лица. В тази връзка следва да се отбележи, че по силата на
чл.170, ал.2 от АПК, в тежест на оспорващите е да докажат посоченото
обстоятелство, което не са сторили въпреки дадените им указания от
първоинстанционния съд, че те носят тежестта да докажат, че имотите се ползват
от посочените от тях лица без правно основание.
Твърдението в касационната жалба, че съдебното производство по отношение
на жалбата срещу мълчалив отказ, касаещ имот с ид.№ 83510.651.160, е проведено
при непълнота на доказателствата, е ирелевантно, тъй като в хода на
първоинстанционното производство оспорващите не са проявили активност за
установяване на посоченото обстоятелство, а са предприели тези действия едва с
касационната жалба, отправяйки искане за разпит на свидетели, което в
касационното производство е недопустимо, съгласно чл.219, ал.2 от АПК.
Обоснован е и изводът на съда за
липса на предпоставките на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ досежно имот с ид.№ 83510.651.323,
предвид установеното в хода на съдебното производство обстоятелство, че в имота
има построена масивна постройка, обуславяща приложението на § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ. В тази връзка районният съд е изложил подробни аргументи, към които
касационната инстанция препраща на основание чл.221, ал.2, изр.2 от АПК.
По изложените съображения
атакуваното съдебно решение в частта му, с която районният съд е отхвърлил
жалбата на Д.Х.М., Е.З.Ч., Х.С.Т.
и Д.С.Т. срещу
мълчалив отказ на Кмета на Община Шумен
по молба рег.№ 94-00-2214/28.11.2016г. по отношение на имоти с
идентификатори № 83510.651.322, №
83510.651.321, № 83510.651.323 и № 83510.651.160, е постановено при
съблюдаване на материалния закон и съдопроизводствените правила, и е
обосновано, поради което жалбата срещу решението в тази му част следва да се
отхвърли, като неоснователна.
В обобщение на изложеното
касационната съдебна инстанция намира, че решението на Районен съд-гр.Шумен в
частта му, с която е
отхвърлена жалбата на касационните жалбоподатели срещу мълчалив отказ на Кмета
на Община Шумен за издаване на заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по молба
регистрационен № 94-00-2214/28.11.2016г. в частта относно имот с идентификатор
№ 83510.651.497 по КК на гр.Шумен,е недопустимо, поради което следва да бъде
обезсилено, а вместо това жалбата в тази ѝ част следва да бъде оставена
без разглеждане, респективно съдебното производство в тази му част -
прекратено.
В останалата му обжалвана част, с
която е прекратено
производството по гр.д.№ 664/2017г. по описа на ШРС, образувано по жалба на
касаторите срещу мълчалив отказ на Кмета
на Община Шумен за издаване на заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по молба
регистрационен № 94-00-2214/28.11.2016г. в частта относно имот с идентификатор
№ 83510.651.142 по КК на гр.Шумен, в местността "Под манастира",
както и е отхвърлена жалбата на същите лица срещу мълчалив отказ на Кмета на
Община Шумен за издаване на заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по молба
регистрационен № 94-00-2214/28.11.2016г. в частта относно имоти с
идентификатори № 83510.651.322, № 83510.651.321, № 83510.651.323 и №
83510.651.160 по КК на гр.Шумен, решението е валидно, допустимо и правилно,
поради което същото следва да бъде оставено в сила в тази му част.
Решението в останалата му част, с
която е отменен мълчалив отказ на Кмета на Община Шумен за издаване на заповед
по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по молба регистрационен № 94-00-2214/28.11.2016г. в
частта относно имоти с идентификатори № 83510.651.327 и № 83510.651.165 по КК
на гр.Шумен; и в частта му, с която Община Шумен е осъдена да заплати на Д.Х.М.
и Е.З.Ч. сумата от 125 лева разноски по делото, не е оспорено пред
Административен съд-гр.Шумен, поради което е влязло в законна сила, като
необжалвано.
Що се отнася до депозираната пред
касационната инстанция молба рег.№ ДА-01-3115/31.10.2019г. по описа на ШАдмС
(приложена на л.41 от КАД 473/2019г. на ШАдмС), подадена от адв.З.Д.-
процесуален представител на Д.Х.М., Е.З.Ч.,
Х.С.Т. и Д.С.Т., съдържаща искане за издаване на официален препис от влязлото в
сила решение, същата следва да бъде изпратена на Районен съд-гр.Шумен, по
компетентност.
Водим от горното и на основание
чл.221, ал.2, предл.първо и ал.3 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 105/05.02.2019г. по
гр.д.№ 664/2017г. по описа на Районен съд-гр.Шумен в частта му, с която е отхвърлена жалбата на Д.Х.М., Е.З.Ч., Х.С.Т.
и Д.С.Т., депозирана срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Шумен за издаване
на заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по молба рег.№ 94-00-2214/28.11.2016г. в
частта относно имот с идентификатор № 83510.651.497 по КК на гр.Шумен, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата
на Д.Х.М., Е.З.Ч., Х.С.Т. и Д.С.Т., депозирана срещу мълчалив отказ на Кмета на
Община Шумен за издаване на заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по молба рег.№
94-00-2214/28.11.2016г. в частта относно имот с идентификатор № 83510.651.497
по КК на гр.Шумен и ПРЕКРАТЯВА съдебното
производство в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 105/05.02.2019г. по
гр.д.№ 664/2017г. по описа на Районен съд-гр.Шумен в частта му, с която е прекратено производството по гр.д.№
664/2017г. по описа на ШРС, образувано по жалба на Д.Х.М., Е.З.Ч., Х.С.Т. и Д.С.Т.,
депозирана срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Шумен за издаване на заповед
по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ по молба рег.№ 94-00-2214/28.11.2016г. в частта относно
имот с идентификатор № 83510.651.142 по КК на гр.Шумен, в местността "Под
манастира"; както и в частта му,
с която е отхвърлена жалбата на Д.Х.М., Е.З.Ч., Х.С.Т. и Д.С.Т., депозирана
срещу мълчалив отказ на Кмета на Община Шумен за издаване на заповед по чл.34,
ал.1 от ЗСПЗЗ по молба регистрационен № 94-00-2214/28.11.2016г. в частта
относно имоти с идентификатори № 83510.651.322, № 83510.651.321, №
83510.651.323 и № 83510.651.160 по КК на гр.Шумен.
Решението в
останалата му част, с която е отменен
мълчалив отказ на Кмета на Община Шумен за издаване на заповед по чл.34,
ал.1 от ЗСПЗЗ по молба регистрационен № 94-00-2214/28.11.2016г. в частта
относно имоти с идентификатори № 83510.651.327 и № 83510.651.165 по КК на
гр.Шумен; и в частта, с която Община Шумен е осъдена да заплати на Д.Х.М. и Е.З.Ч.
сумата от 125 лева разноски по делото, е влязло в законна сила КАТО НЕОБЖАЛВАНО.
ИЗПРАЩА молба рег.№
ДА-01-3115/31.10.2019г. по описа на ШАдмС, депозирана от адв.З.Д.- процесуален
представител на Д.Х.М., Е.З.Ч., Х.С.Т. и
Д.С.Т.,***, по компетентност.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:...................... ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................