№ 17850
гр. София, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.......
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от ....... Гражданско дело № 20241110147652 по
описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 26 от ЗЗД във вр. с чл. 143 и сл. от ЗЗП и чл. 22 от ЗПК,
както и по чл. 124 от ГПК.
Предявени са в обективно съединение главен иск за прогласяване нищожност на договор за
потребителски кредит поради противоречие със закона и добрите нрави, евентуални искове
за прогласяване нищожност на отделни негови клаузи като неравноправни и иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на суми по договора
Постъпила е искова молба от П. И. Н. , ЕГН **********, срещу ........, ЕИК ......., с която са
предявени обективно съединени искове, както следва:
Главен иск: Да се прогласи за нищожен Договор за потребителски кредит ......“ № .......,
сключен на 14.11.2023 г. , както и включеният в него допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и
„Флекси“ , поради противоречие със закона (чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 146, ал. 1 от
ЗЗП и чл. 22 от ЗПК) и поради противоречие с добрите нрави (чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД).
При условията на евентуалност са предявени следните искове:
да се обявят за нищожни като неравноправни клаузите, задължаващи ищеца да заплати
допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ на стойност
5160,00 лв.. ; Да се обяви за нищожна клаузата в договора, уговаряща годишна
възнаградителна лихва от
41,00%, поради противоречие с добрите нрави.; Да се обяви за нищожна като неравноправна
клаузата на чл. 12.3 от Общите условия (ОУ) към договора.
При уважаване на главния или евентуалните искове, да се признае за установено, че ищецът
П. И. Н. не дължи на ответника сумата от 2981,38 лв. (договорна лихва) , сумата от 5160,00
1
лв. (допълнителни услуги) и други разходи по кредита, а дължи единствено остатъка от
главницата, която след приспадане на направените плащания възлиза на 2820,40 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника , с който оспорва исковете като
неоснователни. Твърди, че договорът е валиден и не страда от посочените пороци. Посочва,
че ГПР е действителен и не заблуждава потребителя. Заявява, че клаузите са индивидуално
договорени и че закупуването на допълнителни услуги не е било условие за отпускане на
кредита. Счита, че тези услуги не следва да се включват в изчислението на ГПР. Оспорва
твърденията за противоречие с добрите нрави и неравноправност на клаузите.
В тежест на ищеца по първоначалните искове с правно основание чл. 26,ал. 1, пр. 1 и сл. ЗЗД
е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на договор за кредит
със соченото в исковата молба съдържание на оспорените клаузи, които противоречат на
императивни материалноправни разпоредби и на добрите нрави. В тежест на ответниците
по първоначалните искове е да докажат: наличието на валидни договорни правоотношения,
индивидуална договореност, всички възражения, от които черпи права. По иска с правно
основание чл. 124 , ал. 1 ГПК, в тежест на ответника е да докаже : валидно облигационно
отношение, което не се оспорва, предал е заемната сума на ищеца, което не се оспорва, по
което е изправна страна, при доказване на горното, в тежест на ответника е докаже плащане
в сочения в искова молба размер, както и че размерът на дълга възлиза на посочената сума (
чистата стойност на кредита).
Въз основа на представените по делото документи, безспорните факти между страните,
които не са предмет на доказване, са следните:
Сключване на договор: На 14.11.2023 г. между ищеца П. И. Н. и ответника ........ е
сключен Договор за потребителски кредит ......“ № ........
Размер на кредита (главница): Ответникът е предоставил на ищеца сума в размер на
4000,00 лева.
Срок на договора: Уговореният срок за връщане на кредита е 36 месеца.
Лихвени условия: В договора е посочен годишен лихвен процент (ГЛП) от 41,00% и
годишен процент на разходите (ГПР) от 49,09%.
Допълнителни услуги: Заедно с кредита, на ищеца са продадени допълнителен пакет
от услуги:
Услуга "Фаст" на стойност 1800,00 лева.
Услуга "Флекси" на стойност 3360,00 лева.
Общата стойност на допълнителните услуги е 5160,00 лева.
Обща дължима сума: Общата сума за връщане по договора, включваща главница,
лихви и допълнителни услуги, е 12 141,38 лева.
Месечна вноска: Уговорената обща месечна вноска, включваща погасяване по
кредита и услугите, е в размер на 337,25 лева.
2
Извършени плащания: Не се спори, че ищецът е извършил частични плащания по
договора. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, общият размер на извършените
плащания е 1401,62 лева.
Сключен анекс: Между страните е подписан Анекс № 1 от 18.03.2024 г., с който
месечните вноски за месеците февруари, март и април 2024 г. са намалени на 170,25
лева.
Спорът между страните е от правен характер и се концентрира върху валидността на
договора и отделни негови клаузи – дали те противоречат на закона и добрите нрави и дали
са неравноправни по смисъла на Закона за защита на потребителите
По главния иск за нищожност на целия договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД:
Съдът намира предявения главен иск за основателен.
От събраните по делото писмени доказателства, включително Договор за потребителски
кредит № ....... от 14.11.2023 г., Общи условия, Погасителен план, Анекс №1, както и от
приетото като неоспорено от страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза
(ССЕ), съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2023 г. ищецът П. И. Н. е сключил с ответника ........ договор за потребителски
кредит, по силата на който му е предоставена сума (главница) в размер на 4000,00 лв..
Договореният срок за връщане е 36 месеца, при уговорен годишен лихвен процент (ГЛП) от
41,00% и годишен процент на разходите (ГПР) от 49,09%.
Ведно с договора, на ищеца са били продадени и допълнителни услуги: „Фаст“
(приоритетно разглеждане) на стойност 1800,00 лв. и „Флекси“ (промяна на погасителен
план) на стойност 3360,00 лв.. По този начин, общата стойност само на допълнителните
услуги възлиза на 5160,00 лв., която сума е добавена към задължението по кредита.
Общата сума за връщане по договора, включваща главница, лихви и допълнителни услуги, е
12 141,38 лв.. От заключението на ССЕ се установява, че добавянето на стойността на
допълнителните услуги оскъпява кредита допълнително със 73,91% спрямо дължимата сума
по кредита (главница и лихви). Към датата на експертизата ищецът е извършил плащания на
обща стойност 1401,62 лв..
Съдът намира, че договорът за потребителски кредит е нищожен, тъй като негови
съществени елементи пряко противоречат на императивни разпоредби на Закона за
потребителския кредит (ЗПК) и Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК, кредиторът може да предлага допълнителни услуги,
свързани с договора, но не може да изисква заплащане за дейности, които са свързани с
усвояването и управлението на кредита.
В настоящия случай, на ищеца са начислени такси за услугите „Фаст“ и „Флекси“ на обща
стойност 5160,00 лв., която сума надвишава размера на отпуснатата главница. Услугата
„Фаст“ се изразява в „приоритетно разглеждане“ на искането за кредит, а „Флекси“ – в
„право на промяна на погасителния план“. Тези дейности по своята същност са неразделна
3
част от обичайната дейност на кредитора по администриране и управление на кредитното
правоотношение. Разглеждането на искания и евентуалното предоговаряне на условията са
стандартни операции, за които законът изрично забранява събирането на такси.
Следователно, клаузите, с които се уговаря заплащане за тези услуги, са сключени в пряко
нарушение на императивната норма на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК.
Освен това, тези клаузи представляват и неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143 от
ЗЗП. Съгласно т. 5 на същия член, неравноправна е клауза, която „задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка“. В случая, макар и наречено „възнаграждение за услуга“, сумата от 5160,00 лв.
няма реална икономическа стойност за потребителя и служи единствено за необосновано
завишаване на задължението му, което по своя характер е санкционно. Тези клаузи водят до
значително неравновесие между правата и задълженията на страните в ущърб на
потребителя.
Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни.
Нищожността на клаузите за допълнителни услуги, които формират съществена част от
общото задължение на потребителя (почти половината от общата сума за връщане),
опорочава целия договор. Без тези клаузи, икономическият баланс и волята на страните при
сключването на договора биха били коренно различни. Това води до извод за нищожност на
целия договор поради противоречието му със закона.
Дори да не беше налице пряко противоречие със закона, договорът е нищожен и на
самостоятелното основание противоречие с добрите нрави. В съдебната практика трайно се
приема, че нарушаването на принципа на справедливост и еквивалентност на насрещните
престации е основание за нищожност.
Уговорената лихва от 41,00% значително надвишава трикратния размер на законовата лихва
към онзи момент (3 х 10% = 30%), което според константната практика на ВКС е ясен
критерий за накърняване на добрите нрави (ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на
ОСТК на ВКС).
Комбинацията от висока лихва и фиктивни, но изключително скъпи допълнителни услуги,
води до краен резултат, при който за получени 4000,00 лв. ищецът се задължава да върне 12
141,38 лв. – оскъпяване от над 200%. Това е проява на злоупотреба с по-неравностойното
положение на потребителя и излиза извън рамките на допустимия търговски риск и печалба.
Воден от горното, съдът счита, че главният иск е основателен и следва да се уважи изцяло.
3. По отрицателния установителен иск:
Предявеният кумулативно с главния и евентуалните искове отрицателен установителен иск –
за признаване, че ищецът не дължи договорна лихва 2 981,38 лв., цена на допълнителни
услуги 5 160,00 лв. и други разходи по кредита, респ. че дължи само „чистата стойност“ на
главницата – е процесуално недопустим поради липса на правен интерес и следва да бъде
оставен без разглеждане, а производството в тази част – прекратено.
4
Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи
служебно през всички фази на процеса. Установителният иск има субсидиарен характер и е
допустим само ако ищецът не разполага с по-силен способ за защита – осъдителен или
конститутивен. Тази постановка е трайно възприета в практиката на ВКС:/Опред. №
245/28.04.2017 г. по ч.т.д. № 710/2017 г., I т.о./ ВКС изрично посочва, че последиците от
прогласяването на нищожността на един договор настъпват по силата на закона. Когато
договорът е нищожен, за страните не възникват задължения за плащане на възнаградителна
лихва, такси и други разноски.Следователно, с решението, с което се прогласява
нищожността, се разрешава целият правен спор. Ищецът няма нужда от отделно съдебно
установяване, че не дължи нещо, което по силата на закона и на първото решение вече е
установено, че не се дължи. Исканата с установителния иск защита се поглъща от тази,
дадена с конститутивния иск. ВКС отново засяга субсидиарния характер на
установителния иск. Посочва се, че правният интерес е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно. Когато правните последици, които се целят с
установителния иск, са идентични с последиците от уважаването на конститутивния иск, то
правен интерес липсва. Решението по иска за нищожност формира сила на пресъдено нещо
относно несъществуването на валидно правно отношение, а оттам – и на всички акцесорни
задължения, произтичащи от него./ Определение № 52 от 26.01.2015 г. по ч. т. д. №
3317/2014 г., II т. о. на ВКС:./
В конкретния спор защитата, търсена с отрицателния установителен иск, се поглъща изцяло
от защитата по главния и евентуалните искове за нищожност:
– При уважаване на главния иск за нищожност на договора, чл. 23 ЗПК във вр. с чл. 34 ЗЗД
предвиждат, че потребителят дължи само чистата стойност на кредита (главницата), без
лихви, такси и допълнителни разходи – последица, която настъпва по право и се отразява в
диспозитива по конститутивния иск.
– При уважаване на евентуалните искове за нищожност/неравноправност на отделни клаузи,
съдът елиминира недействителните уговорки (напр. „Фаст“, „Флекси“, възнаградителна
лихва 41 %), като ефектът от това не изисква самостоятелно установително произнасяне
относно недължимостта на сумите по същите клаузи.
Единодушна въззивна практика възприема, че при съединяване на иск за нищожност на
договор/клаузи с отрицателен установителен иск за недължимост на произтичащи вземания,
последният е недопустим:
– недопустимост на отрицателния установителен иск, тъй като защитата се постига чрез
иска за нищожност./ОС-Кюстендил, Реш. № 165/27.02.2020 г. по в.гр.д. № 84/2020 /
– последиците от нищожността са уредени в чл. 23 ЗПК и чл. 34 ЗЗД, настъпват ex lege;
отделно установително произнасяне е излишно./ ОС-Варна, Реш. № 810/01.07.2019 г. по
в.гр.д. № 926/2019 –/
– правният интерес от отрицателния установителен иск е погълнат от конститутивния иск
за нищожност; първоинстанционното произнасяне по същество се обезсилва, а
производството по установителния иск се прекратява./ СГС, Реш. № 4926/25.07.2022 г. по
5
в.гр.д. № 3885/2022, I-14 състав и СГС, Реш. № 707/01.02.2019 г. по в.гр.д. № 11843/2018,
II-Д състав /
Настоящият отрицателен установителен иск е заявен условно („при уважаване на главния
или евентуалните искове…“), което само по себе си демонстрира, че търсената с него защита
зависи и съвпада с последиците от евентуалното уважаване на конститутивните искове;
следователно самостоятелен правен интерес липсва ab initio.
Поради липса на самостоятелен правен интерес отрицателният установителен иск по чл. 124,
ал. 1 ГПК е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане, а производството по
него – прекратено (чл. 124 ГПК, при служебна проверка за допустимост; съобразно
цитираната практика на ВКС и въззивните съдилища). Това не лишава ищеца от защита,
тъй като търсените от него последици са напълно обезпечени в рамките на конститутивните
искове за нищожност и/или нищожност на клаузи.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е основателно. Предвид правната и фактическа сложност на делото, цената
на иска и извършените процесуални действия, уговореното и заплатено възнаграждение е
съобразено с минималните размери по Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
Ищецът е представил договор за правна защита за платено адвокатско възнаграждение в
размер на 1300,00 лв. Ответникът е направил своевременно възражение за прекомерност на
това възнаграждение. Съдът намира възражението за основателно. Съгласно Наредба № 1 от
2004 г., при цена на иска от 4000 лв., минималният размер на адвокатското възнаграждение е
510,00 лв. Като се има предвид, че делото не се отличава с особена фактическа и правна
сложност, съдът счита, че претендираното възнаграждение следва да бъде намалено до
законовия минимум. Поради това, на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 510,00 лв.
Съдът оставя без уважение искането на ответника за присъждане на разноски, дори и за
прекратената част от производството (по недопустимия отрицателен установителен иск).
Макар по правило ответникът да има право на разноски за прекратена част от делото, в
настоящия случай предявените искове – за нищожност и за установяване на последиците от
нея – са в такава тясна и неразривна връзка, че защитата на ответника по тях е била обща.
Освен това се касае за предвен иск за нищожност на потребителски договор .Ответникът не
е извършил самостоятелни процесуални действия и не е ангажирал допълнителни разходи за
защита конкретно срещу недопустимия иск. Поради това, присъждането на разноски в
негова полза би било неоснователно.
Ответникът дължи и заплащане на дължимите по делото такси и разноски към бюджета на
съда, от които ищецът е бил освободен. Дължимата държавна такса е в размер на 160,00 лв.,
а разноските за вещо лице са 500,00 лв., или общо 660,00 лв. в полза на СРС.
Така мотивиран, съдът
6
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД (противоречие съ
закона) сключения между П. И. Н., ЕГН **********, и ........, ЕИК ......., Договор за
потребителски кредит ......“ № ....... от 14.11.2023 г., включително уговорения към него
допълнителен пакет от услуги „Фаст“ и „Флекси“.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявен от П. И. Н., ЕГН ********** срещу ......, ЕИК
....... иск за признаване на установено, че по отношение на ........, ЕИК ......., на основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 23 от ЗПК, че П. И. Н., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖИ на
........, ЕИК ....... сумите по Договор за потребителски кредит № ....... от 14.11.2023 г.,
представляващи договорна лихва в размер на 2981,38 лв. и възнаграждение за допълнителни
услуги в размер на 5160,00 лв., като недопустим.
Прекратява производството по отношение на предявен от П. И. Н., ЕГН **********
срещу ......, ЕИК ....... иск за признаване на установено, че по отношение на ........, ЕИК
......., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 23 от ЗПК, че П. И. Н., ЕГН
**********, НЕ ДЪЛЖИ на ........, ЕИК ....... сумите по Договор за потребителски кредит
№ ....... от 14.11.2023 г., представляващи договорна лихва в размер на 2981,38 лв. и
възнаграждение за допълнителни услуги в размер на 5160,00 лв.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ......., да заплати на П. И. Н., ЕГН **********, сумата от 510,00 лв.
(петстотин и десет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ........, ЕИК ......., да заплати по бюджетна сметка на Софийски районен съд
сумата от 660,00 лв. (шестстотин и шестдесет лева), представляваща дължима държавна
такса и разноски за вещо лице.
Решението в прекратителната му част има характер на определение и подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок.
Решението в останалата му част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис за страните да се връчи.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7