№ 19741
гр. С., 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20251110134831 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК, вр. чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба на „Т.С.“ ЕАД срещу С. Х. К., с която са предявени по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, с искане за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8893/2025 г. по описа на СРС, 48 състав: сумата 1 141,82 лв.,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата 153,71 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.08.2023 г. до 07.02.2025 г., сумата 65,30 лв., представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законна лихва за период от 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 13,08 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2022 г. до 07.02.2025 г. върху главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение, за имот, находящ се на адрес: гр. С.,
ж. к. „Л.“, бл. 235, вх. Б, ет. 1, апартамент № 41, с абонатен № 133602.
Ищецът твърди, че ответникът в качеството му на собственик на топлоснабдения
имот е клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, през
исковия период, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителите, без да е необходимо изричното
им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до
имота на ответника топлинна енергия, като той не е заплатил дължимата цена, формирана
по системата за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите общи условия
1
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след
периода, за който се отнасят вземанията, а като не е сторил това, ответникът е изпаднал в
забава, поради което дължи обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия в
посочения по-горе размер. Поддържа, че съгласно чл. 139 ЗЕ разпределението на ТЕ между
клиентите в СЕС се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Сочи, че в настоящия случай
услугата дялово разпределение на ТЕ в сградата се извършва от „Н.” АД на база реален
отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, за което също се дължи възнаграждение. Ето защо
моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор от ответника С. Х. К., с който твърди, че
задълженията са погасени изцяло чрез плащане, за което представя съответни доказателства.
Моли за прекратяване на делото.
С молба от 03.09.2025 г., както и в открито съдебно заседание, процесуален
представител на ищеца признава извършеното плащане на исковите суми, като моли за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за заповедното
производство и за исковото производство.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл. 235 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между него и ответника въз
основа на твърдяното право на собственост върху имота, че е доставил топлинна енергия в
твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се
намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер в полза на
ищеца.
По предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 86 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и изпадането на ответника в
забава, както и размера на обезщетението за забава.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
С оглед становището на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК съдът
приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване всички обстоятелства, изграждащи
фактическите състави на процесните вземания за главници и лихви за забава, а именно, че 1)
2
през исковия период ответникът е имал качеството на клиент на топлинна енергия за битови
нужди за процесния имот; 2) процесният имот е бил топлоснабден; 3) за исковия период до
имота е доставяна топлинна енергия в размер на исковата сума; 4) за исковия период е
извършвана услугата за дялово разпределение на топлинна енергия на цена, възлизаща на
исковата сума; 5) налице е забава по отношение на задължението за изплащане на
стойността на топлинната енергия и дяловото разпределение, с оглед на което в полза на
ищеца са възникнали вземания за мораторни лихви в размер на исковите суми; 6) налице е
плащане на исковите суми от страна на ответника - на 15.08.2025 г. на сумата от общо 1
534,21 лв.
В хода на исковото производство от ответника е заявено единствено правопогасяващо
възражение за плащане на дължимите суми. Съобразно разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК
съдът следва да зачете релевантните за спора факти, настъпили след предявяване на иска.
Едно от съществените правнорелевантни обстоятелства, имащо значение за правилното
разрешаване на спора, безспорно е извършеното от ответника доброволно плащане на
исковите суми в хода на исковия процес. В случая задълженията са изцяло погасени чрез
плащане в хода на процеса, включително и разноските за държавна такса и част от
разноските за юрисконсултско възнаграждение, което се потвърждава и от приетото като
писмено доказателство платежно нареждане от 15.08.2025 г. на стойност 1 534,21 лв., видно
от което ответникът е заплатил в полза на ищеца сумата 1 141,82 лв. – главница за ТЕ,
сумата 65,30 лв. – главница за дялово разпределение, лихви в размер на 244,65 лв., както и
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на общо 82,44 лв. С плащането
на исковите суми ответникът е признал задълженията си за главници и лихви. Ищецът не
оспорва така извършеното плащане и факта, че с него са погасени в пълния им размер
начислените за исковия период задължения по партидата на процесния имот, включително
законната лихва върху главницата и част от разноските по делото. С оглед на изложеното,
предявените искове следва да се отхвърлят като погасени чрез извършено плащане в хода на
процеса.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че исковете се отхвърлят поради плащане, извършено в
хода на процеса и след подадено възражение по чл. 414 ГПК, право на разноски има ищецът,
на който следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 72,52 лв. -
юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство (22,52 лв., предвид, че
ответникът е заплатил над държавната такса сумата от още 27,48 лв.) и за исковото
производство (50 лв.) при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на
делото, както и разясненията на определение № 518/03.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4461/2019 г.
по описа на ВКС, IV г. о., според което законът допуска размерът на присъденото
юрисконсултско възнаграждение да е под минималния размер за съответното дело, когато
сложността му е ниска.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я.“ № 23 Б, срещу С. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к.
„Л.“, бл. 235, вх. 2, ап. 41, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД,
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8893/2025 г. по описа на СРС,
48 състав: сумата 1 141,82 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна
лихва за период от 13.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 153,71 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2023 г. до 07.02.2025 г., сумата 65,30 лв.,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от
01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 13.02.2025 г. до
изплащане на вземането, сумата 13,08 лв., представляваща мораторна лихва за период от
16.07.2022 г. до 07.02.2025 г. върху главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение, за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 235, вх. Б, ет. 1,
апартамент № 41, с абонатен № 133602, като погасени чрез плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА С. Х. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Л.“, бл. 235, вх. 2, ап. 41,
да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я.“
№ 23Б, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК, сумата от 72,52 лв. - юрисконсултско
възнаграждение за заповедното производство и за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач - „Н.“ АД, ЕИК
******* със седалище и адрес на управление: гр. С., район „К.С.“, ул. „Х.Г.“ № 58, на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4