№ 6429
гр. София, 22.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20241100505906 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ищцата А. Ц. М., чрез упълномощен
представител - адв. Е. Л. Г. от САК, срещу съдебно решение № 4736 от 18.03.2024г.,
постановено по гр. дело № 42964/2023г. по описа на СРС, 117 състав, в частта, с което
е заместено съгласието по иск с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, вр. с чл.
45 и чл.76 т.9 от ЗБЛД – и е разрешено на бащата В. М. да снабди със задграничен
паспорт и да извежда от страната до пълнолетието на малолетното дете И.В. М., както
и в частта, с която не е заместено съгласието на бащата да извежда детето в ОАЕ и
Сърбия. Заявено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните
части, както и се уважи искането за заместване на съгласието на ответника за
извеждане на детето в ОАЕ и Сърбия, а искането на ответника за заместване
съгласието на майката – да бъде изцяло отхвърлено. Претендира разноски.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е неправилно в обжалваните
части, поради противоречие с материалния закон, допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Направено е искане за събиране на
нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият В. М., чрез надлежно
упълномощен представител – адв. Л. Б. от ПАК, е подал отговор на въззивната жалба,
с който я оспорва по основателност. В отговора не са направени доказателствени
1
искания и е изразено становище за неотносимост на заявените от въззивника
доказателствени искания. Претендира разноски.
В насроченото открито съдебно заседание страните, редовно призовани, чрез
представителите си съответно поддържат въззивната жалба и отговора на въззивната
жалба. Представят списъци по чл. 80 от ГПК.
Във въззивното производство са събирани нови писмени доказателства от
които се установява, че на 23.04.2024г. са сключени два трудови договора между
работодателя Столична община, Район „Красно село“ и съответно работниците А. Ц.
М. и Л.И.А., по силата на които всеки от работниците се е задължил да изпълнява
длъжността „Личен асистент“ с място на работа домът на ползвателя, с адрес: гр.
София, ж.к. „Лагера“, ул. ****. Договорите са за непълно работно време от 4 часа
дневно или 84 часа месечно, като срока им на валидност е от 01.05.2024г. до
11.04.2029г. Сключени са въз основа на тристранно споразумение № РКС 19-ДГ50-
1/09.08.2019г. и чл. 3а от Наредба № РД-07-7 от 2019г. за включване в механизма
лична помощ.
Софийски градски съд, в съдебния състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 42964/2023г. на СРС, 117 състав, от съда е
разрешено на А. Ц. М. и на В. М. на всеки от тях, без изричното съгласие на другия, да
снабдят детето им И.В. М. с паспорт, както и да го извеждат от страната до
пълнолетието му: майката – до страните от ЕС, Турция, Великобритания, САЩ и
Канада извън режима за контакти на детето с бащата, а В. М. – до страни от ЕС,
Сърбия и РСМ в периодите му за контакти с детето Изабел. Постановено е, че всеки от
родителите е длъжен при поискване във връзка с предстоящо пътуване да предава
паспорта на детето на другия родител.
С определение № 7734/20.05.2024г., постановено по в. гр. д. № 5137/2024г. на
СГС ГО, IV-Е състав, е отменено определение от 18.03.2024 г., съдържащо се в
решение № 4736/18.03.2024 г., постановено по гр.д. № 42964/2023 г. на СРС, 117
състав, с което определение на осн. чл. 127а, ал. 4 от СК е допуснато предварително
изпълнение на невлязлото в сила решение за заместващо съгласие в полза на
ответника В. М. за пътувания на детето му И.В. М..
Производството по гр. д. № 42964/2023 г. на СРС, 117 състав е образувано по
искане с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК от майката А. Ц. М. на
малолетното дете Изабел за даване на заместващото съгласие на бащата за пътувания
на детето до навършване на пълнолетието му извън пределите на Р. България до
страни от ЕС, Сърбия, Турция, ОАЕ, Великобритания, САЩ и Канада, както и да
снабди детето с международен паспорт. В исковата молба са изложени твърдения, че
бащата отказвал да даде декларация съгласие за извеждане на детето извън страната,
тъй като детето е с диагноза „детски аутизъм“ и не е вербално, има поведенчески
особености и прави кризи. Поддържа, че бащата не се интересувал от детето и не бил
запознат с точното състояние на детето, тежестта на заболяването, хранителния
режим/диета на детето. Бащата идвал да го вижда пред последните две години от
Германия, където живее, само 4-5 пъти. Тенденциозно не обгрижвал детето. Ищцата
твърди, че състоянието на детето е отключено вследствие на психическата
нестабилност и проявеното насилие от В. М. в домашната среда. Излага, че е жертва
на психическо насилие, понеже бащата не дава съгласие за пътуване на детето; жертва
на емоционално насилие, тъй като ответникът не взима инициатива във възпитанието
на детето, не поема допълнителните разходи за лечението и води дела срещу ищцата,
2
както и я заплашвал, че ще даде „детето за осиновяване“. Бащата отказвал да закупува
лекарства от Германия, а детето имало нужда и желание да пътува в чужбина,
включително във връзка с лечение на заболяването.
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил твърденията на ищцата,
като е заявил, че многократно му е искана декларация-съгласие за пътувания на
детето, но се противопоставя детето му да участва в експериментални и непроверени
лечения относно състоянието „аутизъм“. Твърди, че последното е генетично
заболяване и той няма принос относно появата му. Имал желание да се вижда с детето
и пътувал при всяка възможност до България, но ищцата създавала пречки да се вижда
с детето. Поддържа, че необходимите лекарства се продавали и в България. С отговора
е предявен и насрещен иск, с който В. М. моли да бъде заместено съгласието на
майката, за да може да извежда детето в чужбина, вкл. Македония, където е роден.
От събраните пред първата инстанция доказателства се установява, че детето
И.В. М. е родено на 10.02.2014 г. в гр. Мюнхен, Германия, където родителите му са
живели до раздялата си и до навършване на 3 г. възраст от детето. Страните
установили, че детето не се развива според нормата. Видно от амб. лист от 25.07.2022
г. детето И.В. М. е консултирано в България относно състоянието си за пръв път през
2017 г., когато е на 3 г. и 7 м. Съгласно амб. лист от 14.09.2017 г. детето говорело
откъслечни думи на английски език, не умеело да си играе с други деца, а според
епикриза от специалиста в България по педиатрия и ендокринология д - р А.К. без дата
(детето тогава на три години) детето е със задръжка в речевото развитие и
общуването. Препоръчано е изследвания и посещения на детска градина или друго
заведение. Според оценка от 21.12.2019 г. детето е родено преждевременно и с вакуум
екстрактор. Държи се неадекватно в обстановката и пространството, маха с ръце, седи
на пода. Не може да поиска вода, но води възрастен до чашата с вода. Стряска се при
силен шум, има нарушения на вестибулацията. Съгласно представените пред първата
инстанция педагогически оценки детето Изабел разбира чужда реч, но само на ниво
ежедневни дейности. Говори, но речта му е ехолална, с интонационни особености.
Понякога повтаря заучени фрази в подходящи ситуации. Детето има изоставане в
емоционалния и социалния отговор, не се заиграва с другите деца, не се стреми да
получи похвала за действията си. Заиграва се с предмети и играчки, но по свой
алгоритъм. Детето е музикално и обича музиката. Познава цветовете и предмети на
картинка. Храни се самостоятелно с твърда храна, регулира физиологичните си нужди,
но се нуждае от подкрепата на възрастен за тези дейности. Наблюдават се стереотипни
движения с ръце и постоянно движение и липса на почивка. Не може да преценява
опасностите в околната среда. Според оценка от 11.11.2021 г. за подобряване на
състоянието на детето се препоръчват рехабилитация, работа с логопед, психолог,
мозъчна активност ЕЕГ (детето не търпи докосване по скалпа), виртуална среда
Нирвана. При изследване от 15.07.2022 г. е препоръчано системна терапия със
специалисти и развитие на силните страни на детето – пеене и рисуване. На 25.07.2022
г. на родителите е разяснено, че могат да се снабдят с решение от ТЕЛК. Според
Експертно решение на ТЕЛК от 09.11.2022 г. на детето И.В. М. е определена трайна
нетрудоспособност от 65 процента с чужда помощ, като е посочена диагноза детски
аутизъм. Според Експертно решение на ТЕЛК от 22.11.2023 г. е определен същият
процент. С експертно решение на ТЕЛК от 25.03.2024 г., представено с въззивната
жалба, след преосвидетелстване се определя процент на трайна нетрудоспособност от
85 с чужда помощ.
Според педагогическа характеристика от 25 ОУ „Д-р Петър Берон“, гр. София,
р-н Красно село, детето И.В. М. е ученик в трети клас и може да чете текст, да
изписва числа, но не разбира напълно текста при четене. Детето и силно
3
раздразнително относно шума в училище, не може да се съсредоточава за дълго време.
Умее да общува със значим възрастен когато е спокойно и обстановката е спокойна.
Според оценка от класен ръководител детето пише и чете, но не си играе с останалите
деца. Детето е музикално - има слух за музика, възприема и помни мелодии, пее
вярно. Според писмо от Биомедицински център за лечение на аутизъм от гр. Бари,
Италия е необходимо да се проведе преглед на Изабел в кабинет на клиниката в Бари.
С решение № 190561 от 09.08.2017 г. по гр. д. № 32129/2017 г. на СРС, 83
състав, бракът между В. М. и А. Ц. М. е прекратен и е одобрено постигнатото между
тях споразумение. Родителските права са предоставени за упражняване от майката, а
на бащата е определен режим на лични контакти - трети и четвърти уикенд от месеца
от 10 до 18 часа без преспиване, както и 20 поредни дни лятото. Решението е влязло в
сила на 09. 08. 2017г.
Видно от заповед от 02.04.2019 г. на детето Изабел е предоставен ресурсен
учител.
Пред въззивната инстанция е представен актуален социален доклад от
06.11.2024г., изготвен от ДСП – Красно село. В заключението се сочи, след
извършеното социално проучване, че родителските права по отношение на детето
Изабел се упражняват от майката, която заедно с детето живеят на адрес: гр. София,
ж.к. „Лагера“, ул. ****, ап. 1. Комуникацията между родителите е нарушена.
Във въззивното производство и в изпълнение нормата на чл. 127а, ал. 3 от СК е
изслушан въззиваемият В. М., който заявява пред съда, че знае за желанието на
въззивницата да извежда детето в Обединените арабски емирства (ОАЕ) и в Сърбия,
за да лекува детето от аутизма от който то страда, чрез използването на стволови
клетки. Сочи, че според неговото проучване за това заболяване от Европейската
асоциация по аутизъм не е одобрен този вид лечение и не може да се очаква, че ще
даде някакъв резултат. Сочи, че му е отказвано по различен начин информация за
лекаря, който е препоръчал това лечение в България и за това не подписал доброволно
декларация за извеждането на детето. Излага, че познава Л.И.А., която е майката на А.
Ц. М. и бабата на дъщеря им Изабел. Не спори, че двете са личните асистенти на
детето му. Изрично се противопоставя на извеждане на детето в ОАЕ и Сърбия, тъй
като счита, че не е в интерес на детето да бъде лекувано по начина, който е избрала
майка му.
Детето И.В. М. не е изслушано по реда на 15, ал. 1 от ЗЗДет, тъй като съдът е
приел, че с оглед на здравословното му състояние, това не е в негов интерес.
Други относими към спора доказателства не са събрани.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща
правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване
по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Дължимата за
въззивното производство държавна такса е внесена по сметка на СГС. По изложените
съображения съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
4
Въззивната инстанция приема, че решението е допустимо, тъй като са били
налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на
исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил
сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно нормата на чл. 127а, ал. 2 от Семейния кодекс СК), когато
родителите не постигнат съгласие по въпросите, свързани с пътуване на дете в
чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, спорът между тях се
решава от районния съд по настоящия адрес на детето. Разрешението по чл. 127а, ал. 2
от СК за извеждане на ненавършило пълнолетие дете от територията на страната без
съгласието на единия от родителите може да бъде дадено от съда само за пътувания
в определен период от време и/или до определени държави, респ. държави, чийто кръг
е определяем. В този смисъл е задължителното за съда указание, дадено в т. 1 от ТР №
1/03.07.2017 год. по тълк. дело № 1/2016 г., ОСГК на ВКС.
Въззивният съд, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и
направените правни изводи въз основа на доказателствата по делото, поради което не
намира за необходимо да преповтаря изводите, с които са приети за основателни
исканията на двамата родители на детето Изабел.
Производството по чл. 127а от СК е такова по спорна администрация на
гражданските правоотношения, в рамките на което съдът дължи преценка по
целесъобразност. Т.е. за да се произнесе по искането в молбата по чл. 127а от СК,
съдът дължи да изследва дали искането е в интерес на детето, а не какви са целите
на родителя, който иска заместване съгласието на другия родител. В цитираното ТР е
прието, че интересът на детето за пътуване в чужбина се преценява конкретно за всеки
отделен случай съобразно установените по делото обстоятелства. Съдът взема
решението си въз основа на задълбочен анализ на конкретните факти, установени в
хода на производството.
Интересите на детето следва да се обсъдят и от гледна точка на въздействието
на евентуалната промяна в неговата жизнена и социална среда, върху правото му на
образование, адекватна медицинска грижа с оглед възрастта и здравословното му
състояние и други права и интереси на детето. Преценката интересите на детето
обосновават извода на настоящия въззивен състав, че исканото разрешение, за което е
образувано производството по чл. 127а от СК, е в интерес на малолетната И.В. М..
Въззивният състав приема, че следва да бъде уважено изцяло искането на А. Ц.
М. по чл. 127а, ал. 2 от СК. В интерес на детето И.В. М. е да пътува извън територията
на нашата страна не само до държавите от Европейския съюз, Турция,
Великобритания, САЩ и Канада, но също и до ОАЕ и Република Сърбия. Този извод
следва от установеното по делото, че целта на тези пътувания е наложително и
своевременно лечение на детето, което се установи, че е със заболяване, довело до 85
% степен на увреждане и с необходимост от чужда помощ, каквато му е предоставена
в хода на въззивното производство, чрез определянето на негови лични асистенти.
Този извод на съда се подкрепя от съвкупната преценка на събраните
доказателства, така и от отразеното в представения пред въззивната инстанция
социален доклад на ДСП – Красно село. Детето е ученик в 25 ОУ „Д-р Петър Берон“,
като му е предоставена необходимата образователна подкрепа от ресурсен учител.
По делото липсват доказателства за вредности за детето от контактите му с
неговата майка и от евентуалните му пътуванията до държавите от Европейския съюз,
Великобритания, САЩ, Канада, ОАЕ и Република Сърбия. Посочените държави са
5
политически стабилни, без граждански и социални конфликти, с високи постижения в
областта на науката, медицината и културата. В интерес на детето е да пътува извън
територията на Република България, с цел да бъдат използвани всички възможни
легални методи за подобряване на здравословното му състояние.
Същевременно за ответника – въззиваема страна в настоящото производство,
липсват данни да е съпричастен към желанието на ищцата да изведе детето извън
страната, като съдът не споделя доводите, че не може да се очаква, че лечението ще
даде някакъв резултат. Полагането на всички усилия за подобряване здравето на
детето, включително и чрез методите за лечение, които са избрани от ищцата –
въззивник, на която е възложено упражняването на родителските права, е част от
родителската отговорност, която в случая няма основание да бъде ограничавана.
По изложените съображения съдът приема, че с даденото разрешение за
пътуването на детето извън страната за ОАЕ и Република Сърбия няма да се накърни
режимът на лични отношения на бащата с детето Изабел.
В останалата си част въззивната жалба е неоснователна.
Неоснователно е възражението на въззивника А. Ц. М., че първостепенният съд
е постановил решението си в противоречие с материалния закон, допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, като е
разрешил на бащата В. М. да извежда детето до страните от ЕС, Сърбия и Република
Северна Македония (РСМ). Съдът съобрази, че между Република България и
Република Северна Македония действа договор за правна помощ по граждански дела.
Действително РСМ не е ратифицирала Хагската конвенция от 1980 г. за
гражданскоправните аспекти на международното отвличане на деца, но доколкото В.
М. е и македонски гражданин (факт изложен от ищеца в исковата молба, който не е
спорен по делото), в която държава има роднини, то в интерес на детето е да пътува и
до Република Северна Македония. От значение за спора е и факта, че детето И.В. М.
има и еднокръвен брат – А.В. М., роден на 25.07.2022г. (съгласно приетото като
неоспорено доказателство от първата инстанция – лист 62 от делото на СРС), също
български гражданин, и с даденото разрешение на бащата, двете деца ще могат да
общуват помежду си, което е в техен интерес.
Въззивният съд приема, че не е допуснато съществено процесуално нарушение
от първата инстанция, при постановяване на решението в обжалваната част.
Необсъждането на всички доказателства по делото е съществено процесуално
нарушение само когато води до формиране на неправилен правен извод от съда,
какъвто в случая не се установява.
Неоснователен е и поддържания с въззивната жалба довод за необоснованост
на решението. Съдебната практика и правна теория приемат, че решението е
необосновано, когато неразбираемостта и противоречието в мотивите е резултат на
формално-невалидни умозаключения, които не могат да са логически следствия от
дадени условия, противоречат на опита и/или научното познание. В обжалваното
първоинстанционно решение не се установяват нито неразбираемост и противоречие в
мотивите, нито изводите на съда са в противоречие на опита и/или научното познание.
При постановяване на първоинстанционното решение, в обжалваните части, не
се установи да са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
С оглед на изложеното, въззивният състав приема, че първоинстанционният
съд е приложил правилно материалния закон и не е допуснал съществени нарушения
на съдопроизводствените правила или необоснованост при постановяване на
решението си в обжалваните части.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции,
6
решението в обжалваните части, следва да се потвърди, като се впишат и сочените във
въззивната жалба държави - ОАЕ и Република Сърбия.
По разноските:
В настоящия случай правилото за присъждане на разноски съобразно изхода на
спора не може да намери приложение. Съдебното решение изхожда от правилото за
защита по най-добрия начин на интересите на малолетното дете на страните, поради
което то ползва и двамата родители (страните в производството) и всяка страна следва
да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора. Този извод на
съда е съобразен и със задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение № 3
от 27.06.2024 г. по тълкувателно дело № 3/2023 г. по описа на ВКС, ОСГК. В случая
въззивният съд не е отхвърлил цялостно въззивната жалба нито молбата, която е
сезирала първата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ЗАМЕСТВА съгласието на В. М., с ЕГН **********, за пътувания на
детето му И.В. М., с ЕГН **********, извън територията на Република
България до следните държави: държавите членки на Европейския съюз,
Република Турция, Великобритания, Съединените американски щати, Канада,
Обединени арабски емирства и Република Сърбия;
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 4736 от 18.03.2024г. по гр. дело
№ 42964/2023г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав, в останалите
обжалвани части.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7