О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
09.03.2021г. гр.Стара
Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 09
март 2021г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 5369 по описа за 2020 година:
Съдът счита, че следва да приеме
като доказателства по делото
представените с исковата молба документи, тъй като същите са допустими,
относими и необходими по отношение на предмета на спора.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискано и приложено към настоящото
дело Изпълнително дело № 201186050400450 на ЧСИ Маргарита Димитрова с рег. №
865 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора и ч.гр.д. № 4361/2020г. по описа
на Районен съд – Стара Загора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК
следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи.
Следва да укаже на страните, че неявяването на някоя от
страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че
при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по
отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за
разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска
постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и
присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват
правна помощ при необходимост и право на това.
Водим
от горното, на основание чл. 140 от ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Ищецът
М.Ц.П.
твърди в исковата си молба, че в края на м.октомври
2020г. работодателят му му удържал от заплатата му сума в размер на 400 лева,
за които не бил уведомен. След извършена проверка установил, че той получил
запорно съобщение с вх.№ 845/17.07.2020г. по изп. д. № 20118650400450 на ЧСИ
Маргарита Димитрова с рег.№ 865 с район на действие Окръжен съд - Стара Загора.
Установил, че по ч.гр.д. № 4361/2010г. на Pайонен
съд - Стара Загора било
образувано въпросното изпълнително дело с Взискател ответника и присъединен
взискател ТД на НАП Пловдив.
По това дело не му били връчвани книжа и до този момент нямал уведомление.
Установил, че изпълнителното дело било прекратено и след това прехвърлено между
няколко съдебни изпълнители, като именно последният изпълнител го образувал.
Подал молба до съдебния изпълнител, с която помолил да му връчат съдебните
книжа, но до този момент нямал отговор. Едновременно с това направил
възражение, че настъпила абсолютната давност на изпълнителното деяние, с оглед
датата на изпълнителният титул и по този начин взискателят не можел да събира
принудително вземане. След като не получил отговор на молбата преценил, че
следва да поиска от съда да реши спора между страните.
По делото е постъпила
уточняваща молба от ищеца М.Ц.П., с която твърди, че не е получил от
Съдия изпълнител покана за доброволно изпълнение. За наличието на изпълнително
дело разбрал от работодателя си и своевременно подал молба до ЧСИ да му бъдат
връчени книжата. До датата на уточняващата молба не получил документи. Твърди,
че не е подал възражение по ч.гр.д. № 4361/2010г. по описа на Pайонен съд - Стара
Загора, тъй като не му били връчвани книжа.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да признае за установено по
отношение на „ А1 България" ЕАД поради изтекла абсолютна давност на
вземането, че не дължал сумата 1564,29 лева, от които главница в размер на 328,32
лева, законна лихва в размер на 333,73 лева за периода от 27.07.2010 -
15.07.2020г. , разноски - 65 лева, 100 лева разноски по изп. дело, такси в
размер на 687,24 лева и 50 лева в полза на държавата .
Моли съда да му бъдат присъдени направените разноски по делото.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответното дружество „А1
България“ ЕАД, с който заявява, че счита иска за допустим.
Счита,
че исковата молба е нередовна, доколкото не е ясно формулирана цената на иска.
Счита
предявения иск за неоснователен, предвид следните доводи:
Между
ищеца М.Ц.П. и „А1 България“ ЕАД бил сключен договор за предоставяне на
електронни съобщителни услуги и Приложение №1.
С
оглед възникнали задължения незаплатени в срок било образувано ЧГД №
4361/2010г. по описа на PC - Стара Загора, въз основа на което
била издадена заповед за изпълнение, а в последствие и изпълнителен лист от
04.10.2010г. За издаването на заповедта на изпълнение по горепосоченото дело,
ищецът бил надлежно уведомен, но същият не подал възражение в законоустановения
срок.
Това
значело, че страната знаела за задължението си и за факта, че била в качеството
си на длъжник по определено вземане.
Същият
доколкото разбрал за задължението си имал възможността да възрази в срок срещу
заповедта и да инициира исково производство, като в случай че не сторил това,
заповедта влизала в сила и се ползвала със стабилитет. От влизането на
заповедта в сила, започвало да тече нова давност. Решение от 11.01.2019г., Гр. Д.
7995/2018г. на PC - Пловдив, XI състав.
Влязлата
в сила заповед за изпълнение формирала сила на присъдено нещо и установявало с
обвързваща страните сила, че вземането съществувало към момента на изтичането
на срока за подаване на възражение. Определение № 214/15.05.2018г. по дело № 1528/2018г. на ВКС, ГК, IV г.о.
Съгласно
чл. 116 от ЗЗД давността се прекъсвала: а) с признаване на вземането от
длъжника; б) с предявяване на иск или възражение или на искане за почване на
помирително производство; в) с предприемане на действия за принудително
изпълнение.
От
материално правна гледна точка липсата на възражение стояло най-близо до
признаването на вземането от длъжника. Според трайната и непротиворечива
съдебна практика признаването било едностранно волеизявление, с което длъжникът
пряко и недвусмислено заявявал, че бил задължен към кредитора. Не било
задължително признаването на дълга да било изрично - същото можело да бъде
изразено и с конклудентни действия, стигало същите да манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретния дълг към
кредитора - така Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК.
Съгласно
мотивите, изложени в т. 14 от на ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. №
2/2013 г., ОСГТК, новият ГПК уреждал заповедното производство като част от
изпълнителния процес и затова заявлението за издаване на заповед за изпълнение
не прекъсвало давността. Тя се прекъсвала с предявяването на иска за
съществуване на вземането, но съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК предявяването на този
иск имал обратно действие, само ако бил спазен срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако
иск не бил предявен или ако бил предявен след изтичането на срока по чл. 415,
ал. 1 ГПК, давността не се считала прекъсната със заявлението.
Когато
не било подадено възражение от длъжника, заповедното производство приключвало
без извършване на съдебна проверка на съществуването на вземането по исков ред.
В този случай изобщо не се стигало до предявяване на иск, следователно
неприложими били разпоредбите на чл.
116, б. „б“ и чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД.
Давността
не била прекъсната с подаване на заявлението и не спряла да тече докато трае
заповедното производство, защото фикцията на чл. 422, ал. 1 от ГПК не можела да
се приложи.
Съгласно
т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013г., ОСГТК, при
изпълнителния процес давността се прекъсвала многократно - с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Образуването на изпълнително дело не
било изпълнително действие и не прекъсвало давността. Както било посочено
по-горе, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не
прекъсвало давността.
С
оглед на горното, с изтичане на срока за подаване на възражение срещу издадена
заповед за изпълнение давността следвало да се смята прекъсната на основание
чл. 116, б. „а“ от ЗЗД - поради признаване на вземането от длъжника. С връчване
на препис от издадената заповед за изпълнение длъжникът бил уведомен както за
основанието и размера на вземането, така и за последиците от неподаване на
възражение в законоустановения срок - чл. 412, т.т. 6, 9 и 10 от ГПК. При това
положение „мълчанието“ на длъжника можело да се приеме за конклудентно действие,
което манифестирало в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретния дълг към кредитора. Следвало да се има предвид, че
целта на заповедното производства била най-напред да установи дали се касаело
за безспорно вземане, а безспорността се установявала именно посредством
неупражненото от длъжника право да подаде възражение, в т.ч. бланкетно.
Видно
било, че в посоченото по-горе ТР № 2/2015г. не се обсъждал случая, когато
длъжникът не подал възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и заповедта
влезла в сила. Неподаването на възражение водело до стабилизиране на издадената
заповед за изпълнение. С влизането й в сила се преклудирали всички факти,
настъпили до изтичане на срока за възражение. Това следвало от разпоредбата на
чл. 424, ал.1 от ГПК, съгласно която длъжникът можел да предяви иск за
несъществуване на вземането само на основание новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства, които не
могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението
или с които не могъл да се снабди в същия срок.
По
същество нямало разлика между хипотезата на чл. 424, ал. 1 от ГПК и тази на чл.
303, ал. 1 от ГПК, която предвиждала същите предпоставки за отмяна на влязло в
сила решение. Това сходство между правните последици на влязлата в сила заповед
за изпълнение, когато длъжникът не възразил, и влязлото в сила съдебно решение,
давало основание част от съдебната практика да се обедини около становището, че
влязлата в сила заповед се ползвала със сила на присъдено нещо. Изявление в
този смисъл се съдържало и в Определение № 214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч. гр.
д. № 1528/2018г., IV г. о., ГК, на което се позовал в решението си ВРС.
Правните
последици от влязлата в сила заповед за изпълнение били идентични с тези на
влязлото в сила съдебно решение. Процесуалната преклузия по отношение на
фактите и доказателствата, настъпили, респ. известни, до изтичане на срока за
възражение, обуславяло същото установително действие на заповедта в отношенията
между страните, каквото било предвидено в чл. 298, ал. 1 от ГПК по отношение на
влязлото в сила съдебно решение. Изпълнителната сила на двата акта била еднаква
- чл. 405, ал. 1 от ГПК.
Съгласно
чл.117 ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност, а
според ал. 2 ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давност е всякога пет години. /В този смисъл е Решение от 03.2019г. на ОС -
Варна по въззивна жалба срещу решение № 4498/08.11.2018г., постановено по
гр.дело № 2372/2018г. по описа на ВРС/.
С
оглед на изложеното, в разглеждания случай следвало да се приеме, че давността
по отношение на процесиите вземания била прекъсната с влизане в сила на
заповедта за изпълнение, от която дата започва да тече нов петгодишен давностен
срок.
От
друга страна, с издадения изпълнителен лист от 04.10.2010г. по ЧГД №
4361/2010г. по описа на PC - Ст. Загора, било образувано
изпълнително дело № 450/2011г. по описа
на ЧСИ Маргарита Димитрова.
Доколкото
давността по вземането не е изтекла към момента на образуването му, по
изпълнителното дело били извършени редица действия по принудително изпълнение,
които прекъснали давността по отношение на вземанията. На 26.08.2011г. били
изпратени запорни съобщения до банки, както и на 13.03.2014г., 12.05.2015г.,
09.03.2017г. Изпратени били запорни съобщения за запор на трудовото
възнаграждение и до работодателя на ищеца на - 05.09.2018г., 02.09.2019г.,
15.07.2020г. Давността по отношение на вземането била прекъсната и започнала да
тече нова такава.
Както
било посочено в ТР № 2/201Зг. на ОСГТК на ВКС, давността се прекъсвала с
предприемането на кое да било изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му било поискано от
взискателя и или било предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като такива действия
били: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица.
Както
било записано в Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума на ВС - докато
изпълнителното производство трае, давността спирала да тече. От друга страна,
ищецът по делото се позовавал на разпоредба от ЗЗД по отношение на така
наречената абсолютна десетгодишна давност, която все още не влязла в сила.
Съгласно текста на същата действието й щяло да настъпи на 02.06.2021г. Към
момента на подаване на исковата молба в действащото законодателство нямало
разпоредба уреждаща хипотезата на абсолютната давност на частните задължения. В
тази връзка твърдението на ищеца за настъпване на абсолютна давност било
невярно.
Предвид
гореизложеното, смята, че не били налице твърдените от ищеца обстоятелства.
Смята, че същите били недоказани, неверни и необосновани и моли съда да
отхвърли иска като неоснователен. Счита, че погасителната давност по посочените
от ищеца задължения по изпълнителен лист и прилежащите към тях вземания не
изтекла, а от там и че всички възникнали задължения за ищеца по повод посочения
изпълнителен лист в това число разноски по изпълнително дело били дължими.
Моли
съда да им бъдат присъдени направените в производството разноски, включващи към
момента юрисконсултско възнаграждение.
От изложените обстоятелства в исковата
молба се налага извода, че искът следва да бъде квалифициран като отрицателен
установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Ответникът следва да установи
твърденията, че между страните е сключен договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги, както и наличието на задължения на ищеца по същия.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса и пълномощни на адв. Н.А. и юриск. Петър П..
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към
настоящото дело Изпълнително дело № 201186050400450 на ЧСИ Маргарита Димитрова
с рег. № 865 с район на действие Окръжен съд – Стара Загора и ч.гр.д. №
4361/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора.
УКАЗВА
на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват
всичките си искания и възражения и да вземат становище по твърдените от
насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това, губят
възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят нови
доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно
уреждане спора, като им УКАЗВА за възможността да се обърнат към медиатор,
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към Министъра на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че имат право да поискат
постановяване на неприсъствено решение, когато са налице предпоставките на
чл.238 от ГПК.
НАСРОЧВА
делото за открито съдебно заседание на 13.04.2021г. от 09.30ч., за която дата да се
призоват страните.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.Препис от отговора на ответника да се връчи
на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: