№ 226
гр. Свиленград, 29.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Ренета Н. И.а
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20255620200880 по описа за 2025
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-0351-000715 от
20.10.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР -
Хасково, с което на Т. Д. П. с ЕГН ********** от град ******************,
със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 77, етаж 2, област
Хасково, чрез адвокат М. Д., за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лв. (153.39 евро).
Жалбоподателят Т. Д. П. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил
незаконосъобразен и неправилен – бил подал документи за подновяване на
Шофьорската си книжка, но издаването й се забавило и притежавал
Свидетелство за управление (СУ) на процесното пътно превозно средство
(ППС).
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Т. Д. П., не се явява.
С Писмена защита процесуалният му представител - адвокат М. Д., иска от
1
Съда да отмени обжалвания акт, тъй като случаят бил маловажен и тъй като
на същата дата П. бил назначен като водач на автопатрул по местоработата му.
Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1 от
Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на процесното НП
(въззиваемата страна) - Началникът на Група в РУ – Свиленград към ОДМВР
– Хасково, редовно призован, не се явява.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
На 16.09.2025 година свидетелят Б. П. Б. (служител в РУ – Свиленград към
ОДМВР – Хасково), при изпълнение на служебните си задължения е изпратен
от оперативния дежурен на РУ – Свиленград в МБАЛ – Свиленград за
отработване на ПТП. На место свидетелят Б. научава от жалбоподателя, че в
град Свиленград, област Хасково, на улица „Трети март”, на посочената дата
около 05.30 часа движейки се към работното си место (ГПУ – Свиленград) в
посока към площад „14-ти Октомври” с моторно превозно средство (МПС) -
мотоциклет марка „Хонда”, модел 600 Р с държавен регистрационен номер
****** – собственост на Х.П.П. от град Любимец, област Хасково и
управляван от жалбоподателя П., е паднал сам от мотора настрани, тъй като
предната гума на мотоциклета се подхлъзва на асфалта и П. губи равновесие.
Полицейският служител Б. извършва проверка, при която установява, че СУ
на МПС на П. е с изтекъл срок на валидност до 11.09.2025 година.
Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, Б. П. Б. –
Младши автоконтрольор, ІІ степен, в звено „Пътен контрол” към Група
„Охранителна полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково
2
(длъжностно лице от службите за контрол по ЗДвП), съставя на същата дата,
против жалбоподателя П. и в негово присъствие Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) със серия GA и с № 3863396. Това
процесуално действие извършва и с участието на свидетеля В. И. С.. В
изготвения АУАН актосъставителят излага подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с управление на МПС с изтекъл срок на
валидност на СУ, както и на обстоятелствата по извършването и откриването
му. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, която вписва за нарушена, като
посочва, че нарушението се състой в управление на МПС без притежание на
СУ, валидно за категорията, към която спада управляваното ПС. Нарушителят
е запознат със съдържанието на АУАН т.е. предявен му е, като сочи, че няма
възражения против констатациите в Акта.
Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване на
образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция”
при РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното НП № 25-
0351-000715 от 20.10.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО
възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и
правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл.
150а, ал. 1 от ЗДвП като посочва, че нарушението се състой в управление на
МПС без притежание на СУ, валидно за категорията, към която спада
управляваното ПС, и налага на жалбоподателя П. административно наказание
„Глоба” в размер на 300 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя,
на 29.10.2025 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и
надлежно оформена – датирана и подписана. В същия смисъл е и
информацията, съдържаща се в Справката за нарушител, в Писмо с рег.№
351000-8188 от 14.11.2025 година и в Картона на НП. Възражения относно
начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото
съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково да
издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата
по делото Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 година на Министъра на МВР,
3
вземайки предвид факта, че Б. П. Б. заема длъжността в Младши
автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково и от Писмо с рег.№
351000-7965 от 05.11.2025 година (неоспорено от страните по делото, поради
което не е необходимо да се представя цитираната в него Заповед), видно от
което Николай Анастасов Анастасов е назначен на длъжността „Началник на
Група „Охранителна полиция” при РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково”,
т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му в
длъжностно качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон
съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с
административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на жалбоподателя, в която е
отбелязано че П. има наложена само една санкция с Електронен фиш (ЕФ) за
административно нарушение на ЗДвП, като Глобата е платена.
Налични са доказателства по делото, от които става ясно, че П. е подал
документи за подмяна на СУ на МПС на 05.09.2025 година.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, проведено на 08.12.2025
година свидетели Б. П. Б. и В. И. С.. Писмените доказателствени източници по
тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за
достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си
изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и
свидетелските показания на Б. Б. и В. С., които са безпротиворечиви, логични
и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за
предубеденост на свидетелите. Не се установява посочените свидетели да
имат личностно отношение към жалбоподателя, което да ги провокира да
съставят АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските
показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради
служебното им качество – служители в Група „Охранителна полиция” в РУ –
Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и
отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове
заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно
4
пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се
събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено),
от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно
обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна
корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства,
съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната
преписка (АНП). Ето защо, според Съда показанията на тези двама свидетели
не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по
делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с
кредит на доверие гласни доказателства са пряко относими към
изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство,
времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото
му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че управлява
МПС с изтекъл срок на валидност на СУ. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса.
Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях
факти, респ. автентични по признак – авторство. По изложените съображения
Съдът кредитира и допълнително представените писмени доказателства.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
5
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й
на депозиране в Регистратурата на АНО, срещу подлежащ на съдебно
обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу,
което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на
твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН)
компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя
суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент от чл. 64, б. „б” от
ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба
не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач,
от Писмо с рег.№ 351000-7965 от 05.11.2025 година и от Писмо с рег.№
351000-8792 от 08.12.2025 година, поради което производството не подлежи
на прекратяване поради влизане в сила на НП в резултат на плащане на
финансовата санкция.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРОЦЕСУАЛНИЯ ЗАКОН
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура, които да водят
до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя и да се основания за
неговата незаконосъобразност и отмяна.
Съдържанието на АУАН и НП при описание на процесното деяние е
идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ
възможност на наказаното лице да възприеме в цялост признаците на същото
и да организира адекватно правото си на защита.
Факт е, че в НП при посочване на МПС, което е управлявал
жалбоподателят на едно место е посочено, че е мотоциклет „Москвич 412”, а
на друго – мотоциклет „Хонда” - това несъответствие не води до различни
правни изводи, тъй като не засяга правото на защита на наказания, защото в
НП се съдържат конкретните факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви
обстоятелства, какво е извършил) и тъй като нарушението касае управление
на МПС със СУ, чийто срок е изтекъл, като е ирелевантно както марката на
6
ПС, така и неговия вид. От друга страна констатираното не представлява
съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно правната теория и
константната съдебна практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането на
което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Използваните съкращения на отделни думи в АУАН и в НП са
общоизвестни и не създават каквато и да е неяснота относно вмененото на
жалбоподателя противоправно деяние, съответно не е нарушено по никакъв
начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем (в
този смисъл е и Решение от 19.11.2020 година по КАНД № 744/2020 година на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Ива Байнова).
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б.
„а” от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които
се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица
на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно чл. 165, ал. 1
от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 2.1.,
вр.т. 1.3.2. от Заповед рег.№ 8121з-1632/02.12.2021 година е налице и изрично
оправомощаване в полза на полицейски органи от посочената категория. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към
16.09.2025 година актосъставителят Б. П. Б. е заемал длъжността Младши
автоконтрольор, ІІ степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна
полиция” в РУ - Свиленград към ОДМВР – Хасково, т.е. бил е полицейски
орган, който е орган по контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а
Група „Охранителна полиция” е структурно звено и част от състава на МВР. В
този смисъл е и изявлението на свидетеля Б., направено в открито съдебно
заседание, проведено на 08.12.2025 година. Предвид изложеното
актосъставителят Б. Б. безспорно се явява длъжностно лице от службите за
контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл. 189, ал. 1 от
ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват нарушения по ЗДвП.
Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му длъжността
„Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР –
Хасково”, за което обстоятелство има налични писмени доказателства, а е и
служебно известно на Съда и деянието е извършено в зоната на отговорност
на РУ - Свиленград, т.е. в рамките на обслужваната територия.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите
на ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
7
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е
имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието на § 6, т. 25
от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е
дадена легална дефиниция на термина „водач”. Понятието „управление” на
МПС включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото, а не
само привеждането му в движение. Жалбоподателят не оспорва
обстоятелството, че именно той е бил водач на процесното МПС. Т.е. този
факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
В разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП е посочено, че всяко ППС, което
участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва
да се управлява от правоспособен водач, като съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП,
действаща към датата на деянието, за да управлява МПС, водачът трябва да
притежава СУ, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
ПС, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или
административен ред, както и СУ да е в срок на валидност, да не е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или т. 4 или по реда на чл. 69а от НПК и да не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. При
така посоченото, видно е, че законодателят е предвидил множество различни
форми на изпълнителното деяние по посочената разпоредба. Именно
тълкувайки посочените разпоредби следва и извода, че качеството
„правоспособен водач” се удостоверява чрез издаденото на водача СУ за МПС,
ето защо наведеното в тази насока възражение в Жалбата е неоснователно.
Правоспособността на водачите се определя съобразно вида на МПС и
неговата допустима максимална маса. Съгласно ал. 2 на чл. 150а от ЗДвП, за
определяне правоспособността на водачите МПС се делят на категории,
различни от тези по чл. 149 от ЗДвП, обозначени с латински букви.
От текстовото описание на нарушението в АУАН и НП е видно, че
административнонаказателното обвинение е за това, че жалбоподателят П. е
управлявал процесното МПС със СУ с изтекъл срок на валидност. На базата
на гласните и писмените доказателства, Съдът намира за установена
отразената в АУАН и в НП фактическа обстановка по извършване и
констатиране на нарушението – управление на МПС със СУ с изтекъл срок на
8
валидност. В тази насока Съдът приема, че напълно правилно, както
актосъставителят, така и наказващият орган са квалифицирали поведението на
водача като нарушение на разпоредбата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, която
въвежда забрана за водачите на ППС да управляват МПС когато срокът на
валидност на СУ е изтекъл. Иначе казано дадената от АНО правна
квалификация съответства на изложените факти и описаното деяние в
констативно – съобразителната част на НП, приети за доказани от органа,
които покриват обективните признаци на посочената
административнонаказателна разпоредба. Като водач, управляващ ППС,
жалбоподателят е субект на задълженията, предвидени в нормите на ЗДвП,
които установяват правилата за движение по пътищата, изискванията към
водачите и конкретни техни задължения, така и относно движещите се ПС.
Т.е. жалбоподателят е управлявал мотоциклет като СУ е с изтекъл срок на
валидност на 11.09.2025 година. Т.е. жалбоподателят няма право да управлява
процесния мотоциклет. Деянието, осъществено от жалбоподателя Т. П. в
качеството му на водач на мотоциклет и изразило се в управление на това
ППС след като е изтекъл срока на валидност на СУ, който обективен факт е
категорично доказан по делото, безспорно сочи поведение от негова страна,
което е в пряк разрез и в отклонение от императивната забрана за това,
установена в нормата на чл. 150а, ал. 1.
Налице е и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване. Интелектуалният и волевият елементи на умисъла, пряко
се извеждат от обективните му действия. Бил е напълно наясно относно
факта, че не следва да управлява МПС с изтекъл срок на валидност на СУ, тъй
като това е ноторно известно. Т.е. поведението на жалбоподателя е виновно,
тъй като е съзнавал естеството на указаното задължение, произтичащо от
нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, чийто безспорен субект е. С тези правни
аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянието, посочено в
обжалваното НП, Т. Д. П. е осъществил от обективна и субективна страна,
състава на посоченото административно нарушение, визирано в обжалваното
НП, при възведената правна квалификация – чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
9
Ето защо и наведеното възражение в Писмената молба на адвокат Д.,
касаещо определянето на П. за водач на служебен автомобил е ирелевантно.
Независимо от изложеното, т.е. установяването на извършено
нарушение, в случая следва да се приеме, че Жалбата е основателна като се
приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН като се отмени
НП и се предупреди нарушителят, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на Съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Т.е.
Съдът намира за основателен наведения от упълномощения защитник на
жалбоподателя довод, че макар и формално деянието, извършено от него да
осъществява признаците на нарушението по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, същото
представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР
на ЗАНН.
При преценката си относно маловажност на случая Съдът взе предвид
критериите, визирани в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, а
именно: такъв случай, при който извършеното нарушение с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е
маловажен или не, значение имат способът и начинът, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел
при извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца във всеки един
конкретен случай. Според Настоящия състав конкретните обстоятелства по
извършването на нарушението разкриват по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от същия вид.
В процесния случай, по делото са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, при което предвидената в закона санкция -
Глоба във фиксиран размер от 300 лв., се явява несъразмерно тежка и
несъответстваща на характера на извършеното деяние.
На първо място, по отношение на Т. П. няма данни в кориците на делото
да е бил осъждан. На следващо място Съдът се съобрази с добросъвестното му
10
поведение при извършване на проверката и осъщественото от негова страна
съдействие като разказал на контролните органи какво точно се е случило
като така им позволил своевременно и безпроблемно да изпълнят служебните
си задължения, както и направеното самопризнание. Същевременно, по
делото липсват каквито и да било данни, характеризиращи го негативно като
участник в движението по пътищата. В случая се касае за правоспособен водач
от 1994 година, който в продължение на повече от 30 години е санкциониран
по административен ред един единствен път за нарушение на ЗДвП с ЕФ,
Глобата по който е платена, което също следва да бъде отчетено в негова
полза, като се приеме, че настоящата му проява е с инцидентен характер и
следва да се третира като такава с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН, т.е. от приложената
Справка за нарушител/водач не се установява същият да е системен
нарушител на ЗДвП. Съдът отчете и факта, че няма настъпили никакви вредни
последици, както и че няма щети по пътната инфраструктура и други МПС. В
тази връзка следва да се отчете и обстоятелството, че на П. е издадено СУ на
МПС два дни след процесното деяние, както и че своевременно е предприел
действия за подмяна на СУ на МПС още в срока на валидност на предходното
такова.
Взети в съвкупност, изложените смекчаващи отговорността
обстоятелства водят до извод, че процесното деяние се характеризира с по-
ниска обществена опасност от типичните нарушения на чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП (както вече бе посочено) и предвидената в закона санкция - Глоба в
размер на 300 лв., се явява несъразмерно тежка, т.е. налага се извод за едно
очевидно несъответствие на наказанието както с личността на нарушителя,
така и с обстоятелствата по конкретния случай. Обществената опасност на
деянието по принцип е завишена, но Настоящият съдебен състав намира, че
безспорно случаят разкрива по-ниска степен на обществена опасност от
обичайното, т.е. в сравнение с други нарушения от същия вид. По тези
причини настоящият състав на Свиленградския Районен съд приема, че
извършеното попада в хипотезата на чл. 28, вр.§ 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН и
на нарушителя не следва да се налага наказание за процесното нарушение.
Предвид неприлагането на тази разпоредба от наказващия орган и с оглед
правомощията на Съда в настоящото производство - да провери изцяло
правилността на обжалвания акт, обжалваното НП подлежи на отмяна поради
11
неправилно приложение на закона при издаването му. Релевантната
административна принуда, която е следвало да се упражни по отношение на
нарушителя, е отправянето на предупреждение, че при повторно извършване
на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Отегчаващи отговорността обстоятелства, извън вече посочената
завишена обществена опасност на деянието по принцип, не се установиха.
В случай, че не се възприемат изводите на Съда за прилагане на чл. 63, ал.
2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН, то се излагат следните съображения:
При този вариант на разсъждение, Съдът би приел, че случаят не е
маловажен. Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от страна на АНО,
не би съставлявало процесуално нарушение. Съобразявайки признаците на
осъществения фактически състав на административно нарушение, съдът би
приел, че процесното деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение (ТР) № 8/16.09.2021 година по т.д.
№ 1/2020 година на ВАС в производството по реда на раздел V, глава ІІІ на
ЗАНН, Районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в НП
изпълнително деяние, когато се налага да приложи закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. В случая Съдът би приел, че е налице порок
при описанието на материалноправната разпоредба, като АНО е посочил, че
наказва жалбоподателя П. за това, че управлява МПС без притежание на СУ,
валидно за категорията, към която спада управляваното ПС. Съгласно чл. 63,
ал. 7, т. 1 от ЗАНН, Съдът изменя обжалвания акт, когато се налага да
приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В настоящия
случай такова изменение би било допустимо, тъй като всички обстоятелства
от състава на процесното нарушение са подробно описани в НП, предявени са
на жалбоподателя. С оглед постановките на цитираното ТР, няма пречка дори
и при неправилното описание на материалноправната норма, Съдът да
приложи закон за еднакво наказуемо нарушение, като преквалифицира
деянието, посочено в материалноправната норма по състав на извършеното
нарушение, за което му е било надлежно предявено обвинението. Районният
съд разглежда спора по същество, т.е. представлява инстанция по същество,
12
която, когато установи, че АНО е допуснал нарушение на материалния закон
при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да
измени издаденото НП, а не да го отменя като незаконосъобразно.
Същевременно чрез изричното уточнение, че преквалифицирането може да
има за предмет единствено преминаване към приложението на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо административно нарушение, а не и
към по-тежко такова, се съобразява и забраната за влошаване на положението
на жалбоподателя. Упражняването на правомощието за прилагане на закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемото нарушение от Съда е не само
гаранция за законосъобразност на административнонаказателната дейност, но
и инструмент за постигане на бързина в правораздаването предвид
правораздавателния характер на НП и липсата на правомощие на Районния
съд, след като отмени НП да връща преписката на АНО със задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона. Обратното би значило
нарушителят да остане ненаказан при проведено пълно доказване на
извършено административно нарушение от фактическа страна, т.е. да остане
ненаказано противоправно поведение, което изпълва съдържанието на
различна по съдържание от посочената в НП законова разпоредба, който
резултат противоречи на целите на административното наказание,
регламентирани в чл. 12 от ЗАНН. По този начин не биха се нарушили
правата на жалбоподателя П., който се е защитавал по описаните факти на
извършеното от него нарушение.
Същината на правораздавателната функция на Държавата, в случая
упражнявана от Районния съд, не е подчинена единствено на целта да се
осигури право на защита на лицето, подведено под
административнонаказателна отговорност, а и на целта да се защити
правовият ред, когато безспорно е установено неговото нарушение, разбира
се, при спазване на основното човешко право на справедлив съдебен процес.
Именно този баланс законодателят е търсил при регламентиране на
правомощието по чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН на Районния съд.
С изменението на нормата на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, публикувано в ДВ,
брой 2/2018 година, в сила от 03.01.2018 година, за първи път изрично е
посочено, че за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУ, което да
е в срок на валидност. До влизане в сила на посочените изменения нарушения
от вида на процесното са квалифицирани като такива по чл. 150а, ал.
13
1 от ЗДвП. Според установената при старата редакция на нормата съдебна
практика правните последици на управление със СУ на МПС с изтекъл срок
на валидност се приравняват на управление при липса на СУ за съответната
категория, както се приемаше и че този вид нарушения подлежат на
санкциониране по реда на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, предвиждащ наказание
за водач, който управлява МПС без да притежава съответно СУ. След
изменението на санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП (ДВ,
брой 2 от 2018 година, в сила от 3.01.2018 година), в нея не е предвидена
възможност за налагане на санкция на водач, чието СУ не е в срок на
валидност. Посочената разпоредба възпроизвежда почти изцяло разпоредбата
на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, като добавя управлението на МПС от
неправоспособен водач и водач, който е загубил правоспособност по реда
на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, но пропуска случая, при който водачът управлява
МПС със СУ, което не е в срок на валидност, т.е. самият законодател е
преценил, че деянието не е толкова обществено опасно, щото да налага
определянето на по-високата санкция на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. При това
положение специалната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП би се явила
неприложима в случая. Доколкото за управление на МПС със СУ с изтекъл
срок на валидност не е предвидена специална санкция, би следвало да се
приеме, че нарушението трябва да бъде санкционирано по реда на общата
санкционна разпоредба на чл. 185 от ЗДвП - за нарушение на този закон и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с Глоба 50 лв., в редакцията на
разпоредбата, действаща към датата на деянието.
Предвид изложеното административното наказание би следвало да се
измени като се намали до фиксирания размер от 50 лв. Правна възможност за
намаляване на това наказание не би съществувала, предвид фиксираният
размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона би липсвало
основание за определянето му под този минимум. Така определеното
административно наказание за процесното нарушение, Съдът би намерил за
необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на
административното наказание.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
14
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и
осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
правна защита и съдействие, сключен между Т. Д. П. и адвокат М. Д., изрично
е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва
на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице Т. Д. П., който е бил представляван по
15
делото от надлежно упълномощения адвокат М. Д., а обжалваното от него НП
е отменено от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 400 лв. за
въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на
делото, която е типична за подобен род дела, с малкия обем на материалите и с
размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата, извършена от
процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие) – кабинетна работа, представяне на доказателства и процесуално
представителство, изразяващо се в написване на Писмена молба по хода на
делото и мотивирана Писмена защита, свързана с позицията, която устоява и
защитава процесуалния представител. Съдът намира, че този размер отразява
реалната пазарна цена на адвокатската услуга в конкретния случай и че
хонорар в този размер (400 лв.) е пропорционален на целта на закона.
Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в
частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на
разноските.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски
са се разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по
аргумент от който за разноските, направени от жалбоподателите при
обжалване на НП, издадени от органите на ОДМВР - Хасково, е отговаряла
ОДМВР - Хасково, а не поделението й (доколкото само Дирекцията е
юридическо лице и съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК те следва да се поемат от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган),
Съдът намира, че следва да осъди именно ОДМВР - Хасково да заплати
сторените в настоящото производство разноски – по аргумент от чл. 37, ал. 2
от ЗМВР.
16
В случай, че размерът на Глобата бъде редуциран чрез намалянето му, на
процесуалния представител на жалбоподателя би следвало да бъде заплатено
част от посоченото адвокатско възнаграждение, а именно: в размер на 333.33
лв.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1, вр.ал. 2, т. 2 и
ал. 4 и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
На основание чл. 63, ал. 2, т. 2, вр.ал. 4 от ЗАНН, ОТМЕНЯ НП № 25-
0351-000715 от 20.10.2025 година на Началник Група в РУ – Свиленград към
ОДМВР - Хасково, с което на Т. Д. П. с ЕГН ********** от град
******************, за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (153.39 евро); като
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя Т. Д. П., че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на настоящия Съдебния акт,
за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат М. Д. Д. от Адвокатска колегия - Хасково, сумата от 400
лв. (четиристотин лева), представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществена по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА адвокатска защита и съдействие на
Т. Д. П. по АНД № 880 по описа на Свиленградския Районен съд за 2025
година.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за изготвянето му
с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII
от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
17