№ 4690
гр. Варна, 28.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20243100501940 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на “Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Райко Жинзифов“ №3, ет.1
ап.ат.2, представлявано от Димитър Кирилов Димитров, действащо чрез адв.Т. Т., със
съдебен адрес: гр.Варна, ул.“Шипка“ №18, ет.3, офис 301, против Решение
№2613/10.07.2024г. по гр.д.№5042/2023г. по описа на РС Варна, с което е уважен предявения
от “Мордовия“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна,
ул.“Драва Соболч“ №8, офис №2, представлявано от В. Н. О., действащо чрез адв.К. Г., със
служебен адрес: гр.Варна, ул.“Д-р Анастасия Железкова“ №3, офис №2, против
жалбоподателя, иск с правно основание чл.439 от ГПК, като е прието за установено, че е
незаконосъобразно производството по изп.дело №*********** на ЧСИ с рег.№895 на
КЧСИ, образувано по Изпълнителен лист №264924/29.12.2021г., издаден в полза на
ответника въз основа на Заповед №497/04.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№20964/2019г. по описа на РС Варна, Решение №261459/26.04.2021г.
по гр.д.№6386/2020г. на PC Варна и Решение №1868/10.12.2021г. по т.д.№1748/2021г. на ОС
Варна, до размерът на сумата от общо 13737.50лв., от които: -9000лв., представляващи
частичен иск от общ размер от 176533.71лв., дължими за извършени СМР /вложени
материали и труд/ извън предмета на сключените между страните Договори за строителство
от 21.10.2012г. и от 01.07.2014г.; -1837.50лв., представляващи законна лихва върху
главницата за периода от 20.12.2019г. до 23.12.2021г.; -1000лв., представляващи частичен иск
от общия дължим размер от 5789.36лв. за обезщетение за забава, за периода от 25.08.2019г.
до датата на подаване на заявлението-19.12.2019г.; -1300лв., представляващи сторени
1
разноски в исковото производство по гр.д.№6386/2020г. на PC Варна и 600лв.,
представляващи деловодни разноски по т.д.№20213100501748 на ОС Варна, тъй като
правото на ответника за принудително изпълнение на горепосоченото задължение от
13737.50лв., е погасено чрез плащането му от ищеца-длъжник при условието на чл.74 от ЗЗД
на трето лице-В. Н. О., който е кредитор по друго изп.дело на ответника-взискател.
В жалбата се излага, че решението на РС Варна, е недопустимо, неправилно и
незаконосъобразно. Поддържа се, че атакуваното решение е недопустимо, тъй като първата
инстанция се е произнесла по непредявено искане - свръх петитум. Сочи се, че заявената с
ИМ претенция е за установяване, че задължението на ищеца към ответника е било намалено,
със сумата от общо 13737.50лв., или в евентуалност че задължението се е намалило със
сумата 13737.50лв., считано от 03.05.2022г. Сочи се, че с отговора на ИМ ответникът е
изложил, че така предявения иск е недопустим, тъй като не са налице предпоставките на
чл.439 от ГПК, защото не е оспорено изпълнението и не е поискано установяване
несъществуване на задължението. Сочи се още, че това оспорване на страната не е намерило
отражение в доклада по делото, което представлява самостоятелно нарушение на чл.146 от
ГПК, съответно на съдопроизводствените правила доклада е непълен. Поддържа се, че
произнасянето на съда - диспозитива на решението не кореспондира с петитума заявен от
ищеца, който дори не е изложил в исковата си молба искане, твърдения или оплакване, за
наличие на незаконосъобразно производството по изп.дело №***********. Поддържа се
още, че съществува специален процесуален ред за оспорване действия на съдебен
изпълнител, като в настоящия казус по жалба на ищеца вече е налице произнасяне с
Решение №296/09.03.2023г. по в.гр.д.№487/2023г. на ОС Варна. Оспорват се изводите на
съда за настъпила суборгация - встъпване в правата на кредитора от ищеца в настоящия
процес, като се сочи, че самата страна не се е позовала на такова обстоятелство, което води
до нарушение на диспозитивното начало в процеса, съответно до недопустимост на
съдебния акт. Поддържа се, че съдът е следвало да разреши правния спор, съобразно
действителната правна квалификация на предявения иск, след като обсъди релевантните за
спора факти, доказателствата по делото и становищата на страните. Поддържа се още, че
излизането извън пределите на търсената защита от гледна точка на форма или съдържание,
е довеело до постановяването на недопустим съдебен акт. С оглед горното се моли за
обезсилване на обжалваното решение.
На следващо място се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установява основание за прекратяване на
процесното изп.дело при условията на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото представените от
длъжника-ищец в настоящия процес два документа - Запорно съобщение по изп.д.
№516/2020г. на ЧСИ Румяна Тодорова и Декларация от твърдян взискател - трето
неучастващо в настоящия процес лице, не са сред документите предвидени в горецитираната
правна норма, респективно не са категорични доказателства за погасяване на задълженията.
Сочи се, че в горният смисъл е и окончателното произнасяне по гражданско дело
№20233100500487 по описа на ОС Варна, което е образувано по жалба на “Мордовия“ ООД,
2
срещу отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело №*********** на основание чл.
433, ал.1, т.1 от ГПК. Наред с изложеното се поддържа, че по делото е останал недоказан
факта “Мордовия“ ООД да е заплатило на В. Н. О. сумата от 13737.50лв., който се явява
управител и съдружник с най-голям дял във въпросното дружество. Сочи се, че предвид
размера на процесната сума и изискванията на Закона за ограничаване на плащанията в
брой, плащането на същата е следвало да се извърши чрез банков превод или внасяне по
платежна сметка, за което по делото не са ангажирани доказателства. Твърди се, че липсват и
доказателства за преминаване на реална парична сума от патримониума на търговското
дружество към физическото лице. Сочи се относима съдебна практика. Моли се за отмяна на
атакуваното решение и отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски за двете
инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК въззиваемата страна, е депозирала отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа становище за нейната неоснователност. Оспорват се доводите на
жалбоподателите относно недопустимостта на обжалваното решение, обоснована с
твърдения за произнасяне по непредявено от ищеца искане. Сочи се, че заявеният петитум е
да бъде установено в отношенията между ищеца-длъжник и ответника-взискател, страни по
изп.д.№*********** на ЧСИ Л.Станев, че считано от 23.12.2021г. задължението
обективирано в Изпълнителен лист №264924/29.12.2021г. издаден по гр.д.№6386/2020г. на
Районен съд Варна, е било намалено с общо 13737.50лв., поради заплащане на процесната
сума от ищеца-длъжник, в полза на трето лице, което има качеството на кредитор на
ответника в изп.№20207170400516 на ЧСИ Р.Тодорова. Поддържа се, че по същество
искането на ищеца, е било да бъде оспорена законосъобразността на предприетото
изпълнение по изп.д.№*********** за процесната сума, в какъвто смисъл е и разпоредбата
на чл.439, ал.1 от ГПК, според която “длъжникът може да оспорва, чрез иск изпълнението“.
Твърди се, че отрицателният установителен иск по чл.439 от ГПК е специален и има смисъл
единствено в рамките на един изпълнителен процес, чиято законосъобразност се оспорва въз
основа на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства. Твърди се
още, че като се е произнесъл по незаконосъобразността на производството по изп.д.
№*********** до размера на сумата от общо 13737.50 лв., първоинстанционния съд е
постановил един допустим съдебен акт, който трябва да бъде оставен в сила. На следващо
място се оспорва твърдяната от въззивника неправилност на съдебното решение, обоснована
с недоказаност на исковата претенция, поради липса на доказателства за извършено плащане
от ищеца в полза на третото лице-кредитор на ответника в друго изпълнително дело. Твърди
се, че В. Н. О., в качеството на взискател по изп.д.№20207170400516, е издал в полза на
ищеца в настоящото производство, писмена разписка с нотариално заверка на подписа,
която разписка е доказателство за извършеното плащане, респективно за намаляване на
дълга в изп.дело. Сочи се, че разписка е приобщена като доказателство по делото, като
автентичността на същата не е била оспорена от ответника. Твърди се, че оспорването на
доказателствената стойност на разписката, поради допуснато нарушение на Закона за
ограничаване на плащанията в брой, е неоснователно, тъй като въпросното нарушение на
ЗОПБ, е основание за налагане на административно наказание, но не води до
3
недействителност на самото правоотношение във връзка, с което е извършено плащането,
нито оборва наличието на плащане. Наред с горното се поддържа, че по делото са налични
други доказателства, които са останали необсъдени в обжалвания съдебен, но същите сочат
недвусмислено за извършеното плащане. Твърди се, че в приобщено по делото в своята
цялост изп.д.№20207170400516, се намира издаден срещу ответника Изпълнителен лист
№260122/15.09.2020г. на ОС Варна, на гърба, на който е положена бележка от 09.05.2022г. за
приспадната сума от 13737.50лв. Сочи се, че въпросната отметка е извършена от съдебния
изпълнител, в съответствие с разпоредбата на чл.455, ал.2 от ГПК, съгласно която
погасяването се отбелязва върху изпълнителния лист. Твърди се, че на л.175 от изп.д.
№20207170400516 се намира изрична молба от взискателя Виктор Овчинников, с която той е
уведомил ЧСИ за извършеното от “Мордовия“ ООД плащане на сумата от 13737.50лв. въз
основа на предходно наложен от съдебния изпълнител запор върху вземанията на длъжника
по това изпълнително дело “Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД. Сочи се, че върху лицевата
част на молбата е постановена резолюция на ЧСИ, че сумата от 13737.50лв. се счита за
приспадната от размера на задължението на длъжника “Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД.
Моли се за оставяне без уважение на въззивната жалба, ведно с присъждане на разноски.
Страните не са обективирали искания по доказателствата.
С оглед горното и тъй като постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на
изискванията на чл.260 от ГПК, като подадена в срок от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и съдържаща останалите необходими приложения, и на основание чл.267
от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивната жалба на “Делта Инвестмънт Груп“ ЕООД, с
ЕИК *********, против Решение №2613/10.07.2024г. по гр.д.№5042/2023г. по описа на РС
Варна, с което е уважен предявения от “Мордовия“ ООД, с ЕИК *********, против
жалбоподателя, иск с правно основание чл.439 от ГПК, като е прието за установено, че е
незаконосъобразно производството по изп.дело №*********** на ЧСИ с рег.№895 на
КЧСИ, образувано по Изпълнителен лист №264924/29.12.2021г., издаден в полза на
ответника въз основа на Заповед №497/04.02.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№20964/2019г. по описа на РС Варна, Решение №261459/26.04.2021г.
по гр.д.№6386/2020г. на PC Варна и Решение №1868/10.12.2021г. по т.д.№1748/2021г. на ОС
Варна, до размерът на сумата от общо 13737.50лв., от които: -9000лв., представляващи
частичен иск от общ размер от 176533.71лв., дължими за извършени СМР /вложени
материали и труд/ извън предмета на сключените между страните Договори за строителство
от 21.10.2012г. и от 01.07.2014г.; -1837.50лв., представляващи законна лихва върху
главницата за периода от 20.12.2019г. до 23.12.2021г.; -1000лв., представляващи частичен иск
от общия дължим размер от 5789.36лв. за обезщетение за забава, за периода от 25.08.2019г.
до датата на подаване на заявлението-19.12.2019г.; -1300лв., представляващи сторени
4
разноски в исковото производство по гр.д.№6386/2020г. на PC Варна и 600лв.,
представляващи деловодни разноски по т.д.№20213100501748 на ОС Варна, тъй като
правото на ответника за принудително изпълнение на горепосоченото задължение от
13737.50лв., е погасено чрез плащането му от ищеца-длъжник при условието на чл.74 от ЗЗД
на трето лице-В. Н. О., който е кредитор по друго изп.дело на ответника-взискател.
НАСРОЧВА производството по в.гр.д.№1940/2024г. на ОС Варна в открито съдебно
заседание на 27.11.2024г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, ведно с
препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5