РЕШЕНИЕ
№ 773
гр. Бургас, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Веселка Г. Узунова
Даниела Д. Михова
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20252100501012 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК и е образувано по
вззивната жалба на Етажната собственост на апарт.хотел „Месембрия Палас“,
с адрес: к.к.Слънчев бряг, общ. Несебър, против против Решение №
106/25.03.2025 г. по гр.д.237/2024 г. по описа на Районен съд – Несебър, с
което е отхвърлен искът на въззивната ЕС за осъждане на ответницата В. В.
К., род.на ********** г. в ***, с настоящ адрес: ***, да заплати на ищеца
сумата от 802.70 евро, с левова равностойност 1 565,26 лв, от които: 682.90
евро с левова равностойност от 1 331,65 лв, представляваща дължима такса за
поддръжка на общите части за 2023 г.-2024 г. и сумата от 119.80 лв, равняваща
се на 233.61 лв, представляваща вноска към фонд „Ремонт и обновяване“ за
2023 г. - 2024 г., съгласно взето решение на ОС на ЕС от 21.06.2023 г., ведно
със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението, както сумата от 500 лв - разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно,
неправилно и немотивирано. Излага се, че поради липсата на влязло в сила
решение на етажната собственост за процесния период, въз основа на което да
бъдат претендирани процесните суми (след отмяната с влязло в сила решение
по гр.д.812/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър, на решенията на ОС на
ищцовата етажна собственост обективирани в т.4 от протокола от процесното
ОС на ЕС за определяне на размера на дължимата такса за поддръжка и
управление на общите части в сградата и по т.5 за дължимата вноска към фонд
„Ремонт и обновяване“), единствената правна възможност за етажната
1
собственост да упражни това свое право е да предяви иск по реда на чл.59 от
ЗЗД. Твърди се, че въпреки отмяната на взетите решения на ОС на ЕС,
ищцовата етажна собственост е предприела множество действия, с които е
поддържала общите части, за което е сторила необходимите разходи и
претендираната от ответника В. В. К. сума, в размер на 1 565,26 лв,
представлява частта от общо всички сторени разходи, дължима от този
собственик. Претендира се отмяна на обжалваното решение и връщане на
делото за ново разглеждане от друг състав на съда, респ.уважаване на
искането за изменение и решаване на делото по същество постановяване на
решение. Претендират се съдебно- деловодни разноски. Не са ангажирани
нови доказателства.
В законовия срок въззиваемата В. В. К., чрез адв.Петя Арнаудова, е
подала писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.
Твърди се, че в жалбата пороците на решението са изложени бланкетно, не е
обосновано в какво точно се състои незаконосъобразността на решението.
Твърди се, че първостепенният съд е направил задълбочен анализ на
представените по делото доказателства и е мотивирал правилно решение, с
което да отхвърли предявеният иск и да осъди ищеца да заплати разноски на
основание чл.78, ал.З от ГПК. Твърди се, че изложените в жалбата
съображения, касаещи иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД са неотносими към спора, тъй
като в хода на първоинстанционното производство на основание чл.214, ал.1,
предл.1 от ГПК действително е било направено такова искане, но същото не е
било допуснато като недопустимо. Претендира се съдът да потвърди
обжалваното решение и да присъди на въззиваемата сторените съдебно-
деловодни разноски. Също не се сочат нови доказателства.
Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на
съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира
за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото
доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:
Производството пред първоинстанционния НРС е образувано по
исковата молба на Етажна собственост на апартаментен хотел „Месембрия
Пасас“-к.к. Слънчев бряг, за осъждане на ответницата В. В. К., да заплати на
ищцовата ЕС сумата от 802.70 евро, с левова равностойност 1565,26 лв, от
които: 682.90 евро с левова равностойност от 1 331,65 лв, представляващи
дължима такса за поддръжка на общите части за 2023 г.-2024 г. и 119.80 лв,
равняващи се на 233.61 лв, представляващи вноска към фонд „Ремонт и
обновяване“ за 2023 г. - 2024 г., съгласно взети решения на ОС на ЕС от
21.06.2023 г., ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
С молба с вх.№ 3548/16.04.2024 г., ищецът е заявил, че след
завеждането на иска исковата сума му е платена от ответницата, с което
същата и признала предявения иск, поради което счита, че искът следва да
бъде отхвърлен, но не поради неоснователност, а поради погасяването му чрез
плащане. Представени са доказателства за заплащане от ответницата на
сумата от 1 565,26 лв, предмет на исковата претенция.
Предявеният иск е с правно основание чл.6, ал.1, т.9 ЗУЕС.
С писмен отговор в законовия срок ответницата е оспорила иска като
неоснователен, тъй като на първо място ответницата вече е заплатила на ЕС
2
претендираните от нея суми, а на второ място взетите решения на
проведеното на 21.06.2023 г. общо събрание на ЕС са били оспорени по
съдебен ред.
С определение от 14.06.2024 г. производството по делото е спряно до
приключване на производството по гр.д.812/2023 г. по описа на НРС-Несебър
с влязъл в сила съдебен акт, по който е предявен иск по чл.40 от ЗУЕС за
отмяна на всички решения на ОС на ЕС от 21.06.2023 г.
С влязло в сила на 21.11.2024 г. решение по гр.д.812/2023 г. по описа
на НРС, са отменени всички решения взети на ОС на ЕС на собствениците на
сграда с идентификатор № 51500.507.616.1, „Месембрия Палас“ к.к.Слънчев
бряг, проведено на 21.06.2023 г., т.е.и решенията, на основание на които се
претендират процесните суми за дължима такса за поддръжка на общите части
за 2023 г.-2024 г. (т.4) и за вноска към фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023 г. -
2024 г. (т.5).
С писмено становище вх.№ 1269/06.02.2025 г., ищцовата ЕС е
направила искане за изменение на основание чл.214, ал.1 ГПК на предявения
иск в такъв по чл.59, ал.1 от ЗЗД като е заявила, че въпреки отмяната на
посочените решения на ОС на ЕС от 21.06.2023 г., ЕС е извършила множество
действия по поддържане на общите части, за което е сторила съответните
разходи, а претендираната от ответницата сума представлява частта от всички
общо направените от ЕС разходи, дължима от този етажен собственик.
С протоколно определение рег.№ 153/11.03.2025 г.
първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за изменение на
предявения иск по съображения, че заявеното не представлява изменение на
иска, а предявяване на изцяло нов иск.
С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск и е
осъдил ищцовата ЕС да заплати на ответницата сторените съдебни разноски в
размер на 500 лв. Първоинстанционният съд е изложил съображения, че
намира исковата претенция за неоснователна, тъй като поради постановената
от съда отмяна на решенията на проведеното на 21.06.2023 г. ОС на ЕС,
липсва вземане на ЕС към ответницата. Посочено е още, че плащането от
ответницата на сумата, предмет на настоящия процес, не може да се вземе
като правопогасяващ юридически факт, тъй като липсва въобще възникване
на вземане в полза на ЕС и плащането е извършено без основание.
При извършената проверка по чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на
решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира
следното:
На първо място съдът намира, че първоинстанционният съд е
установил правилно и в пълнота фактическата обстановка по делото, а
изводите му по фактите са обосновани.
Основните оплаквания във въззивната жалба се свеждат до това, че
след отмяната с влязло в сила решение на решенията на процесното ОС на ЕС
за определяне на размера на дължимата такса за поддръжка и управление на
общите части в сградата и за дължимата вноска към фонд „Ремонт и
обновяване“, единствената правна възможност за етажната собственост да
упражни това свое право е да предяви иск по реда на чл.59 от ЗЗД.
Съдът намира така изложените оплаквания за неоснователни.
3
Както се посочи по-горе, предявеният иск е с правно основание чл.6,
ал.1, т.9 ЗУЕС, след като изрично в исковата молба ищецът се е позовал на
взетите на ОС на ЕС от 21.06.2023 г. решения за определяне на размера на
дължимите от етажните собственици такса за поддръжка на общите части за
2023 г.-2024 г. (т.4) и за вноска към фонд „Ремонт и обновяване“ за 2023 г. -
2024 г. (т.5). За уважаването на този иск следва да са налице съответните
решения, взети от ОС на ЕС и неплащане от страна на ответника като етажен
собственик на дължимите от него съобразно тези решения такси и вноски.
След като с влязло в сила съдебно решение тези решения на ОС на ЕС са
отменени, за ищеца липсва основание да получи претендираните съобразно
тях суми, а за ответника – етажен собственик липсва основание да ги заплати.
Действително, както е приел и първоинстанционният съд в
определението си, с което е оставил без уважение искането за изменение на
предявения иск, заявеното от ищеца като изменение на иска представлява
изцяло нов иск, поради което правилно съдът е отказал да го приеме за
разглеждане под формата на изменение на иска по чл.214, ал.1 ГПК.
След като основанието на предявения иск продължава да е чл.6, ал.1,
т.9 ЗУЕС, изложените във въззивната жалба оплаквания за извършени разходи
от ЕС за поддръжка на общите части, са изцяло неотносими към повдигнатия
спор, както и към законосъобразността на обжалваното решение.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид постановения резултат, на основание чл.78, ал.3 ГПК на
въззиваемата В. В. К. следва да се присъдят сторените от нея съдебни
разноски във въззивното производство в размер на 400 лв за заплатен
адв.хонорар.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 106 от 25.03.2025 г. по гр.д.237/2024 г.
по описа на Несебърски районен съд.
ОСЪЖДА Етажна собственост на апартаментен хотел „Месембрия
Пасас“ - к.к.Слънчев бряг, Община Несебър, БУЛСТАТ *********, с
идентификатор № 51500.507.616.1, да заплати на В. В. К., род.на **********
г. в ***, с настоящ адрес: ***, сумата от 400.00 лв (четиристотин лева)
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4
5