№ 7431
гр. София, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110138754
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 3 360,00 лв.,
представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. май 2020 г. - м.
септември 2020 г. /от 01-ви до 24-ти/, от която: 700 лв. – за м. май 2020 г., 700 лв. – за м. юни
2020 г., 700 лв. – за м. юли 2020 г., 700 лв. - за м. август 2020 г. и 560 лв. - за м. септември
2020 г. /от 01-ви до 24-ти/;
- с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 661,31 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени нетни трудови
възнаграждения, начислена за периода от 11.06.2020 г. до 17.07.2022 г., от която: 149,14 лв.,
начислена за периода от 11.06.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. май 2020 г.; 143,30 лв., начислена за периода от 11.07.2020 г.
до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юни
2020 г.; 137,28 лв., начислена за периода от 11.08.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата
за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юли 2020 г.; 131,25 лв., начислена за
периода от 11.09.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. август 2020 г. и 100,34 лв., начислена за периода от 11.10.2020 г. до
17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. септември
2020 г., както и
- с правно основание чл. 221, ал. 1 КТ за заплащане на сумата от 902,10 лв.,
представляваща обезщетение в размер на едно брутното трудово възнаграждение за срока
на предизвестието при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на
исковата молба – 18.07.2022 г. до окончателното им заплащане.
Ищецът Р. Б. М. твърди, че по силата на трудов договор № 4/10.01.2020 г. е бил в
трудово правоотношение с ответника „...., в рамките на което е изпълнявал длъжността
„портиер“, при условията на 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица, при
уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 902,10 лв., платимо от 1-во до 10-то
число на месеца, следващ месеца, за който се отнася. Поддържа, че надлежно е изпълнявал
1
трудовите си задължения, но въпреки това ответният работодател не му е заплатил
дължимите трудови възнаграждения за м. май 2020 г., м. юни 2020 г., м. юли 2020 г., м.
август 2020 г. и м. септември 2020 г. /от 01-ви до 24-ти/, поради което на 24.09.2020 г. е
подал заявление до него за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ. Сочи, че със заповед № 2/24.09.2014 г. същото е било прекратено, на
основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, но дължимите му трудови възнаграждения в общ размер на
3 360,00 лв. са останали незаплатени, поради което претендира същите ведно с лихва за
забава върху всяко отделно месечно задължение считано от 11-то число на месеца, следващ
месеца, за който се отнася, в общ размер на 661,31 лв. Претендира и обезщетение по чл. 221,
ал. 1 КТ в размер на 902,10 лв., на колкото се равнява брутното му трудово възнаграждение
за срока на предизвестието. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „.... не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 11.05.2023 г. процесуалният представител на ищеца –
...а, е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът „.... не е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.
131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се
разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове за посочените по-горе суми бъдат уважени изцяло,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата
молба – 18.07.2022 г. до окончателното им заплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца Р. Б. М. следва да се присъдят сторените по
делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720,00 лв., чието заплащане
съдът прие за доказано с оглед представените договор за правна защита и съдействие от
18.07.2022 г. фактура № 735/18.07.2022 г. и извлечение от банкова сметка (л. 39-42 от
делото) съдът прие за доказано. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 196,94 лв., представляваща
дължима държавна такса.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: г.... да заплати на Р. Б.
М., ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 3 360,00 лв.,
представляваща неплатени нетни трудови възнаграждения за периода м. май 2020 г. - м.
септември 2020 г. /от 01-ви до 24-ти/, от която: 700 лв. – за м. май 2020 г., 700 лв. – за м. юни
2020 г., 700 лв. – за м. юли 2020 г., 700 лв. - за м. август 2020 г. и 560 лв. - за м. септември
2020 г. /от 01-ви до 24-ти/; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 661,31 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата за неплатени нетни трудови
възнаграждения, начислена за периода от 11.06.2020 г. до 17.07.2022 г., от която: 149,14 лв.,
начислена за периода от 11.06.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно
трудово възнаграждение за м. май 2020 г.; 143,30 лв., начислена за периода от 11.07.2020 г.
до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юни
2020 г.; 137,28 лв., начислена за периода от 11.08.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата
за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. юли 2020 г.; 131,25 лв., начислена за
периода от 11.09.2020 г. до 17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово
възнаграждение за м. август 2020 г. и 100,34 лв., начислена за периода от 11.10.2020 г. до
17.07.2022 г., върху главницата за неплатено нетно трудово възнаграждение за м. септември
2020 г., както и на основание чл. 221, ал. 1 КТ сумата от 902,10 лв., представляваща
обезщетение в размер на едно брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието
при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
18.07.2022 г. до окончателното им заплащане.
ОСЪЖДА „...., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: г.... да заплати на Р. Б.
М., ЕГН **********, с адрес: ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 720,00 лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и в полза на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 196,94 лв.,
представляваща дължима държавна такса.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3