№ 14458
гр. С., 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря СТИЛИАНА В. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110102401 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “фирма” ЕАД, ЕИК номер, със седалище и адрес на управление
адрес, представлявано от А.А, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответниците Е. Г. Г., ЕГН ********** и Т. И. Г. , ЕГН **********, двамата с адрес гр. С.,
ж.к. „АДРЕС, че същите дължат на ищеца, в условията на солидарна отговорност, следните
суми: сумата от 1376,45 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ
се на адрес: гр. С., ж.к. „АДРЕС отчитан под абонатен № 78618, ведно със законна лихва
от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
–19.08.2021г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 154,49 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 01.10.2018г. до 30.07.2021 г., сумата от
38,60 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
31.08.2018г. до 30.07.2021 г., ведно със законна лихва от 19.08.2021г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 8,19 лв. за периода от 31.08.2019г. до 30.07.2021 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответниците са потребители на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ – като съпрузи и собственици на
процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „ФИРМа .“ ООД, като начисляваните месечни суми са
1
прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово разпределение на
база реален отчет.
В срока за отговора, ответниците по делото са депозирали такъв. Оспорват иска, като
правят възаржение за погасителна давност на задължението.
С определение от 11.05.2022 г. е конституирано като трето лице помагач на страната
на ищеца „ФИРМа .“ ООД.
В съдебно заседание ищеца се представлява от процесуален представител, който
поддържа исковата молба. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски, за
което представя списък.
Ответниците, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 48194/2021 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за 1376,45 лв. /хиляда триста седемдесет и шест лева и 45
стотинки/, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.07.2017г. до 30.04.2020 г. г. за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „АДРЕС
инсталация **********/аб. № 78618, ведно със законна лихва от 19.08.2021г. до изплащане
на вземането, лихва в размер на 154,49 лв. /сто петдесет и четири лева и 49 стотинки /, за
периода от 01.10.2018г. до 30.07.2021 г., сумата от на 38,60 лв. /тридесет и осем лева и 60
стотинки /, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.07.2018г. до 29.02.2020 г., ведно със законна лихва от 19.08.2021г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на на 8,19 лв. /осем лева и 19 стотинки / за периода от
31.08.2018г. до 30.07.2021 г. С възражение от 25.11.2021 г. ответниците са оспорили
вземането с мотив, че не дължат.
Съгласно извършени служебни справки от по реда на Наредба 14/18.11.2009г. по
искания вх. №5334/21.09.2012г. и по искане вх. №5523/28.09.2012г., ответниците са
сключили граждански брак на 14.10.1992г., за което е съставен акт за брак
№3330/14.10.1992г.
Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот №34/04.08.1999г. ответника
Е. Г. е закупила процесния недвижим имот, находящ се в гр. С., ж.к. „Младост 1“, бл.5, вх.В,
ет.2, представляващ ап. 53. На 21.11 2002г. отв. Г. е подала до ищцовото дружество молба-
декларация за откриване на партида за доставка на топлинна енергия. С писмо изх.
№06586/10.05.2019г. на ЧСИ Г. Д. до АВ е вписана възбрана върху 1/ 2 ид.ч. от процесния
недвижим имот, в режим на СИО, собственост на отв. Т. Г..
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Т.С“ АД на клиентите в гр. С., се установява съдържанието на
правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна енергия и потребителя
(собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
По делото са представени протокол от 27.04.2011 г. от проведено ОС на ЕС на сграда
с адрес гр. С., ж.к. „Младост 1“, бл.5, вх.В, ведно със списък на етажните собственици, от
който е видно, че последните са решили дяловото разпределение в сградата да бъде
извършвано от „ФИРМа“ ООД и със същото да се сключи договор. Такъв е сключен на
26.07.2011г. Представени са доказателства за наличие на договорни отношение и от страна
на ищеца с посочената ФДР –Договор от 01.06.2015г.
По делото са приети 3бр. индивидуални справки за използвана ТЕ, представени от
„ФИРМа“ ООД и 3 бр. формуляри за извършен отчет.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил с съобщение към фактура № **********/31.07.2019г., фактура №
**********/31.07.2020г. и справка за задължения на абонатен № **********.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
2
провел заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
От извършените по делото служебни справки и от представените нотариален акт и
писмо до АВ за вписана възбрана, се установява по категоричен начин, че ответниците са
съсобственици на процесния недвижим имот, като същия е придобит в режим на
съпружеска имуществена общност. Предвид това, двамата съпрузи са солидарно отговорни
пред ищеца за възникналите задължения за доставена топлинна енергия – по арг. от чл.32,
ал.2 СК.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от КЕВР. Следователно между страните за процесния период е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
Общи условия за продажба, одобрени с Решение на КЕВР.
Посочените Общи условия уреждат взаимоотношенията между страните относно
продажбата на топлинна енергия за битови нужди между ищцовото дружество, наричано за
краткост “продавач” и всички потребители на топлинна енергия, наричани за кратко
"купувач", присъединени към топлоснабдителната мрежа на територията на гр. С. и са
издадени на основание чл. 150 ЗЕ. Касае се за закон, който урежда договорните отношения
между страните само по отношение на договорите в областта на енергетиката, поради което
същият е специален такъв по отношение на ТЗ и ЗЗД, където се изисква писмено приемане
на общите условия. Поради това договорът се счита сключен при определените от
дружеството общи условия от момента, в който потребителят бъде присъединен към
топлопреносната мрежа и започне да потребява топлинна енергия от същата.
В този смисъл съдът намира, че в настоящия случай в между ищеца и ответниците
съществува облигационно правоотношение за времето на исковия период, а именно
01.07.2017г. до 30.04.2020 г., чието съдържание е установено в Общите условия.
По делото са представени издадените от ищеца фактури след края на два от
отоплителните сезони, включени в исковия период, както и справка за задълженията за
абонатен № **********, под който се води партидата на процесния имот. Същите не са
оспорени от ответниците, поради което съдът ги кредитира при преценка на размера на
предявените искове.
В тази насока, предвид представените от ищеца съобщение към фактура №
**********/31.07.2019г. на стойност 550,47 лв. за периода 01.05.18г.-30.04.19г., фактура №
**********/31.07.2020г. на стойност 861,31 лв. за периода 01.05.19г.-30.04.20г. и справка за
задължения на абонатен № **********, съдът намира, че по делото се установи, че за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г., сумата за изразходвана ТЕ е 1411,78 лв.
(550,47+861,31=1411,78). От тази сума ищеца е претендирал сумата от 1376,45 лв., поради
което предявения иск следва да бъде уважен изцяло.
Възражението на ответниците за погасяване на претендираната сума по давност,
съдът намира за неоснователно. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е подадено на 19.08.2021 г. С оглед на това и на предвидените в ОУ срокове за
плащане, а и а именно 45-дни срок след изтичане на периода, за който се отнасят / чл.33,
ал.1/, следва да се приеме, че с подаване на заявлението на 19.08.2021 г. и с предявяване на
иска по чл. 422 ГПК., ищецът е прекъснал течащата погасителна давност, като погасени по
давност са всички негови вземания за преди м.6.2018 г., а сумата по първата фактура
№**********/31.07.2019г., касаеща отчетен период 01.05.18г.-30.04.19г., находяща се на л.
15 от делото е със срок за плащане 14.09.2019г. По арг. на чл.114 ЗЗД, давността започва да
тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а това в случая е крайния момент
на срока за плащане за начислените суми - 14.09.2019г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният иск за главница се явява
основателен и доказан, поради което същия следва да бъде уважен изцяло, като бъде
отхвърлен за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2018 г.
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди /чл.33, ал.1/
предвиждат срок за заплащане на дължимите суми, а именно 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. При неизпълнение на това за задължение в посочения срок,
е установена санкция – обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до
3
момента на заплащането на топлинната енергия - чл.33, ал.6 от ОУ.
Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен
срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено
плащане в сроковете по чл.33, ал.1 и 2 от ОУ. В случая, следва да се приеме, че падежът на
задължението настъпва в деня на издаване на фактурата. Предвид своя акцесорен характер и
изхода по главния иск, искът за заплащане на обезщетение за забава също се явява доказан
за периода от 15.09.2019 г. /след датата на срока за плащане по фактура
№**********/31.07.2019г./ до 30.07.2021 г., която сума, съобразно служебните изчисления
на съда, възлиза на сума в размер на 268,62 лв. или предявения иск за сумата от 154,49 лв.,
следва да бъде уважен изцяло, като бъде отхвърлен за периода от 01.10.2018г. до
14.09.2019 г.
По отношение претендираните суми за дялово разпределение, следва да се отбележи,
че от данните по делото се установи, че тази услуга се извършва от ФДР „ФИРМа .“ ООД.
Ищцовото дружество не анажира доказателства за активната си материална легитимация по
иска, а именно за основанието, на което му се дължи възнаграждение на него за извършена
от трето лице услуга. Ето защо исковете се явяват неоснователни, поради което и следва да
се отхвърлят.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ищеца има право на разноски, съобразно уважената част от
исковите претенции. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС,
следва съдът в настоящето исково производство да разпредели разноските и във воденото
преди това заповедно такова. Предвид това и данните по ч.гр.д.№ 48194/2021 г. по описа на
СРС, по което се е развило заповедното производство между страните, съдът намира, че
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски в общ размер на 230,06
лв., от които сумата от 105,06 лв. за внесена държавна такса и 125 лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е. Г. Г., ЕГН ********** и Т. И.
Г., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ж.к. „АДРЕС че дължат солидарно на „Т.С“
ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. АДРЕС, представлявано
от А.А, сумата от 1376,45 лв. /хиляда триста седемдесет и шест лева и 45 стотинки/,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от
01.07.2017г. до 30.04.2020 г., за имот, находящ се на адрес: гр. С., ж.к. „АДРЕС отчитан
под абонатен № 78618, ведно със законна лихва от 19.08.2021г. /датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК пред СРС, по което е образувано ч. гр. д. № 48194/2021 г. на
СРС/ до окончателното й изплащане и сумата от 154,49 лв. /сто петдесет и четири лева и 49
стотинки/, представляваща законна лихва за забава за периода от 01.10.2018г. до 30.07.2021
г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за периода от 01.07.2017г. до 30.04.2018 г. и иска за
обезщетение за забава за периода от 01.10.2018г. до 14.09.2019 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. АДРЕС, за признаване за усатновено по отношение на ответниците Е.
Г. Г., ЕГН ********** и Т. И. Г., ЕГН **********, двамата с адрес гр. С., ж.к. „АДРЕС че
дължат солидарно на ищеца суми за дялово разпределение за имот, находящ се на адрес: гр.
С., ж.к. „АДРЕС отчитан под абонатен № 78618, както следва: сумата от 38,60 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
31.08.2018г. до 30.07.2021 г., ведно със законна лихва от 19.08.2021г. до изплащане на
вземането и лихва в размер на 8,19 лв. за периода от 31.08.2019г. до 30.07.2021 г.
ОСЪЖДА Е. Г. Г., ЕГН ********** и Т. И. Г. , ЕГН **********, двамата с адрес гр.
С., ж.к. „АДРЕС да заплатят на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК номер, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. АДРЕС, представлявано от А.А, сумата от 230,06 лв. /двеста и
4
тридесет лева и 06 стотинки/, представляваща направени от ищеца разноски по настоящото
дело и по ч.гр.д.№ 48194/2021 г. по описа на СРС, съобразно изхода по делата.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „ФИРМа .“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 48194/2021 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5