№ 3992
гр. Варна, 08.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Добрина Петрова
при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова
като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело №
20233110111447 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца К. Л., с адрес в
гр.В., чрез адв. А. Х. от ВАК срещу „Хелоу.Де България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна иск с правно основание чл. 128 КТ вр. чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ) за осъждане на последния да
заплати на ищеца сумата в общ размер на 2 200 лв., представляващи бонусно
възнаграждение за постигнати резултати в периода 01.05.2023-16.06.2023г.
Ищецът твърди, че на 05.01.2023г. е сключил договор с дружество "ХелоуДе
България" ЕООД действащо чрез прокуриста Д.Л.В., с което е назначен в дружеството на
длъжност "Оператор в център за обаждания". На същата дата между страните е подписано и
Приложение № 1 към Договора, уреждащо допълнително бонусно възнаграждение към
основната заплата при постигане на определени резултати, като бонусното възнаграждение
се изплаща със заплатата за следващия месец или със заплатата за м. март получава
бонусното възнаграждение за м. февруари.
Ищецът излага, че по време на работата си за "Хелоу.Де България" ЕООД е получил
бонусни възнаграждения както следва: през м. април 2023 г. със заплатата за м. март:
1360.00 лв. - бонус за февруари 2023 г. през м. май 2023 г. със заплатата за м. април: 1614.50
лв. - бонус за март 2023 г. през м, юни 2023 г. със заплатата за м. май: 1393,50 лв. - бонус за
април 2023 г.
Твърди, че на 16.06.2023г. трудовото правоотношение между "Хелоу.Де България"
ЕООД и г-н Л. К. е прекратено по взаимно съгласие.
Ищецът сочи, че към настоящия момент, въпреки многобройните покани и
уведомления, на него не му е изплатено бонусното възнаграждение за м. май 2023 и
изработените 12 дни от м. юни 2023г.
Ищецът твърди, че е постигнал добри резултати по време на работата си през м. май
2023 и м. юни 2023г. и има право да получи допълнителното си възнаграждение за това.
Поради изложените съображения моли за постановяване на положително решение по
1
предявените искове.
В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Ответникът счита, че при прекратяване на трудовото правоотношение бонусно
възнаграждение не се изплаща, с уговорката че последното плащане се извършва с фиша "за
заплата за месеца, в който служителят напуска предприятието. Сочи, че заплатата се е
изплащала за текущият месец, а бонуса - съобразно изработеното /ако има такова/ от
предходният. Счита, че с подписване на споразумението за прекратяване на трудовото
правоотношение по негова инициатива, служителят е декларирал, че няма други претенции
към работодателя си.
В условията на евентуалност прави възражение, че служителят К. Л. не е покривал
очакванията на работодателя си по повод постигането на определен минимум от резултати,
същият не се е справял с работата си и за претендираният период няма постигнати такива,
по силата на които да му се дължи бонусно възнаграждение. Поради което моли искът да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Претендира и съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна страна и прави следните
правни изводи:
Основното задължение на работника по трудовия договор е да престира труд, а
основното задължение на работодателя е да му плаща възнаграждение за извършената
работа. В тежест на ищеца е да установи, че е полагал труд, а в тежест на работодателя е да
установи, че е заплатил уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, вкл. и
допълнително уговорени възнаграждения и съответно при прекратяване на трудовото
правоотношение с работника да му заплати следващите му се обезщетения.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните по делото, че са били в трудово правоотношение, по силата на което ищецът е
заемал длъжността от 05.01.2023г "Оператор в център за обаждания", като същото е
прекратено считано от 16.06.2023г. по взаимно съгласие.
Между страните в настоящото производство не се спори, че ищецът е изпълнявал
трудовите си задължения през процесния период. Несъстоятелно е възражението на
ответника, че с подписването на споразумението за прекратяване на трудовото
правоотношение по негова инициатива , служителят е декларирал, че няма други претенции
към работодателя си. Прекратяването на трудов договор по взаимно съгласие по чл.325,
ал.1,т.1 от КТ е начин за прекратяване на трудовото правоотношение без предизвестие от
страните, които не преклудира правата на работника да търси дължимите му се
възнаграждения и обезщетения.
В приложение №1 към трудов договор 0066 от 05.01.23г. са уговорени условията за
заплащане на бонусно възнаграждение, съгласно което индивидуален бонус може да бъде
получен при условие, че служителят е постигнал индивидуален дял продуктивно време от
минимум 86,5%, индивидуални реализирани продажби от минимум 10% и индивидуален дял
потвърдени СМС-и от минимум 25%.
Целевата награда и месечната премия, поради предназначението си да стимулират
трудовото участие и да наградят показан висок трудов резултат, не спадат към
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер (така решение №
540/07.07.2010 г. по гр.д. № 895/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 847/14.01.2011 г. по гр.д.
№ 1558/2009 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 167/24.07.2013 г. по гр.д. № 1372/2012 г. на ВКС,
ІІІ ГО и др.).
Уговореното с т.2 от Приложение 1 към трудовия договор допълнително трудово
2
възнаграждение е под формата на бонус и не е в зависимост само от времето, през което
служителят е предоставял работната си сила, а и в зависимост от евентуално постигнат
висок трудов резултат – изпълнение на поставени месечни цели по три показателя-
продажби, оптин и продуктивно време , като при неизпълнение служителят не получава
бонус. В т. 3 е посочено, че „ при изчисляване на бонусното възнаграждение за АНТ
(времеви показатели) се взимат предвид проектните стойности от месеца, предшестващ
месеца на изплащане на заплатите. Бонусното възнаграждение се посочва отделно във
ведомостта за заплати. Бонусното възнаграждение не се изплаща след прекратяване на
трудовото правоотношение; следователно последното плащане се извършва с фиша за
заплата за месеца, в който служителят напуска предприятието.
В случая последно възнаграждение на К. Л. е изплатено с фиш за м.юни 2023г. /л.15 от
делото/, като е следвало да се вземат предвид показателите за месец май 2023г.
В тежест на ищеца е да установи, че по съществуващо между страните трудово
правоотношение е било уговорено допълнително трудово възнаграждение /за постигнати
резултати/, като част от съдържанието на трудовото правоотношение, че са настъпили
предпоставките за неговото изплащане, както и неговия размер.
Относно постигнатите резултати от ищеца по негово искане работодателя е представил
справка за постигнати резултати за Л. К. за месец май и месец юни –л.42 от делото. Така
представената справка не е оспорена от ищеца.
Сумите за допълнително материално стимулиране не са постоянен елемент от
трудовото възнаграждение и такива суми се дължат на работника само доколкото
съответният ръководител ги е определил по размер и изявлението за определяне на размера
е достигнало до работника, но сумите не са изплатени. Определянето на тези суми е
изключителна компетентност, която е дискреционна и не подлежи на съдебен контрол,
относно това кои служители и за какви периоди да получат допълнително материално
стимулиране, т. е. това не е задължение на компетентния орган, на което да кореспондира
притезателното право на служителя да получи определено възнаграждение.
Преценката относно механизма за изчисляване на размера на допълнителното
възнаграждение е обусловена от уговореното между страните, т. е. от действителната им
воля. В случая ищецът не доказа действително да е покрил уговорените между страните
критерии и да му се следва т.нар „бонус“. Видно от неоспорената от ответника справка за
постигнати резултати общ брой разговори-19.1 %, дневен процент успешно потвърдени
СМС 12.90% и успешни продажби м.май 70.90%, м.юни 52.50%, като в съвкупност така
постигнатите резултати не отговарят на изискването за дължимост на допълнително
вазнаграждение уговорено между страните под формата на бонус.
Ищецът не доказа по пътя на пълното и главно доказване, че е покрил уговорените
между страните критерии и му се следва допълнително възнаграждение. Ирелевантно в
случая е обстоятелството, че за предходните месеци такова му е било изплатено, доколкото
съответните критерии следва да се достигат за всеки месец конкретно и поотделно.
С оглед гореизложеното искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Разноски: На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат
присъдени направените по делото разноски в размер на 600 лв. за заплатено
адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от К. Л., ЛН ********, с адрес гр.В. срещу Хелоу. Де
3
България ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Варна иск с правно основание чл. 128 КТ
вр. чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата (НСОРЗ)
за заплащане на сумата в общ размер на 2 200 лв., представляваща бонусно възнаграждение
за постигнати резултати в периода 01.05.2023-16.06.2023г.
ОСЪЖДА К. Л., ЛН ********, с адрес гр.В. да заплати на Хелоу. Де България
ЕООД, ЕИК ********* със седалище гр.Варна сумата от 600 лв. (шестстотин лева)
,представляваща направените съдебно-деловодни разноски в производството, на осн. чл.78
ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред ВОС в 2-
седмичен срок от датата на обявяването му-08.12.2023г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4