РЕШЕНИЕ
№ 1114
гр. Пловдив, 01.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Г. Иванов
при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска
като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело №
20215330114325 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. З. Д. срещу М. В. И., с която са
предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с
които се претендира да бъде признато за установено, че сумата от 3000 лв.
(три хиляди лева) – главница, дължима по договор за заем от ****** г., с
падеж – ***** г., сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – лихва за забава за
периода 19.02.2018 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ******** г.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *******, по ч.гр.д. №
*******, по описа на РС- П., ***** с-в.
Твърди се, че вземането произтича от договор за заем от ****** г., при
който Н. З. Д. предал в заем на М. В. И. сума в размер на 3 000 лева. Посочва,
че сумата е получена от заемателя изцяло и в брой в деня на сключване на
договора за заем, като получаването й е удостоверено с изявление на
заемателя в чл.3 от договора. В чл.1 от договора страните са уговорили срок
за връщане на заемната сума до ****** г. Към датата на падежа ******, а и
1
към настоящия момент заемателят не е изпълнил задължението си да върне
заетата сума. Заемателят е изпаднал в забава, като дължи обезщетение на
основание чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва. Към момента на
подаване на заявлението Заемателят дължи следните суми: 3 000 лева
главница, представляваща дадена в заем сума и 1 000 лева обезщетение за
забавено плащане за периода от датата на падежа 19.02.2018 г. до 02.06.2021
г.
В срока по чл. 131 ГПК, не е депозиран писмен отговор
Предявени са обективно, кумулативно съединени искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът е бил редовно призован за първото съдебно заседание, като в
изпратената до същия призовка, изрично е вписано, че при неподаване в срок
на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание, без да е направено
изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие, насрещната страна
може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване
на делото, както и присъждане на разноски. Ответникът не се е явил, не е
изпратил упълномощен представител, няма и направено искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Същевременно ищецът, чрез пълномощника си,
изрично е поискал на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, да бъде постановено
неприсъствено решение срещу него.
Съдът намира, че всички предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор
на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото заседание, редовно призован и не е направил искане
делото да се разглежда в негово отсъствие.
От писмените доказателства по делото може да се направи извод за
вероятна основателност на исковите претенции. Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК,
не следва неприсъственото решение да се мотивира по същество. Ето защо,
следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с което предявените
осъдителни искове да бъдат уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора, по арг. от чл. 78 ал.1 ГПК, право на разноски има
ищецът. В представен списък за разноски се претендират разноски за
2
заплатена държавна такса в размер на 80 лева, както и заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 370 лева, които следва да се присъдят на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.
В. И., ЕГН ********** дължи на Н. З. Д., ЕГН **********, следните суми:
3000 лв. (три хиляди лева) – главница, дължима по договор за заем от
******* г., с падеж – ******г., сумата от 1000 лв. (хиляда лева) – лихва за
забава за периода 19.02.2018 г. до 02.06.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
***** г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № *******., по ч.гр.д. №
*******г., по описа на РС- Пловдив, ****** с-в.
ОСЪЖДА М. В. И., ЕГН ********** да заплати на Н. З. Д., ЕГН
********** сумата от общо 450 лева, предствляваща сбор от 80 лева -
съдебноделоводни разноски за ДТ и заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 370 лева.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд Пловдив в едномесечен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: /П/_______________________
3