Р Е Ш Е Н И Е
№……………………/ 19.01.2021
г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВАРНА, X състав, в открито съдебно заседание на тринадесети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ
с участието на секретаря Веселка Крумова и прокурор
Силвиян Иванов, след като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2489 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 203, ал. 1 от АПК във вр. чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е въз основа на искова молба с
правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и
общините за вреди (ЗОДОВ) от ищцовото дружество „Земеделска компания“ ЕООД, с ЕИК:
****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Методи Кусевич“ № 4,
депозирана чрез неговия упълномощен процесуален представител адв. Д.С. *** с
искане ответната страна да заплати на ищеца парична сума в общ размер на 1200
лева, от които парична сума в размер на 600 лева представляваща обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от ищцовото дружество
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в производството по
НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, VI
състав и от които парична сума в размер на 600 лева представляваща
обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено от
ищцовото дружество адвокатско възнаграждение за процесуално представителство в
производството по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна
ⅠⅠ касационен състав.
Ищцовото
дружество „Земеделска компания“ ЕООД – гр. Добрич твърди, че във връзка с обжалването
пред Районен съд Варна и пред Административен съд Варна на Наказателно
постановление № 03 – 008054 от 29.06.2017 г., издадено от Директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна е сторило разноски в размер на 1200 лева за
адвокатско възнаграждение, от която сума – 600 лева за заплащане на адвокатско
възнаграждение за осъществено процесуално представителство в производството по НАХД
№ 2095 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, VI състав и съответно 600
лева за заплащане на адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство в производството по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен
съд Варна, ⅠⅠ касационен състав. Посочва,
че доколкото с окончателен съдебен акт обжалваното от него наказателно
постановление (Наказателно постановление № 03 – 008054 от 29.06.2017 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна) е било
отменено, за него възниква правен интерес от претендиране на паричната сума в
размер на 1200 лева, която представлява обезщетение за причинени имуществени
вреди, които са в пряка и непосредствена връзка от увреждането, а именно
издаването на незаконосъобразния акт – цитираното наказателно постановление.
Поради гореизложените съображения моли да бъде уважен в цялост предявения иск срещу
Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, както и претендира присъждането на
разноски за настоящото съдебно производство.
Ответната
страна дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна не е депозирала писмен отговор
на исковата молба.
В проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание
по адм. дело № 2489 по описа за 2020 г. на Административен съд – Варна,
ищцовото дружество „Земеделска компания“ ЕООД не се представлява нито от
законен, нито от процесуален представител, който да изрази становището му в
дадения ход на делото по същество. В депозирана на 12.01.2021 г. молба,
изготвена от адв. Д.С. ***, в качеството му на процесуален представител на
ищеца, се изразява становище за поддържане на исковата молба и отново се
отправя искане за присъждане на сторените съдебно – деловодни разноски.
В
проведеното на 13.01.2021 г. открито съдебно заседание по адм. дело № 2489 по
описа за 2020 г. на Административен съд – Варна, ответната страна дирекция „Инспекция
по труда“ гр. Варна се представлява от своя процесуален представител Началник
отдел АИПО Дарина О. – Кафалийска, която моли за отхвърляне на исковата
претенция, обосновавайки се, че в хода на самите производства по НАХД
№ 2095 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, VI състав и по КНАХД №
3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна II касационен състав, не са представени доказателства за
заплащането на уговорените между ищцовото дружество и неговия пълномощник
възнаграждения за процесуално представителство.
Участващият
в откритото съдебно заседание прокурор от Окръжна прокуратура Варна изразява позиция
за основателност на исковата претенция и моли същата да бъде уважена в цялост.
От фактическа страна,
съдът намира за установено следното:
На 29.06.2017 г. Директорът на
дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна издал Наказателно постановление № 03 –
008054, с което наложил на дружеството „Земеделска компания“ ЕООД, с ЕИК: ****
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда.
В предвидения за обжалване 7 – дневен срок
процесното наказателно постановление било обжалвано пред Районен съд Варна, на
основание и по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН, като въз основа на депозираната
жалба било образувано НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна.
На 05.10.2018 г. бил сключен договор
за правна помощ и съдействие, по силата на който дружеството „Земеделска
компания“ ЕООД заплатило на адв. Д.С. *** възнаграждение в размер на 600 лева
за осъществяване на защита и процесуално представителство от негова страна в производството
по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна.
С Решение № 1821 от 08.11.2018 г.,
постановено по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна, съдът
отменил процесното наказателно постановление.
В предвидения за обжалване на
съдебното решение 14 – дневен срок, дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна депозирала
касационна жалба срещу цитираното решение на Районен съд Варна, във връзка с
която било образувано КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд
Варна.
На 07.01.2019 г. бил сключен договор
за правна помощ и съдействие, по силата на който дружеството „Земеделска
компания“ ЕООД заплатило на адв. Д.С. *** възнаграждение в размер на 600 лева
за осъществяване на защита и процесуално представителство от негова страна в
производството по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд
Варна.
С Решение № 446 от 07.03.2019 г.,
постановено по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна,
било оставено в сила Решение № 1821 от 08.11.2018 г., постановено по НАХД №
2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна.
По отношение на доказателствата и
от правна страна, съдът намира за установено следното:
Искът е предявен от легитимиран субект
и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустим, а разгледан
по същество се явява и основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Според разпоредбата на чл. 4 от ЗОДОВ,
Държавата и общините, в лицето на своите органи, дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а
възникването на право на обезщетение предполага установяване на
незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия.
Във фактическия състав на отговорността на
Държавата и общините се включват следните елементи: 1.) незаконосъобразен акт,
действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или
общината, при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; 2.) вреда от такъв административен акт; 3.) причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или
общината по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
В случая от събраните писмени доказателства
се установява наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността
на ответната страна – дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна. Налице е
незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 03 – 008054 от 29.06.2017
г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, което
впоследствие е било отменено със съдебни решения, постановени в производствата
по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд, VI състав и по
КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна, II касационен състав. Ответната
страна дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна е пасивно легитимирана да
отговаря по така предявения иск, съгласно чл. 205 от АПК.
Налагането на административни наказания
от органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност, както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно – наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност
на последните. Независимо, че наказателното постановление не представлява административен акт по смисъла на чл. 21, ал.
1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение
за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от
административен орган и представлява властнически акт на органите на
администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото
издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от
упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е
изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна
проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните
наказания, свързана с издаване на наказателни постановления, както и
извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от
правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл.
2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен
случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт.
Административният характер на дейността по издаване на наказателни
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Безспорно в този смисъл е и
Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2014
г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд. В нормата на
чл. 130, ал. 2 от ЗСВ е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните
постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт,
за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове. С оглед на това, настоящият съдебен състав приема, че
исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени вследствие
на незаконосъобразно Наказателно постановление № 03 – 008054 от 29.06.2017 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Варна, е
процесуално допустима, а с оглед събраните в производството доказателства е и
основателна.
По отношение доказването на елементите
от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, според настоящия съдебен състав,
от събраните в хода на производството доказателства следва да се приеме
безспорно, че в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен
орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно – следствена
връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия
вредоносен резултат.
Влезлите в законна сила Решение № 1821
от 08.11.2018 г., постановено по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд
Варна и Решение № 446 от 07.03.2019 г., постановено по КНАХД № 3497 по описа за
2018 г. на Административен съд Варна следва да се приемат като безспорни
доказателства за наличието на незаконосъобразна дейност на административния
орган. Същевременно са налице писмени доказателства – 2 бр. договори за правна
защита и съдействие, съответно от дата 05.10.2018 г. и от дата 07.01.2019 г.,
сключени между „Земеделска компания“ ЕООД, в качеството на клиент и адв. Д.С. ***,
по силата на които контракти адв. С. поема задължение да осъществи защита и
процесуално представителство в полза на „Земеделска компания“ ЕООД в съдебните
производства по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна и по
КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд Варна. Също така са
приложени разписки от същите дати 05.10.2018 г. и 07.01.2019 г. удостоверяващи,
че уговорените суми в размер на по 600 лева за всеки един от двата контракта са
били заплатени в брой на адв. С..
Основното възражение на ответната
страна в случая е, че самите договори за правна защита и съдействие, респ.
представените към тях разписки, не са били представени в хода на производствата
по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна и по КНАХД № 3497 по
описа за 2018 г. на Административен съд Варна. Подобно нормативно установено
изискване за претендиране на вреди по ЗОДОВ няма, поради което и това
възражение се явява несъстоятелно. В хода на производството по адм. дело № 2489
по описа на Административен съд – Варна не беше оспорена по реда на чл. 193 от ГПК истинността нито на двата броя договори за правна помощ и съдействие, нито
на 2 бр. разписки от дати 05.10.2018 г. и 07.01.2019 г., поради което и същите
се ползват с формална доказателствена сила.
По отношение на така заплатената сума
следва да се има предвид, че разноските, понесени от лицата в производствата по
отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на
обезщетяване, но не по общия ред, а по реда на специалното производство по
ЗОДОВ. Предвид отмененото по съдебен ред наказателно постановление,
претърпените от ищеца
„Земеделска компания“ ЕООД имуществени вреди, съставляващи заплатеното
адвокатско възнаграждение, представляват съвсем пряка и непосредствена
последица от незаконосъобразно издаденото наказателно постановление. В този
смисъл следва да се приема и Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на ВАС
по тълк. дело № 2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при
предявяване пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за
имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените
адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им
представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този
закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно
изискуема предпоставка от фактическия състав на
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Поради гореизложените аргументи, съдът
приема, че са установени и доказани предпоставките за реализиране на
отговорността на ответната страна по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради което исковата
претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена, като ответникът
бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в общ размер
на 1200 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение в производствата
по НАХД № 2095 по описа за 2018 г. на Районен съд Варна и по КНАХД № 3497 по
описа за 2018 г. на Административен съд Варна
С оглед изхода на спора, ответната
страна дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна следва да бъде осъдена да
заплати на ищцовото дружество „Земеделска компания“ ЕООД направените по
настоящото дело в общ размер на 475 лева, от които сума в размер на 25 лева представляваща
внесена държавна такса и сума в размер на 450 лева, представляваща заплатено
възнаграждение за един адвокат, съобразно представен по делото договор за
правна защита и съдействие от 09.11.2020 г. и представената разписка от същата
дата (л. 39 и л. 40 от адм. дело № 2489 по описа за 2020 г. на Административен
съд Варна). За прецизност следва да се отбележи, че съгласно Договора за правна
защита и съдействие от 09.11.2020 г. уговорено възнаграждение за адв. С.
възлиза на 475 лева, но от приложения списък на разноските е видно, че в тази
сума е и вкл. заплатената държавна такса в размер на 25 лева за разглеждането
на исковата молба по адм. дело № 2489 по описа за 2020 г. на Административен
съд Варна). Ето защо според съда, предвид списъка на разноските, на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сума в размер на 475 лева (съгласно неговото
изрично искане), която сума включва адвокатско възнаграждение в размер на 450
лева и заплатена държавна такса в размер на 25 лева. Действително адвокатското
възнаграждение за осъществено процесуално представителство по адм. дело № 2489
по описа за 2020 г. на Административен съд Варна е в размер по – висок от
минималния праг, предвиден в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, но
липсваше изрично възражение срещу неговата прекомерност, поради което и съдът
го уважи в цялост.
С оглед гореизложеното и на основание
чл. 203 и сл. от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Земеделска компания“ ЕООД, с ЕИК: ****,
със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Методи Кусевич“ № 4 обезщетение
за причинени имуществени вреди в общ размер на 1200 лева (хиляда и двеста лева),
представляващо заплатено адвокатско възнаграждение в производството по НАХД №
2095 по описа за 2018 г. на Варненския районен съд и
в производството по КНАХД № 3497 по описа за 2018 г. на Административен съд
Варна, свързано с обжалване на Наказателно постановление № 03 – 008054 от
29.06.2017 г., издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.
Варна.
ОСЪЖДА Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на „Земеделска компания“
ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „Методи
Кусевич“ № 4 парична сума в размер на 475 лева (четиристотин седемдесет и пет
лева), представляваща сторените в производството по адм. дело № 2489 по описа
за 2020 г. на Административен съд Варна разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14
– дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: