№ 578
гр. Сливен, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Маргарита Анг. Андонова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20252230101334 по описа за 2025 година
Предмет на разглеждане е установителен иск за обявяване на
нищожност на сключен Договор за потребителски кредит №
**********/13.09.2022г.
Ищцата твърди, че на 13.09.2022г. сключил с ответното дружество
договор за потребителски кредит, по силата на който й бил отпуснат кредит в
размер на 2 500 лв., при лихвен процент по заема 34,12 % и ГПР 39,81 % със
срок за погасяване от 36 месеца. По договора била предвидена застраховка
BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА в размер на 656,99 лв., като разходът се
финансирал от кредитодателя. Така общо размера на кредита ставал 3 156,99
лв., върху която сума се прилагала посочената лихва за периода на договора,
но реално предадената и усвоена сума била в размер само на 2 500 лв. Общо
предвидените всички плащания по договора били в размер на 5 058,02 лв.
(главница + възнаградителна лихва).
Твърди, че договора бил нищожен и на осн. чл. 23 ЗПК се дължала само
главницата. В тази връзка сочи, че била предоставена сума в размер на 2 500
лв., а било посочено в договора, че общия размер на кредита бил 3 156,99 лв.,
в който размер била включена застраховката BANK ЗАЩИТА НА КРЕДИТА в
размер на 656,99 лв. Посочената лихва в размер на 34,12 % била приложена
1
именно върху сумата от 3 156,99 лв., въпреки че на ищцата й била
предоставена реално в заем сума в размер на 2 500 лв.
Твърди, че ГПР по договора бил посочен само цифрово, без да се уточни
какви разходи са включени в него. Сочи, че реално приложения ГПР на
договора не отговарял на посочените 39,81 %. Счита, че при изчисляването
му, ответното дружество не включило застраховката в размер на 656,99 лв.
Клаузите за застраховка били сключени с цел да заобиколят чл.19, ал.4 ЗПК. В
чл. 7 от договора било посочено, че условие за усвояване на кредита било
заплащането на застрахователните премии в полза на банката като кредит,
тоест за да се усвои кредита било необходимо размерът на същия да се
увеличи със застрахователните вноски, които следвало да се заплащат по
договора за кредит. Наред с това застраховката била сключена и в полза на
кредитора, който представлявал застрахователя по договора за застраховка,
което допълнително обосновавало извод, че тя била условие наложено от
кредитора за сключване на договора, а не избрано свободно от потребителя.
Поради невключването на предвидената застраховка BANK ЗАЩИТА
НА КРЕДИТА в размер на 656,99 лв. в посочения в потребителския договор за
кредит размер на ГПР, последният не съответствал на действително
прилагания от кредитора и договора бил нищожен.
Иска се от съда да бъде прогласена нищожност на договора за
потребителски кредит **********/13.09.2022г., поради противоречието му със
закона - основание чл. 22 ЗПК, вр. чл.10, ал.1,2 ЗПК и чл.11, ал.1, т.9, т.10 и
т.11 ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор, с който оспорва
претенциите.
Твърди, че погасителния план отговарял на изискванията на ЗПК, като
били посочени брой вноски, падеж, размер.
Неоснователни били доводите за нищожност по 11, ал.1, т.10 ЗПК,
изискващ точно посочване в договора на ГПР и общата дължима от
потребителя сума към момента на сключването му, като бъдат взети предвид и
допусканията, което изискване било спазено: ГПР – 39,81 % и обща дължима
сума 5 085,02 лв. ГПР бил изчислен при отчитане на следните допускания: за
начална дата за изчисляване на ГПР се смятала датата на подписване на
договора; договорът ще остане в сила за целия първоначално уговорен срок,
2
като страните изпълнявали точно задълженията си по него; приемало се че
годината има 360 дни, 12 месеца всеки, от които с 30 дни, независимо дали
годината е високосна; приемало се че лихвения процент и другите разходи по
кредита (такси и комисиони, ако има такива) били неизменни спрямо техния
първоначален размер. Освен това в случаите, в които ГПР надвишавал
установеният в закона максимум, приложение намирала разпоредбата на
чл.19, ал.5 ЗПК и това не водело до недействителност на целия договор.
Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че таксата за
застрахователна премия се явявала нищожна, както и че следвало да бъде
включена при изчислението на ГПР. Сочи, че съгласието на потребителя за
сключване на застраховка било обективирано чрез Сертификат № ***,
подписан и при изрично позоваване на преддоговорната информация, която
била предоставена при избора на тази допълнителна услуга, включително
относно размера на премията. Потребителят не бил длъжен да сключва
застраховка, а по свое желание и усмотрение можел да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, които предлагал кредиторът в качеството му на застрахователен
агент, като това не било задължително условие за сключването на договора.
Сочи, че преди сключване на ДПК ищецът изрично заявил желание, чрез
“Заявление - декларация за установяване на договорни отношения”, подадена
в процеса по кандидатстване за получаване на потребителски кредит, да бъде
сключена застраховка. Ищецът подписал декларация за определяне на
изискванията и потребностите и за присъединяване на застраховано лице към
застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ за
кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от “Ти Би Ай
Банк” ЕАД и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, в
която заявил, че се интересува от застрахователна защита срещу непредвидени
неблагоприятни събития, свързани с неговия живот, здраве и
работоспособност, в резултат на които може да претърпи загуба на обичайния
си доход, влияеща неблагоприятно върху възможността му да обслужва
надлежно погасителните вноски по кредита, както и от допълнителна защита
при загуба на обичайния му доход, влияеща неблагоприятно върху
възможността да посреща текущите разходи/сметки на семейството си,
поради което приел, че застрахователни програми „Защита на кредита“ и
„Защита на сметките“ за кредитополучателите на потребителски кредити,
3
предоставени от “Ти Би Ай Банк” ЕАД, съответстват на изискванията и
потребностите му.
В случая сключването на застраховката не било условие за сключване на
договора за потребителски кредит и застрахователните премии не били разход
по кредита и не следвало да се включват в ГПР.
Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодни
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищеца с
искане за редуцирането му до минимален размер.
От събраните по делото писмени доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 13.09.2022г. ищцата депозирала заявление декларация за
установяване на договорни отношения с ответното дружество. В тази
декларация съществуват различни опции, за които заявителят кандидат за
кредит би могъл да посочи дали е съгласен или не. Така в т.13 в
декларацията било отбелязано, че заявителя избира да сключи застраховка,
предлагана от кредитодателя, като застрахователен агент.
На същата дата между страните бил подписан договор за потребителски
кредит № **********, по силата на който ответникът отпуснал кредит на
ищцата в размер на 2 500 лв. при лихвен процент 34,12%, ГПР 39,81%, с
платими месечни вноски 36 бр. с дата на последната вноска 15.09.2025г. В чл.7
от договора за кредит е посочен общ размер на кредита и условията за
усвояването му, като едно от тях е заплащане на застрахователна премия в
размер на 656,99 лв. Така общия размер на кредита станал 3 156,99 лв., а
общата дължима сума от кредитополучателя в размер на 5 085,02 лв.
На същата дата 13.09.2022г. ищецът сключил и застраховка „защита на
кредита“ за кредитополучателите на потребителски кредит, предоставени от
ответника по сертификат № *** с размер на застрахователната премия 656,99
лв.
В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно
икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че по
сметката на ищцата била преведена на 13.09.2022г. сумата от 3 156,99 лв., като
сума от 656,99 лв., представляваща застрахователната премия била удърЖ. от
сметката й, т.е ищцата получила чисто сума в размер на 2 500 лв. При
4
изслушване на вещото лице се установи, че ищцата не е имала възможност да
се разпорежда със сумата от 656,99 лв., тъй като тя била удърЖ. автоматично
от банката кредитодател и платена по-късно на застрахователното дружество.
Лихвеният процент от 34,12% обаче бил приложен върху сумата от 3 156,99
лв. /сбор от 2 500 лв. и застрахователната премия от 656,99 лв./. Посоченият в
договора ГПР от 39,81% включвал разходите за лихви, при ГЛП 34,12%. Ако в
ГПР се включи като разход и размера на застрахователната премия, то той би
бил в размер на 68,92% и би надвишил пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в лева и валута.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира изцяло като неоспорени от страните.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебно-
счетоводна експертиза, тъй като няма съмнение в знанията и уменията на
вещото лице.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Предявеният установителен иск за обявяване на нищожност на сключен
Договор за потребителски кредит № *** като противоречащ на закона – чл.22,
вр.11, т.10 ЗПК е допустим, а разгледан по същество и основателен.
В случая в договора за кредит е посочен ГПР 39,81 % без обаче да е
включена застрахователната премия. От изслушването на вещото лице се
установи, че дължимата премия по застраховката всъщност е включена в
главницата по договора и така е определен ГПР в законовите стойности.
Уговорената в процесния договор застрахователна премия е разход по кредита,
който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, но отделно от
главницата – като допълнителен разход – чл.19, ал.1 и ал.2 ЗПК. ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи - лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и други,
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, т.е.
ГПР включва лихвеният процент по кредита, както и всички останали разходи,
които следва да бъдат заплатени към момента на сключване на договора или в
бъдеще.
Съобразно §1 ДР ЗПК общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, вкл.лихви, комисионни, такси, възнаграждение за
5
кредитини посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги,
свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в
случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на кредита.
В случая се установи, че ищцата посочила в заявлението -декларация за
установяване на договорни отношения желание за застраховка и плащането на
премията е включена в чл.7 от договора, като условие за отпускането и
усвояването му. Следователно тази премия представлява разход, който е бил
известен на кредитора и е следвало да се включи в ГПР, а липсата на този
разход в ГПР по договора е в противоречие с императивната разпоредба на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, водещо до недействителност на договора на основание
чл.22 ЗПК / в този см. Определение № 50685/30.09.2022г. по гр.д. №
578/2022г. III г.о. ВКС/.
По изложените съображения са неоснователни възраженията на
ответното дружество, че застраховката не била задължителна за сключване,
първо защото застрахователната премия е включена като условие за усвояване
на кредита и второ, защото представлява част от месечната погасителна
вноска по кредита, т.е. разход по същия. В случая тя е включена към
главницата по договора, а потребителят няма как да се откаже от част от
главницата, ако реши да се откаже от застраховката.
В Решение от 15.03.2012 г. по дело С-453/10 на СЕС е прието, че
посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния ГПР
представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
следователно относно цената, посочена в член 6, параграф 1, буква "г" от
Директива 2005/29. След като посочването на такъв ГПР подтиква или може
да подтикне средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел, тази невярна информация трябва да се окачестви като
"заблуждаваща" търговска практика на основание член 6, параграф 1 от тази
директива. Това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на
сумата, която следва да плати потребителят е неравноправна по смисъла на
член 4, параграф 1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на
договора в неговата цялост.
6
Общото задължение на ищеца е съответно на вписаните в погасителния
план от договора за кредит, сборни плащания, в които се включват и
задължението за плащане на застрахователна премия. Плащането на
застрахователна премия обаче не е отразено като разход при формирането на
оповестения ГПР, въпреки, че е включена в общия дълг към главницата и
месечните вноски. Този начин на оповестяване на разходите не е съответен на
изискването на чл.19, ал.1 ЗПК. При отчитането на застрахователната премия
като несъмнен разход, не към главницата, действителният ГПР би бил
значително завишен – 68,92% , което означава, че процесният договор е в
противоречие с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Като не е оповестил
действителен ГПР в договора за кредит ответното дружество нарушило
изискванията на ЗПК и не може да се ползва от уговорената сделка. В тази
хипотеза потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва и други разходи по кредита, съгласно разпоредбата на чл.23
ЗПК.
С оглед изложеното, съдът приема, че процесният договор е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и следва да
прогласи нищожността.
С оглед изхода на спора, ответното дружество дължи разноски на
ищцата. Основателно е възражението му обаче за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, доколкото делото не е с голяма
фактическа и правна сложност. Съгласно Решение от 25.01.2024г. по дело С-
438/2022г. на Съда на ЕС, съдът при определяне на адвокатско
възнаграждение не е длъжен да се съобрази с минимално определените
размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004г. за
възнаграждения за адвокатска работа. Така в случая, съобразно цената на иска
и занижената фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че
следва да определи възнаграждение на адвоката в размер на 480 лв. с вкл.
ДДС /400 лв. възнаграждение и 80 лв. ДДС/. Така ответното дружество следва
да бъде осъдено да заплати на ищцата разноски в размер на 426,28 лв., от
която сума 126,28 лв. платена държавна такса и 300 лв., платен депозит за
експерт, а на адвоката пълномощник на ищцата възнаграждение в размер на
480 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
7
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, на основание чл.22, вр.11, т.10 ЗПК
Договор за потребителски кредит № *** сключен между Ж. Д. С., ЕГН:
********** от *** и „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес
на управление ***
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД,
ЕИК *** със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. Д. С.,
ЕГН: ********** от ***, сума в размер на 426,28 лв. /четиристотин двадесет и
шест лева и 0,28 ст./, деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.38 ЗАдв „ ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на адвокат Р. Н. Р.,
АК *** сума в размер на 480 лв. /четиристотин и осемдесет лева/, адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8