№ 295
гр. * , 07.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *, XLVII СЪСТАВ в публично заседание на осми юни,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ТОДОР Д. МИТЕВ
при участието на секретаря Д.Б.
като разгледа докладваното от ТОДОР Д. МИТЕВ Административно
наказателно дело № 20212120202234 по описа за 2021 година
., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН и е образувано по
повод жалбата на „*“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“,
бл. 34, вх. А, ет. 4, съдебен адрес: гр. *, ул. „*“ № 62, кафе „*“, против Наказателно
постановление № 542128-F572215/19.03.2021г., издадено от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“- * в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1, т. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание
чл. 185, ал.1 ЗДДС, на търговеца е наложена „имуществена санкция” в размер на 2000
лева.
С жалбата се посочва, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Алтернативно се моли за намаляване на санкцията до минимално предвидения
размер.
В открито съдебно заседание не се явява представител на дружеството-
жалбоподател, което е редовно призовано.
Наказващият орган, се представлява от пълномощник – юрисконсулт Чолакова,
която намира жалбата за неоснователна и моли постановлението да бъде потвърдено,
както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за
обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично
1
основателна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази
закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено
следното:
На 20.09.2020 г., около 18,15 часа, служители на НАП, сред които и св. А.М.-
инспектор по приходите, извършили проверка в търговски обект- кафе „*“, находящо
се в гр. *, ул. „*“ № 62, стопанисван от дружеството жалбоподател. Проверяващите
първоначално извършили контролна покупка на два броя кафе на обща стойност 2.60
лв. Плащането било прието от сервитьор в обекта, като при заплащане на стоките не
бил издаден фискален касов бон от наличното в обекта фискално устройство модел
Tremol M20. Проверяващите се легитимирали и се пристъпило към проверка.
За извършената проверка и констатациите от него А.М. съставил Протокол за
извършена проверка бланков № 0050601 от 20.09.2020 г. На 28.09.2020 г. управителят
на дружеството, се явил в ТД на НАП-* и бил съставен АУАН с № F572215.
Актосъставителят описал в акта констатираното при проверката на 20.09.2020 г.
нарушение, като записал, че не е издадена фискална касова бележка. Така описаното
деяние актосъставителят квалифицирал като нарушение на чл. 25 ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, като предявил и връчил екземпляр от
акта на представителя при съставянето му срещу подпис. Представителят на
дружеството вписал възражения.
Впоследствие, на 19.03.2021 г. въз основа на акта за установяване на нарушението
било издадено атакуваното наказателно постановление, в което АНО възприел
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на
нарушението. На основание чл. 185, ал.1 ЗДДС дружеството било санкционирано с
имуществена санкция в размер на 2000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на
съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло.
Липсват каквито и да е било основания съдът да не кредитира показанията на
свидетеля, който е присъствал по време на проверката и лично е извършил
контролната покупка.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган съобразно
представената по делото Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. на изпълнителния директор
на НАП. НП е издадено в срока по чл. 34 от ЗАНН. АУАН също е издаден от
компетентен орган. НП е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на
административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените
материалноправни норми. Ясно е записано, че е извършена проверка и какви са
констатациите от нея. Точно е записано, че не е била издадена фискална касова
бележка, с което не е изпълнено задължението по чл. 25, ал. 1 от Наредбата, което е
2
отразено и в АУАН.
В обобщение, липсват формални основания за отмяна на обжалваното
постановление.
Фискалните касови бележки, редът и начинът за тяхното издаване са
регламентирани в чл. 118 от ЗДДС и в Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Съгласно чл.
118, ал.1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно
да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез
издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо дали е
поискан друг данъчен документ. Прилагането на цитираната разпоредба от ЗДДС,
редът и начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните
реквизити на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18. Съгласно
разпоредбата на чл. 25, ал.1 от Наредба № Н-18 -независимо от документирането с
първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за
всяка продажба на лицата: 1. по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на
случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или
чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал.1.; 2. по чл. 3,
ал. 2 - за всяко плащане, включително за платените чрез кредитен превод, директен
дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
От анализа на цитираните разпоредби е видно, че фискална касова бележка се издава
при извършване на плащането, като търговецът е длъжен едновременно с получаване
на плащането да предостави на клиента издадената фискална касова бележка, защото
тя е доказателство за извършеното плащане.
В случая констатациите на контролните длъжностни лица, че към момента на
продажбата фискална касова бележка не е издадена, са безспорно установени. За да е
налице съставомерност на констатираното деяние е необходимо да не е бил издадена
фискална касова бележка, след извършване на покупката и заплащане на цената, което
обстоятелство е налице. Задължението не е изпълнено от санкционираното дружество,
като неговата отговорност е безвиновна и за да бъде ангажирана е достатъчно само
обективно да бъде констатирано неизпълнение на определеното задължение, както е в
настоящия случай. Всички признаци на вмененото нарушение са посочени както в
АУАН, така и в НП, поради което и правилно е била ангажирана отговорността на
дружеството-жалбоподател.
Без значение в конкретния случай е обстоятелството, че само един човек
извършва работата в обекта, тъй като това е въпрос на вътрешна организация, като
следва да се отделя съответното време и усилия за посрещане на законовите
изисквания.
За така констатираното административно нарушение,
административнонаказващия орган е определил имуществена санкция по реда на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС в размер на 2000 лева.
Съгласно чл.185, ал.1 от ЗДДС предвидените наказания са: за физическите лица,
които не са търговци - глоба в размер от 100 до 500 лева, а за юридическите лица и
едноличните търговци - имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева. Иначе
казано, АНО е определил имуществената санкция в максималния предвиден размер.
Съдът обаче намира, че санкцията следва да бъде намалена до минимално предвидения
3
размер от 500лв., тъй като следва да се вземе предвид, че нарушението е за първи път,
а и липсват отегчаващи обстоятелства.
Наказващият орган очевидно е преценил, че не са налице предпоставките на чл. 28
ЗАНН. Съдът също споделя този извод, тъй като липсват обстоятелства, които да
сочат, че нарушението се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайното при този вид нарушения. Сравнително ниската стойност на стоките, за
които не е била издадена фискална бележка се дължи единствено на характера на
самите стоки- два броя кафе, които се продават от търговеца и от които обичайно не се
купува голямо количество наведнъж в този вид обекти.
В заключение, наказателното постановление следва да бъде изменено единствено
в санкционната част.
С оглед решението за изменение на НП и направеното искане от страна на
представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски
за възнаграждение за юрисконсулт, докато не следва да бъдат присъждани такива в
полза на жалбоподателя. Това е така, доколкото съгласно ТР № 3/85 г. на ОСНК при
потвърждаване или изменяване на наказателното постановление съдът осъжда
нарушителя да заплати на държавата сторените разноски, като липсва хипотеза на
съразмерно присъждане. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско
възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно
която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ, който препраща към Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в
производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 120
лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва
да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.
Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл.2 ЗАНН, *кият районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № */19.03.2021г., издадено от Началника
на Отдел „Оперативни дейности“- * в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл.25, ал.1,
т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в
търговските обекти чрез фискални устройства вр. с чл. 118, ал.1 ЗДДС, на основание
чл. 185, ал.1 ЗДДС, на „*“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, ул.
„*“, бл. 34, вх. А, ет. 4, съдебен адрес: гр. *, ул. „*“ № 62, кафе „*“ е наложена
„имуществена санкция” в размер на 2000 лева., като НАМАЛЯ размера на
имуществената санкция от 2000 лв. на 500 /петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „*“ ЕООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. *, ул. „*“,
4
бл. 34, вх. А, ет. 4, съдебен адрес: гр. *, ул. „*“ № 62, кафе „*“, да заплати на
Национална агенция за приходите- София сумата от 80 (осемдесет) лева,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – гр.* в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5