М О Т И В И
по присъда № 260028/11.08.2021год. по н.о.х.д.№ 445/2019год.
по описа на Добрички
районен съд
Срещу подсъдимите Е.Д.Е. с ЕГН ********** *** и И.П.Ж. с
ЕГН ********** *** е повдигнато обвинение по чл. 290 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК .
В съдебно заседание повдигнатото обвинение не се поддържа
от представителя на ДРП.Пледира за признаване за не виновни по повдигнато им
обвинение и оправдаванeто им по
чл. 290 ал.1 във вр. с чл.26 ал1 от НК.
Подсъдимите Е.Е. и И.Ж. не признават вината си и пледират за оправдателна
присъда , представляват се от адвокат П.М. ***.
След като обсъди събраните в хода на съдебното следствие
доказателства, съдът намира за безспорно установено от фактическа страна
следното:
От гледна точка на РП гр. *** се счита за безспорно
установено от фактическа страна следното:
На 02.03.2017г. в
Районен съд-гр.*** е проведено съдебно заседание по НЧХД №1072 по описа за
2016г. на Районен съд- гр.***, с частен тъжител И. *** и подсъдим Е.К.И., живущ
в Обединено Кралство Великобритания -гр.Лондон. На въпросното заседание като
свидетели се явяват подсъдимите И.П.Ж. и Е.Д.Е.,***, които са били предупредени
от председателстващият съдебния състав, за наказателната отговорност по чл.290
от НК за затаяване на истина или потвърждаване на неистина пред надлежен орган
на властта- Районен съд - гр.***. По време на заседанието същите дават своите
свидетелски показания по случая, където устно съзнателно пред съда потвърждават
неистина относно обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната
истина.По време на съдебното дело с протоколно определение №141 от 30.03.2017г.
е назначена съдебно-фоноскопна експертиза със задачи:
,,1.Да се установи автентичността на записан с мобилен
телефон разговор на дата 02.06.2016г. и съдържащ се в самото устройство
-мобилен телефон „I Phone S" без СИМ-карта в
папка „Voice Memos", с
начало на записа към 19,30ч. и с продължителност 28-29 минути;
2. Изследване на звуковия файл-автентичен ли е, или има
признаци на монтаж, и снемане съдържанието му на хартиен носител".
Видно от експертното заключение в т.8 изрично е записано:
„При изследване на времевите и честотни характеристики на аудиосигнала
не се откриха изменения, предизвикани от манипулация и монтаж на звукозаписите
(изрязване, копиране, вмъкване, изтриване и др.), като се констатира естествена
хронологична, смислова и логическа последователност на провежданите
разговори". Заключението е прието от страните в съдебно заседание за
приобщаване към доказателствата по делото, без възражения и забележки от
същите.
На 02.06.2016г. около 19,30ч. подсъдимия Е.Е., годеницата му- св.Т.П. с малолетното им дете Р. и сина
на П. от предходен брак - П., по предварителна уговорка се срещнали със св.Е.И.
и св.М.С. в лятната градина на хотел „***". Първи на уговореното място пристигнали
св.П. заедно с подсъдимия Е.Е. и придружаващите ги
деца. След тях пристигнали св.С. и св.Е.И.. Седнали на маса, която била в
близост до намиращия се в градината шадраван, като по това време по показанията
на по-голяма част от свидетелите, други клиенти в заведението и околните такива
нямало. Свидетелите сочат, че е било безлюдно.
Преди да започнат да разговарят, П.И. бил отпратен от
мястото до дома на баба си и дядо си по бащина линия. Още със сядането в лятната
градина,преди провеждане на разговора между страните, св.С. извадила своя
мобилен телефон и го поставила на масата, като заявила пред всички присъстващи,
че разговорът ще бъде записван. Подсъдимия Е. се противопоставил на действието
на св.С., но въпреки това тя настояла да проведе запис.Разговорът между
описаните по-горе лица прераснал в скандал, като подсъдимия Е. взел малолетното
им дете и се отдалечил от мястото на срещата в посока шадравана, по стълбите,
водещи към Съдебната палата. Според св.С., след като подсъдимия Е. си тръгнал,
той не се е срещал с никого - нито с обв.И.Ж., нито с
И.Ч..
Сервитьорката в заведението - св.Д.Й. заявява, че не е
виждала въпросната вечер нито в заведението, нито наоколо М.Г., когото познава
като неин бивш колега. Не забелязала да присъства и в близост И.Ч..
Св.Г.В. пък единствен твърди, че по заведенията имало
доста клиенти и че подсъдимия Е. е напуснал заведението, като в близост до масите
на заведение, което преди се наричало „***", срещнал мъж, който бил с
дълга коса (може да се предположи, че става въпрос за И.Ч.). Св.В. е
категоричен, че от св.Е.И. са отправяни обидни думи, но не и към мъжа с дългата
коса.Св.Т.П. също твърди, че в лятната градина на хотел „***" други
клиенти не е имало, но по другите заведения, намиращи се около лятната градина
и шадравана, имало такива. След като сегашният й годеник – подсъдимия Е.Е., си тръгнал заедно с детето им, между заведенията „***"
и „***", на площада, той се срещнал с И.Ч.. Същата не може да заяви, дали
там е бил и подсъдимия И.Ж., когото не познавала към него момент.
В хода на разследване са изискани и са предоставени
протоколи от проведени заседания по НЧХД №248/17г. и по НЧХД №223/17г. по описа
на РС-***, като в заседание на 04.07.2017г. по последното НЧХД двамата
обвиняеми отново са потвърдили неистина при даването на показания по случая.
Видно от приложения по делото запис на хартиен носител,
обследван във фоноскопната експертиза, св.Е.И.
споменава името на И.Ч., но никъде не е отразено към него да са отправени
обидни думи, вкл. думата „***". От доказателствата по делото може да се направи
обоснован извод, че подсъдимия И.Ж. не е присъствал на разразилия се скандал,
нито се е намирал в близост до мястото на възникналия скандал, а относно
подсъдимия Е.Е., че същият е потвърдил неистина, касаеща не само отправянето на обидни думи към И.Ч., а и
относно обстоятелството, че на площада са били подсъдимия И.Ж. и свидетеля И.Ч..
От гледна точка на настоящият състав в съдебно заседание се
установи доста различна фактическа обстановка:
Въпросната вечер на срещата а именно 02.06.2016 година на
центъра на гр. *** се установи със справки от НАП офис *** присъствие на
клиенти в съседните заведения , които са в непосредствена близост до
заведението в което е проведена визирана среща.Отделно от факта следва да се
предположи , че на национален празник на центъра на гр. *** в 19 часа би
следвало да има значителен брой лица.Това предположение се подкрепя от справка
на НАП офис гр. *** и за следващите години на същата дата за наличие на доста клиенти
посещаващи заведенията касаещи настоящото обвинение по отношение на подсъдимите
И.Ж. и Е.Е. .
Представителя на РП гр. *** се позовал и на приетата фоноскопна експертиза по Протокол №15/ИДИ- 95/05.05.2017г. /изготвена по НЧХД N91072/2018r./, каквато по
настоящото дело не е назначавана нито в хода на досъдебното, нито в хода на
съдебното производство. Факт е, че няма и как да бъде извършена щом е налице
протокол за констатирано унищожаване на диска, на който е бил снет аудио-записа.
Друг е въпросът, че това евентуално е могло да стане с повторно снемане на
аудиофайла, в случай, че все още е наличен аудиофайла на телефона, от който е
снет, ако съдът е счел, че за изясняване на фактическата обстановка по
конкретното дело е нужно назначаването на такава експертиза. Ако пък е смятал
да ползва писмени доказателства приложени по други дела, то или следва тези
дела да са приложени, или да има надлежно заверени преписи по настоящото дело -
заверени от съответния съд, където се намират, а не от подсъдимите или
защитника. Видно от копието от протокол №2017/ИКУ-070 по НЧХД №1072/2016г. е
била назначена експертиза на мобилния телефон iPhone
5, на който е съхранен записа. Нещо повече не са налице никакви мотиви от
страна на прокуратурата по възраженията на подсъдимите, че този запис всъщност
е правен без съгласието на записваните Е. и П., поради което е накърнено тяхно
основно конституционно право. Според чл.32 зл.2 от Конституцията
на РБ никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или
подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото
изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи. След като изрично е
било налице тяхно несъгласие да бъдат записвани, най-малкото прокуратурата е
следвало да изложи какви са мотивите да кредитира такъв запис. Приобщаването по
надлежния процесуален ред на запис направен без съгласие по смисъла на КРБ, не санира липсата на съгласие.
Видно от протокол за извършена експертиза №15/ИДИ-95 е
видно , че на много голяма част от фоноскопската
експертиза има отбелязвания „..прекъсвания на един от говорещите от друг…“,
„…..неразбираема част от речта..“ , „.. говорят едновременно..“ и др. , които
означават сами по себе си липса на
сигурни доказателства във връзка с повдигнатите обвинения на подсъдимите по
настоящото съдебно производство.
От
показанията на свидетелите Е.К.И. и М.К. действително
съдържат доказателства, които подкрепят заключителната обвинителна теза, но тези
гласни доказателства не са достатъчни,
за да обоснове обвинителната теза на РП гр. ***. Показанията на Е.И. и М.С. следва да
бъдат разгледани в контекста на твърде
обтегнатите отношения между страните, като конфликта датира отдавна и ескалира край многобройните
съдебни дела като се съпоставят
внимателно показанията им с останалите събрани доказателства. Показанията на свидетелите М.Г.С.
и Г.В.С. косвено подкрепят тезата на подсъдимите И.Ж. и Е.Е. , доколкото двамата сочат, че на процесната
дата и място е имало доста хора,
сред които и разпитаните по настоящото наказателно дело. Свидетелските показания на свидетелите
Ч. и П. макар и косвено вече пряко влияят
негативно на обвинителната
теза.На следващо място показанията на св. Д.Й. доста колебливи
и несъществени за разкриване на обективната
истина. Същата зявява, че не познава
никой от страните, но същевременно
си спомня, че преди 3-4 години кой от тях
е бил на процесното място и кой не
е бил. Свидетелката Д.Й. е
била въпросния ден и барман и сервитьор, а е известно, че барът се
намира на повече от 25 метра
от въпросната маса и няма как
този свидетел да е чул какво
става там. Събраха се доказателства, от които е видно,
че там има над 270 места и разстоянието от бара до масите
е много голямо. Това заведение е разположена на около 2 дка площ, където
има тревисти насъждения, храсти и няма как един
човек да чуе какво става там.
Свидетелят Е. Н. е починал и неговите показания
не би било
редно да се кредитират, тъй като същият не
е бил разпитван пред съдия и не
съществува възможност да бъдат прочетени.
От
изложеното по горе следва да се заключи ,че в инкриминираното поведение на
подсъдимите И.П.Ж. и Е.Д.Е. всъщност липсва състава на престъпление по чл. 290
ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК , поради което и те
следва да бъдат оправдани.
ПРИЗНАВА
подсъдимият Е.Д.Е. с ЕГН ********** за НЕ ВИНОВЕН в това, че за времето от
02.03.2017г. до 04.07.2017г. в гр.***, в условията на продължавано
престъпление-с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, пред съд- Районен съд-гр.***, като свидетел,
устно и съзнателно потвърдил неистина, за обстоятелства, имащи значение за
решаване на делото, както следва:
На
02.03.2017 год. в гр.*** пред съд- Районен съд-гр.*** като свидетел по НЧХД № 1072/2016г. по описа на Районен
съд-***, устно съзнателно потвърдил неистина, а именно- че на 02.06.2016г. Е.К.И.
е отправял обида към И.К.Ч., като го нарекъл „и оня другия *** И.Ч." и
На
04.07.2017 год. в гр.*** пред съд- Районен съд-гр.*** като свидетел по НЧХД №
223/2017г. по описа на Районен съд-***, устно съзнателно потвърдил неистина, а
именно- че на 02.06.2016г. Е.К.И. отправял обиди към И.К.Ч. с думите „аз ще ти
кажа защо ще се записва, *** долен, мръсен, свършено е с теб, ще те ликвидирам,
ще ти дам едни ***, едни ***- на теб и оня другия *** И.Ч.", както и че
отдалечавайки се от срещата, състояла се в близост до хотел „***",
забелязал в близост да стоят И.К.Ч. и И.П.Ж., престъпление по чл.290 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК и го оправдава по повдигнатото му
обвинение.
ПРИЗНАВА
подсъдимият И.П.Ж. с ЕГН ********** за НЕ ВИНОВЕН в това, че за времето от
02.03.2017г. до 04.07.2017г. в гр.***, в условията на продължавано
престъпление-с две деяния, които осъществяват поотделно един състав на едно и
също престъпление и са извършени през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, пред съд- Районен съд-гр. ***, като свидетел,
устно и съзнателно потвърдил неистина,за обстоятелства, имащи значение за
решаване на делото, както следва:
На
02.03.2017 год. в гр.*** пред съд- Районен съд-гр.*** като свидетел по НЧХД №
1072/2016г. по описа на Районен съд-***, устно съзнателно потвърдил неистина, а
именно- че на 02.06.2016г. се е намирал в гр.*** на пътечката с три стълби,
слизащи към площада, намираща се между заведенията „***" и „***",
заедно с И.К.Ч. и е присъствал на спор между мъж и жена (Е.К.И. и Т.П.П.), при който е чул Е.К.И. да отправя обида по отношение
на И.К.Ч., като го нарича „***" и
На
04.07.2017 год. в гр.*** пред съд- Районен съд-гр.*** като свидетел по НЧХД №
223/2017г. по описа на Районен съд-***, устно съзнателно потвърдил неистина, че
на 02.06.2016г. е проведен разговор между М.К.С., Т.П.П.,
Е.К.И. и Е.Д.Е., в който Е.К.И. е отправил обида към И.К.Ч., като го нарекъл „***"-
престъпление по чл.290 ал.1 във вр.с чл.26 ал.1 от НК като го оправдава по повдигнатото му
обвинение.
Районен съдия:
/Веселин Николов/