РЕШЕНИЕ
№ 210
гр. гр. Хасково, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Грозев Административно
наказателно дело № 20245640200326 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58а и следващите от ЗАНН.
Внесена е административно-наказателна преписка (АНП) от Директора на Регионална
дирекция по горите (РДГ)- Кърджали, по издаден Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) серия КОО- 2024г. № 097547 от 20.03.2024г.
Преписката е внесена в съда по компетентност, като административно- наказващият
орган е посочил своите аргументи - извършено адм.нарушение при условията на повторност,
предвидено за извършеното нарушение административно наказание „Безвъзмезден труд в
полза на обществото“, което съобразно разпоредбата на чл.58а и следващите от ЗАНН
следва да бъде наложено от съда. Представя съставен на нарушителя Х. Г. М., ЕГН
**********, от гр.Хасково, кв. ******, акт за установяване на административно нарушение
за извършено адм.нарушение, за нарушение на чл.213, ал.1, т.1 и чл.207 от Закона за горите
(ЗГ), както и доказателства за наличието на повторност при извършване на нарушението по
чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите – два броя влезли в сила наказателни постановления
срещу нарушителя.
Административно-наказващият орган (АНО) - Директор на РДГ- Кърджали- редовно
призован, не се явява.
Нарушителят Х. Г. М. - редовно призован, се явява лично и с адв.Л. С., редовно
упълномощена по делото, която пледира за налагане на безвъзмезден труд в полза на
обществото, който да бъде определен в минимален размер.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, установи следното от фактическа страна:
На 20.03.2024 година служителите при РДГ- Кърджали – П. И. И. и М. С. А.,
получили сигнал от полицията, че в землището на гр.Хасково, на главен път Харманли-
1
Пловдив, в местността „Идимирли“ на „Ходжева чешма“, има теглени от животинска тяга
каруци, които каруци били натоварени с дърва. Сигнала бил постъпил на тел.112.
Пристигайки на место, свидетелите установили, че една от каруците, натоварени с дърва, е
на настоящия нарушител Х. Г. М. от гр.Хасково, който им обяснил, че събирал дървата от
храсти. Служителите на РДГ-Кърджали с помощта на рулетка в присъствие на нарушителя
измерили транспортираните от него дърва и установили, че същите са с дебелина над 3 см и
са 0,67 пространствени кубични метра дърва за горене от дъб, немаркирани с контролна
горска марка, производствена или общинска такава.
Така П. И. И., на длъжност "Специалист - Горски инспектор" в РДГ- Кърджали
съставил срещу Х. Г. М. от гр.Хасково, АУАН, за това, че на 20.03.2024 година в землището
на гр.Хасково, на главен път Харманли-Пловдив, в местността „Идимирли“, на „Ходжева
чешма“, транспортира с каруца, теглена от кон, дърва за огрев от дъб - 0,67 пр. куб. м.,
немаркирани с контролна горска марка или общинска такава. АУАН е съставен в
присъствието на нарушителя и свидетеля М. С. А. - служител при РДГ-Кърджали.
Нарушителят Х. М. подписал така съставения АУАН без да посочва възражения и същият му
бил връчен на датата на съставянето му. Срещу АУАН в законоустановения 7-дневен срок не
е постъпило писмено възражение.
След получаване на посочения АУАН ведно с преписката, Директорът на РДГ-
Кърджали установил, че извършеното от Х. Г. М. нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за
горите е повторно - извършено в едногодишния срок от влизане в сила на Наказателно
постановление (НП) № 3440/05.07.2023 година на Директора на РДГ- Кърджали - влязло в
сила на 27.09.2023 година, както и на Наказателно постановление (НП) № 3575/01.09.2023
година на Директора на РДГ- Кърджали - влязло в сила на 07.12.2023 г, с които на Х. Г. М.
за нарушения на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ са му наложени административни наказания "Глоба",
съответно - в размер на 80 лв и на 500 лева. Предвид това, че М. е наказан за друго такова
нарушение на основание чл.266, ал.1 от ЗГ и въз основа на съставения АУАН,
административно-наказващият орган изпраща преписката в Районен съд- Хасково, който да
се произнесе по наказанието на нарушителя, съобразно разпоредбата на чл.266, ал.3 от ЗГ и
чл.58а от ЗАНН.
Съобразно събраните по делото доказателства, съдът установи и прие за доказано
следното: Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения
по ЗГ се доказва предвид представените писмени документи за това, че П. И. И. заема
длъжността " Специалист - Горски инспектор" в РДГ- Кърджали към Изпълнителна агенция
по горите. Т.е. актосъставителят се явява оправомощено лице съгласно разпоредбата на
чл.274, ал.1, т.1 от ЗГ, действащ при изпълнение на служебните си задължения.
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства, приложени в Административно-
наказателната преписка (АНП), приобщени по делото, които не се оспориха от която и да е
от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак - авторство. Кредитираха се и
всички други писмени доказателства, налични по делото. Кредитира също така и
свидетелските показания на разпитаните актосъставител П. И. И. и свидетел М. С. А..
Техните показания са последователни, безпротиворечиви, логично и житейски оправдани.
При така описаната по-горе фактическа обстановка, Съдът в настоящия си състав
достига до следните правни изводи:
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно- наказателното производство, установи,
че Искането е процесуално допустимо, тъй като е депозирано от надлежна страна - Директор
на РДГ- Кърджали. АНО е сезиран от длъжностно лице по смисъла на чл.37, ал.1 от ЗАНН
съобразно изискванията на закона.
2
Разгледано по същество, Искането на АНО Съдът намира за основателно по следните
съображения:
Процесният АУАН е издаден в съответствие на процесуалните правила: деянието, за
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на нарушителя е
квалифицирано като нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. При описание на конкретното
нарушение и посочване на нарушената правна норма, актосъставителят е направил ясно,
конкретно и разбираемо описание на нарушението, което надлежно е квалифицирал като
нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ. В тази връзка е налице пълно съответствие между
описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е описана
като нарушена.
Актът е издаден от компетентен орган съгласно чл.37, ал.1, б."а" от ЗАНН, вр. чл.274,
ал.1, т.1 от ЗГ. Нарушенията по този закон се установяват с Актове, съставени от
служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните структури, които заемат
длъжност, за която се изисква лесовъдско образование. В процесния казус е установено, а и
не е спорно между страните, че към 20.03.2024 година актосъставителят е заемал
длъжността "специалист-горски инспектор" в РДГ-Кърджали към Изпълнителна агенция по
горите и притежава лесовъдско образование. Деянието е извършено в района на
компетентност на РДГ-Кърджали тъй като тя е компетентна, на територията на
Кърджалийска и Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали, Черноочене,
Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград, Свиленград, Любимец,
Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково, Димитровград, Минерални бани,
Стамболово и Тополовград. При издаването на Акта е спазен предвидения от разпоредбата
на ал.1, изречение второ на чл. 34 от ЗАНН срок.
Съгласно нормата на чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ се забраняват покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването,
съхраняването и преработването на дървесина, която не е маркирана с контролна горска
марка или производствена такава.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи описаното в Акта
административно нарушение, а именно, че на 20.03.2024 година в землището на гр.Хасково,
на главен път Харманли - Пловдив, в местността „Идимирли“, на „Ходжева чешма“,
транспортира с каруца, теглена от кон, дърва за горене от дъб - 0,67 пр. куб. м., немаркирани
с контролна горска марка или производствена такава. Кубатурата на дървата е измерена чрез
използването на рулетка, в присъствието на нарушителя.
Не се твърди и не се установява от доказателствата по делото за надлежно маркиране
на процесното количество дърва. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че
нарушителят не е отрекъл обстоятелството, че се е сдобил с дървата, без същите да са
надлежно маркирани.
Ето защо Съдът намира, че са налице обективните признаци от състава на
нарушението по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, в което нарушителят е обвинен. Процесното
нарушение е описано/удостоверено в АУАН, т.е. той се явява част от административно-
наказателното производство и нарушителят има възможност да се запознае с него.
Нарушението по чл.213, ал.1, т.1 от Закона за горите е формално и може да се
извърши само при пряк умисъл. В конкретния случай Съдът намира, че нарушението от
страна на нарушителя е осъществено и от субективна страна при форма на вината пряк
умисъл, за което се прави извод от неговото конкретно обективирано поведение. Ноторно
известно е изискването, че дървесината- придобивана, транспортирана и др., следва да е
маркирана с контролна горска марка, съответно производствена такава. Х. М. е имал
обективна представа, че транспортира дървесина която не е маркирана с контролна горска
марка или производствена такава и че с това нарушава чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ, но го е
3
извършил именно с тази цел, още повече, че същият вече е бил санкциониран за същото
нарушение.
Законодателят с промените в ЗАНН през 2021 година е указал какво е "повторност" на
нарушенията, като съгласно §1, ал.2 от Допълнителната разпоредба (ДР) на ЗАНН,
предвиденото наказание за повторно нарушение от физическо лице или неизпълнение на
задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община се
налага, когато нарушението от физическото лице или неизпълнението на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или Община е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на акт, с който е наложено административно
наказание за нарушение от същия вид или имуществена санкция за неизпълнение на
задължение от същия вид, освен ако в специален закон е предвидено друго.
С тези промени в ЗАНН и какво следва да се разбира под нормата на нарушение от
същия вид, като съобразно §1, ал.1, т.6 от ДР на ЗАНН, "нарушение от същия вид от
физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
лице към Държавата или Община от същия вид" е това нарушение от физическо лице или
неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към Държавата
или Община, което осъществява признаците на същия основен състав на административното
нарушение, независимо дали осъществява признаците на квалифициран или привилегирован
състав.
От материалите по делото е видно, че нарушителят е бил наказан за извършени от
него нарушения по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ с влязло в сила на 27.09.2023 година Наказателно
постановление (НП) № № 3440/05.07.2023 година и с влязло в сила на 07.12.2023 година
Наказателно постановление (НП) № № 3575/01.09.2023 година, двете на Директора на РДГ-
Кърджали. Т.е. - в едногодишен срок от влизането в сила на горецитираните НП,
нарушителят отново е извършил същото административно нарушение, а именно -
транспортирал е дърва, немаркирани с контролна горска марка или производствена такава.
Следователно извършеното от нарушителя изцяло припокрива нормата на "повторност" на
нарушението. Доколкото описаното нарушение е извършено при условията на "повторност",
то следва спрямо нарушителят Х. М. да бъде приложена нормата на чл.266, ал.3 от ЗГ,
съгласно която когато нарушението по ал.1 е извършено повторно, наказанието е „Глоба" от
1000лв. до 10 000лв. или „Безвъзмезден труд в полза на обществото".
Настоящият Съдебен състав счита, че с оглед степента на обществена опасност на
нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения, както и личността на
нарушителя, който се явява нарушител на ЗГ, липсата на данни за постоянни трудови доходи
от страна на нарушителя и с оглед целите на административните наказания, съобразно
нормата на чл.12 от ЗАНН- да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на
установения правен ред и се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани, следва да приеме Искането на АНО за налагането на административно наказание
"Безвъзмезден труд в полза на обществото" за основателно.
Съгласно чл.13, ал.2 от ЗАНН, за административно нарушение, извършено повторно
или на системно извършване, може да се предвижда наказание "Безвъзмезден труд в полза
на обществото", което да се налага самостоятелно или едновременно с друго наказание по
ал.1. Съобразно нормата на чл.16а от ЗАНН, "Безвъзмездният труд" е труд, който се полага в
полза на обществото без ограничаване на други права на наказания, като неговата
продължителност не може да бъде по-малко от 40 часа и повече от 200 часа годишно, за не
повече от 2 последователни години, предвид разпоредбата на чл. 16а, ал.2 от ЗАНН.
В конкретния случай Съдът счита, че следва да наложи административно наказание от
този вид самостоятелно и в размер- близък до минималния предвиден за извършеното
нарушение. Така Съдът отреди размер от 50 часа годишно, за срок от една година,
4
съобразявайки се с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН, тежестта на нарушението, всички
останали относими обстоятелства за личността на дееца, неговото държание и поведение по
време на проверката, количеството транспортирани дърва.
Поради изложеното, Съдът приема, че целите на наказанието могат да бъдат
постигнати и с близко до минималното предвидено наказание по закон, а именно:
„Безвъзмезден труд в полза на обществото" в размер на 50 часа за срок от 1 година.
На основание чл.81а, ал.1 от ЗАНН, наказанието "Безвъзмезден труд в полза на обществото"
следва да се изпълни от пробационната служба по настоящият адрес на нарушителя.
За пълнота е необходимо да се отбележи, че процесното нарушение не следва да се
третира като маловажно по смисъла на чл. 28, вр. § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН. Съгласно
Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г одина по т. д. № 1/2007 година на ОСНК на ВКС,
докладчик Съдията Блага И.а преценката на АНО за "маловажност" на случая по чл. 28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Приложеното поле на
визирания нормативен регламент винаги е фактическо и се предопределя от спецификите на
всеки отделен случай. Установените в практиката критерии за неговото дефиниране са
свързани с естеството на засегнатите обществени отношения, липсата или незначителността
на настъпилите общественоопасни последици и обстоятелствата, при които нарушението е
намерило проявление в обективната действителност - време, място, обстановка, механизъм
и т. н. Съгласно разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, " маловажен случай" е този,
при който "извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от
едноличен търговец или юридическо лице към Държавата или община, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид".
В случая не би могло да се говори за липса или незначителност на вредните последици, тъй
като посоченото нарушение е формално, на просто извършване и за довършването му не е
необходимо настъпването на някакъв допълнителен съставомерен резултат. Не е налице и
третата алтернатива от визираната дефинитивна норма, а именно: "други смекчаващи
обстоятелства", които да редуцират степента на обществена вредност на деянието
съпоставима с нарушенията от същия вид, доколкото и същото се явява повторно извършено
в едногодишен срок от наказване на нарушителя за други две идентични административни
нарушения.
В това производство Съдът е задължен на основание чл.58в, ал.2 от ЗАНН да се
произнесе и за отнемането в полза на Държавата на вещите и предметите по съгл. чл.273,
ал.1 от ЗГ. Съгласно разпоредбата на чл.273, ал.1 от ЗГ „Вещите, послужили за извършване
на нарушение, както и вещите предмет на нарушението, се отнемат в полза на държавата
независимо от това чия собственост са, освен ако се установи, че са използвани независимо
или против волята на собственика им.". Видно от приложения АУАН серия КОО 2024г. №
097547 от 20.03.2024г., не са били задържани вещи, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока.
Не се констатираха направени разноски по делото и такива не се претендират от
страните, поради което съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание чл.58в, ал.1, т.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
НАЛАГА на нарушителя Х. Г. М., ЕГН **********, от гр.Хасково, кв. „Република“,
ул."Ятак" №62, административно наказание "БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА
ОБЩЕСТВОТО" в размер на 50 (Петдесет) часа за срок от 1 (една) година, за извършено
5
нарушение по чл.213, ал.1, т.1 от ЗГ при условията на повторност - за това, че на 20.03.2024
година в землището на гр.Хасково, на главен път Харманли-Пловдив, в местността
„Идимирли“, на „Ходжева чешма“, транспортира с каруца, теглена от кон, 0,67 пр. куб. м.
дърва за горене от дъб, немаркирани с контролна горска марка или производствена марка, за
което е бил издаден АУАН серия КОО- 2024г № 097547 от 20.03.2024г., на основание чл.266,
ал.3 от ЗГ.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.81а, ал.1 от ЗАНН наложеното наказание
"Безвъзмезден труд в полза на обществото" ДА СЕ ИЗПЪЛНИ от пробационната служба по
настоящия адрес на нарушителя - гр.Хасково.
На основание чл.273, ал.1 от ЗГ ОТНЕМА в полза на Държавата вещите - предмет на
нарушението, а именно: дърва за огрев - 0,67 пр. куб. м.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Хасково в
14-дневен срок от съобщението на страните.
/П/ НЕ СЕ ЧЕТЕ.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н./
6